Владимир Митев: Медийното подгряване за румънското европредседателство издава дух на конкуренция, но в региона имаме нужда от повече сътрудничество със съседите

Основателят на блога „Мостът на приятелството“ даде интервю за БНР по повод началото на румънското европредседателство – за перспективите през следващите шест месеца пред отношенията между Брюксел и Букурещ, между президента Йоханис и правителството на социалдемократите, за икономическите мерки от края на 2018 г. и за медийното отразяване в навечерието на председателството

На 5 януари 2019 г. основателят на блога „Мостът на приятелството“ и редактор на румънската секция на сайта „Барикада“ Владимир Митев бе интервюиран от Георги Марков в предаването за международни коментари и анализи „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Поводът за интервюто бе започващото румънско председателство на Съвета на ЕС. Началото на председателството бе съпроводено с вълна от негативни оценки и коментари в западноевропейските медии за правителството в Букурещ и за румънския политически елит. В първите дни на новата година българските медии предоставиха думата на редица анализатори, които изразиха скептицизъм към Румъния, подобен на западноевропейския, при положение че буквално до средата на 2018 г. румънците бяха постоянно давани като пример за успешни реформи в правосъдието, икономиката и за преданост към Запада. Медийното отношение към Румъния в началото на 2019 г. напомня на това към Гърция, когато тя се съпротивляваше на предписваното й лечение на дълговата криза. Тогава гърците бяха представяни често в европейските и в българските медии като безотговорни заради това, че оказват съпротива и дестабилизират цялата еврозона, без да се посочва, че в резултат от „лечението“ техният държавен дълг всъщност нарасна. Именно в този контекст Владимир Митев посочва, че познаваме слабо своите съседи и сме склонни да се съревноваваме с тях кой е по-отговорен и по европеец. Струва си обаче опознаването на съседите да не се ограничава до констатацията, че правим едно или друго нещо по-добре от тях или до жалването, че се проваляме като народ и институции на техен фон. Може би като част от ЕС имаме нужда от повече сътрудничество в европейския югоизток. Не само конкуренцията, но и сътрудничеството е европейска ценност.

Георги Марков: Здравейте, Колега Митев!

Здравейте!

Започващото председателство ще подобри ли диалога между ЕС и Румъния ?

Диалогът между ЕС и Румъния не е чак толкова лош, колкото изглежда. Букурещ е от стратегическа важност за ЕС – и в геополитически, и в икономически план. От друга страна, Румъния има нужда от европейския бизнес, който осигурява иначе непостижима стопанска динамика.

Но наистина през последните две години социалдемократите предизвикват нарастващи критики в Западна Европа с реформите в правосъдната система и с икономическата си политика. Опонентите на партията на Ливиу Драгня са много и са влиятелни в страната и извън нея. Те обвиняват социалдемократите, че са антиевропейци, че връщат Румъния назад към времената на социализма или че я пришиват към зли сили като Унгария и Полша.

Самите социалдемократи се декларират като проевропейски настроени. Премиерът Дънчила или силният човек в партията Ливиу Драгня заявяват, че в качеството си на европейци просто искат право на собствено мнение, на уважение от страна на европейските партньори, на признаване от тях на определени румънски интереси. Привържениците на политиката на социалдемократите през последните две години описват техните действия като опит за коригиране на някои ексцесии и злоупотреби. Например, се твърди, че борбата с корупцията е действала на базата на незаконни протоколи за сътрудничество между тайните служби и прокуратурата, което е довело до осъдителни присъди със спорна законност. Друга теза на привържениците на социалдемократите е, че чуждестранните компании – например банките, имат възвращаемост от своите инвестиции, която е много по-голяма, отколкото тази в Западна Европа. Това се случва независимо, че румънските граждани са доста по-бедни от западноевропейците.

Социалдемократите използва усещането за несправедливост, за да въведат икономически мерки, които им помагат да закрепят бюджета и удрят по интересите на бизнеса. Например, повишава се минималната заплата и минималната пенсия, въвежда се таван за цените на електричеството и природния газ, както и т.нар. данък върху алчността на банките в случаите, когато техните лихви надвишат определено ниво. Но прави впечатление, че мерките не засягат автомобилния сектор, където има значителни чуждестранни инвестиции. Не бива да забравяме, че след реформа на социалдемократите от началото на 2018 г. в Румъния работещите плащат осигуровки за пенсия, без да поделят тяхната тежест заедно с работодателите, както е в България. Подобна двойнствена политика спрямо бизнеса може да бъде интерпретирана като популистка и то в различен смисъл. От една страна в смисъл, че социалдемократите не са истински евроскептици, а само се опитват да изглеждат като такива. От друга страна, популизмът е в смисъл, че те правят жестове за своите избиратели, които обаче не променят истински състоянието на бедност, зависимост и изостаналост в румънските провинции, където е избирателната им база.

Противоречията вътре в страната и между Букурещ и Брюксел вероятно ще продължат. Има спорни теми – като се почне от това кой да председателства някои от форматите за диалог на европейско ниво през следващите шест месеца – премиерът или президентът, и се стигне до трайното желание на Ливиу Драгня да бъде издаден извънреден правителствен указ за амнистия на незаконно осъдените в борбата с корупцията. Освен политически, той има и личен интерес от подобен указ, тъй като в момента обжалва втора осъдителна присъда срещу себе си и указът ще го избави от наказание. Струва ми се вероятно, диалогът между Брюксел и Букурещ да бъде активен през следващите шест месеца, без да се променят противоречащите си интереси на участниците в него.

Председателството се случва в момент на сериозни вътрешнополитически противоречия и на фона на приети от правителството икономически мерки, определяни като непопулярни. Могат ли тези събития да окажат ефект върху работата на председателството и как се възприемат мерките от обществото и инвеститорите?

Икономическите мерки бяха приети и обнародвани в самия край на 2018 г. и съдържат много разпоредби. Сред най-значимите мерки e облагането на банково-финансовите институции с данък за алчност. Той ще е прогресивен с нива между 0,2% и 0,9% от активите на съответната институция в края на всяко тримесечие и ще се прилага, когато ROBOR – индексът, отразяващ средното ниво на лихвите на десетте най-големи банки в страната, надхвърли 1,5%. Друга интересна мярка е повишаването на лицензионните такси за мобилни телекомуникации и на данъка в енергийния сектор с няколко пъти. Дължимата сума за тези такси се определя като процент от оборота на компанията. Представители на бизнеса вече заявиха, че подобни мерки най-вероятно ще предизвикат откриването на наказателни процедури от страна на Европейската комисия, тъй като противоречат на европейските правила в тези сектори.

Пряк ефект върху председателството мерките едва ли ще имат, но компаниите в банковия и енергийния сектор обикновено са чуждестранни, което означава нарастване на напрежението между правителството в Румъния и европейския политически и бизнес елит. Например, при посещение в Букурещ през декември 2018 г. австрийският канцлер Себастиан Курц предупреди, че австрийските компании биха могли да напуснат страната заради тези промени.

Мнозина в Румъния обаче са убедени, че чуждестранните компании изкарват доста добри пари в страната, и няма да се лишат сами от златната ябълка, която е румънският пазар за тях. В обществото има известна подкрепа за правителствените мерки, тъй като съществува представата за неравнопоставеност и несправедливост в отношенията между чуждестранния бизнес и румънската държава. Но както вече обясних, социалдемократите с едната ръка вземат от бизнеса, за да си вържат бюджета, а с другата му дават, и не може да се каже еднозначно на чия страна са застанали.

Очаквате ли в следващите месеци правителството в Букурещ и президента Клаус Йоханис да предодолеят различията си и да се обединят по някои от важните за страната и Европа въпроси?

Румънската съвременна политика отдавна е белязана от противоречието между привърженици и противници на социалдемократите. За жителите на румънските градове от средната класа социалдемократите обикновено са всичко, което те ненавиждат в своята страна – наследници на комунистите, хора със селски манталитет, традиционалисти, местни феодали и патрони на клиентелистки мрежи. От друга страна, в Румъния през последните години се надигат настроения против Германия и президента Клаус Йоханис, който е етнически германец.

Различията между лагерите и между политиците, които ги олицетворяват, едва ли ще бъдат преодолени. Именно през декември 2018 г. се случиха много събития в румънската политика. Една от горещите теми бяха икономическите мерки, за които ме попитахте. Друга бе опитът за сваляне на Ливиу Драгня от поста председател на долната камара на румънския парламент. Вероятно тази активност се е дължала на факта, че европредседателството би поставило определени рамки на възможното в румънската политика.

В последните дни за нуждата от единство говорят и Юнкер, и подалия неотдавна оставка бивш министър на европейските въпроси Виктор Негреску, и премиерът Дънчила. Очевидно ЕС оказва натиск, така че румънското председателство да мине без политически сътресения, които да спъват функционирането на самия съюз. Не съм сигурен дали през следващите месеци вътрешнополитическите противоречия в Румъния ще могат да къкрят на по-бавен огън. Времето за правителството и за Ливиу Драгня тече – ако искат да продължат да управляват, те трябва да реализират своите интереси в правосъдието, в икономиката и в други сфери. А всеки път, когато те опитат да защитят конкретен свой интерес, пораждат европейска реакция.

Да завършим с Вашия коментар за начина, по който европредседателството е отразявано медийно в своето начало. Как оценявате начина, по който румънските и чуждестранните медии отразяват това събитие?

Темата предизвиква интерес в румънските медии, но тъй като българското председателство протече миналата година, неизбежно е да се направят някои сравнения. Едно от тях е, че като че ли у нас председателството бе преекспонирано медийно. Може би българското правителство е разчитало на председателството, за да реализира някои свои вътрешнополитически цели. В Румъния като че ли по-често, отколкото у нас се чува мнението, че председателството е просто техническа дейност, че то изпълнява волята на европейците, а не тази на румънците. Въпреки това високопоставените политици и видните европейски кадри на Румъния постоянно присъстват в медиите – както в страната си, така и в чужбина, коментират председателството и така подчертават важността на започналия шестмесечен период.

Прави впечатление медийният интерес в България към румънското европредседателство. Дните около началото му бяха съпроводени с вълна от статии в западноевропейската преса, които критикуват Ливиу Драгня като човек с влязла в сила осъдителна условна присъда, и курса на правителството от последните две години. У нас бързо се разпространяват новините, в които се изразява скептицизъм към румънската политическа класа във връзка с шестмесечното предизвикателство пред нея.

Общото във всички тези случаи е, че медийният отзвук на събитията отразява завоалирано дух на конкуренция между страните и народите от нашия регион. Отзвукът засега разкрива и сравнително повърхностно познаване на случващото се в съседните страни. Според мене бихме спечелили, ако се интересуваме от съседите си не само, за да се успокоим, че се справяме по-добре или да се жалваме, че се проваляме като народ и институции, а мислейки как да се развиваме заедно с тези съседи – в сътрудничество, а не в противоборство.

Ще приключим така. Благодаря! Чухме журналиста Владимир Митев, с когото коментирахме очакванията за румънското европредседателство, започнало на 1 януари 2019 г.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!