Защо всички печелят от премахването на контрола по сухопътните граници в Югоизточна Европа?

Пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство ще приближи Югоизточна Европа към центъра на Европа. Българите и румънците заслужават да имат пълноправен статут на европейски граждани въпреки конкуриращите се геополитически виждания за техния регион. Дори и в региона да е силен манталитетът на „крепостта“, падането на границата е огромен успех за манталитета на отвореност и овластяване на гражданите като условия за по-голям синхрон и овластяване на хората

Vladimir Mitev Published: 9 януари, 2025 | Updated: 9 януари, 2025 1 minute read

Министрите на вътрешните работи на Румъния – Каталин Предою (с бялата коса, изправен) и на България – Атанас Илков (подава ръка на мъжа в колата), раздават малки подаръци в чест на присъединяването към Шенген в полунощ на 1 януари 2025 г. на граничния пункт Гюргево (източник: YouTube).

Владимир Митев, Институт за Централна Европа (Полша), 8 януари 2025 г.

Предложението за премахване на контрола по сухопътните граници в Югоизточна Европа

След присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство на 31 март 2024 г., но с граничен контрол по сухопътните граници, предложението за премахване на граничния контрол между Гърция, България и Румъния беше разглеждано от някои хора в София и Букурещ като вариант, който може да упражни натиск за пълното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство. Това обаче беше вариант, който политическите елити в София и Букурещ проявиха нежелание да приемат, тъй като нямаха голямо доверие един в друг, не бяха свикнали да си сътрудничат (например да управляват движението на хора и стоки без граничен контрол) и бяха скептични дори по отношение на правната възможност за това. Важно е да се отбележи, че Европейската комисия не отхвърли предложението по правни съображения, като вместо това предпочете да остане двусмислена като Комисия.

Може да изглежда контраинтуитивно, но фактът, че предложението беше отхвърлено през януари-февруари 2024 г. последователно от българския министър-председател Николай Денков [1] и румънския еврокомисар Адина Влайе [2], показва, че сред населението е имало известна подкрепа за него, тъй като високопоставените политици не биха си направили труда да му се противопоставят, ако тази идея нямаше влияние.

След срещата на 22 ноември 2024 г. в Будапеща на вътрешните министри на Австрия, Унгария, Румъния и България, както и на еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон, беше постигнато политическо споразумение, което доведе до съгласието на Австрия България и Румъния да се присъединят към Шенген чрез сухопътните си граници, като същевременно се засили контролът на българо-турската граница от съвместна група от 100 гранични служители от Австрия, Унгария, Румъния и България. Съвместният документ бе приет като решение от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС на 12 декември 2024 г. В него се очертава премахването на всякакъв граничен контрол на българо-гръцката граница на 1 януари 2025 г., докато контролът на българо-румънската и румънско-унгарската граница ще остане за най-малко 6 месеца, но ще се прилага въз основа на оценка на риска и на случаен принцип.

Това вече представлява значително намаляване на граничния контрол, който се очаква да бъде ограничен до малък брой случаи за част от камионите и превозните средства от страни извън Шенгенското пространство. В същото време в преходния период от шест месеца се очаква местата за фискална и друга проверка на камионите да бъдат създадени в периметър от 20-30 км от границата на територията на България и Румъния.

България и Румъния изпълниха техническите условия за влизане в Шенгенското пространство през 2011 г. Тяхното мъчително чакане по пътя към пълното присъединяване към Шенгенското пространство продължи много повече от десетилетие поради липсата на политическа воля за приемането им сред по-старите членки. Но дори и сега да са вече рамо до рамо с по-старите членове на пространството за свободно движение, предложението за българо-румънски мини Шенген имаше своята роля на ниво хора и елити в Югоизточна Европа, тъй като беше предложение за самоопределение на страните. И е любопитно да се проучи до каква степен неговите хипотези за по-голямо овластяване на гражданите чрез трансгранични и регионални действия биха могли сега да създадат реален ефект в Югоизточна Европа.

Същност на предложението и аргументи в негова подкрепа

През 2011 г. анонимен румънски политолог (нарекъл своя блог „Рационалният идеалист“), работещ за ПРООН, формулира за първи път в блога си предложението за българо-румънска мини-Шенгенска зона [3]. Той твърдеше, че подобна инициатива би била печеливша за всички, тъй като би позволила на двете страни да заемат активна позиция срещу липсата на политическа воля за приемането им в Шенгенското пространство (тя се появява едва през декември 2023 г. , когато споразумението между Австрия, България и Румъния позволява условно влизане) и да докажат, че могат да управляват свободни граници.

Първата известна формулировка на идеята в българските медии се появява през 2014 г. в интервю за румънския треньор на неправителствени организации Кодру Врабие. През 2019 г. в друго интервю той обяснява, че инициативата ще увеличи икономическата динамика и човешкото взаимодействие между българи и румънци [4]. Тя би оказала и натиск върху страните от ЕС, тъй като може би щеше да покаже, че двете страни могат да управляват отворени граници. Липсата на доверие и на политическа изобретателност сред политиците беше причината да се възпрепятства всяка стъпка към мини-Шенгенската зона. Друг представител на неправителствена организация – шотландецът Дейвид Бисет, определи мини-Шенгенската зона като инструмент за самоопределение и развитие на България и Румъния на базата на собствените им ресурси [5].

Контрааргументи

Политическите елити и експертите по външна политика в България и Румъния винаги са отхвърляли идеята за премахване на контрола по сухопътните граници или дори са избягвали да я обсъждат публично от страх, че самото говорене за нея ще я легитимира. Аргумент срещу нея е, че двете страни ще се самоизолират от Шенгенското пространство, ако изберат алтернативен вариант [6]. След като през март 2024 г. те официално стават част от него (без сухопътните граници) и могат да издават шенгенски визи, бяха изтъкнати други аргументи, а именно, че премахването на граничния контрол ще окаже голям натиск върху румънско-унгарската граница (Адина Валян) или че подобна инициатива е незаконна (бившият български министър-председател Николай Денков). Негласен аргумент срещу идеята е, че българският и румънският политически елит не са свикнали да работят заедно и имат ниско ниво на взаимно доверие. Затова дори съвместната им декларация за стратегическо партньорство от март 2023 г. се разглежда от някои като недостатъчно смела в амбициите си.

Новата ситуация след споразумението между Австрия, България и Румъния от декември 2023 г. и присъединяването към Шенгенското пространство през март 2024 г.

След като България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство след споразумение с Австрия през декември 2023 г., обсъжданото предложение вече не се отнасяше до българо-румънската мини-Шенгенска зона. То беше преименувано на „премахване на контрола на сухопътните граници между Гърция, България и Румъния“. То получи подкрепата на транспортния и туристическия сектор в трите държави. Важно е да се отбележи, че тя беше подкрепена от високопоставени политици от тези страни, като бившия европейски комисар и министър-председател на Румъния Дачиан Чолош, който е свързан с френската тенденция в Румъния и ЕС [7]. Въпреки това, ако беше приложена, тя щеше да наруши разпоредбите на споразумението с Австрия (от декември 2023 г.), което предвиждаше засилване на граничния контрол на българо-румънската граница [8]. По това време – началото на 2024 г. – изглеждаше, че има две конкуриращи се визии за бъдещето на Югоизточна Европа по отношение на Шенген и граничния контрол. Тази, която се основаваше на по-голям синхрон между народите на Югоизточна Европа, изглеждаше в по-слаба позиция.

Заключения: Бъдещето на Югоизточна Европа след пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство

На 1 януари 2025 г. България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство чрез сухопътните си граници и макар че временно ще остане известен граничен контрол, в рамките на 6 месеца се очаква граничният контрол вече да не се осъществява на сегашните гранични пунктове, а на места вътре в територията на страните, на известно разстояние от границата, въз основа на принципи, които се прилагат по принцип в Шенгенското пространство – т.нар. оценка на риска[9]. Значението на това развитие е многостранно.

Обикновено се изтъква икономическото измерение на премахването на контрола по сухопътните граници. Досега камионите се редяха на опашки по границите на ЕС в България и Румъния, губеха време и пари и замърсяваха околната среда. Очаква се икономически стимул от самия факт, че тези загуби вече няма да се случват.

Освен това България и Румъния досега бяха по-малко привлекателни за чуждестранните инвеститори, тъй като инвеститорите бяха наясно, че стоките, които произвеждат във всяка от страните, потенциално ще се забавят с дни по пътя си към Западна Европа, в сравнение с потенциалното им транспортиране от пълноправните членове на Шенгенското пространство.

Важно е да се отбележи, че изолацията на България и Румъния от Шенгенското пространство подхранваше усещането, че техните граждани са „второкласни европейци“. Ето защо се очаква пълноправното членство в Шенген да засили европеизацията на региона и проевропейските настроения в него.

Сега, най-накрая, предложението за мини-Шенген за овластяване на гражданите на България и Румъния чрез трансгранично взаимодействие може да получи реална проверка. Това е предложение в европейски дух, тъй като обикновено страните от периферията се стремят да се конкурират, за да привлекат на своя страна центровете на системата на международните отношения, и затова често се игнорират или се опитват да се отделят една от друга. Ако перифериите започнат да си сътрудничат, те ще демонстрират логиката на центъра и ще се приближат към него в синхрон. Това би могло да бъде основният принцип на един реален проект за промяна в Югоизточна Европа, чиито народи традиционно са твърде фрагментирани и убедени в правотата на своя индивидуален островен манталитет.

С други думи, макар че сигурността и крепостното мислене отдавна са доминиращи в и по отношение на Югоизточна Европа, пълното присъединяване към Шенгенското пространство би могло да се разглежда като основна победа на визията за отворени граници за региона, основана на неговото синхронизиране и постепенното изграждане на по-голям социален капитал и доверие отвъд границите. Сега, с промяната на границите, гражданите на региона получават приток на енергия. Ако техните желания, любопитство и амбиции са да практикуват взаимоотношения и да придобиват нов опит отвъд все по-отслабващите граници, ще станем свидетели на взаимноизгодно развитие в региона, което ще бъде от полза и за проекта на ЕС.

Отказ от отговорност: Мненията, изразени в коментарите на гостите, са единствено на авторите и не отразяват непременно възгледите или официалната позиция на Института за Централна Европа.

[1] К. Николов, България, Румъния, Гърция „мини Шенген“ би бил незаконен, казва Денков, Euractiv, 02.02.2024 г., https://www.euractiv.com/section/politics/news/bulgaria-romania-greece -mini-schengen-would-be-illegal-says-denkov/, посетен на 30 декември 2024 г.

[2] C. Turp-Balazs, Why Bulgarian-Romanian hopes for a mini-Schengen were a non-starter, Emerging Europe, 07/02/2024, https://emerging-europe.com/analysis/why-bulgarian-romanian- hopes-for-a-mini-schengen-were-a-non-starter/, посетен на 30 декември 2024 г.

[3] Schengen – o idea constructiva pentru Romania si Bulgaria (RO), The Rational Idealist, 21/09/2011, https://rational-idealist.blogspot.com/2011/09/schengen-o-idee-constructiva-pentru. html, посетен на 30 декември 2024 г.

[4] В. Митев, Кодру Врабие: Българо-румънският мини-Шенген изглежда добра идея, Мостът на приятелството, 29.10.2019 г., https://friendshipbridge.eu/bg/2019/10/29/vrabie-schengen-bg/, посетен на 30 декември 2024 г.

[5] В. Митев, Дейвид Бисет: Българо-румънският мини-Шенген може да увеличи преговорната сила на двете страни, Мостът на приятелството, 12.06.2023 г., https://friendshipbridge.eu/bg/2023/06/12/bisset-3-mini-schengen-bg/, посетен на 30 декември 2024 г.

[6] Бившата българска дипломатка Бисерка Бенишева е цитирана да казва това в статията на Петя Минкова. Виж П. Минкова, Мини-Шенген с Гърция и Румъния става токсичен, 168 часа, 19/09/2024, https://www.168chasa.bg/Article/18921784, посетен на 30 декември 2024 г.

[7] В. Митев, Премахването на граничния контрол между България, Румъния и Гърция е технически сложно, Мостът на приятелството, 01/02/2024, https://friendshipbridge.eu/bg/2024/02/01/simeonova-border-controls-bg/, посетен на 30 декември 2024 г.

[8] В. Митев, Решение на Съвета относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Република България и Румъния, Мостът на приятелството, 01/01/2024, https://friendshipbridge.eu/bg/2024/01/01/cm-5950-23-bg/, посетен на 30 декември 2024 г.

[9] В. Митев, Драгомир Драганов: Трафикът по Моста на дружбата ще се увеличи с повече от 20% след пълното присъединяване към Шенген, Мостът на приятелството, 28/12/2024, https://friendshipbridge.eu/bg/2024/12/28/full-schengen-ruse-giurgiu-2024-2025-bg/, посетен на 30 декември 2024 г.

Снимка: Духова музика в нощта на 31 декември 2024 г. срещу 1 януари 2025 г. на граничния пункт в Гюргево по време на тържеството по случай влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

Vladimir Mitev

Administrator

Владимир Митев е български журналист, който говори румънски език. Сътрудничил е с много медии в България и Румъния, включително Българското национално радио, Mediapool, всички големи телевизионни канали в България, Дарик радио и други (България); Радио Румъния, Comunitatea Liberală 1848, всички големи телевизионни канали в Румъния; DoR; Libertatea; PressHub и други (Румъния); The Analysis, Acorn Radio (САЩ); Open Democracy (Обединеното кралство); voxEurop (Франция); Обсерваторията за Балканите и Кавказ; The Other News (Италия); Институтът за Централна Европа (Полша); Argument (Чехия); Merce (Унгария); Bilten (Хърватия); и Agora (Република Молдова). Той популяризира идеята за нехегемонистични взаимодействия и взаимно овластяване в Централна и Югоизточна Европа, което би могло да допринесе за формирането на динамична регионална идентичност и да свърже гражданите с глобалната общност.

Visit Website View All Posts