Интервю с българката Емилия Мрдакович — директор на Младежкия театър в Нови Сад — за впечатленията й от Международния фестивал на дунавските театри в Гюргево, за сътрудничеството с гюргевския театър, за пиесите и успехите на нейната трупа и за трудностите пред младите актьори и режисьори в Сърбия
Владимир Митев
Емилия Стоянова Мрдакович е актриса и режисьор. Дипломира се през 1989 г. в НАТФИЗ «Кръстьо Сарафов». Поставила е над тридесет представления за деца и юноши в Сърбия, Черна Гора, Русия и други страни. Получила е над 60 награди в страната и в чужбина. От края на 2014 година е директор на Младежкия театър (Позорище младих) в Нови Сад, Сърбия.
Младежкият театър на Нови Сад участва в Международния фестивал на дунавските театри, който се проведе в Гюргево между 29 октомври и 4 ноември 2018 г. Актьорите от Сърбия представиха пиесата „Евгени Онегин“ по Александър Пушкин.
Госпожо Мрдакович, Младежкият театър гостува на международния фестивал на дунавските театри в Гюргево. Какви са Вашите впечатления от този фестивал, в който участваха трупи и творци от Сърбия, Австрия, Хърватия, Унгария, Словакия, България и Румъния?
За съжаление не успях да гледам всички представления на фестивала. Това, което ми направи най-силно впечатление, е, че театърът в този малък град всъщност е един своеобразен културен център, в който освен представления се организират интересни изложби и концерти. Видях много млади хора, които гледаха спектаклите, и това е прекрасно! Фестивалът е още млад, ала се усеща огромното желание на организаторите да се развива в бъдеще. От сърце им пожелавам да успеят в своето начинание и всеки следващ фестивал да бъде все по-интересен и успешен, изпълнен с постановки от цяла Европа.
Младежкият театър развива отношения с колегите от Гюргево, които също са млади актьори. Какво предстои в отношенията между двата театъра?
Планираме през следващата 2019 година да поканим театъра от Гюргево в Нови Сад с тяхното най-ново представление, което е направено в стил комедия дел арте. Мисля, че това представление ще се хареса на нашата публика. Ще им помогнем да направят контакт и с театър «Душко Радович» в Белград. Вероятно ще се създаде възможност да гостуват и при тях.
Младежкият театър на Нови Сад обединява куклен театър и драматичен театър. Как театърът се вписва в социалния живот на Нови Сад и на неговите млади хора? Как избирате пиесите, които играете, и с какво ги правите интересни и въздействащи за младите хора във Войводина?
Нашият Младежки театър или „Позорище младих“, Нови Сад, е основан през 1932 г. като първи куклен театър на територията на тогавашната държава Югославия. По време на Втората световна война театърът спира да работи и претърпява големи щети – кукли, сценография, костюми са били унищожени или откраднати. След завършването на войната с големи трудности продължава да работи като куклен театър на областта Войводина. През 1968 г. получи театралното си име, което носи днес – „Позорище младих“. По-късно, през 1991 г., започва да функционира и драматична сцена. От тогава театърът има две сцени: сцена за деца, на която се играят куклени и драматични представления, и сцена за възрастни. Представленията се играят на две различни по размер сцени: малка – със 120 места, и голяма – с 500 места.
Това е театър с големи традиции. Много поколения назад са свикнали с това, че тук могат да доведат своите деца и внуци или да дойдат с приятели. Често ми се случва някой зрител, който е довел внучето си, да ми каже: „Знаете ли, че още като съм била малка/малък, са ме водили тук да гледам куклени представления“.
Днес нашият театър се стреми да се развие като съвременен театър за деца и юноши. Пазим традициите на кукленото изкуство и същевременно следим развитието на съвременния драматичен театър. При подготовката на репертоара вземаме под внимание много критерии. Преди всичко се стремим той да бъде разнообразен, актуален, да открива нови таланти и нови теми, които са интересни за мултинационалната среда (в Нови Сад живеят хора от различни националности). Искаме да създадем кръг от сътрудници от други културни среди. Интересуват ни и сръбски, и чужди автори. Същевременно търсим връзка между класическите произведения и тяхното съвременно звучене. При създаването на репертоара обръщаме голямо внимание на възрастта на нашата публика. Имаме спектакли за най-малките — над тригодишни, над шестгодишни; за ученици, за тийнейджъри и за младежи над 18-годишна възраст…
В нашия репертоар за деца присъстват следните заглавия: „Питър Пан“, „Палчица“, „Красавицата и звяра“, „Пук“ на Валери Петров, „Жожо“ на Кузман Кръстев, „Как е открито летенето“ по Маргарит Минков, „Снежната кралица“, „Малката елфа“ на Славчо Маленов, „Коледна песен“ по Чарлз Дикенс, „Пинокио“, „Малката русалка“, „Котаракът в чизми“…
Нови Сад се подготвя да бъде Европейска столица на културата през 2021 г.. Това събитие е много важно за Младежкия театър в Нови Сад, който е една от най-значимите културни институции в града. То дава възможност за развитие и за реализация на нови сътрудничества с хора на изкуството и организации от цяла Европа. Това, разбира се, довежда и до разнообразяване и обогатяване на репертоара.
Забелязах, че играете куклена пиеса по произведение на известния руски писател Виктор Пелевин. Този спектакъл е световна премиера на творбата и доколкото разбирам самият Пелевин е одобрил Вашия подход към нея. В друга своя пиеса подхождате хумористично към сръбската история. Бихте ли разказали повече за някои от най-нашумелите си и нестандартни спектакли през настоящия театрален сезон?
През започналия през 2018 г. сезон направихме много интересно куклено представление за юноши и възрастни по творбата на съвременния руски писател Виктор Пелевин „Затворникът и Шестопръстия“. Режисьорът Дмитрий Вихрецки и художникът Олег Каторгин бяха наши гости от Русия. Разбира се, свързахме се с автора и много бързо получихме неговото съгласие да работим по неговата творба. За първи път произведение на Пелевин е поставено като куклен спектакъл. През погледа на две пилета е осмяна днешната обществената йерархия и нашето отношение към нея. Това представление е важно за нас, тъй като сме в процес на формирането на куклена сцена за юноши. „Позорище младих“ е единственият театър, който работи в тази посока в момента в Сърбия. Преди няколко дни представлението „Затворникът и Шестопръстия“ получи много награди на фестивала на професионалните куклени театри в Сърбия: Гран При за най-добро представление, награда за текст, награда за режисура, за художествено решение на куклите, а нашият най-млад актьор Алекса Илич получи награда за ролята на Шестопръстия.
На куклената сцена за юноши имахме още една премиера на куклен спектакъл – „По следата на вълка“, по романа на Джек Лондон „Дивото зове“. Режисьорът на това представление е Якуб Максимов от Чехия , а художник е Каролина Арандиа от Аржентина. Представлението не оставя никого от публиката равнодушен. Режисьорът Якуб Максимов е съвсем млад. Той е завършил неотдавна куклена режисура в академията в Прага. С помощта на своята специфична творческа енергия и интересни сценични решения успя да направи представление, което е изпълнено с емоции и прекрасни визуални и звукови картини.
Вече няколко години в репертоара ни е и Бранислав Нушич с комедията „Ожалошчена породица“ (Опечаленото семейство).
Някои от новите заглавия на драматичните спектакли, които играем, са: „Дон Кихот“ (режисьор Слободан Скерлич), „Евгений Онегин“ (режисьор Борис Лиешевич). Поставили сме две съвременни комедии на режисьорката Оливера Джорджевич, които са гледани с огромен интерес от млади и от стари: „Напълно съкратена история на Сърбия“ е друг спектакъл. Авторите на текста са Мая Пелевич и Слободан Обрадович. Те са преплели различни национални и исторически понятия, митологеми, заблуди за свръхгероичната история на сърбите и Сърбия. На фестивала „Дни на комедията“ през 2015 г. в Ягодина представлението бе избрано от публиката за най-добър комедиен спектакъл. Друг спектакъл – „Докато аз те храня и обличам“, е комедия за онези, които имат щастието или нещастието да се родят, да израснат, да учат, да се оженят и да родят децата си в Сърбия.
Какво е мястото на актьорската професия в Сърбия днес – в социален и икономически план. Налага ли се актьорите да работят на няколко места, за да се издържат, или напротив – професията дава нужната сигурност на творците?
Вече четири години в Сърбия е в сила закон за определяне на максималния брой на служителите в държавния сектор. Този закон не позволява постъпване на държавна работа дори и тогава, когато се освободи работно място. Това пречи на младите хора, в нашия случай на актьорите, да постъпят на работа в който и да е държавен театър. Младите актьори са принудени да работят по театрите за малки хонорари или да се занимават с нещо съвсем различно. Всички ние, които сме отдадени на театъра, знаем, че е невъзможно да се направи репертоар без млади актьори и че всеки театър се нуждае от актьори всички възрасти. Днес назначаването на млад актьор, режисьор, драматург в театър в страната, за съжаление, граничи с научната фантастика. Имайки предвид всичко това, нашият театър прави всичко възможно да отвори вратите си за младите творци, макар и чрез проекти или на хонорар.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
