Българските суверенисти силно залагат на отрицание и малко изграждат в българската политика

Константин Уздриш, Impact Global, TVR Молдова (молдовската редакция на румънската национална телевизия), 16 март 2025 г.

Константин Уздриш: Дами и господа, добре дошли отново. Продължаваме нашата поредица от интервюта за националистически и суверенистки течения. Днес отиваме в България, където разговаряме с журналиста Владимир Митев. Г-н Митев, добър ден!

Владимир Митев: Добър ден.

Г-н Митев, както казах, правим тази поредица от интервюта за националистическите и суверенистките течения, които се появиха в Европейския съюз. България е членка на Европейския съюз от 2007 г. насам. Моля, кажете ми, има ли такива течения и в българския политически спектър?

Да, очевидно. Преди всичко нека кажем, че националистическото течение в известен смисъл съществуваше още по времето на социализма. Социализмът в България започна през 40-те години на ХХ век по-скоро като нещо интернационалистическо, но с времето се разви. Марксистката идеология отслабваше, а националистическият елемент се засилваше и затова през 80-те години на ХХ век имахме така наречения Възродителен процес, т.е. насилственото преименуване на българските турци, което беше свързано и с насилие.

Така че дори в рамките на социализма имаше национализъм и, разбира се, в контекста, когато говорехме за постсоциализма, той продължи. От това, което разбирам, терминът суверенизъм се разпространява все повече и повече. Национализмът в рамките на Европейския съюз се нарича суверенизъм, поне така разбирам аз. Така че, да, ние имаме много видима партия, която има суверенистично поведение. Тя се нарича “Възраждане”. Има и други партии, които също са от този тип, но по-просто казано, в сегашния контекст, те имат по-скоро някои говорители по телевизията, но нямат толкова голямо електорално влияние, докато партия „Възраждане“ е тази, която вероятно е призвана да играе ролята на суверенистична партия, ако можем да използваме този термин за България.

Какви са основните лозунги и теми, които тези партии използват, за да привлекат възможно най-много симпатизанти?

Мисля, че основната характеристика е скептицизмът или отхвърлянето на мейнстрийма, да кажем, на либерализма като вид мейнстрийм. Но темите, които вълнуват партия „Възраждане“, еволюират и продължават да се развиват.

Например по време на пандемията от ковид, разбира се, антиваксърското движение по някакъв начин се разглеждаше като близко до тази партия и се подкрепяше от нея.

След това имахме период между 2022-2024 г., включително до началото на тази година, когато имахме поредица от служебни правителства. И тогава голяма част от реториката на партия „Възраждане“ беше насочена срещу американското посолство. Създаде се един дискурс, подкрепян от публичните говорители на партията, че американското посолство сякаш решава всичко в България, всички останали партии са роби на американското посолство и т.н.

След това, когато се видя, че Тръмп се издига в Съединените щати по време на предизборната кампания за американските президентски избори, които завършиха през ноември 2024 г., вече видяхме промяна в реториката и дейността на партия „Възраждане“ към определено противопоставяне на ЛГБТ тенденцията в България. По точно противопоставяне на това, което в България всички националистически течения обикновено наричат джендър идеология (и нейните представители). В парламента беше приет закон, който постави някои допълнителни ограничения върху обсъждането на сексуалното образование в училищата. И дори имаше случаи, в които хора, свързани с партия „Възраждане“, разпространяваха в социалните мрежи списъци на учители, които се противопоставяха на този закон, който междувременно влезе в сила.

И така, в самото начало на тази година се стигна до нова ситуация. Изглежда, че България е на път да се присъедини към еврозоната, разбира се, ако получи положителен конвергентен доклад. И това много силно активизира партия „Възраждане“, която е против присъединяването към еврозоната. Те се опитаха да проведат референдум, който не се състоя. Не в смисъл, че не бяха събрани необходимите подписи, а че организацията му не беше подкрепена от политическия елит.

Неотдавна имахме ситуация, в която членове и активисти на партията „Възраждане“, включително един евродепутат от тази партия, нападнаха така нареченият “Дом на Европа”. С други думи, те атакуваха представителството на Европейския съюз, по-точно представителството на Европейската комисия и Европейския парламент в София. Нанесени са щети, ранени са полицаи.

Така че реториката се променя, но винаги е свързана с някакво отрицание. Отрицание на това, което е или мейнстрийм, или либерално, или проевропейско течение.

И един последен въпрос. Знаем, че напоследък България премина през много политически кризи, с много предсрочни избори. Споменахте временни правителства. Тези политически сили допринасят ли за дестабилизирането на България отвътре?

Ако трябва да говоря за дестабилизация, разбира се, ситуацията, в която представителството на Европейската комисия и Европейския парламент в София е нападнато и са нанесени щети по него, не прави чест на България, увеличава напрежението в обществото и вреди на имиджа на страната извън нейните граници.

Но има и друго. Смятам, че в България не само тези партии са виновни за проблемите. Искам да кажа, че има структурни неща, които причиняват проблемите в България.

Говоря за това, че много институции не работят заедно и са един вид по-малки или по-големи „държави“. Точно тази седмица имахме ситуация, в която способността на българската държава да преброи правилно подадените гласове на парламентарните избори беше поставена под въпрос, защото имаше такъв проблем. И отново видяхме, че различните представени институции и различните лидери се борят много силно помежду си, сякаш не принадлежат към една държава. Така че по-скоро бих казал, че напрежението, създадено от суверенистичното течение, усложнява ситуацията, защото според мен проблемите на България в политиката са структурни и не са свързани само със суверенизма.

Надявам се, че суверенизмът би могъл да има и балансиращ ефект в някакъв смисъл. Но проблемите са по-сериозни. Ролята на партия „Възраждане“ засега, за съжаление, е по-скоро да отрича, да провокира кавги, да създава раздори, а на мен ми се иска, ако е възможно, с времето партия „Възраждане“ започне да играе една по-балансирана роля, в която да има по-експертен, по-конструктивен елемент в дейността си.

–

В студиото

Константин Уздриш: Михай, познаваш ли България? Доколко тези суверенистични тенденции влияят на тази страна?

Михай Исак: За съжаление, поради тежката икономическа ситуация на Балканите, войната, която Руската федерация води срещу Украйна, и свързания с нея икономически натиск, така нареченото суверенистично движение се разрасна много в България. България има особени отношения с руската сфера на влияние и е благодатна почва за консолидирането на тези суверенистки сили.

Искам само да обърна внимание на това как България се превръща в платформа за дейността на Руската федерация срещу Република Молдова. Партия „Възраждане“, за която много добре говори г-н Митев, има споразумение с партията с подобно име в Република Молдова, която е известна като проводник на олигархични интереси.

Също така нека не забравяме, че лидерът на “Възраждане” дори е заплашвал териториалната цялост на Република Молдова и Украйна, като се е опитвал да заплашва с анексиране на южния регион Бесарабия. Разбира се, предполагам, че трябва да анексират и румънска Добруджа, за да могат по-лесно да достигнат до Южна Бесарабия. За съжаление, видях, че румънските суверенисти също поддържат отношения с тях.

Михай, благодарим Ви за това обяснение и Ви очакваме следващата седмица в предаването Impact Global. Дами и господа, благодаря ви, че се присъединихте към нас. Каним ви да продължите да бъдете с Румънската телевизия, да бъдете с TVR Молдова. Довиждане!

Снимка: Домът на Европа в София след атаката на протестиращите от партия „Възраждане“ на 22 февруари 2025 г. (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author