Серджу Мишкою: Румъния разчита на ЕС за икономически отговор на войната в Украйна

Интервю с румънския политически анализатор за спецификата на външнополитическата ориентация на Румъния в условията на война в Украйна, за плановете за действие при извънредни ситуации, на които Румъния разчита, за да защити своята промишленост, и ролята на Националния план за възстановяване и устойчивост във всичко това

Владимир Митев

Серджу Мишкою е професор по политически науки и европеистика в университета “Бабеш-Бояй” в Клуж-Напока. Той даде на Владимир Митев интервю в четири части, в първата от които говори за румънската тенденция да разчита, че Западът – САЩ и Европейския съюз, ще бъде винаги единен. Това я прави уникална в Централна и Югоизточна Европа, където различни страни са проевропейски с нюанси – пробритански (Полша), проруски (Унгария) или протурски (България). Румъния разчита на плановете и политиките на ЕС за извънредни ситуации и това може да ограничи възможностите ѝ за маневриране в икономически план в настоящата криза. Но според Мишкою ползите от членството в ЕС са много повече от недостатъците.

Г-н Мишкою, провеждаме интервю по редица важни теми, свързани с външната политика и геополитическия контекст на Румъния. И на първо място, нека започнем с войната в Украйна, която създава редица дилеми. Каква е логиката на румънската външна политика по отношение на тази война? Как държавата се подготвя за различните възможни завършеци на войната? Дали Румъния се интересува повече от силна реакция в областта на сигурността и отбраната, или цени високо и икономическата динамика, която обикновено води до отваряне на Изток, като се има предвид, че западноевропейските държави традиционно имат икономически връзки с Русия? И още, дали Румъния е по-заинтересована да бъде фронтова държава или аванпост на Запада? Или пък има и течение, което се интересува от стратегическата двусмисленост, течение, което позволява известна, може би по-голяма сложност в подхода към Изтока?

Много ви благодаря за тези много интересни въпроси и за това, че ме поканихте тук. Мисля, че трябва да разглеждаме нещата в тяхната културна и историческа логика. След 1989 г. Румъния премина през период на колебание, бих казал, до средата на 90-те години, оставайки до известна степен в това, което можем да наречем сива зона, или поне колебаейки се между силно прозападно отношение и умерено неутрално отношение по отношение на бившия СССР и особено на Русия. Но от средата на 90-те години и особено от началото на 2000 г. Румъния се превърна в една от най-проевропейските и проатлантически настроените държави в региона.

Имаме още една държава, която изглежда по този начин, а именно Полша. Но Полша е малко по-малко проевропейска от Румъния. Бих определил Румъния като едновременно пронатовска и проевропейска, което я прави уникална в региона. И това, разбира се, си има цена. Цената е почти пълната загуба на самоопределение във външната политика. Възможността да се играе роля, независима от тази, която партньорите в западните страни възлагат, е доста ограничена. И мисля, че след поредица от сътресения, особено от 2000 г. насам, Румъния разчита на тази карта като единственото решение. По онова време се смяташе, че тя трябва да се отърве от наследството на комунистическото минало, което се възприемаше като пречка за развитието на Румъния.

Ето защо това, което бих искал да докажа тук, е, че сега имаме прозападен разказ, който е заменил произточния и националистическия разказ от миналото. В същото време това доведе до загуба на способността на Румъния да определя собствения си път. И, разбира се, това е доброволно решение на мнозинството политици. И това беше и е оценено от общественото мнение. Това, разбира се, има и геостратегически последици. И да преминем към втората част на въпроса ви за това какво се случи след началото на войната в Украйна. Румъния се смяташе за уязвима на източната си граница, тъй като граничеше с Украйна. Тя е и отчасти отговорна за опеката и европейската интеграция на държави като Република Молдова. И поради тези аргументи Румъния е играла и продължава залага на картата на сигурността, което, разбира се, ѝ пречи да играе с други карти. Въпреки това Румъния направи избор в смисъл, че ще защити границата си, ще се координира на 100% със западните си съюзници и по този начин ще се откаже от всякаква претенция да играе някаква игра на претенции, да играе ролята на посредник, на преговарящ в региона. И от тази гледна точка, разбира се, ситуацията е много различна, ако я сравним с Унгария, например, а също и с Турция, която е много по-независима и има дневният ред на международен фактор, въпреки че е член на НАТО.

Румъния има сравнително високо ниво на индустриализация с помощта на чуждестранни инвестиции и държавно поощрение за това. И така, как войната в Украйна се отразява на Румъния по отношение на нейната икономика, енергетиката и инфраструктурата? Изглежда, че в еврозоната се очаква известно забавяне или криза. Има инфлация и редица предизвикателства, които вероятно натоварват румънската индустрия. Какви са плановете за непредвидени ситуации? Какъв е отговорът? Каква свобода на действие има Румъния, за да защити и може би дори да доразвие, ако е възможно, своята промишленост?

Знаете, че една от добрите страни на Румъния е, че зависимостта ѝ от руския газ е много по-ограничена в сравнение с други страни в региона. Въпреки това, както правилно отбелязахте, Румъния все още има важен и модернизиращ се промишлен сектор, който очевидно е засегнат от войната. Разбира се, целият внос от Русия в тази област беше силно ограничен, но поради тази ситуация Украйна вече не можеше да продава различни компоненти, различни суровини. Румънската икономика е засегната в това отношнеие.

Планът за действие при извънредни ситуации по-скоро е част от европейската стратегия за плановете за действие при извънредни ситуации, което означава, че е необходимо да се намали колкото е възможно повече зависимостта от суровини за подкомпоненти, например метали за някои подкомпоненти в промишлеността на Изток, и да се намерят други източници. Досега, доколкото знам, Румъния не е успяла да направи това. Опита се да диверсифицира дейността си, като се насочи към някои страни в Африка и Латинска Америка, както и в Югоизточна Азия. Но, разбира се, тези промени изискват време.

И отново, разбира се, предимството на принадлежността към Европейския съюз е, че получавате субсидиите, помощите и, разбира се, всички ресурси, мобилизирани в кризисни ситуации от ЕС. Но, от друга страна, вие също така сте много затворени в собствените си стратегии. Вече не можете да провеждате собствени процеси на вземане на решения в няколко сектора без разрешението на Европейската комисия. А това, разбира се, ограничава възможностите за маневриране, автономията на румънското правителство при изграждането на планове за действие при извънредни ситуации. Може би тези планове за действие при извънредни ситуации щяха да бъдат по-адаптивни, ако нямаше европейски ограничения. Но, още веднъж, това присъединявантео към ЕС беше доброволно решение на Румъния и засега смятам, че в дългосрочен план плюсовете на членството в ЕС са много по-важни от минусите.

Що се отнася до ЕС, Румъния се възползва от Националния план за възстановяване и устойчивост. Но доколко ефективен е този план? Може ли на този етап да се направи някаква преценка? Има ли проблеми с достъпа до средства или изпълнението на проекти? Особено по отношение на инфраструктурата. Настоящото правителство на Румъния има амбициозен план за развитие на инфраструктурата. Какво се случва в това отношение?

Инфраструктурата е един от най-чувствителните въпроси в Румъния, тъй като отне много време да се разработи подходяща стратегия за изграждане на инфраструктура. Румъния изостава значително от своите съседи по отношение на качеството на инфраструктурата. И това беше много лош момент за европейската интеграция на Румъния, например по отношение на железопътните мрежи и магистралите, тъй като тя можеше да бъде една от най-успешните транзитни страни, предвид размера и географското си положение. Румъния се опита и все още се опитва да мобилизира европейски средства за изграждане на инфраструктура. Въпросът беше много деликатен, когато на европейско равнище се обсъждаше планът на ЕС за устойчивост и възстановяване след COVID, тъй като повечето от заявленията, подадени от Румъния за безвъзмездни средства за инфраструктура, не съответстваха на приоритетите, които тогава бяха много по-фокусирани върху зелената енергия, устойчивостта на климата, цифровизацията и т.н. Това беше и все още е проблем за румънското правителство. Не бих казал, че румънското правителство се опитва да имитира, а по-скоро да измисли нещата така, че значителна част от европейските средства, които бяха пропуснати през периода 2007-2013 г. на многогодишния бюджет на ЕС, сега да могат до известна степен да бъдат възстановени и мобилизирани за постигане на целите. За съжаление, целите са съвсем елементарни. Много региони в Румъния имат много лоша инфраструктура и е очевидно, че са необходими огромни инвестиции в тази инфраструктура, за да се изведе тя на светло.

Снимка: Флаговете на ЕС и на Румъния (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.