Емилия Мрдакович: Прекрасно е, че много млади хора гледаха спектаклите на театралния фестивал в Гюргево

Интервю с българката Емилия Мрдакович — директор на Младежкия театър в Нови Сад — за впечатленията й от Международния фестивал на дунавските театри в Гюргево, за сътрудничеството с гюргевския театър, за пиесите и успехите на нейната трупа и за трудностите пред младите актьори и режисьори в Сърбия

Владимир Митев

Емилия Стоянова Мрдакович е актриса и режисьор. Дипломира се през 1989 г. в НАТФИЗ «Кръстьо Сарафов». Поставила е над тридесет представления за деца и юноши в Сърбия, Черна Гора, Русия и други страни. Получила е над 60 награди в страната и в чужбина. От края на 2014 година е директор на Младежкия театър (Позорище младих) в Нови Сад, Сърбия.

Младежкият театър на Нови Сад участва в Международния фестивал на дунавските театри, който се проведе в Гюргево между 29 октомври и 4 ноември 2018 г. Актьорите от Сърбия представиха пиесата „Евгени Онегин“ по Александър Пушкин.

Госпожо Мрдакович, Младежкият театър гостува на международния фестивал на дунавските театри в Гюргево. Какви са Вашите впечатления от този фестивал, в който участваха трупи и творци от Сърбия, Австрия, Хърватия, Унгария, Словакия, България и Румъния?

За съжаление не успях да гледам всички представления на фестивала. Това, което ми направи най-силно впечатление, е, че театърът в този малък град всъщност е един своеобразен културен център, в който освен представления се организират интересни изложби и концерти. Видях много млади хора, които гледаха спектаклите, и това е прекрасно! Фестивалът е още млад, ала се усеща огромното желание на организаторите да се развива в бъдеще. От сърце им пожелавам да успеят в своето начинание и всеки следващ фестивал да бъде все по-интересен и успешен, изпълнен с постановки от цяла Европа.

Младежкият театър развива отношения с колегите от Гюргево, които също са млади актьори. Какво предстои в отношенията между двата театъра?

Планираме през следващата 2019 година да поканим театъра от Гюргево в Нови Сад с тяхното най-ново представление, което е направено в стил комедия дел арте. Мисля, че това представление ще се хареса на нашата публика. Ще им помогнем да направят контакт и с театър «Душко Радович» в Белград. Вероятно ще се създаде възможност да гостуват и при тях.

Младежкият театър на Нови Сад обединява куклен театър и драматичен театър. Как театърът се вписва в социалния живот на Нови Сад и на неговите млади хора? Как избирате пиесите, които играете, и с какво ги правите интересни и въздействащи за младите хора във Войводина?

Нашият Младежки театър или „Позорище младих“, Нови Сад, е основан през 1932 г. като първи куклен театър на територията на тогавашната държава Югославия. По време на Втората световна война театърът спира да работи и претърпява големи щети – кукли, сценография, костюми са били унищожени или откраднати. След завършването на войната с големи трудности продължава да работи като куклен театър на областта Войводина. През 1968 г. получи театралното си име, което носи днес – „Позорище младих“. По-късно, през 1991 г., започва да функционира и драматична сцена. От тогава театърът има две сцени: сцена за деца, на която се играят куклени и драматични представления, и сцена за възрастни. Представленията се играят на две различни по размер сцени: малка – със 120 места, и голяма – с 500 места.

Това е театър с големи традиции. Много поколения назад са свикнали с това, че тук могат да доведат своите деца и внуци или да дойдат с приятели. Често ми се случва някой зрител, който е довел внучето си, да ми каже: „Знаете ли, че още като съм била малка/малък, са ме водили тук да гледам куклени представления“.

Днес нашият театър се стреми да се развие като съвременен театър за деца и юноши. Пазим традициите на кукленото изкуство и същевременно следим развитието на съвременния драматичен театър. При подготовката на репертоара вземаме под внимание много критерии. Преди всичко се стремим той да бъде разнообразен, актуален, да открива нови таланти и нови теми, които са интересни за мултинационалната среда (в Нови Сад живеят хора от различни националности). Искаме да създадем кръг от сътрудници от други културни среди. Интересуват ни и сръбски, и чужди автори. Същевременно търсим връзка между класическите произведения и тяхното съвременно звучене. При създаването на репертоара обръщаме голямо внимание на възрастта на нашата публика. Имаме спектакли за най-малките — над тригодишни, над шестгодишни; за ученици, за тийнейджъри и за младежи над 18-годишна възраст…

В нашия репертоар за деца присъстват следните заглавия: „Питър Пан“, „Палчица“, „Красавицата и звяра“, „Пук“ на Валери Петров, „Жожо“ на Кузман Кръстев, „Как е открито летенето“ по Маргарит Минков, „Снежната кралица“, „Малката елфа“ на Славчо Маленов, „Коледна песен“ по Чарлз Дикенс, „Пинокио“, „Малката русалка“, „Котаракът в чизми“…

Нови Сад се подготвя да бъде Европейска столица на културата през 2021 г.. Това събитие е много важно за Младежкия театър в Нови Сад, който е една от най-значимите културни институции в града. То дава възможност за развитие и за реализация на нови сътрудничества с хора на изкуството и организации от цяла Европа. Това, разбира се, довежда и до разнообразяване и обогатяване на репертоара.

Забелязах, че играете куклена пиеса по произведение на известния руски писател Виктор Пелевин. Този спектакъл е световна премиера на творбата и доколкото разбирам самият Пелевин е одобрил Вашия подход към нея. В друга своя пиеса подхождате хумористично към сръбската история. Бихте ли разказали повече за някои от най-нашумелите си и нестандартни спектакли през настоящия театрален сезон?

През започналия през 2018 г. сезон направихме много интересно куклено представление за юноши и възрастни по творбата на съвременния руски писател Виктор Пелевин „Затворникът и Шестопръстия“. Режисьорът Дмитрий Вихрецки и художникът Олег Каторгин бяха наши гости от Русия. Разбира се, свързахме се с автора и много бързо получихме неговото съгласие да работим по неговата творба. За първи път произведение на Пелевин е поставено като куклен спектакъл. През погледа на две пилета е осмяна днешната обществената йерархия и нашето отношение към нея. Това представление е важно за нас, тъй като сме в процес на формирането на куклена сцена за юноши. „Позорище младих“ е единственият театър, който работи в тази посока в момента в Сърбия. Преди няколко дни представлението „Затворникът и Шестопръстия“ получи много награди на фестивала на професионалните куклени театри в Сърбия: Гран При за най-добро представление, награда за текст, награда за режисура, за художествено решение на куклите, а нашият най-млад актьор Алекса Илич получи награда за ролята на Шестопръстия.

На куклената сцена за юноши имахме още една премиера на куклен спектакъл – „По следата на вълка“, по романа на Джек Лондон „Дивото зове“. Режисьорът на това представление е Якуб Максимов от Чехия , а художник е Каролина Арандиа от Аржентина. Представлението не оставя никого от публиката равнодушен. Режисьорът Якуб Максимов е съвсем млад. Той е завършил неотдавна куклена режисура в академията в Прага. С помощта на своята специфична творческа енергия и интересни сценични решения успя да направи представление, което е изпълнено с емоции и прекрасни визуални и звукови картини.

Вече няколко години в репертоара ни е и Бранислав Нушич с комедията „Ожалошчена породица“ (Опечаленото семейство).

Някои от новите заглавия на драматичните спектакли, които играем, са: „Дон Кихот“ (режисьор Слободан Скерлич), „Евгений Онегин“ (режисьор Борис Лиешевич). Поставили сме две съвременни комедии на режисьорката Оливера Джорджевич, които са гледани с огромен интерес от млади и от стари: „Напълно съкратена история на Сърбия“ е друг спектакъл. Авторите на текста са Мая Пелевич и Слободан Обрадович. Те са преплели различни национални и исторически понятия, митологеми, заблуди за свръхгероичната история на сърбите и Сърбия. На фестивала „Дни на комедията“ през 2015 г. в Ягодина представлението бе избрано от публиката за най-добър комедиен спектакъл. Друг спектакъл – „Докато аз те храня и обличам“, е комедия за онези, които имат щастието или нещастието да се родят, да израснат, да учат, да се оженят и да родят децата си в Сърбия.

Какво е мястото на актьорската професия в Сърбия днес – в социален и икономически план. Налага ли се актьорите да работят на няколко места, за да се издържат, или напротив – професията дава нужната сигурност на творците?

Вече четири години в Сърбия е в сила закон за определяне на максималния брой на служителите в държавния сектор. Този закон не позволява постъпване на държавна работа дори и тогава, когато се освободи работно място. Това пречи на младите хора, в нашия случай на актьорите, да постъпят на работа в който и да е държавен театър. Младите актьори са принудени да работят по театрите за малки хонорари или да се занимават с нещо съвсем различно. Всички ние, които сме отдадени на театъра, знаем, че е невъзможно да се направи репертоар без млади актьори и че всеки театър се нуждае от актьори всички възрасти. Днес назначаването на млад актьор, режисьор, драматург в театър в страната, за съжаление, граничи с научната фантастика. Имайки предвид всичко това, нашият театър прави всичко възможно да отвори вратите си за младите творци, макар и чрез проекти или на хонорар.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!