“Сталинградската“ битка за Скопие доведе до оставката на премиера Зоран Заев

България активно подпомогна процесите довели до падането на Заев и очакваното идване на власт в Скопие на ново мнозинство

Николай Кръстев

Мостът на приятелството: През последните години македонската политика е белязана от опитите на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докато преди пречката пред този процес на приемане на европейско ниво беше Гърция, през последните две години България блокира началото на тези преговори. София има претенции по отношение на това, което нарича идеология на „македонизма“ – политическа тенденция, която отрича българската същност на голям брой македонски исторически личности или на македонското културно наследство до момента, в който се появи или наложи македонската идентичност. България е склонна да поставя тази повратна точка през 1944 г., но вероятно е по-справедливо да разглеждаме появата на тази нова идентичност като процес, започнал преди това и продължил дълго след това. За разрешаването на този исторически спор е създадена българо-македонска историческа комисия. Поради липсата на политическа воля и от двете страни да разглеждат като общо или споделено наследството, което са склонни да възприемат изключително като свое, комисията обаче не постигна никакъв резултат.

По времето на Зоран Заев имаше очакване, че западните партньори на Северна Македония ще окажат натиск върху София да се откаже от претенциите си. Международната ситуация след Брекзит обаче доведе до развитие, при което някои европейски държави също не са съвсем заинтересовани от бързо разширяване на ЕС на Западните Балкани. В същото време сблъсъкът между про-биденските и про-тръмпските сили в България доведе до ситуация, в която на 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват за трети път за парламент през тази година. Също така президентът Румен Радев се стреми към преизбиране в условията на засилени и изострени емоции в българското общество. Македонският въпрос е една от дискусионните теми в медиите, като редица гласове, привърженици на Тръмп, критикуват дори намека за евентуално българо-македонско разведряване, което не представлява македонска капитулация. През октомври 2021 г. Радев организира първата по рода си среща с български организации от Северна Македония, която може да се чете и в контекста на предстоящите президентски избори. Както виждаме от репортажа на Николай Кръстев, България се превърна в спорна тема и на македонските местни избори.

Тази статия бе публикувана на сайта The Foreign Insider на 1 ноември 2021 г.  

Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид, Битоля, Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60%. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечели с 28 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Данела  Арсовска има българско гражданство.

Заев каза в предаването „Утрински брифинг”, че „в Скопие все пак се избира градоначалник, а не кмет – за това може да се кандидатира в България  заигравайки се с историята от периода  1941-1944 г. по време на българската администрация в Македония , когато е бил ползван терминът “кмет”, а след това се налага “градоначалник”.

Макар  да заяви, че според него, няма нищо лошо в това Арсовска да е български гражданин, но добави, че  политически, етично и морално не било честно тя да крие това и да се опитва да манипулира гражданите в Скопие.

Това доведе до истерията , която се създаде около това дали Арсовска има или няма българско гражданство, а темата стана централна за всички играчи в македонския политически блок.

Наличието на българска лична карта и гражданство на Арсовска бе потвърдено от сайта на  българското министерство на вътрешните работи.

В крайна сметка след загубата на местните избори и столицата Скопие премиера на страната  Зоран Заев, както бе обещал подаде оставката си като премиер на Северна Македония и лидер на СДСМ  след като честити  на  ВМРО-ДПМНЕ  за победата им на втория кръг на местните избори. Но оставката на премиера Заев означава , че Северна Македония остава без правителство, до съставянето на нов кабинет.

Заев каза, че не трябва да има предсрочни парламентарни избори и добави, че  ще остане начело на правителството, докато бъде съставено ново правителство и необходимото парламентарно мнозинство, което според   него би могло да се увеличи в Собранието.

Той припомни, че е горд с това, че  е вкарал Северна Македония в НАТО, че през 2020-та година страната му е получила препоръка за  членство в  ЕС, както и че след близо 20 години е бил проведено преброяването.

Заев не пропусна да отбележи разочарованието си , че тези избори са показали  странни съюзи между жертви и насилници, които са формирани  от същите тези преди 4 години, които  убиваха в парламента, напомняйки на събитията от 27 април 2017 година станали известни като „кървавия четвъртък“.

Заев каза, че  той  е  върнал свободата и демокрацията след  дългогодишното авторитарно управление на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ  Никола Груевски, казвайки че именно това означава той да понесе отговорност за изборния резултат.

Заев загатна, че според него част от победата на ВМРО-ДПМНЕ е резултат от наливане на пари “отвън”, без да даде уточнения за кои държави става въпрос.

Но за наблюдателите на процесите в страната, няма съмнение,  че парите  идват от Будапеща където се укрива Никола Груевски, а кампанията бе организирана от медиите финансирани от Унгария и Словения, чийто премиери Виктор Орбан и Янез Янша са близки приятели на бившия лидер на ВМРО-ДПМНЕ.

Втория тур на местните избори в Северна Македония размести сериозно пластовете и в местния албански политически блок. Партньора на Зоран Заев  в управляващата  коалиция Демократическият съюз за интеграция на Али Ахмети загуби както в Тетово, така и в Гостивар.

Тетово за местните албанци има същата тежест каквато столица Скопие за водещите партии в македонския политически блок в югозападната ни съседка.

След ожесточена кампания Тетово за първи път премина от партия на Али Ахмети към малката албанска партия „Беса“ на Билал Касами, която също е  част от управляващата коалиция. Кандидата на Ахмети  –  Теута Арифи, загуби от Билал Касами с близо 14%.

Вътрешно албанските битки за надмощие поставиха пред  сложен избор Зоран Заев на чия страна да застане между двамата си партньори  Али Ахмети или Билал Касами.

Сходна битка за надмощие в албанския блок се разигра и във втория по значимост град доминиран от местните албанци – Гостивар където кандидата на опозицията от „Алианса на албанците“ и „Алтернатива“  Арбен Таварари победи кандидата на Демократичния съюз за интеграция Невзат Бейта с много сериозна преднина достигаща 17%.

А, изборите в Дебър останаха нерешени между  Алианса на албанците и Демократичния съюз за интеграция, нов тур за местен градоначалник ще се проведе на 14 ноември. Местните избори в Северна Македония надмиха своя локален  характер и се превърнаха във второ полувреме  на парламентарните избори от лятото на 2020 година за управляващите и опозицията в страната.

Те се превърнаха в залог за политическото бъдеще на съседна Македония. В тях можеше да се видят както вътрешните фактори свързани с недовършените политически и икономически реформи така и регионалните отношения, които предизвикаха недоволството на гражданите на Северна Македония, заради забавянето на преговорите на Скопие с ЕС и не на последно място българското вето, което се превърна в негов двигател.

Сега към властта в Северна Македония  с активната помощ на България са се запътили от  ВМРО-ДПМНE , които не само през последните 4 години , но и преди това по времето на бившия си лидер и премиер  Никола Груевски  се обявяваха срещу постигането на решение с България и Гърция и държаха страната като заложник на своята изолационистка политика.

Няма никакво съмнение, че именно Груевски е избирал Арсовска за кандидат за кмет на Скопие, още повече че освен подкрепя антибългарския курс на  ДПМНЕ, е й почетен консул на Унгария, чиято страна го подслони, когато той избяга с унгарски дипломатически автомобил преминавайки през  Албания, Черна Гора, Сърбия и стигайки до Будапеща преди три години.

ДПМНЕ  през последните 14 години водеше негативна кампания против преговорите с България,  а преди няколко месеца  успя  да принуди всички парламентарни сили в Собранието  да създадат свои документ с червени линии, които връзва ръцете на правителството по отношение на  преговорите със София.

Лидерът  на опозиционния  Алианс  на албанците Зиядин Села, които преди  четири години едва не се прости с живота си от нападението на активисти на ВМРО-ДПМНЕ , днес  е техен партньор в свалянето на Зоран Заев прогнозира,  че от 1-ви ноември  в Северна Македония ще  има ново парламентарно мнозинство  към,  което вероятно ще се присъединят и петима депутати  от партията на Али  Ахмети, колкото липсват на опозицията да смени управляващата коалиция на Зоран Заев.

Дали  това  е  политически  блъф  ще  видим? Едно обаче от сега е ясно, че местните избори разместиха значително пластовете  в югозападната ни съседка в сложен за Западните Балкани момент когато не се знае региона дали ще придължи към ЕС , заради нерешените  сръбско-косовски отношения, кризата  в Босна и Херцеговина, както и политическата нестабилност в Черна Гора.

При евентуално идване на власт на пропутинската  ВМРО-ДПМНЕ  в югозападната ни съседка, неизвестно остава и бъдещето на Коридор 8 които трябва да преначертае  търговската  и икономическата карта на Западните Балкани и да свърже Черно море с Адриатическо и региона с ЕС.

Все елементи,  които правят балканското домино сложно за подреждане, защото зад тази нестабилност в региона стоят външни и регионални сили, които не искат да го видят част от ЕС.

---

Николай Кръстев е професионален журналист, наблюдаващ регионалните процеси на Балканите и Черноморския регион. Отразявал е конфликтите в Косово през 1999 г. и в днешна Северна Македония през 2001 г.

Работил е като кореспондент на БНР в Белград за Западните Балкани от 2003 до началото на 2012 г., също така е бил кореспондент в Москва за Русия и постсъветското пространство 2015 до 2017 г.

Сътрудничил е на редица регионални и български електронни медии и печатни издания.

Снимка: Зоран Заев подаде оставка от премиерския пост на Северна Македония веднага след загубата на местните избори (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

About Author