През последните 30 години децата с редки заболявания в България и Румъния чакат модерна детска болница, която да отговаря на техните нужди. Неадекватната здравна система и политическите дискусии обаче не позволяват това
Вяра Йончева
В момента Вяра Йончева учи в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са свързани с културата и геополитиката на Балканите, Кавказкия регион, Близкия изток и тяхното историческо преплитане.
Тази статия е публикувана на 24 януари 2022 г. в гръцкия уебсайт Balkans In Site.
Висококачественото здравеопазване помага за предотвратяване на заболяванията и подобрява качеството на живот. За съжаление, в много части на света съществуват дълбоко вкоренени проблеми, които затрудняват достъпа до здравните услуги. Десетилетия след падането на комунистическите режими през 1989 г. страните от бившия Източен блок продължават да страдат от неадекватни реформи и липса на финансиране за здравеопазването. След присъединяването си към ЕС България и Румъния заемат последните места по отношение на бюджетите, изразходвани за универсални здравни грижи
Липсата на адекватно финансиране и в двете страни доведе до забавяне на изграждането на модерни болници и съоръжения. Явлението „изтичане на мозъци” също допринася за кризата в медицинските грижи. Младите специалисти често се стремят към по-добре платена кариера в чужбина или в частния сектор, което води до недостиг на персонал в държавната система и я принуждава да използва остарели методи на лечение.
Тези проблеми са видими за всички, но хората са склонни да говорим за тях, само когато някой умре. Когато това се случи, обаче сме склонни да хвърляме камъни по дежурните екипи, да обвиняваме лекарите и но и да се занимаваме с по-големите системни проблеми.
В България въпросът за нова детска болница остава без отговор от десетилетия
Проектът за изграждане на болница започва през 1978 г. на мястото на многопрофилната болница „Александровска“ в София, но строителството остава незавършено. Родителите, които не могат да си позволят частни грижи за децата си, са принудени да търсят решения без напътствия, като се лутат между лекари, здравни центрове и скитат между различни градове.
По време на изборите през 2021 г. въпросът беше повдигнат отново. Бяха направени множество предложения как проектът да бъде подновен. Преди това бившият министър-председател Бойко Борисов предложи старата сграда да бъде съборена и на нейно място да бъде построен нов обект. Това обаче така и не се случи. По-късно бе предложено болницата да бъде създадена като звено към Университетска болница „Лозенец“, което бе посрещнато с вълна от недоволство от страна на ръководството на звеното. Имаше дори идея за довършване на старата сграда, но тя бе отхвърлена от сдруженията на архитектите с аргумента, че планът на старата сграда не може да отговори на новите правила за градоустройство на София.
Дискусията продължава, а грозната стара сграда стои почти като стълб на политическата безотговорност и социалната апатия.
В съседна Румъния в центъра на Букурещ се намира почти завършената сграда на нова модерна детска болница. Бъдеща държавна болница, построена не от правителството, а чрез кампания от частни дарения. Кампанията е създадена от Оана Георгиу и Кармен Ускату, основателки на сдружението „Dăruiește Viață“ (Дари живот).
От 2015 г. насам са събрани над 30 милиона евро (25 милиона паунда). Даренията са направени чрез уебсайта на НПО. Над 350 000 души и повече от 5600 компании са дарили средства за изграждането на съоръжението. Компании като „OMV Petrom“, „Mastercard“ и, вярвате или не, метъл групата „Metallica“.
Строителството на болницата започна през 2018 г. и вероятно ще започне да функционира през юли 2022 г. Сградата е с площ 12 000 кв.м, 9 нива (сутерен, партер, мецанин и 6 етажа) и 187 легла. Сградата е планирана така, че да отговаря не само на нуждите на децата със сериозни здравословни проблеми, но и да осигурява комфорт на техните родители. Освен това един от най-важните компоненти на болницата е първото в страната отделение по лъчетерапия за деца. Досега децата трябваше да се лекуват с лъчетерапия в центрове за възрастни без възможност за анестезия.
Проектът обаче повдига много въпроси, които пораждат по-скоро критични мнения и недоверие.
Мнозина смятат, че болницата ще се препъне в препятствията на румънската здравна система. Има мнения, че след като стените на сградата са издигнати и цялото оборудване е поставено, правителството няма да може да я поддържа. Няма да има достатъчно квалифицирани специалисти, които да работят в нея, и постепенно лечебното заведение ще се превърне в поредната частна болница.
Наблюдава се тенденция за насърчаване на свободната пазарна икономика в сектора на здравеопазването. Това е пряка реакция на десетилетията на централизъм и авторитаризъм по време на комунистическия период. Здравната политика в Румъния след 1989 г. се характеризира с два основни периода на развитие: един между 1989 и 1996 г. и един между 1997 и 2005 г., както и с много по-малки периоди. В страните с ниски и средни доходи реформите в сектора на здравеопазването обикновено се провеждат в резултат на непрекъснати макроикономически корекции под влиянието на международните финансови органи, които често не са в състояние да оценят правилно социалната ситуация в страната. Преминаването от една реформа към друга, без да се отстранят предишните системни проблеми, доведе до тяхното задълбочаване. Не само това, но са създадени и нови.
Известно е, че е трудно да се изкорени културата на получаване на бързи грижи от лекари с дребни подкупи. По-тревожни обаче са големите суми, изпирани чрез силно маркирани сделки с доставчици на оборудване и консумативи.
Една от основателките, Оана Георгиу, в интервю за „Newsweek Румъния“ през декември 2021 г. казва.
„Ние не искаме да пренесем старите навици в новата болница, а предлагаме нещо съвсем ново – първото истинско партньорство между гражданското общество, изградило болница, и румънската държава чрез Министерството на здравеопазването. Заедно ще изпробваме един различен начин на управление. Нека използваме модели отвън, нека мислим за управление, основано на ефективност, нека разгледаме къде са дупките, защо нещата не работят, какво е добро и какво може да се запази. Ефективността означава качество на здравните грижи. Румънската държава няма какво да губи. Само пациентът има какво да спечели. „
Новото здравно заведение се изгражда на мястото на една от съществуващите болници в града и след завършването му ще стане част от системата на общественото здравеопазване. Само една болница няма да успее да промени цялата система. Не може и да гарантира, че новите ѝ начини на работа няма да бъдат само пожелателни.
Така или иначе в Румъния хората като че ли са намерили проект за детска болница, в който да повярват, докато в България е по-трудно да се тръгне в дадена посока. Подобно умение да се намират каузи румънците имат и по други теми – например културните движения в защитата на местността “Рошия Монтана” от златодобив или за защита на мините в град Петрила от разрушение.
Коя е българската обществена кауза, която може да мобилизира всички и да бъде реализирана като колективен проект? Иска ми се да вярвам, че българите можем нещо повече от това да събираме капачки на бутилки “за бъдеще”.
Стоп кадър от рекламен клип за румънската болница, изграждана с дарения (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
2 thoughts on “Гражданското общество срещу правителството в Източните Балкани: кой може да построи по-добра болница?”