Десислава Михайлова: Безплатният тур на Русе е нашето доброволно усилие да бъдем полезни на своя град

Разговор с основателката на безплатната туристическа обиколка на дунавския град за равносметката от изминалите три години, за проблемите пред доброволческата дейност извън София, за наличието и отсъствието на свободния дух днес и за нуждата русенският потенциал да се реализира

Владимир Митев

Десислава Михайлова е родена в Русе. Завършва Английската гимназия, а няколко години по-късно Великотърновския университет със специалност „Приложна лингвистика с английски и арабски език“. След завършването си поема в изцяло различно професионално поприще и следват осем години във финансовия сектор в България. Преди повече от седем години открива призванието си и се посвещава на професията да създава и поддържа документация за крайни потребители. Работи в една от най-големите и успешни американски фирми в софтуерния бизнес у нас.

Основоположник на идеята за безплатните пешеходни обиколки на английски език Ruse Summer Free Tour и председател на сдружение „Културтур Русе“, което е юридическото лице зад Тура. Ruse Summer Free Tour представлява безплатни пешеходни обиколки в центъра на Русе, водени на английски език. Първото издание на Тура е на 22 юли 2016 година, а понастоящем се провежда всяка събота от май до септември с начален час 18:00 и място на тръгване – Статуята на свободата.

Десислава Михайлова поддържа и блог за родния си град Русе – Пътеводител към Русе. На 3 декември 2018 г. Летният безплатен тур на Русе получи наградата за оригинално туристическо събитие на Община Русе за 2018 г.

Госпожо Михайлова, за трета година Летният безплатен тур на Русе в периода май-септември предложи обиколки на центъра на града за негови гости. Каква е равносметката от изминалата 2018 година? Колко туристи участваха в тура? От кои страни са те? Какви са техните впечатления от него и от дунавския град?

Броят на посетителите ни се покачва с малки, но постоянни темпове.

През 2016 година започнахме в средата на сезона – края на месец юли – и към края на септември имахме само 23 гости. За 2017 броят им се покачи на 52, а за 2018 година посетителите са 83. Не е толкова зле предвид факта, че на този етап самите обиколки се провеждат само в събота. Всяка година редовно имаме посетители от Европейския съюз – Германия, Холандия, Швеция, от съседна Румъния. Дойдоха гости и от Щатите, а тази година също от Уругвай, Египет и Филипините. Идват и доста българи, например от Пловдив, Шумен, Велико Търново. В тура участват и русенци – водени от желанието да научат нещо повече за града ни, от любопитството си към Ruse Summer Free Tour и с желанието си да го препоръчат на свои приятели. Случвало се е едни и същи русенци първо да дойдат сами, а няколко седмици по-късно – със свои гости от чужбина. Мисля, че това е отлична атестация за качеството на пешеходните ни обиколки.

Русе притежава уникална атмосфера и това винаги прави положително впечатление. Гостите ни обаче често споделят загриженост за някои от старите емблематични сгради, покрай които градската обиколка минава. Тези постройки са в занемарено или откровено окаяно състояние. За туристите това неглижиране е неразбираемо, независимо че причината може да е повече от основателна,. Архитектурното наследство в страни като Холандия, Германия, Австрия, Италия е изключителен приоритет за местните власти. Добрата реставрация и грижата за него подпомагат туризма и съответно печалбата на предприемачите и заетите в областта. Това от своя страна вдига осезаемо стандарта на живот на местните жители.

Тази година се налагаше екскурзоводите ни да се впускат в подробности и относно реконструкцията на кея и повсеместния ремонт не само по булевард „Придунавски“, но и по една от любимите ни улици „Славянска“. Надяваме се неудобството да си е струвало. Ще видим догодина.

Летният безплатен тур на Русе е доброволческа инициатива. Какви са проблемите, с които се сблъсквате Вие и екипа Ви в опита си да реализирате такова начинание в град извън София, където доходите са по-ниски, половината от населението са пенсионери и младите хора са сравнително малко? Каква подкрепа получавате от държавни, частни, неправителствени организации и медии?

Да, инициативата ни е доброволческа, което на прост език означава, че никой от нас не получава възнаграждение за усилията и времето, които влагаме в реализирането на Тура. По подобие на безплатните пешеходни обиколки не само в градове като София, Пловдив, Велико Търново и Стара Загора, а и в целия свят, ако посетителите на Тура са доволни от обиколката и имат желание, могат да оставят някаква дребна сума – но това не е задължително и никой не го очаква от тях.

Всички ние, които отделяме време и влагаме усилия в Тура, го правим, защото обичаме Русе. Всеки от нас, с изключение на двама от колегите ми в сдружение „Културтур Русе“, което е юридическото лице зад Тура, сме от Русе. Израснали сме тук. Прекарвали сме редица часове, разхождайки се по кея, из Младежкия парк и Парка на възрожденците, по „Лайното“, „Дениъл“, „Клуб 21“ и т.н. Помним времето, когато в Русе имаше ъндърграунд култура. Русенските скейтъри ходеха на гости на скейтърите от Варна и обратно. Имаше дарк уейвъри, скинари. Метъл музиката винаги е била също на почит в града. А покрай разпространението на гръндж културата, Русе със своята чуждестранна и елегантна осанка беше сякаш оживелият Сиатъл.

Градът с неговата история и културно наследство, с осъзнаването на това какви невероятни личности са изградили духа му, ни е формирал като личности. Затова преди около четири години, когато ми хрумна идеята за безплатни пешеходни обиколки, исках да върна нещо от всичко това, което съм получила от Русе. Страшно много се гордея, че открих хора, които не само обичат града, а и които припознаха идеята и искаха да направят нещо повече, за да разчупят непосредствената си реалност.

С част от тези хора сме израснали заедно и се познаваме от много години. С други се срещнахме покрай реализирането на Тура. Общото между всички нас е, че ние наистина харесваме града и виждаме неговия огромен потенциал, който не е реализиран дори наполовина. Това мислят и двамата „натурализирани“ русенци, които ми помогнаха изключително много още в самото начало, когато Турът беше просто „налудничава“ идея.

За една доброволческа инициатива преди всичко са важни хората, които я движат и тяхната мотивация. В България и в Русе се оказа, че хората в държавните институции не разбират съвсем, че да движиш доброволческо събитие, представлява дори по-голяма отговорност и ангажираност, отколкото да си в частния сектор. Ако работиш на заплата, винаги можеш да решиш днес да си в тази фирма, а утре – в някоя друга. Когато работиш за кауза, нямаш друга опция – следваш сърцето си, това, в което вярваш. Доброволчеството носи неимоверно много смисъл за теб самия. Кара те да се чувстваш истински полезен.

За тази година имахме идея да направим една пешеходна обиколка на Русе на английски и една на немски език само за ученици от някое от училищата в града, като така им дадем възможност и да практикуват чуждия език, който изучават, и да придобият впечатления за професията на екскурзовода. По тази линия кандидатствахме за програма „Знание и растеж“. От Фондация „Еконт“ и Общинската фондация „Русе – град на свободния дух“ ни отпуснаха 1,163 лева. Тези пари бяха предназначени наред с двата тура с учениците и за рекламни разходи под формата на флаери, стикери, банер и платено време за рекламния ни клип по единия от LED екраните в града за период от четири месеца. Като изключим тази еднократна финансова помощ, всичко, което досега сме постигнали, сме го направили напълно сами, а финансовите разходи са изцяло за моя сметка.

Относно съдействието от страна на местната власт опитът ми показва, че дори малкото поводи, които сме имали да се обръщаме към нея за конкретно съдействие, са оставали без резултат. Постигнатото досега, е направено от нас напълно сами без подкрепа от местните власти. Например, преди три години се оказа, че плакатите, които залепяхме на предназначените за обществено ползване с тази цел места, изчезваха след не повече от два часа, а на тяхно място продължаваха да се лепят еднотипните реклами на определени заведения с програмата им за уикенда (да речем за концерт на Тони Стораро и т.н.). Информирахме КООРС (службата по контрол, обществен ред и сигурност), като оттам ни увериха, че това не било техен ангажимент и ни насочиха към Общината. В писмо до Общината обяснихме казуса и поискахме за безвъзмездно ползване за няколко дни по техен избор един от тези затворени малки билбордове със стъклен капак, зад който да поставим наш плакат. На свой ред от Общината ни препратиха към ОП Русе Арт. Последните ни изпратиха ценоразписа си. Добре, че не приехме това лично. То иначе е адски смешно и направо нелепо. За жалост, показателно е за това как държавните институции действат като банките – искат да ти дадат кредит тогава, когато вече нямаш реална нужда от него.

Колкото до медиите подкрепа ни оказва базираният в Русе блог „Мостът на приятелството“. Тази година едно от русенските издателства – „Парнас прес“, се свърза нас, за да публикува материал за Тура, и една национална онлайн медия – „Пейка.БГ“. Оказва се, че намираме повече разбиране от медии извън Русе, отколкото от хората, които имат най-голям интерес нашето събитие да става все по-познато за туристите.

Тъй като по своя замисъл пешеходните обиколки са насочени към чуждестранните гости на града, жизненият стандарт на местните хора не е от голямо значение реализацията на тура. Жителите на града могат само да спечелят от това, че в Русе има подобна опция за чужденците. Затова донякъде ме учудва, че понякога хората гледат на инициативата ни с подозрение и насмешка, защото тя е безплатна. Съществува мнение, че ако не плащаш за нещо, то няма и не носи стойност. Това не е вярно, разбира се. В Германия 28% от гражданите са ангажирани в поне една доброволческа инициатива. Осъзнаването на личната отговорност за цялостното подобряване на дадена ситуация, от която всички сме потърпевши, води до действие в името на кауза. Каквото и да си мислим в страната, исторически е доказано, че философията „Аз ще печеля, а ти ще губиш!“, не работи дългосрочно – нито за обществото, нито дори за победителя.

За Русе се твърди, че е град на свободния дух, макар че мнозина се отнасят иронично към това определение. Какви белези на свободния дух виждате въплътени в тура? Как той допринася за превръщането на града ни в съвременен европейски град?

За мен свободният дух се носи в сърцето и в ума. Човек може да е беден, гладен и жаден и пак да е свободен. Има безкрайно много примери в човешката история. Свободата на духа никой не може да ти я отнеме. Затова си мисля, че ако самите хора, които живеят в Русе, смятат, че това определение не отговаря на истината за града. Редно е те да се замислят: „Какво правя лично аз, за да подобря средата, в която живея, за да променя нещата, които ме възпират да мечтая, да реализирам идеите си, да се чувствам свободен? Какъв е личният пример, който давам на децата си? Склонен ли съм да подкрепя добра, макар и чужда идея и да помогна тя да се реализира?“ Само и единствено посредством осъзнатата лична отговорност на всеки човек в обществото можем да променяме обстоятелствата.

Личните ми наблюдения са, че в Русе няма много, да не кажа никакви, подобни на нашата инициатива – група хора безкористно и безвъзмездно да се обединят около идея, да я припознаят за своя и да работят заедно за нейната реализация. Има страхотни представители на НПО сектора в Русе – например, центърът за социални грижа за деца „Еквилибриум“ или българо-немското сдружение за помощ на животните, но поне част от хората с големи сърца зад тези невероятни инициативи все пак получават възнаграждение за усилията си – което е и редно, ако се занимаваш с подобна дейност като своя редовна работа. Всички имаме основна работа и Турът е допълнение, израз на свободната ни воля да посветим усилия в името на града – за да можем да разкажем, че Русе е дом на единствения досега Нобелов лауреат Елиас Канети; Русе е родният град на един от носителите на първия технологичен Оскар за България; градът ни е осеян с останките на смели и силни духом хора, посветили себе си на свободата, в която вярват! Това наричам свободен дух – и това е нещо, което никой не може да ти отнеме.

Самата идея на Тура е абстрактна и израз на свободен дух. Става въпрос за реализирането на събитие, което носи нещо различно от непосредствена печалба или материална придобивка. Идеята е да се помогне на Русе да се доближи до своя потенциал и индиректно да подобри икономическото състояние на жителите му. Ако един турист знае, че има такава опция да прекара лятната съботна привечер, а и ако наистина му е забавно и научи интересни неща, той ще го препоръча на друг, който на свой ред дори може да предпочете тази вечер или още два-три дни да прекара в Русе, а не в друг град, например.

Летният безплатен тур на Русе получи наградата на Община Русе за иноваитивна туристическа инициатива на 2018 г. Какво е мястото на този тур сред други подобни инициативи за безплатни пешеходни обиколки в големите градове на България? Какви са плановете за развитие на тура в следващите години?

Изключително сме благодарни за номинацията и на всички, които гласуваха за нас и с чиято подкрепа успяхме да спечелим в категорията ни.

Имаме доста неща, които можем и искаме да развием – например честотата на провеждане. Подобни инициативи в други български градове и в чужбина се провеждат всеки ден и дори по няколко пъти дневно. Разбира се, това зависи и от притока на туристи – в никакъв случай не можем да сравняваме към момента Русе със София или с Прага като туристопоток.

Наред с това, неглижирането на национално ниво на необходимостта от магистрален път до Русе е реален фактор, който влияе негативно. Ако имате 3 дни в България, колкото и чудесни неща да сте чували за Русе, мисълта, че само отиването от София до там с кола ще ви коства не по-малко от 4 часа, би ви замислило.

Говорейки за туристопотока като пряк фактор в успеха на подобни на нашата инициативи, няма как да не спомена и че достъпът до града ни откъм реката също е напълно и тенденциозно занемарен както на местно, така и на национално ниво. Речни градове като Хамбург използват реката за евтин градски транспорт. Десетки малки корабчета се движат от Будапеща, Виена, Варшава или Братислава до близки речни градчета. В Русе имаме единствено корабчето „Русчук“. Това е страхотно само по себе си, но от гледна точка на чуждестранния турист не го води от едно място до друго и така не помага в пътуването му из България.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!