Валери Великов, Радио Варна, 15 март 2025 г.
Крайният срок за подаване на заявления в Румънското централно избирателно бюро за участие в президентските избори изтича през днешния ден. Немалко са въпросителните около кандидатите, които ще бъдат допуснати за участие, както и около нагласите на избирателите. Една от тези въпросителни е дали лидерите на двете румънски крайнодесни партии, Алианс за обединение на румънците и Партията на младите хора – съответно Джордже Симеон и Ана-Мария Гаврила, ще се кандидатират и ако бъдат регистрирани, дали някой от тях ще се откаже в полза на другия, както вече анонсираха.
Характеропатията на румънските президентски избори, особено в контекста на отпадането от тях на досегашния фаворит Джорджеску, ще коментираме с журналиста Владимир Митев, анализатор на политическите процеси в Румъния и автор на блога “Мост на приятелството”. Здравейте!
Здравейте!
Нека кажем на слушателите ни в началото, кои са основните кандидати, които участват в надпреварата за президент на Румъния?
Да, почти е ясно кои са те. Като добавка на това, което Вие казахте преди малко, вчера Джордже Симеон успя да се регистрира и то дори с 600 000 подписа, което е знак за подкрепа за него. А днес очакваме Ана Мария Гавриила, която е лидер на Партията на младите хора, другата партия, която подкрепя Джорджеску, също да подаде документи. Но това са кандидати от така наречения суверенистки лагер.
Предполагам, че е интересно и кои са проевропейските кандидати, грубо казано. Един от тях е Крин Антонеску. Това е човек от естаблишмънта. Припомням, че неговата съпруга Адина Валян беше еврокомисар. Той е представител на коалицията, която управлява в момента. Тя е съставена от двете големи традиционни партии от времето на прехода и унгарската партия.
Антонеску обаче като цяло не предизвиква особен ентусиазъм у хората. Припомням, че на изборите, които бяха анулирани през декември 2024 г., именно представителите на управляващата коалиция не успяха да стигнат до втория тур. Т.е. се набюдаваше едно засилване в двата края на политическата система – от едната страна НПО сектора, а другата страна – суверенистите. Тази центристка тенденция в Румъния, като че ли изглежда сега отслабено. Но нека видим резултатите, разбира се.
Другият кандидат, който е с проевропейска ориентация, е Никушор Дан, кметът на Букурещ. Той самият, както не веднъж съм казвал, има НПО произход. Той започна като активист за социална промяна, първоначално на ниво Букурещ, а след това действаше през партията на гражданския сектор – Съюзът “Спасете Румъния”. Но в последствие той се отдели от нея.
Той има известна подкрепа в големите градове, особено в Букурещ. Но извън големите градове може би не е толкова разпознаваем и може би там именно суверенистската тенденция е по-важна.
Имах възможност вече да кажа в нашите медии, че в Румъния кандидатите на пръв поглед, а може би и на втори изглеждат позиционирани ярко в едната посока на политическия спектър, но всъщност всеки от тях има някакво отваряне и към другата посока.
Имам предвид, че Крин Антонеску е в доста добри отношения с Виктор Понта. А Виктор Понта също е кандидат и той е представител на суверенистите в Социалдемократическата партия. От друга страна Никушор Дан е нещо като консервативен НПО човек, дори мисля, че той самият е използвал такъв израз за себе си. Има различни признаци, различни жестове от негова страна, че той има и някакво отваряне към консервативния сегмент в обществото.
По същия начин имах възможност в друга медия да кажа, че дори Джордже Симион, който понякога е така критикуван, че е националист или че е проруски настроен, всъщност се съюзи на европейско ниво с Джорджия Мелони и суверенистите в Полша, които са антируски настроени.
И това е също интересно за анализ и за мислене, тъй като изглежда, че всеки от по-значимите кандидати има отваряне и към другия сегмент в политиката, грубо казано. Независимо, че има поляризация, всеки от кандидатите се опитва да свърже различни елементи от двата полюса. И въпрос е, разбира се, кой ще бъде този, който ще спечели, коя комбинация ще спечели.
Това не ги ли прави обаче по-трудно разпознаваем за избирателите, при положение, че, грубо казвамо, някои от тях се опитват да бъдат и така, и инак в своите позиции?
Мисля, че всеки от основните кандидати има своите поддръжници и не е обезличен. По-скоро това, което говоря като аспект на мост, според мен е очакването на самата румънска държава. Тоест, виждаме, че имаше изказване, например, на временния президент Илие Боложан, че Румъния не би желала да избира между Западна Европа и САЩ.
Нещо, което, между другото, чухме от нашето правителство в България. Нашите държави, България и Румъния са малко или повече в една периферия все още донякъде на Запада. И те не могат да си позволят да се конфронтират с едната от неговите части.
И заради това предполагам, че самите кандидати, независимо, че имат своя произход дали от единия сегмент, дали от другия, те се опитват също да са, според мен, до някъде отворени към диалог с елементи от другата страна, тъй като просто ситуацията е доста сложна. И ако те наистина спечелят и станат президенти, със сигурност, според мен, линията, която ще трябва да водят, ще бъде да са някакъв вид мост и в международен план, но на румънско ниво, между елементите на Запада, които изглежда, че сега се раздалечават.
Има ли някои от основните кандидати, които да изпъкват пред останалите? Има ли някой, който да бъде коментиран в обществото като фаворит?
Мисля, че Джорджеску изпъкваше, но не му беше позволено да се кандидатира. Има доста сериозни обвинения срещу него. Може би над 20 години затвор би могъл да получи, ако обвиненията бъдат доказани.
Явно беше, че той по някакъв начин е неудобен за важна част от румънската държава или общество. Неговото премахване оставя суверенисткия лагер без ясно изразен лидер. Сега има няколко лидера, които са по-малки. Трябва да видим до каква степен те ще могат да привлекат гласовете на целия блок. И това е едното нещо, че няма ясно изразен лидер в суверенистския блок. А от друга страна, има както подкрепа, така и скептицизъм към всеки от кандидатите, които изглеждат по-значими.
Не виждам поне в момента ясно изразен лидер. Може би Никушор Дан има някои аспекти в поведението си, които дават знак, че може да се очаква от него нещо повече. Той вече имаше изказвания по външнополитически въпроси. Позиционира се в подкрепа на Украйна и също в подкрепа на така наречения формат “Ваймар Плюс”.
Ваймарският триъгълник са Полша, Германия и Франция. А Ваймар Плюс включва и други държави, които също са про-украински и са в Европа. Така че, като че ли засега само Никушор Дан дава някакви признаци, че иска да бъде държавник и от сега се позиционира външнополитически.
Не съм забелязал другите кандидати да имат някакви по-ярки изказвания към момента. Може би, когато кампанията наистина започне да тече, ще чуем какво мислят по различните въпроси.
Какво коментират хората в Румъния? Вие комуникирате с много от тях. Това отстраняване на Джорджеску как се възприема – като външна намеса в изборите, като оказване на натиск от някого, като наличие на обективни причини той да бъде отстранен? Какво е мнението за това?
Мисля, че дори самите привърженици на Джорджеску очакваха той да бъде отстранен. Спомням си как преди няколко дни, когато излезе решението на Конституционния съд, което потвърждава дисквалификацията му, самият Джорджеску каза, че иска да е политик на мира и не призова към протести или насилие или каквато и да е реакция. И съответно неговите привърженици, като че ли приеха това и нямаше някакви ексцесии в нея вечер.
Мисля, че се случва нещо или поне можем да предполагаме дали се случва. Трябва да го видим в следващите дни. Но мисля, че самата румънска държава може да направи така, че да възприеме линията на Джорджеску, но да не я реализира самият Джорджеску.
Имам предвид, че, например, ректорът на един от влиятелните университети в Румъния, който е университет, където се преподават джендър-изследвания, тоест теоретично е университет, който би трябвало да е анти-Тръмп, този ректор предложи Тръмп за Нобелова награда за мир, заради усилията му за помирение в Украина.
А Тръмп само си търсеше някой, който да го предложи за това…
Да, аз го виждам това като знак, че самия румънски елит търси някакви жестове, някакви отваряния към Тръмп. Въпросът е кой ще извърши това свързване. И за това се води борбата.
По много начини се индикира, че Джорджеску не трябва да е този човек, поне от гледна точка на румънската държава. Но съм сигурен, че който и да стане президент, трябва да има добри отношения под някаква форма с американската администрация. За това трябва да видим как ще се развият нещата в следващите дни и седмици.
Мисля, че самата румънска държава има интерес да не отчуждава Щатите или да не отчуждава Западна Европа. Има интерес да е мост. Това се индикира за сега от нейните лидери.
Интересно, настроенията в самото общество какви са? Дали резултатът от изборите ще доведе до по-голямо разделение или ще обедини до известна степен обществото?
Мисля, че и тук е трудно да се отговори засега еднозначно. Струва мисля, че отмяната на изборите, която се случи миналата година, беше един шок за обществото. Той показа, че има провал в начина, по който беше организиран този процес. Ако гледаме държавата, важно е тя да даде знаци, че успява по някакъв начин да рестартира политическия процес и да включи хората, които са били изключени и които се чувстват изключени.
Как може да стане това? Очевидно, изборите, които предстоят през май, ще са една от стъпките в тази посока, но би трябвало да не са единствената. И би трябвало постепенно в системата да се появи някакво обновление и да се появят някакви хора, които защитават интереса, оставащ винаги потиснат.
Имам предвид това, че генерално в Румъния хората от големите градове, от средната класа, имат ресурси и имат сравнително добър достъп до властта, докато струва ми се, че хората, които подкрепят Джорджеску, по някакъв начин се чувстват изключени и изолирани. И на това противоречие вътре в самата Румъния, което може да има геополитически измерения, но е чисто румънско все пак, на това противоречие трябва някак да се даде отговор. Трябва да се заде някаква възможност за развитие на хората от тези райони, които може би са по-малко развити или по-консервативни. Трябва да има по някакъв начин и тяхно представителство в властта, доколкото една демокрация предполага и въртене на елитите на върха на държавата.
Ние виждаме какво се случва почти на целия Балкански полуостров в момента. Това е анулиране на първия турнир изборите в Румъния. Драмите с проверките на нашите избори от Конституционния съд. В Босна и Херцеговина също има напрежение. Да не говорим за Сърбия, където сега почивните дни ще са кулминацията на протестите, особено в Белград. Коментира ли се в Румъния, пък и от ваша гледна точка на журналист на какво може да се дължи тази дестабилизация на региона в момента?
Струва ми се, че нашия регион е зависим от външните обстоятелства, особено от това, което се случва в Запада. Виждаме, че на Запад се появят разделения. От една страна е американска администрация, от друга страна е Западна Европа.
Нашия регион има една особеност, че икономически е силно свързан с Западна Европа, но пък много от държавите, едва ли не всички държави в региона, ни са част от НАТО и имат традиционни връзки както с Израел, така и с републиканците в САЩ. Така че за нашия регион има едно смесване на различните влияния и затова, когато между тях стават някакви пренастройвания на балансите, те се отразяват неминуемо и в нашия регион и се появява по някакъв начин, може би, разделение, противопоставяне и в нашия регион.
Да не говорим за многото хора, които все още имат носталгия по социализма.
В Румъния специално, това също е едно от обясненията за възхода на Джорджеску. Има наистина едно мислене, че Румъния някога е била суверена. Има се предвид, че такава е била през 80-те години, когато е разчитала до голяма степен на една икономика, базирана на нейните собствени ресурси, на нейната собствен пазар, собствени технологии. В Румъния се правили, например, самолети, или танкер се произвел и така нататък.
Тоест Румъния е имала определени инженерни успехи и съответно в старите поколения, но и в новите, които по някакъв начин наследяват мислене от старите, има определено мислене от 80-те години, което е останало в сила. А Джорджеску, наред с други неща, които прави като говорене, олицетворява по някакъв начин това мислене от предишни времена, което в едни нови условия, вероятно би трябвало да даде повече възможности на хора, които не са толкова свързани с западния капитал. Тъй като развитието на Румъния през последните две десетилетия, ако не и повече, е свързано с привличане на западен капитал. Но този капитал има ограничени възможности. Той основно отива в големите градове. А хората, които са изключени от това развитие чрез чуждестранен капитал, са склонни да останат с мисленето, че трябва повече да разчитат на връзките вътре в Румъния, на връзките помежду си, на собствените ресурси.
От тук възниква също едно противоречие, което не е лесно за разрешение, но румънската държава би трябва по някакъв начин да го адресира.
Много близки черти и паралели, между другото, мога да видя във всичко, което говорим за случващото се в Румъния и в България.
Ами това е тема и за много интервюта, ако позволите да коментирам.
И друга тема за други много интервюта е, например, ние понеже много обичаме да се измерваме с румънците, виждаме как се развива включително и инфраструктурно самата държава, когато идем там, за разлика от тук. И това ни прави впечатление.
Това, което на мен ми прави впечатление, е, че при нас, в нашата държава се строяха магистрали, поне в Южна България, когато я имаше така наречената стабилокрация, т.е. една партия беше свързала с държавата, имаше стабилност, предвидимост, фирмите, които трябва да спечелят поръчките, ги печелеха и така нататък. В момента, в който у нас възникна конкуренция за политическата власт, намаля значително строителството на пътища, доколкото виждам. И по същия начин в Румъния дълго време, като че ли не се строеше чак толкова много и румънците донякъде завиждаха, че в България се строят толкова магистрали, колкото имат и те.
Обаче в последните няколко години там възникна нещо като стабилокрация между двете големи партии и съответно отново парите, които трябва да се усвояват за магистралите, се усвояват. Построиха се доста неща и продължават да се строят. Това е добре…
Особено за партиите, които строят магистралите, е много добре.
Да, да, точно така. Тоест, може би малко цинично се изразявам. Хубаво е да се строят магистрали, но то е свързано с определени баланси в обществото явно.
Очевидно и както обикновено казваме в такива случаи, говорим за Румъния, сещате се за България. Благодаря ви много на този етап.
Снимка: Временният президент на Румъния Илие Боложан не иска да избира между Европа и САЩ (източник: Public domain)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
