Двустранната търговска камара България-Румъния създава доверие между българи и румънци

Втори епизод на подкаста в блога „Мост на приятелството“ и председателят на Палатата Дору Драгомир

Владимир Митев

Как Двустранната търговска камара България-Румъния развива бизнес връзките между България и Румъния? Какви проекти разработва Палатата? Каква е нейната история, постижения и амбиции?

Председателят на Камарата Дору Драгомир разказва за своята организация във втория епизод на съвместния й подкаст с блога „Мостът на приятелството“.

Добре дошли във втория епизод на подкаста, който правим съвместно с Двустранната румънско-българска търговска камара и нейния председател Дору Драгомир. Днес ще обсъдим редица въпроси за самата камара, както и за българо-румънските икономически отношения, които преминават през различни изпитания в исторически план, а днес са тествани от войната в Украйна, с кризата с короната и други трудности. Ще поговорим и за някои възможни решения и аз те приветствам, Дору, че отново си с нас. Нека започнем с това, че организацията, която представляваш и на която решихме да посветим този брой на изданието, е организация с определена визия, мисия за разбиране на отношенията в региона. Какви са тези разбирания? Каква е визията на организацията?

Да, добър ден и от мен. Точно така. Ние имаме визия. И, разбира се, имаме и мисия. Искаме да бъдем платформа, в която бизнесът от Румъния и България може да намери добри партньори за бизнес между Румъния и България. Така, както говорим от дълго време, искаме да намерим онези компании, които могат да работят заедно и да правят заедно пакети от услуги или продукти. Искаме да представим тези пакети като съвместни българо-румънски предприятия.

Но както казахте, през последните три години се сблъскваме с много нови ситуации тук и не само в нашия регион. Има пандемия, но има и война. В Европа имаме големи проблеми с инфлацията, с енергийните ресурси. Но поради тези проблеми ние също така на ниво камара видяхме, че имаме и възможности, защото все повече предприятия от Европа или Америка разбират, че не могат да възлагат дейности на външни изпълнители в Азия, както беше преди. Това не се случва или не се случва както преди. И досега имахме много запитвания от големи международни компании, които искаха да проверят дали Румъния или България, или заедно. Румъния и България биха могли да бъдат нови пазари за производство. Има различни неща – автомобилна индустрия, други производства. Има и нови възможности заради транспортните разходи. Ако преди войната в Украйна или преди пандемията един контейнер от Китай до Констанца и Варна е струвал около 2500 долара, то сега говорим за контейнер със стойност 12 000-15 000 евро. Сега разходите са огромни, а цената на стоките е по-висока.

Освен това се сблъскваме с висока инфлация в нашите страни, а на европейско равнище има опасения, че нашите икономики са силно свързани с Германия, която в момента изпитва енергийни затруднения. Има ли тук решение, което България и Румъния биха могли да приложат?

Проблемът не е само в Германия. В Германия това просто е по-видимо. Германия е започнала трансформация на своята промишленост. От две години тя променя енергийната база на своята промишленост. Тя трансформира минната си промишленост. Казват, че всичко трябва да бъде зелено. Но ние също имаме мини и трябва да работим в тях. Така че в Германия може би сега виждаме, че проблемите са по-големи, но както видях, бившият финансов министър на Гърция каза тези дни, че сега може би е моментът, в който Германия разбира малко повече как южните страни са живели със строги икономии. Със сигурност миналата година имаше някои проблеми между Гърция и Германия. Но мисля, че тези промени ще бъдат важни за Германия и за цяла Европа.

Е, камарата, която ръководите, има мисия – доколкото разбирам, да насърчава бизнеса в нашия регион, включително в пакета между България и Румъния. Бихте ли ни разказали за историята на българо-румънските икономически отношения през последните години и ролята на камарата в тях?

Ще започна с цифрите, защото ние сме икономическа организация. Бизнесът работи с числа. Когато започнахме през 2012 г., стокообменът между Румъния и България беше около 3-3,2 млрд. евро. Сега, след 10 години, имаме около 7 милиарда. Мисля, че нашата камара също е допринесла за този резултат. Румъния и България имат дълга история на икономически отношения помежду си, но след края на комунистическия период търговията не беше толкова голяма, защото България и Румъния имаха проблеми. И двете страни искаха да работят с по-големите икономики – Германия, Франция, САЩ и т.н. Ние не гледахме много към съседите. Румъния и България не си бяха взаимно интересни.

В момента мисля, че Румъния е първата стъпка за българските производители, когато започват международна търговия. Защо Румъния? Защото първо е голям пазар. Тя е повече или по-малко четири пъти по-голяма от България. Има кой да купува там. Освен това цените в Румъния са между 10 и 20 % по-високи.

Когато разговарям с румънски компании и представям България, им казвам, че според мен България трябва да бъде първата стъпка за румънските компании, които искат да навлязат на Балканите. България е най-доброто решение, а не Сърбия. Първо, защото тя е част от Европейския съюз, както и Румъния. Това означава, че нямаме проблеми с митниците, данъците и т.н. Същото така, ако някой знае български език, няма проблеми да пътува навсякъде на Балканите. Разбирам 20-30%, в бивша Югославия, но мога да се разбера. Ако някой говори само румънски, няма да се оправи в Сърбия, Македония или Черна гора. Една от нашите цели е да помогнем на българските и румънските компании да разберат, че когато мислят за международния пазар, трябва да мислят първо за съседите си отвъд Дунав.

Добре. Двустранната търговска камара България-Румъния е една от многото подобни камари, които Румъния има с много страни. Но може би трябва да кажете нещо повече за конкретните членове, за партньорите и за проектите, които реализирате през последните 10 години.

Да, ще кажа. Точно така, разбира се, има двустранни камари с много страни, както в Румъния, така и в България. Това, което е интересно за нашата организация, е, че на първо място – ние сме българска организация. Първият ни офис беше открит в София. След това отворихме офис в Букурещ. А тази година открихме офис в Силистра. Ние сме членове на Българската индустриална камара и на Румънската индустриална камара. Мисля, че сме единствената камара, която членува в организации и в двете държави.

Членуваме и в международната организация на двустранните камари в държавите, където са всички двустранни камари. Офисите ни в България и Румъния ни позволяват да бъдем по-гъвкави. Има случаи, в които има двустранна камара в Румъния и друга двустранна камара във Франция, но те са различни организации. Те могат да работят добре заедно или да не работят добре заедно.

В нашата организация няма значение дали разговаряте с човек от Букурещ, от Силистра или от София. Ние работим заедно и в трите офиса. Друго нещо е, че работим по проекти – нещо, което не е така във всяка от другите камари. Всеки член е нов проект за нас. Когато някоя компания дойде при нас и иска да й помогнем, ние я приемаме като нов проект. И в рамките на този нов проект ние предоставяме всички наши услуги. Започваме с анализ на пазара, установяване на контакти, намиране на партньори и всички останали неща, които компаниите искат от нас.

Всяка компания иска различни неща от организация като нашата камера. Така че имаме много различни членове по отношение на икономическите сектори и по отношение на размера на компаниите. Имаме членове като eMag, OMV, Petrom и стигаме чак до малки адвокатски кантори от Румъния и България. Те имат различни интереси и различни услуги. Сега работим само с нашите членове за 28 различни отрасъла между Румъния и България. Разполагаме с много голяма информация от много отрасли. Така че можем да осъществим повече контакти, а също и да разберем по-добре какво се случва между Румъния и България и къде можем да навлезем ние, както и камарата, за да бъдем полезни на фирмите.

Когато направихме първото си интервю преди две години, беше кризата с короната и тогава ми казахте, че имате идея и се занимавате с улесняване на преминаването на границата. Това беше проблем за редица хора и компании, мениджъри и т.н. Бихте ли ми казали какви точно проекти и инициативи имате, за да улесните бизнес връзките и икономическите връзки между двете страни.

Да, ще кажа нещо за нашия проект. Но преди да говорим за проекти, трябва да кажа нещо друго, защото за нас е много важно всички да разберат някои неща. Аз обичам да казвам някои неща през цялото време. Например за езиковата бариера между Румъния и България, за необходимостта от повече доверие между Румъния и България и за партньорството между Румъния и България. Тези три неща са много много важни за мен и за нас като организация.

Защо казвам тези неща, преди да заговорим за проекти? Дали защото чрез тях всеки може да разбере какво правим? Когато основахме организацията, го направихме, защото по това време между Румъния и България нямаше никой като организация и институция, който да помага на бизнеса да намери партньори и да разбере как да прави успешен бизнес между Румъния и България. Имахме много истории, свързани с преминаването на границата. Границата между Румъния и България е над шестстотин километра. Разбрахме, че има връзки между румънци и българи, които се намират на границата. В Русе сигурно знаете много истории за тези предприятия и за търговията между Румъния и България. Но не във всички истории бизнесът е успешен. Затова заедно с румънските фирми на българския пазар и с българските фирми в Румъния създадохме тази организация, за да могат всички тези организации да имат един глас заедно, за да кажат как да се прави бизнес и как да не се прави бизнес между Румъния и България. И също така искахме да разберем повече какво още могат да направят държавите или институциите на двете страни за бизнеса.

Първият проект на ниво камара, това беше през 2013 г., беше съвместен проект с членове на Европейския парламент, румънци и българи – 2 румънци и 2 българи, членове на Европейския парламент. Направихме проект, наречен „Дунавска обиколка“. Идеята беше да отидем във всички големи градове на река Дунав и да представим заедно с евродепутатите какво може да направи Европейският парламент за бизнеса в региона? И, разбира се, за властите. И мисля, че това беше един от най-успешните проекти на Камарата. От българска страна имахме Мария Габриел. Вече всички знаем коя е Мария Габриел и колко успешна е тя. Тя е в Брюксел. От румънска страна имахме Мариян Маринеску, който е един от най-възрастните евродепутати от Румъния. Проведохме четири събития – във Видин, Калафат, Гюргево и Силистра. И това. Това беше първият проект на камарата.

Нашата идея, и то не е само да говорим за бизнес. От много години казваме, че когато работиш за отношенията между Румъния и България, не можеш да говориш само за бизнес. Трябва да кажете и малко за културата. Трябва да кажете и малко за туризма. Трябва да кажете и малко за образованието и т.н. И ние осъзнахме, че не можеш да помагаш само на бизнеса, без да помагаш на другите. Поради това имаме различни проекти.

Имахме проект по повод 60-годишнината от построяването на моста между Русе и Гюргево. Реализирахме много успешен проект заедно с Русенския университет. Направихме две събития – едното беше в Гюргево, организирано от камарата, а другото беше в Русе, организирано от университета. Идеята беше да се говори за два важни за двете държави отрасъла – транспорт и околна среда/екология. В Гюргево говорихме за бизнеса, свързан с тях. В Русе говорихме за свързаното с тях образование.

От самото начало искахме да подкрепим Румъния и България в пакет, но не само бизнеса. Като цяло, когато говорим за образование, когато говорим за туризъм, когато говорим за култура, ние сме различни, но имаме много общи неща. Двустранната търговска камара беше първата организация, която събра на едно място Румънската академия и Българската академия, местните власти на Русе и Гюргево, за да разговарят за трансгранични проекти. Знаем много добре, че имаме пари, когато говорим за трансгранични проекти, и имаме проекти, но не мисля, че тези проекти винаги са толкова успешни. Не всички заинтересовани страни смятат, че даден проект е важен за тях. Когато имаме проекти между властите, там е лесно. Те искат да направят инфраструктурата и други неща, които са много важни за властите. Но когато говорим за проекти между властите и бизнеса или властите и НПО, те не се ангажират по всяко време, а според интересите си. Интересите на регионите и на бизнеса по места трябва да съвпадат.

Ние в Камарата знаем тези неща много добре. Работим по около 80 проекта, но не като партньори, а просто за да помагаме. Намираме партньори за организации от другата страна на Дунав. Ако идеите за проекти не са подходящи, разполагаме с наши експерти по европейски проекти както в камарата, така и извън нея. Били сме партньори по трансгранични и национални проекти в Румъния, в България и директно в Брюксел. Имаме голям опит с европейските проекти и сме на ниво, на което можем да кажем кои проекти могат и кои не могат да бъдат реализирани и защо.

Освен това, разбира се, имаме много проекти с бизнеса. Ние бяхме едни от основателите на Back to business Romania. Това беше проект на седем двустранни камари от Румъния. Най-големите и най-активни двустранни камари от Румъния събраха на едно място всички компании, членуващи в камарите. Това беше необходимо, защото всички ние правим събития, конференции и се занимаваме с най-различни неща, но нашите членове не знаят кой е техен член. Ние не знаем кои са членовете на белгийската или френската камара… Идеята беше да съберем всички членове от всички камари заедно. И трябва да ви кажа, че това беше много много успешно не само в Букурещ, защото това бяха събитията в Букурещ, в Клуж и в Брашов. Само в Букурещ имахме около 800 души. Събитието беше огромно. Имахме моменти, в които не можехме да се чуваме, защото беше лудница.

Когато бяхме в пандемия в продължение на 3-4 месеца, хората разбраха, че добре, трябва да продължим, но в същото време трябва да работим, защото трябва да печелим пари и да живеем. Ние като камара бяхме първата организация в пряк контакт с властите от Румъния и България и с възможности да разговаряме, за да направим изключения за бизнеса, когато трябва да се отиде от другата страна на ка, за да бъде от другата страна на Дунав. Имахме запитвания от нашите членове и от нашите партньори за такива изключения.

Имам един приятел. Това е една много забавна история. Един ден той ми се обади. Той е българин и ми казва: „Дору, трябва да ти кажа нещо. Трябва да бъда в Крайова.“ Той има малка фабрика в Крайова. И ми казва: „Не знам какво става с моята фабрика“. Той ми казва: „Говоря с управителя всеки ден. Аз съм само в София. Той е в Крайова. Всеки ден виждам бялата стена зад него, но не виждам какво се случва зад стената. Заради тези запитвания отправихме официални искания към румънското и българското правителство да намерят решение как бизнесът да стигне до другата страна на Дунав. Мисля, че започнахме с тези запитвания през май 2020 г.

Как се казва генералът от борбата с пандемията?

Мутафчийски.

Да, това е той. Получихме положителен отговор. Той каза, че можем да кажем на хората в България и Румъния, че ако имат бизнес в другата държава, могат да минат. След една-две седмици получихме положителен отговор и от Румъния – че по бизнес причини може да се пътува между Румъния и България без проблеми.

Добре. Бихте ли ми казали съвсем накратко какви точно са отношенията между Румънско-българската камара, на която сте председател, и Българо-румънската камара в Русе? Това са две различни камари.

Не мога да кажа, че работим заедно, но се познаваме. Разбира се, когато трябва да направим нещо заедно, сме готови да се гоним. За румънците по принцип не е толкова лесно да разберат разликата между нас, защото правилата в България са различни. В Румъния не можеш да имаш две организации като двустранни камари с една и съща държава. И затова румънците не разбират толкова лесно как така в България има две организации, които право едни и същи.

Според мен. Пазарът казва кой с кого иска да работи. Камарата в Русе работи повече с европейски проекти. Ние работим повече да речем на междудържавно ниво. Това е връзката между нас.

Добре. Разговорът ни се оказа доста дълъг, като за епизод, и аз винаги обичам да предлагам тук да гледаме в бъдещето, където Камарата, на която сте председател, продължава да играе важна роля за българо-румънските отношения в икономически план между хората. Какво предстои? Има ли теми, по които работите в момента и се опитвате да направите някаква промяна, нещо ново, което да улесни както бизнеса, така и хората в отношенията между двете страни.

Да, разбира се, през тази година започваме нов проект. Той трябваше да започне през февруари. Той предвижда осем събития в България, на които ще представим Румъния като страна, като икономика, като бизнес. Името на проекта е: „Как да бъдем успешни на румънския пазар?“ За нас беше много интересно, че когато стартирахме първото събитие, то беше в Стара Загора. Оттам нататък беше много интересно, защото имахме много участници, които ни се обаждаха или ни пишеха, че искат да проведат такова събитие и в техния град или регион. Така че от план за осем събития в цяла България, ние направихме девет събития между март и юли, главно в Южна България: Бургас, Хасково, Ямбол, Кърджали, Ловеч. Имаме още няколко града в Южна България, като Благоевград. Но сега нямаме време да се организираме за там. Може би ще го проведем през септември или октомври тази година. Искаме да направим няколко събития „Как да бъдем успешни в Румъния“ и в Северна България. Ще организираме и серия от събития „Как да бъдем успешни на българския пазар“ в Румъния и ще започнем с Констанца, Крайова, Турну Северин, Александрия и, разбира се, Гюргево. Но в Гюргево сме в нашия дом.

Това е един от планираните проекти за тази година, който сега не е планиран и работим по всяко време за този проект. Имаме и един от старите ни проекти. Преди пандемията заедно с общината от Бургас имахме проект, който се казва „Туристически карти за румънски туристи“. Идеята беше, че много от туристите от Румъния, които отиват на Черно море в България, спират по Северното Черноморие. Община Бургас също искаше да представи своя регион на румънските туристи. Така че изпратихме около 3800 карти на фирми в Румъния, които представляваха карти за отстъпки за някои места в Бургас като остров Света Анастасия.

Картите бяха валидни за острова, за музеите в Бургас, за моловете и т.н. Бяха успешни, защото румънците бяха много силно заинтересовани да видят не само хотелите. Сега искаме да възобновим този проект, но не само с Бургас. Искаме да го направим на ниво държава. И затова разговаряме с Министерството на културата и имаме партньор с Министерството на културата Камерън, така че да има отстъпка за музеите в България. Става дума за 250 музея в цяла България. Същото говорим и с община Букурещ, за да има отстъпка за местата от Букурещ за българските туристи, които посещават румънската столица.

Това е тази отстъпка за румънците тук, в България. Как може да бъде поискана тя?

В момента работим по създаването на карта, но също така работим и по намирането на решение как да направим приложение за мобилни телефони. Все още проучваме как да го направим. Все още не разполагаме с бюджет за всички тези неща. Но работим по реализирането на идеята с всички места, които могат да ни дадат отстъпка, и след това ще видим как ще направим така, че туристите да получат тези отстъпки? Също така искаме да направим този сертификат за икономически интерес между Румъния и България. В момента имаме около 3 000 български фирми с български капитал в Румъния. И около 3 500 румънски дружества, регистрирани в България. Никой обаче не може да каже с каква дейност се занимават тези фирми и дали не са само регистрирани. Разбира се, ако има нужда ние като организация или нашите услуги да са полезни, ще го направим.

Смятаме да направим документ, който ще се нарича „сертификат за икономически интерес“ и ще дава на всички фирми удостоверение, че имат бизнес интерес в българо-румънското пространство. С такъв сертификат те ще могат да се срещат с фирми от другата страна на Дунав и да казват – ние сме от България или Румъния, искаме да правим бизнес между тези две страни и този сертификат от камарата ще удостоверява, че това е вярно. Защото все още имаме проблем с доверието между Румъния и България. Нашата организация смята, че подобен документ може да бъде полезен при осъществяването на първия контакт с фирма от другата страна на Дунав.

Добре. Има ли нещо, което сме пропуснали да кажем от обширната дейност на камарата?

Не знам. Имаме много страхотни неща. Имаме 10-годишна история. Искам отново да кажа, че думата „партньорство“ е много много важна за нас. Ние не казваме само това. Ние също работим за тази идея за партньорство и затова трябва да се докаже, че сега Палатата има партньорства с много различни организации. Имаме партньорство с двата парламента от София и от Букурещ. Имаме партньорство с властите. Получаваме голяма помощ от двете посолства – румънското посолство в София и българското посолство в Букурещ. Провеждаме много съвместни дейности с посолствата. Имаме много добри партньорства с образователни институции от Румъния и България – с академиите, с университетите, с румънската гимназия в София и с гимназия „Христо Ботев“ в Букурещ. За нас като организация е много важно да намираме добри партньори. За нас е важно нашите членове да успеят. Не можем да кажем, че сме супер организация и правим много неща, ако нашите членове или нашите бизнес партньори не успяват на пазара между Румъния и България.

Добре. Благодаря ви за всичко, което споделихте. Каня нашите зрители да разгледат и уебсайта на Двустранната търговска камара Румъния-България.

Както и страницата ни във Фейсбук, която е много важен канал за комуникация.

Да, и в нулевия епизод на нашия подкаст казахте, че сте отворени за всякакви въпроси и дори търсите взаимодействие. Така че всеки, който желае дори да се представи, може просто да ви изпрати съобщение абсолютно без проблем.

Добре и аз и аз искам да ви благодаря отново. И ще се видим в следващия епизод.

Снимка: Дору Драгомир (източник: Дору Драгомир)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author