Александру Йонашку
През последните години в чуждестранната преса се появиха различни съобщения за интимни връзки между учителки и техните ученици. Тези връзки всеки път бяха порицавани и наказвани. Въпреки това всеки път обществеността беше шокирана да научи, че учителка може да има връзка с някой от своите ученици, още повече че обикновено мъжете са тези, които се възползват от авторитета си в учителската среда, за да започнат връзки с ученички. Филмът “Змей” (2021), дебютният пълнометражен филм на Октав Келару, показва общественото разбиране, че жена, която се забърква в афера със свой ученик, заслужава да бъде опозорена пред семейството и в професионален план, както и само дисциплинарната санкция не е достатъчна. Но колкото и неприемливи да са тези връзки, филмът, който ще разгледам в този текст, се стреми да ни покаже, че ако поставим връзката между учителка и нейния ученик в контекст на общество, доминирано от лицемерието на масовата ортодоксалност, то като по чудо такава връзка се превръща в нещо двусмислено и морално сиво, а не изключително черно.
До каква степен социалният контекст влияе върху решенията ни и къде е границата между личния и семейния живот? Как да разберем къде свършва съгласието и къде започва насилието в личните ни връзки? Тези въпроси са още по-важни, като се има предвид, че румънското общество не приема дискусиите за сексуалността и винаги е склонно да обвинява жените и да заклеймява тяхната сексуалност. Филмът на Октав Келару не се опитва да даде отговор на тези въпроси (в случай че сте очаквали това), а да ни потопи в тези проблеми, с които се сблъскват жените и румънското пред-университетско образование. Той обаче ни дава и нещо допълнително, нещо обезпокоително в това отношение.
За тези, които искат да разберат какво се случва в този филм (това, което се нарича още сюжетна нишка), разгръщането на повествованието протича по следния начин. В гимназията, смятана в началото на филма за най-добрата в града, а в края му за втората най-добра, Екатерина Иванович е учителка по религия, която е неконформистка. Т.е. тя предпочита да задава трудни въпроси на учениците си, за да води часовете по религия не като следва докрай учебната програма. Тя поставя въпроси, които са морално трудни. С напредването на филма и усложняването на ситуацията на учителката виждаме, че отговорите им не убеждават. Какво означава това?
Сексуално неудовлетворена от своя съпруг свещеник, за когото сексът е нещо механично, което се прави преди лягане, търпяща свекърва, която я обвинява за това, което е направила в някакъв момент в гимназията и за което никой не заслужава да бъде обвиняван, Екатерина се поддава на магнетизма в очите на ученика Юлиу и двамата имат сексуално преживяване в колата ѝ на хълм извън града. Тези отношения се разгръщат на фона на затяпаващото румънско общество, доминирано в значителна степен от православната църква и нейните представители. Така разбираме задушаващата ситуация, в която се намира учителката, чийто съпруг е свещеник.
До този момент на историята Октав Келару се опитва да ни покаже задушаващия традиционалистки контекст, от който нашата героиня търси бягство. Но нещата започват да придобиват съмнителен обрат. Те се придвижват към опит да се накаже жената, която се е поддала и е имала сексуален контакт с ученик.
В дискусиите с учениците от гимназията човек би си помислил, че един от тях, ученикът Юлиус, не само мисли неконформистки, но и търси свободата, когато казва на учителя, че човек е свободен да избира. Дотук нищо лошо. Юлиу е ученик, който вярва в свободата на избора, нали? Но не е точно така.
Юлиу веднага добавя, че човек може да избира само ако няма правила, ако няма смисъл. Като се има предвид по-нататъшното му развитие, героят, изигран от Серджу Смеря, е пълен социопат. Невъзможността да развие връзка с учителката му, го превръща в своеобразен Хайд, решен да накаже партньорката си, с която е имал мимолетна връзка. За тази цел той нахлува в дома й и сменя хапчетата на съпруга й (Александру Пападопол), напада приятелка на учителката и в крайна сметка принуждава учителката да признае извънбрачната връзка пред съпруга си. Някой може да остане с впечатление, че Юлиу се опитва да защити връзката си с учителката, да речем, когато дрогира сина ѝ, за да може да разбере от него какво знае за извънбрачната връзка на майка му.
Вдъхновен от действителен случай, филмът на Октав Келару разказва за всекидневния религиозен фундаментализъм, който не се възприема като такъв, за фундаменталисткия начин на изживяване на вярата. Александру Пападопол играе герой, чийто религиозен догматизъм означава невъзможност светът да бъде по-широк от малкия град, в който живее, и от църквата, която посещава. Как би могъл да бъде спасен някой друг, освен онези християни, които принадлежат към деноминацията, наречена християнска православна църква?
Подобен провинциализъм не може да си представи, че една жена може да изживее сексуалността си извън брака, затова героят на Александър Пападопол е напълно невеж за желанията на съпругата си. От друга страна, Серджу Смеря винаги фиксира погледа си върху някого, особено върху учителя по религия, така че зрителят от самото начало ще разбере, че този герой ще има важно влияние във филма, и то не положително. За ученика Юлиу основните правила на ежедневието, по които функционираме и които ни казват да уважаваме свободата на другите, да се грижим за тяхната физическа и психическа неприкосновеност, всъщност не съществуват, те са в най-добрия случай средство, чрез което хората се контролират (така мисли той).
Следователно този герой вярва, че свободата е, когато следваш егоистичните си желания за сметка на другите. Това мислене не е по-различно от разсъжденията на онези румънски коментатори, които винаги казват по частната телевизия как не трябва да има социални услуги, защото свободният пазар винаги се саморегулира и води до прогрес. Това са коментатори, наричани още либертарианци.
С други думи, понеже учителката не иска да изгради връзка с него, Юлиу смята, че има право да ѝ отмъсти и да унищожи живота ѝ.
Оценявам високо как филмът на на Октав Келару прави преглед на някои добре известни, но малко обсъждани проблеми пред румънското образование, като например липсата на психолози, които да са наясно с емоционалните трудности, пред които са изправени учениците, особено когато родителите им са на работа в чужбина. Или пък вярата на училищното ръководство в това, че трябва да се държи “на ниво”, да не признава грешки и да обвинява родителите.
Главната героиня е Малина Манович, която играе учителката по религия Екатерина Иванович – жена, разпъната между задълженията на съпруга на свещеник и желанието си за свобода с някой друг. Това е желание, което се проявява в малки, ежедневни неща, като пушене на скрити цигари, джогинг вечер и повдигане на морално-богословски въпроси с учениците си. Но моментът, в който тя изоставя конформизма и се поддава на еротичните пориви, е последван от поредица от травмиращи събития, които ни показват разбирането, че жена, която влиза във връзка с ученик, заслужава да бъде посрамена. Така ученикът, с когото тя се впуска в сексуално бягство, се оказва социопат, който се опитва да я засрами пред съпруга ѝ, а презрението на сина към нея и финалната сцена сякаш ни казват, че жените, които се държат зле, ще бъдат наказани по различен начин от мъжете. Ако мъжът, който има връзка с ученичка, получава дисциплинарно наказание, то жената, която има връзка с ученик, трябва да бъде посочена на обществото и изоставена, точно както във финалната сцена на филма главната героиня е изоставена в момента, в който синът и съпругът ѝ затварят вратата пред камерата.
В заключение бих казал, че съм разочарован от начина, по който Октав Келару е представил женския персонаж в ситуацията на съпруга на свещеник, т.е. като жертва на обстоятелствата, която, когато реагира, бива наказана. В “Матура” (2016) Малина Манович също играе учителка, но тя е по-решителна и показва своята самостоятелност, като иска да изясни ситуацията в извънбрачната връзка, в която се намира. Въпреки моите възражения, дебютът на Октав Келару в игралното кино трябва да бъде оценен положително заради смелостта, с която той се заема с една доста табуизирана за румънското общество тема. Нека отбележим и атмосферата на трилъра като фон за анализ на противоречията, с които се сблъсква една жена, попаднала в религиозен социален контекст. Без да морализаторства или да критикува православната църква, “Змей” ни казва, че има е нещо по-трудно за понасяне от моногамния брак. Съществува и моногамен брак с православен свещеник.
Balaur (2021), режисьор: Октав Келару, в ролите: Малина Манович, Серджу Смеря, Александру Пападопол
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
