Какво ние, румънците, не разбираме у българите?

Един поглед към митовете и към реалностите в румънско-българските отношения

„В България? Какво търси немецът в България?“

(реплика на персонажа Пампон от пиесата „В дните на карнавала“ на Йон Лука Караджиале)

Джордже Скарлат

Джордже Скарлат е икономист по професия. Той е експерт в Университетската фондация за Черно море към Румънската академия. Бил е старши редактор във вестник „Зиуа“ (Денят), държавен съветник в правителството на Раду Василе (1998-1999 г.), директор на Фонда за държавна собственост и дипломат в източното пространство. Автор е на многобройни статии по теми, свързани с международната политика и икономика, които са излезли в Румъния, Република Молдова, Италия и т.н.

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2017 г. на сайта Contributors. Блогът “Мостът на приятелството” е променил заглавието и е добавил подзаглавие на материала.

Стори ми се, че мотото на тази статия отразява най-добре отношението на много румънци: дипломати, експерти, политици, към двустранните отношения на Румъния със съседа ни отвъд Дунава. За румънците България, която е така близо географски, остава много отдалечена, непозната страна – мистериозно и екзотично място. Въпреки това значението на съседната държава за нас би могло да бъде също толкова голямо, както двустранните, тристранните, четиристранните и многостранните формати, стратегии, инициативи и партньорства, поставяни в дневния ред на Букурещ от реализаторите на външната политика.

Една глупава конкуренция без реален залог

В периода отпреди присъединяването на двете държави в НАТО и ЕС, а и след това, по отношение на „чистилището“, наречено „присъединяване към шенгенското пространство“, съществуваше глупава конкуренция между двете държави за получаване на комплименти и червени точки от „преподавателите“ в Брюксел. Пресата и политиците от двете страни ликуваха, когато конкурентът бе поставен в ъгъла, понеже не си е написал домашното или очерняха имиджа на съседа отвъд Дунава, когато той бе хвален за постигнати успехи.

Това бе пореден признак за провинциализма на политическо-медийната върхушка на двете страни. По отношение на присъединяването към ЕС и НАТО резултатите на държавите са оценявани индивидуално и никога чрез сравнение с тези на друга държава. Доказателство за здравия разум на това твърдение е, че въпреки нелепата „конкуренция“ между Румъния и България по пътя към ЕС, двете държави станаха членове на една и съща дата – 1 януари 2007 г. По същият начин Румъния и България станаха членове на НАТО едновременно – на 29 март 2004 г.

Илюзията за отделното приемане в шенгенското пространство

Нито ние, нито българите не сме си научили урока от евроатлантическата интеграция. Така и не сме разбрали, че Румъния и България или ще бъдат приети заедно в Шенген – както стана с НАТО и ЕС, или няма да бъдат приети въобще. Причината е много проста. Когато се реши за присъединяването им към ЕС, се предполагаше, че това ще ги интегрира и към пространството без граничен контрол. Тогава не се знаеше, че присъединяването към шенгенската територия ще им бъде отказано.

Обезпечиха се границите на Румъния и България, които са външни за ЕС – с Република Молдова, Украйна, Сърбия, Македония, Турция. В румънския случай става въпрос за осигуряване на границата, извършено с помощта на германската компания EADS (от 2004 г. до 2014 г. Румъния  похарчва над 1 млрд. евро за тази дейност, като част от парите са „европейски“, а част – „румънски“. Както пише сайтът Gândul през 2014 г. „операцията се е трансформирала частично в съмнителна афера“). Дунавът следваше да бъде вътрешна граница на ЕС и той не е обезпечен. Така че той не може да стане външна граница на шенгенското пространство при чисто хипотетичната ситуация, в която Румъния се присъедини преди България. Никой не хвърля зад прозореца над един милиард евро да създаде сигурност по дунавската граница, когато знае много добре, че след кратко време – една-две години, ще влезе и България, а той ще стане накрая вътрешна граница за ЕС.

Хипотезата за присъединяване на България към Шенген преди Румъния е абсурдна. Единственият практически ефект в този случай ще бъде премахването на контрола по границата с Румъния. Това ще бъде съпътствано от инвазия на десетки хиляди афро-азиатски мигранти, задържани сега в Гърция след затварянето на балкански маршрут за миграция. В същото време българските тирове ще останат за дълго време блокирани на безкрайните опашки по румънските граници на юг и на запад, защото Румъния ще е извън Шенген. За българите присъединяването към Шенген без Румъния ще бъде пирова победа.

Българите и руснаците

Съществува предразсъдък, че България може би е свързана чрез пъпна връв с Русия, а българите са русофили в гените си. В Румъния, доминирана от липса на доверие и исторически страх от Русия, това е сериозен мотив да се стои настрана от България. Но в живота няма само бяло и черно, а съществуват безкрайни нюанси на сивото. Българите се чувстват обект на крайна несправедливост, когато са обвинявани в русофилство, тъй като усещат, че са третирани с двоен стандарт. Те казват:

„Ето, ние признахме веднага Косово, както американците и другите съюзници. В същото време, вие, румънците, не признавате независимостта на Косово, подобно на руснаците. Само че ние сме обвинявани в русофилство.“

Казват още: „По настояване на ЕС се отказахме от ядрената централа в Белене, която бе договорена с руснаците, факт, заради който трябваше да им платим обезщетение от 620 млн. евро след решение на Международния арбитражен съд. Унгария строи заедно с руснаците в Печ ядрена централа за 10 млрд. долара. Никой не казва нищо на унгарците, но отново ние – българите, сме обвинявани в русофилство.“

Най-сериозното обвинение към българите е от европейските управници. То е свързано с участието на България в газопровода „Южен поток“, който трябва да доставя руски газ в Европа, като заобикаля Украйна. Поддръжката за „Южен поток“ от българите бе видяна като предателство спрямо европейските енергийни интереси в полза на руските. Но този газов проект има като огледално копие руско-германския газопровод „Северен поток“, който носи руски газ през Балтийско море в Германия, заобикаляйки Полша. Само че никой няма куража да укорява Германия, освен поляците. Заедно с „Газпром“ акционери в „Южен поток“ са компаниите Eni от Италия“, Electricite de France от Франция и Wintershall от Германия. По нелеп начин българите бяха основните обвинени по този казус, а обвинителите бяха представители на държавите, които са стартирали и се готвеха да финансират „Южен поток“. В крайна сметка поради различни мотиви проектът „Южен поток“ спря през 2014 г.

Българските тайни служби

Периодично се появяват твърдения в европейското виртуално и медийно пространство, че  българските служби не са сигурни и че си сътрудничат с руснаците. Само че досега не са се появявали конкретни информации в този смисъл по достъпни публично източници, а само комплименти и признания за стойността на тези разузнавателни агенции.

Истината, която никой не иска да признае, е, че всички тайни служби от комунистическите държави в Източна Европа, с изключение на Румъния, са били координирани от съветските разузнавателни агенции – KGB и GRU. Съветските експерти напускат министерството на вътрешните работи в Унгария, от което е била част комунистическата служба за сигурност, едва през 1991 г. Същото става и в Полша. Съветските съветници контролират операциите и на практика ръководят службите за сигурност в Източна Германия, Полша, Чехословакия, България, Унгария. Офицери от тези държави са били обучавани в Академията на КГБ и ГРУ в Съветския съюз. Основната цел на тази образователна институция е била да подготвя и развива източноевропейските кадри, така че да бъдат вербувани от КГБ и ГРУ.

Проблемът е, че в Румъния падането на комунизма е било съпроводено с разформироването на „Секуритате“, една антисъветска институция, докато в другите преходът е бил договорен и се предполага, че е протекъл под институционалното наблюдение на комунистическите служби. А в тях има и хора, служещи на съветското разузнаване. Мащабите на руското проникване в полските посткомунистически тайни служби бяха разкрити през 2007 г. в доклада на парламентарната комисия, водена от депутата Антон Мачиеревич, настоящ полски министър на отбраната. Докладът доведе до разформироването на полската служба за военно разузнаване – WSI.

По същия начин стоят нещата и в Унгария. Унгарците назначиха начело на своята тайна служба AH генерал Шандор Лаборк, който е учил шест години в Академията „Дзержински“ в Москва по времето на СССР. Със сигурност той е бил вербуван от съветите. През февруари 2008 г. унгарците имаха неблагоразумието да номинират Лаборк за ротационен председател на разузнавателната общност на НАТО. Острите реакции не закъсняха. Но унгарците по лицемерен начин заявиха, че Лаборк е добър професионалист и фактът, че е учил шест години в Академията на КГБ, не означава, че е човек на руснаците. Само че през 2013 г. след един процес зад затворени врати, военният трибунал в Дебрецен осъди генерал Шандор Лаборк  за шпионаж и предателство, което се подразбира, че е в полза на руснаците. Защо българите да са по-лоши от унгарците или поляците? Защо се смята, че унгарците и поляците са лоялни на НАТО, а българите – не?

В края на краищата проблемът на разузнавателните служби в България и в другите съюзни страни е проблем на американците, а не наш. Щатите ръководят НАТО. Тайните служби на Унгария са уязвими поне толкова много, колкото българските, когато става въпрос за проникването на руснаците. Но това не е попречило на Румъния да сключи през 2012 г. „стратегическо партньорство“ с Унгария. Защо да не направим такова нещо и с българите? С какво те са по-лоши от Виктор Орбан?

Икономическата важност на Румъния за България

Румъния е един от основните търговски партньори на България. Ние сме четвърта по големина дестинация на българския износ с 2,6 млрд. долара – веднага след Германия – 3,53 млрд. долара, Италия – 3,01 млрд. долара и Турция – 2,72 млрд. долара.

Румъния се намира преди традиционни икономически партньори на България като Руската федерация или Гърция. По отношение на български внос стоим дори още по-добре – на трето място с 2,3 млрд. долара след Русия с 4,94 млрд. долара и Германия с 3,99 млрд. долара.

Освен външната търговия през последните години се появи и нов феномен – инвазията на румънски туристи в България. Забележителен брой румънци (почти 1 млн. души – бел. прев.) посети България през 2015 г., като изхарчи там 600-700 млн. евро. За същия период 300 000 българи дойдоха в Румъния.

България може да стане притегателен център за румънските инвестиции

Инвестициите в чужбина са 25% от БВП на САЩ и около 10% от БВП на държави като Унгария и Полша. В Румъния обаче техният дял е само 1% – ясен признак за изостаналост в развитието и стагнация. Националният електрически оператор на Румъния има интерес да инвестира в мрежата за дистрибуция на електричество в България. Инициативата си струва да бъде насърчена и ще е една от първите стъпки за румънско икономическо разрастване в чужбина. На юг от България има перспектива и за други бизнес проекти. Румънската компания „Трансгаз“ изучава възможностите за придобиване на газопреносната мрежа в Гърция. България е свързана с Гърция, а Румъния ще се свърже с българската газопреносна мрежа чрез проекта с европейско финансиране BRUA (България-Румъния-Унгария-Австрия).

С българите из Балканите

Едно от местата, представляващи интерес за Румъния, биха могли да бъдат Западните Балкани. Нашата държава счита себе си за мост на стабилност в региона и като доставчик на експертиза за съюзниците си относно Западните Балкани. Само че винаги може и по-добре. Заради своята географска близост, исторически и културни корени българите биха могли да имат контакти на терен в места като Косово и Македония. Румъно-българско сътрудничество в тази посока не може да не затвърди румънската позиция в региона, включително в очите на нашите атлантически съюзници.

Как румънци и българи гледат едни на други

Имам предвид какво мислят едни за други политическите класи и дипломатите на двете страни, а не двата народа. Румънците нямат никакво мнение за България. Тя не ги интересува. Те са вперили погледите си в Брюксел, Вашингтон, Берлин. Българите гледат към Букурещ, но откъм румънската столица не идват сигнали.

Впечатлението на някои от българските представители е, че румънците може би знаят повече, включени са в определи международни задкулисия, но заради самодоволството си не споделят нищо с българите. Те обаче се лъжат. Ние, румънците, не крием нищо и всъщност нямаме кой знае какво да крием. Става въпрос за незаинтересованост и безразличие. В същото време българите са фаталисти за позицията на България в чужбина. Те смятат, че страната им не може да направи нищо, че е прекалено слаба, че други решават от тяхно име. Въпреки това българите са отворени. Ако им се обяснят аргументирано дадени цели, тогава те проявяват интерес, стават оптимисти и участват в различни инициативи.

Добре е да видим гредата в нашите очи, вместо да се взираме в сламката в българските. Въпреки фатализма и самоподценяването си във външен план, българите са успели да постигнат забележителни успехи. Например, българката Ирина Бокова от 2009 г. е директор на ЮНЕСКО, позиция, за която ние – румънците, можем само да мечтаем. Миналата година изтече мандата на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и имаше мнение, че трябва да дойде редът на Източна Европа да предложи кандидатура за поста му. България предложи две силни кандидатури, които отчетоха баланса на големите сили – първо Ирина Бокова, генералният директор на ЮНЕСКО, сменена после с Кристалина Георгиева – еврокомисар. За сравнение, Румъния не предложи нито една кандидатура. Румънското външно министерство даде нелепото обяснение, че „не е имало време“ да приготви такава, въпреки че се знае от години предварително за изтичането на мандата на Бан Ки Мун и за възможността да бъде заменен от източноевропеец. Дори Република Молдова имаше достойна кандидатура – бившият външен министър Наталия Герман.

България е впечатлена от борбата с корупцията в Румъния

България, като другите бивши комунистически държави в региона, се сблъсква с феномена на корупцията. В тези условия въобще не е случайно, че борбата с корупцията в Румъния провокира голям интерес в България. Анекдотичен пример е фактът как докато Хория Джорджеску – бившият президент на Националната агенция за почтеност, е бил арестуван от прокурорите, той е очакван в офиса му от екипа на българска телевизия, който е трябвало да го интервюира за борбата с корупцията. През 2015 г. в България са били публикувани над 200 статии за борбата с корупцията в Румъния – забележителен факт.

ЕС наложи над България и Румъния клаузите на Механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието. По същия начин, както с евроатлантическата интеграция и присъединяването към шенгенското пространство, изпълнението на целите на този механизъм и окончателното му премахване са мотив за конкуренция между двете страни. Само че в последно време „румънският модел за борба с корупцията“ се е сринал до оръжие, използвано във вътрешнополитическата борба на България и в аргумент от предизборните кампании.

Медийната кампания срещу президента Румен Радев

През ноември 2016 г. бе избран нов президент на България – Румен Радев, като независим кандидат, поддържан от социалистическата партия. Той получи 60% от гласовете, побеждавайки ясно Цецка Цачева – кандидатът на ГЕРБ, формация-член на Европейската народна партия. Веднага в европейската преса започна кампания срещу Румен Радев, възприета на принципа копи-пейст и от румънската преса. Твърденията бяха, че Радев е „проруски“ кандидат, за което свидетелстват твърденията му относно Крим. Статутът на генерал от резерва на българския президент бе представен тенденциозно, като че ли той е някакъв южноамерикански диктатор, а не легитимно избран представител на българския народ.

Лошият късмет на Радев е, че в деня на избирането му в Република Молдова беше избран за президент социалистът Игор Додон, известен с екзотичните си проруски декларации. Масмедиите избухнаха, че „проруските социалисти“ са спечелили в България и в Република Молдова. Румъния бе представена като остров между две големи „червени“ държави.

Всъщност Румен Раден е генерал на НАТО, който няма никаква връзка с Русия. Той е завършил успешно Колежа по военна авиация на военновъздушната база Максуел в САЩ. По-рано е следвал курсове в школата за офицери на американските военновъздушни сили – също в Максуел.

Генерал Румен Радев става после шеф на българските военновъздушни сили. По време на предизборната си кампания заявява еднозначно, че „принадлежността на ЕС и НАТО няма алтернатива“. Етикетът на проруски човек му лепват, защото преди изборите казва, че Крим всъщност е руски. Освен тази декларация с предизборен характер той не е направил нищо друго, освен да каже какъв е историческият, културен и лингвистичен характер на тази украинска област, без препратка към международното право.

За сметка на това друг кандидат – Никола Саркози, който по онова време бе в надпреварата за кандидат-президент на Франция, направи много сериозни декларации, звучащи повече като дошли от президента на марионетната държава „Народна република Донецк“, отколкото от президента на Франция. Саркози каза: „Крим избра Русия и това не може да се отрече“.

На практика Саркози легитимира този незаконен референдум, организиран от GRU и сепаратистите в Крим. Легитимира бруталното анексиране на Крим от Русия чрез нарушаване на международното право. Освен това група депутати от партията на Саркози посетиха Крим, като нарушиха украинските закони с риск да бъдат арестувани. Никой обаче не казва нищо за русофила Саркози. Тирадата му продължи с антиамерикански акценти. Той добави: „Имаме обща цивилизация с Русия. Интересите на американците с руснаците не са интересите на Европа с Русия“.

Франсоа Фийон – кандидатът на десницата за президент на Франция е русофил с още по-печална слава от Саркози.

Русофилството днес е считано почти за престъпление в Европа. Вероятно мотивът Радев да бъде атакуван в европейската преса не е истинското или предполагаемото русофилство на българския президент, а нещо съвсем друго. Само че тук бихме влезли в сферата на предположенията.

Президентът на България се възхищава по-скоро на Румъния, отколкото на Русия

Генерал Румен Радев е направил много декларации, които подсказват възхищението му от Румъния. Когато подава оставка по принципни мотиви от ръководството на българските военновъздушни сили, той обяснява, че България е по-добре да следва примера на Румъния и да положи усилия да поддържа собствени бойни самолети, отколкото да иска патрулиране от страна на съюзниците й – за което ще трябва да плати и големи суми.

В предизборната кампания Румен Радев обяви, че симпатизира на борбата с корупцията в Румъния и че ако бъде избран за президент, ще отиде в Букурещ, за да научи повече за опита на румънците в тази сфера. Като отговор на неговите намерения румънският евродепутат Моника Маковей – бивш министър на правосъдието, изяви готовност да му помогне в борбата с корупцията, в случай, че той стане български президент. Така че би било по-добре за пресата в нашата страна вместо да гледа какво пише Агенция Франс прес за Радев, да внимава какво казва самият той за Румъния.

Какво би следвало да се случи между румънци и българи

Между Румъния и България винаги са правили стъпки за сближаване. През април 2015 г. в Крайова се проведе общо заседание на правителствата на Румъния и България. Тогава премиерите Понта и Борисов обявиха създаването на група от три държави заедно със сръбския премиер Вучич. Понта представи този формат като реплика на Вишеградската група, игнорирайки факта, че тя е съставена от страни-членки на ЕС и НАТО, докато Сърбия не само че не е част от евроатлантическата общност, но е и де факто военен съюзник на Руската федерация, твърдейки в същото време, че е неутрална. Без съмнение отношенията със Сърбия са важни, но трябва да бъдат двустранни, а не тя да бъде включвана в отношенията между Румъния и България. Не знам откъде идва тази мания на румънската дипломация да прави тристранки, четиристранки или форми без съдържание, изразявани от други геометрични фигури.

Имахме и неприятното преживяване с възникналото румънско-българско противоречие относно общия флот в Черно море или съвместните военноморски учения в Черно море през юни 2016 г. Само че тогавашните действащи лица – президентите Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов вече напуснаха българската политическа сцена. Така че стъпките за румънско-българско сближаване биха могли да продължат.

Авторът посвещава тази статия на смелия доктор Драгомир Дряновски от Самоков – Боровец.

Източник: Contributors  

Прочети и на румънски език!

About Author