Журналистиката е жива, когато възниква критична маса

Владимир Митев, Асоциация на европейските журналисти, 8 януари 2025 г.

Този текст бе публикуван в рубриката на сайта на Асоциацията на европейските журналисти, посветена на обобщението на изминалата медийна 2024 г., направено от различни български журналисти. Текстът е посветен основно на проблемите в румънската журналистика и на възхода на малките разследващи медии, финансирани от даренията на румънците. Той се спира и на някои обещаващи подходи и жанрове на европейско ниво – културата на полските журналисти да превръщат разследанията си в книги и практиката на трансгранични сътрудничества на европейско ниво.

Журналистите-международници сме предразположение да развием по-сложна идентичност, защото по дефиниция сме или би трябвало да сме с единия си крак извън националните граници. А когато народите, с които взаимодействаме са съседни или са в същия регион, сравненията и контрастите понякога помагат да се вижда по-ясно. Едно от нещата, които се получават по-добре в медийно отношения у някои от съседите ни, е появата на критична маса.

Феноменът Recorder

През 2024 г. гостите и зрителите на медийния фестивал в Перуджа имаха възможност да се запознаят с успеха на една румънска разследваща медия с необикновен размах, влияние и качество на работата. Recorder има 809 000 абонати в YouTube, а видеата му често са гледани няколко милиона пъти в рамките на броени дни. Приходите на медията за 2023 г. са 1,2 млн. евро, като над 90% от тях са дарения. Това са знаци за огромно доверие към работата на тези журналисти.

Медията прави видео разследвания, които създават впечатления, че няма забранени теми или хора. Свидетели сме как журналистите от Recorder разследват и то няколко пъти румънския президент Клаус Йоханис – за това, че лети при своите държавни посещения с частни самолети, разходите за които засекретява; за палата, който ремонтира и в който смята да живее след като се оттегли от управлението, за разочарованието на румънците от десетте години управление на Йоханис. Recorder прави материали и за румънските тайни служби, за които съществува представата, че са истинските управници в страната и успява да разкаже за борбите вътре в тези служби между различни звена. Изобличава измамите на строителната компания Nordis, с които е замесена шефка на правната комисия в долната камара на румънския парламент и т.н. 

Материалите на Recorder са отлична школа за опознаване на румънското общество – как то функционира, какви са силите, които действат в него, къде са проблемите в него. И за мене като български читател и зрител често остава едно смайване пред мащаба на капиталистическите сили, които са отключени във финансиализираното румънско общество. Разследванията на Recorder – като това с Nordis, се занимават с числа, с финансови интереси, с правни и съдебни документи, но успяват да покажат и кои са хората, които движат една измама или са ощетени от нея. 

В крайна сметка Recorder наред с всичко друго повдига гражданската култура на своята публика. Вместо наблюдаваният в нашите медии безкраен персонифициран бой по Пеевски, Радев, Борисов, Гергов или други бизнесмени, които възпроизвеждат икономическото влияние на своята група в политическо, румънската разследваща медия отива отвъд фасадата и показва механизмите, по които се движи румънското общество. Защото всички наши водещи бизнесмени и политици, за които всеки ден научаваме какво са си казали, са именно това – фасада, докато истинският субект са интересите, които се крият зад тях и за които нашите медии твърде малко говорят. 

Румънските разследващи медии

Recorder е част от по-голяма тенденция в Румъния да се появяват разследващи медии и да се утвърждава култура на журналистическите разследвания. По-рано тази година Snoop.ro разобличи дългогодишните сексуални посегателства на университетския преподавател Алфред Булай. Context.ro – медията на известния у нас румънски журналист от унгарски произход Атила Биро, разкри по време на кандидатпрезидентската надпревара, че бившият шеф на кампанията на доскорошния заместник-генерален секретар НАТО Мирча Джоана има съвместен бизнес с про-кремълски руски пропагандист. Емилия Шеркан от Press One направи серия от статии и дори книги за плагиатстваните докторантури на висши румънски политици – бившите премиери Виктор Понта и Николае Чука, вътрешният министър Лучан Боде, Мирча Джоана и т.н. Разследващото телевизионно предаване “Обичам те, Румъния” засне 45-минутен материал за трансграничните данъчни измами с ДДС, в рамките на който интервюира шефката на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши, настоящият ръководител на антикорупционната прокуратура DNA‌ Мариус Войняг и дори посети Русе, където показа офисите на счетоводни къщи, където са регистрирани стотици румънски филми, които не развиват истинска дейност, а само служат, за да се оформят документите, така че да се извършат предполагаемите данъчни измами. Други румънски разследващи медии като PublicRecord.ro, Dela0.ro и т.н. също са част от тази тенденция.

Тези разследвания срещат обществен резонанс. Споделят се масово в социалните мрежи. Обсъждат се. И предизвикват политическата система или прокуратурата да реагират. Така например с кариерата на Алфред Булай е свършено. Мирча Джоана беше фаворит в началото на кандидатпрезидентската кампания, а накрая получи едва 5% на първия тур. Казусът с плагиата на вътрешния министър Лучан Боде също предизвика оставки.

Румънското общество по някакъв начин чрез журналистиката се чисти и обновява. И това има здравословен ефект върху обществото, защото показва на гражданите, че тяхното мнение и гняв имат значение. В същото време това обновление дава кураж, самочувствие и признание на пресата.

Кризата в румънската журналистика

Независимо от така описаните успехи на румънската журналистика през последната и последните години, румънската журналистика като цяло също е в кризата, която е позната и у нас. През втория мандат на Йоханис се създаде своеобразна румънска стабилокрация, при която двете най-големи партии от прехода се сраснаха с държавата. Те не се контролираха взаимно, а вместо това заедно разпределяха държавните и европейските ресурси, до които получиха достъп. И използваха партийните субсидии, за да опитомят телевизиите и някои водещи сайтове. Именно в този контекст обществото и професионалистите в бранша започнаха да създават своите малки разследващи медии, които обикновено се финансират от дарения на гражданите или от европейски проекти и грантове.

Румънските водещи журналисти и публика констатират също други от проблемите, които се срещат у нас. Например, утвърждаването на т.нар. мързелива журналистика и churnalism, при които просто се превеждат на конвейер с изкуствен интелект статии от медии на чужди езици, без редакционна намеса и мислене при превода им на румънски или се препечатват прессъобщения. Румъния също има “хибридни” телевизии, които се използват за всякакви кампании по очерняне или практикуват евтин популизъм. 

Но и тук като че ли наличието на проблеми понякога поражда работещи решения. Например, кризата на регионалните медии в Румъния доведе до появата на PressHub – медия, издавана от Freedom House România, която публикува на едно място материали на мрежа от регионални медии в различни части на страната и така им дава по-добра видимост.

В Румъния има и по-ясно очертани медии на гражданското общество – като например Buletin de București, която е фокусирана върху новини, коментари и разследвания за реалностите в румънската столица, или на корпоратистите (големите банки и други западни компании в Румъния, които финансираха медийни и други проекти в рамките на политиката си за корпоративна социална отговорност). Такава медия например беше Decât o Revistă (dor), списание и сайт, които предлагаха социално ангажирани материали – дълги текстове и разказваха истории и бе много успешна, но през 2022 г. реши да прекрати дейността си. През март 2025 г. екипът на dor ще възроди конференцията The Power of Storytelling, която допреди няколко години събираше ежегодно в Букурещ носители на Pulitzer, визуални артисти и други творци, които споделяха опита си в журналистическото писане или в други форми на разказването на истории.

Критичната маса

Сравнявайки румънските реалности с българските, не мога да не отчета, че в Румъния някак си успява да възникне критична маса от хора в различни области, появява се общност и оттам-нататък нещата някак се случват по-лесно. Не ми е известно например дали в България има нюзлетъри с хиляди абонати, които се занимават със социални проблеми – домашно насилие, здравноосигурителни права или пък с опровергаване на фалшиви информации, както се случва в Румъния. У нас много хора се оплакват – особено в по-ранни етапи на своите медиийни и комуникационни усилия, че няма резонанс, че няма ангажирана публика, че няма независими авторитети в една или друга област, с които да се общува, и така е трудно да се израсне. Но това не трябва да утвърждава някакво чувство за дискомфорт или малоценност у нашата журналистика. 

Според мене например българите би трябвало да сме силни в трансграничните медии, защото нашата собствена идентичност е смесена и често е базирана на архетипа за мост. Румънците може да са силни във формирането на “медийни църкви”, но на север от Дунава е още популярно разбирането за румънската идентичност като “остров сред море от славяни”. Т.е. румънците може да сформират критична маса помежду си, но българите може да се окажем по-добри в сформиране на критична маса с други народи – в журналистиката и изобщо.

От моя гледна точка медийната 2024 г. трябва да насърчи повече у нас да излезем от рамките на София и България и да потърсим медийни партньорства с колеги от други страни. Европейската мрежа за журналитическо сътрудничество Pulse, развивана от n-ost може да е стъпка в тази посока. Грантовете на Journalism Fund за трансгранична журналистика са друга възможност. 

Трета идея, която лично за мене е интересна, е да мислим повече за това как нашият медиен продукт да има по-дълъг живот – например под формата на книга, .pdf документ, презентация, нюзлетър Substack, подкаст и т.н. В Полша има култура журналистическите разследвания да се превръщат в книги, както например става с това разследване за педофилия в престижен момчешки хор в Познан (интервю с автора на разследването може да се прочете тук). Или с това разследване как въглища от Донбас са продавани в ЕС, въпреки че идват окупирани от Русия украински територии.

В Румъния покрай протестите срещу златодобивния медиен проект Рошиа Монтана преди 11 години, се появи книгата-журналистическо разследване “Аферата Рошиа Монтана” на Михай Гоциу. Емилия Шеркан на свой ред публикува като книга разследването си за плагиатстваната дисертация на бившия премиер Виктор Понта. 

Не вярвам, че хората днес четат само кратки съобщения и нямат търпение и воля за нещо по-дълги текстове. Напротив, в личен и обществен интерес на всеки от нас е да повишим културата си на читатели и да консумираме по-качествени т.е. по-сложни текстове. Щом в Румъния и в Полша има пазар за подобни разследвания, би трябвало с времето и нашата публика да развие афинитет към техни еквиваленти.

А четвърти път напред виждам в едновременното говорене на публики в различни държави. Френската трансгранична медия voxEurop превежда и публикува статиите си на девет европейски езика. Базираният в Полша сайт Cross-border Talks публикува на ангилйски, полски, чешки, румънски и български език. Това са все различни опити да се работи в посока създаване на европейско публично пространство. Ако сме част от такова пространство и ако имаме опит в региона си или в ЕС, нашият опит и потенциал биха нараснали значително, а европейската ни принадлежност няма да минава само през националните мрежи, в които сме интегрирани.

Дефицитът на време и на средства наистина са важна пречка пред разгръщането на трансгранични партньорства, бавната журналистика или многоезичното писане. Но моето усещане е, че по-важен проблем е, че имаме дефицит на концентрация/осъзнатост и че сме потънали в ежедневните си професионални и лични задачи. Когато човек живее в София е изкушаващо да остане закотвен в този свят на относително изобилие от опит и ресурси и по-рядко да си причинява неудобството да се вре в някакви пространства и търси да очарова хора от други регионални столици. Но трансграничният опит е трансформационен. И може би медийната 2025 г. ще ни поставя по-често предизвикателството да разширим своите хоризонти чрез мостове на приятелството и трансгранични разговори. 

Критичната маса е някъде там!

Снимка: (източник: Мостът на приятелството)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author