Анализаторът ветеран Илие Шербанеску обяснява какво е сгрешил президентът Йоханис, кой наистина печели от промените в правосъдните закони и защо Румъния не е на път да се превърне в нова Полша или Унгария
Владимир Митев
Илие Шербанеску (р. 1942 г.) е румънски икономист и анализатор, който е бил министър на реформата между декември 1997 г. и април 1998 г. Той е написал над 600 статии и няколко книги. Последната от тях се казва „Румъния – една колония в периферията на Европа” (2016 г.) и изследва различните измерения на румънската икономика, доказващи, че тя е периферна и зависима от своите чуждестранни господари. „Барикада“ разговаря с Шербанеску за политическата ситуация в Румъния след като румънският президент Клаус Йоханис отстрани шефката на Националната дирекция „Антикорупция“. Тази статия бе публикувана на сайта „Барикада“ на 10 юли 2018 г.
Господин Шербанеску, разговаряхме с Вас през декември 2016 г., когато проектът на технократите за управление на Румъния (с лице Дачиан Чолош) се провали, след като Социлдемократическата партия спечели парламентарните избори. Тогава казахте, че социалдемократите имат много грехове заради това, че са предали румънската икономика на чуждестранния капитал, но чрез тяхната партия политическата система се е защитила от заплахата да бъдат елиминирани всички партии като фактор в управлението. Също така прогнозирахте, че ще следва война, в която антикорупционната прокуратура DNA ще бъде използвана срещу Социалдемократическата партия. Как да интерпретираме оттеглянето на Кьовеши в този контекст? Какво се е променило и какво е същото, както бе през декември 2016 г.?
Непроменен е фактът, че зад двата борещи се лагера стоят външни господари, които са еднотипни във всеки от тях. Различното е, че са минали две години, в които управлението, а не властта, принадлежеше на Социалдемократическата партия, която заедно с коалиционния си партньор ALDE можеше да ръководи страната според обичайните правила на управлението. Проблемът беше, че противопоставянето между лагерите бе много силно на повърхността – между Социалдемократическата партия и лагера на президента.
Социалдемократите нарекоха противоположния лагер „паралелна държава”. Аз не съм съгласен с това определение. Ако наистина ставаше въпрос за паралелна държава, тогава трябваше да има и истинска държава. Но според мене определението „паралелна държава” се отнася до румънската държава. Всъщност, онези, които държат властта, са структурите, стоящи на заден план – и това са външни фактори. За съжаление, такава е ситуацията не в една паралелна, а в една колониална държава. Тя няма национална икономика, национални решения или национална идентичност.
Преди две години бе направен опит Румъния да се управлява официално чрез неизбрани, а назначени структури, доведени директно от Брюксел. За съжаление, това бе повече от провал. Мисля, че извършилите експеримента с технократското правителство на Чолош са стигнали до заключението, че то не им е удобно. Защото, ако те назначат пряко правителството, трябва да носиш и отговорността. Много по-удобно е да управляваш чрез румънски посредници. Струва по-малко. Когато не приемеш за своя отговорността, можеш да стовариш всички вини върху румънците. Те могат да бъдат крадци, корумпирани, всичко. Много е лесно да управляваш така.
Ако наистина социалдемократите са се борили с това, бих разбрал защо са недоволни. Но според мене те не са се борили, защото създадоха „политическа икономия“, която продължава да дава подаръци на чуждестранния капитал. Тук той може да ползва евтина работна ръка. Данъчната рамка е много благоприятна за него. Чуждестранният капитал може да изнесе в чужбина голяма част от приходите си. Той няма нужда от други подаръци. Това бе грешката на социалдемократите.
В момента онези, които са поддържали Йоханис, нямат друго решение. Йоханис трябва да участва на срещите на върха на НАТО и ЕС. Той не може да отиде там като президент, който нарушава конституцията. Така че беше задължително Йоханис да изпълни решението на Конституционния съд, според което той трябваше да оттегли Кьовеши от поста шеф на DNA.
Споменахте президента Йоханис. Лудовик Орбан е лидер на партията на Йоханис – Националнолибералната партия, която е част от Европейската народна партия. Орбан обяви, че Йоханис е трябвало да избира между личния интерес и румънския интерес. В крайна сметка според Орбан президентът е избрал интереса на Румъния. От друга страна представител на Съюза „Спасете Румъния“ заяви, че Йоханис вече не е техният кандидат за президент. Дали събитията от понеделник ще доведат до известни пренареждания между различните политически сили, така че политическата игра да се промени?
Ситуацията е много сложна. Преди месец войната между двата лагера избухна по повод преместването на румънското посолство от Тел Авив в Йерусалим, както искаше израелското правителство. Не мисля, че това е просто личен конфликт между Йоханис и Драгня.
Тогава Йоханис направи грешка, която според мене бе свързана с факта, че той е немец и не разбира точно значението на думите в румънския език. Тогава президентът заяви, че господин Драгня е отишъл в Йерусалим, за да прави тайни договорки с „евреите”. Тази формулировка може да не звучи прекалено тежко на немски, но на румънски език стряска. Мисля, че господин Йоханис не бе реалист, когато неотдавна изрази желанието си да бъде президент на Румъния за още един мандат. „Евреите” не оставят, не забравят и ще накажат този подход на господин Йоханис.
Питате какво се случва. Съвсем няма значение кого ще поддържат от Съюза „Спасете Румъния”, защото политическото им влияние е незначително. Проблемът е какво ще прави Националнолибералната партия. Част от проблема на тази партия е, че настоящият ѝ председател е подал наказателен иск срещу премиера Данчила, обвинявайки я в „държавна измяна” заради това, което е направила с израелците. Ясно е, че онези, които подкрепят Йоханис, имат нужда от време, за да намерят друг кандидат за президент…
Според мен след като измина период от 30 дни след решението на Конституционния съд (максималното време, за което Йоханис може да отложи решението си), бе абсолютно задължително той да изпълни посоченото от институцията. Ще видим през оставащата година и половина до президентските избори какво ще последва. Мисля, че задължително трябва да се отчете, че не е реалистично да считаме Йоханис за жизнеспособен кандидат за държавен глава. Според мене поддържащите го сили отчитат този факт. Забележително е партията ти да има президент, но ако той е направил грешка, трябва да потърсиш някой друг.
Правилно ли е да смятаме, че навлизаме в нов етап на политическата игра?
Това е само привидно. Играчите на заден план са същите.
Противниците на социалдемократите ги обвиняват, че Румъния се превръща в нова Полша или Унгария, че се отдалечава от „правия” западен път…
Не берете грижа… Социалдемократите начело с Драгня не са нито Виктор Орбан, нито Моравецки или Качински. Те не поставят под въпрос сегашния ред. В програмата им няма никакво насочване към промяна на статуквото. Твърденията, че Румъния би влязла в групата на Унгария на Орбан или Полша на Моравецки, водейки по-независим курс спрямо ЕС, нямат никаква база в днешна Румъния и в програмата на Социалдемократическата партия.
Във всеки случай социалдемократите утвърдиха позициите си в последно време – промениха Наказателния кодекс, балансите между институциите. Откъде идва тази сила на социалдемократите?
Би било интересно защо мислите, че промяната на Наказателния кодекс и на правосъдните закони носи предимство за Социалдемократическата партия. Аз не съм виждал подобен авантаж.
Нима те не успяват да се защитят от правосъдието в някакъв смисъл?
Доколкото знам, промените в правосъдните закони и в Наказателния кодекс не правят нищо друго, освен да намалят възможностите за злоупотреба. Не мисля, че това носи предимство за когото и да е, освен за самите румънци. Можем само да приветстваме тези промени.
Всички знаят. Протоколите за сътрудничество, според които прокурорите вършат работата на вътрешното разузнаване против волята на конституцията на Румъния, бяха неприемливи. Ако това е променено, значи промяната не е лоша. Ако са се водили съдебни процеси по фалшифицирани обвинения и ако промяната в законите е направена, за да не се случва повече така, тогава промяната е за добро. Има промени, които са наложени от Конституционния съд, от Венецианската комисия, от организациите на магистратите. Това не са промените на Драгня.
Това, за което говоря, може да се провери с един пълен списък от конкретни промени. Не е сложен край на борбата с корупцията. Лъжа е, че тя спира. Разпоредбите за всички големи престъпления, свързани с корупцията, не са променени. Големите престъпления са подкуп, търговия с с влияние, кражба. В тези случаи няма никакви законодателни промени.
Какви са промените тогава? Защо хората са възмутени? От безсмислицата, наречена „злоупотреба със служебно положение”? В много европейски държави не съществува подобно престъпление. То бе измислено като престъпление, защото прокурорите не можеха да докажат нито подкупа, нито търговията с влияние, нито кражбата. Тогава, ако те имаха проблем с някого, му слагаха едно престъпление в графата „злоупотреба със служебно положение”.
Не вземам страната на никого в тези противоречия, но трябва да се разбере, че нещата са сложни в това отношение. Мисля, че в Румъния няма по-последователен и отявлен критик на Социалдемократическата партия от мен. Обвинявам ги директно в предателство на левите ценности. Те се обявяват за леви, а се хвалят с десни мерки. Управлявали са най-дълго по време на прехода, разрушили са румънската икономика и са я предали на чуждестранния капитал.
Вече година и половина тече войната, за която говорим днес. Дали тя приключва с оттеглянето на Кьовеши?
Мисля, че не. Защото факторите, които се сблъскват, продължават да го правят и са също толкова силни, колкото бяха до вчера. На повърхността изглежда, че това, което се случи сега, е разбирателство между тях. Доста е възможно да има такова разбирателство, че да не прекарваме времето си в Румъния, следейки и мислейки единствено за противоборството между Драгня и Йоханис. Трябва да признаем, че то няма голяма важност. Тази страна е с драматични проблеми. Имаме най-голямата емиграция в света след Сирия. 4 милиона души напуснаха Румъния. Заедно с България имаме най-ниските заплати. Нашите пенсии са най-ниските в ЕС. Тук живеят най-голям процент бедни в Европа. Най-много домакинства имат тоалетна в двора, без канализация и течаща вода. Много неща бяха разрушени в нашата страна. Имаме нужда да не си губим времето с Йоханис и Драгня.
Прочети на английски език!
Прочети на полски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
