Не само обществото, но и българската олигархия са разделени. Демонстрацииите разкриват не само силата на средната класа, но и разделенията в българското общество
Мария Чернат
Това интервю се проведе чрез лайв стрийминг на страницата Baricada România във Facebook на 7 септември 2020 г.
Днес в Барикада Румъния разговаряме с Владимир Митев за българските протести. За съжаление в Румъния сме склонни да следим по-скоро какво се случва в Съединените щати, а не какво става с нашите съседи. Ето защо в Барикада Румъния се опитваме да представим алтернативен поглед и представим анализи, които да покажа сходства между ставащото в Румъния и в региона. Днес ще разговаряме за случващото се в София с българския журналист Владимир Митев, познат от живите излъчвания на “Барикада”.
В румънската преса се появиха информации, че се е стигнало до насилие в България. Последният път, когато разговаряхме с Владимир Митев, изглеждаше, че нещата се успокояват. Изглеждаше, че хората се приготвят за отпуски. Тогава в София се организираха протести, които да блокират кръстовища, за да привлекат внимание към протестите. Тогава изглеждаше, че има успокояване.
Кажи ни, Владимир, какво се случи? Как еволюираха събитията?
Това, което се случи на 2 септември, е, че политическият сезон започна отново. Парламентът започна отново да заседава. И в първият ден от свикването си, бе обсъден въпроса за нова конституция…
Кой предложи нова конституция?
Това е сложна тема за обяснение. Трябва да се каже много контекст, за да се разбере. Ако трябва да говоря накратко, премиерът Бойко Борисов каза, че предлага нова конституция, чрез която да реализира желанията на протеста. Протестиращите наистина имат желания за конституционни промени, формулирани от иницаитавата “Правосъдие за всеки” и свързани с правосъдието. Както писах в свой статия за Open Democracy от юли 2020 г. една от интригите на тези протести е свързана с борбата с корупцията и с правосъдната система. В последно време държавните институции започнаха взаимно да оспорват легитимността и правомощията си. Борисов използва тези конфликти и идеи, като оправдание, за да предложи нова конституция. Но има и нещо друго. Чрез тази идея за нова конституция правителството печели време. Ще имаме редовни парламентарни избори през пролетта на 2021 г. Има правило, че определено време преди редовните избори не може да се провеждат предсрочни избори. Протестът иска предсрочни избори и отхвърля идеята за нова конституция. По този начин от една страна вниманието на обществеността се насочва към нова конституция. Тя няма да бъде приета, защото партиите, които могат да сформират конституционно мнозинство няма да я подкрепят. Но от друга страна има достатъчно събрани подписи, за да започнат дискусиите в парламента. По този начин се удължава политическата криза, а правителството остава на власт.
Разбрах. Говорихме по-рано, че протестите влизат в състояние на стагнация. Започваха отпуските. Какво се случи, че се стигна до насилие? Какво прави хората така пълни със страст?
Преди да отговоря, нека направя малко уточнение. Всъщност август беше месецът, през който в центъра на София, специално в зоната около площад “Орлов мост” бе обявена свободна зона. Тя бе наричана Орловград или протестен град. Много активисти, включително леви активисти правеха там всякакви дейности сред народа. Политиката бе тази, която се взе пауза от един месец. Парламентът не обсъди нищо презз август. Изглежда, че това намали политическата дейност. Но от друга страна протестът остава на улицата и при него има развитие.Сега по въпроса за нощта на 2/3 септември 2020 г. На 2 септември бе свикан парламентът. Организаторите на протеста свикаха за същата дата своеобразно “въстание” (така го нарекоха), което да покаже, че не искат нова конституция и че правителството трябва да си отиде. Властите бяха готови за всякакво развитие на събитията. Събраха полицаи от цялата страна. Дори се говори, че на площада пред парламента може да са били частни охранители, което не е потвърдено официално, но е предполагано в социалните мрежи.Така че след относителния мир през аввгуст, страстите избухнаха отново. След тази вечер, в която е имало атаки срещу полицаи чрез пиротехнически средства и която мирни демонстранти бяха арестувани и бити, лагерите в окупираните зони, включително Орлов мост бяха разрушени от полицията. Сега протестът не отстъпва. Много хора са възмутени. Но нищо не се променя. Едно и също нещо се повтаря. Това може да доведе до загуба на смисъл и до още повече гняв.
Разбирам, че е имало насилие и че зоните на протест са били прочистени. Как оценяваш реакцията на правителството на протестните действия?
Отговорът на правителството показва, че то няма намерение да подава оставка. Базира се на факта, че разполага с определена подкрепа в обществото. Много хора са възмутени от това, което се случва, от предполагаемата корупция на правителството. Но има и хора, които недоволстват срещу протестиращите и не ги считат за честни.
Защо не ги считат за четни?
Сложно е да се каже. Протестиращите до голяма степен са от средната класа. Има и леви хора, има всякакви течения сред тях. Но видимата сила на протеста е средната класа.В Румъния съществува понятието “тефелисти” – “красиви и свободни младежи”. В България това понятие се превежда като “умните и красивите”. Това понятие показва, че има разлика между тези добре образовани хора с относително добри доходи и част от обществото, която не е печеливша от прехода. Мисля, че това обективно и субективно разделение между различните класи и категории от хора се използва или може да бъде използвана от всяка власт, която иска да остане начело.
Какви критики се отправят към протестиращите? Защо не са честни?
Една критика от различни посоки е, че са предполагаеми соросоиди. Например, министърът на отбраната, който е от националистическа партия, каза, че протестът иска “джендър република”. Той не дефинира какво озанчава “джендър република”. Аз лично се представям, че “джендър република” е страна, в която LGBT хората не са дискриминирани. Но сигурно това не е приемливо за част от обществеността, която има по-консервативни възгледи.Могат да бъдат отправени и други обвинения, но ако се спра на тях, трябва да дам много обяснения за българската политика. Например, в България всички политически елити имат нещо общо с комунистическите елити. Универсално обвинение в България е, че си свързан някак с комунистите – или си от старите тайни служби, или си от Комунистическата партия, или идваш от семейство с комунистически корени, от семейство от елитите, които са дошли на власт след Втората световна война. Можем да намерим всякакви основания за нашето неудовлетворение към всеки от нас.
Разбирам. Значи обвиняват протестиращите, че са прогресисти, че поддържат джендър идеологията. Разбирам. Но няма ли и обвинение, че един от олигарсите е въвлечен в протестите…
Да, имаш право. Защото така наречената българска борба с корупцията удари интересите на икономическите елити. Има олигарх, заминал в Дубай. Нарича се Васил Божков. По едно време той бе най-богатия българин във времето на прехода. Той със сигурност има интерес да спре тази антикорупция, водена срещу него. Той вече загуби голям свой бизнес – Националната лотария. В момента има толкова много емоции, че не мисля, че може да се докаже лесно кой с кого е свързан, кой кого поддържа. Има толкова много обвинения. Може би има някаква истина във всяко от тях.Има и добри олигарси, които са прозападни, поддържани от западните организации и фондации. Медиите им също имат такава подкрепа. България е олигархия. И има такова разделение в нашето общество. Очевидно едните олигарси са против протестите, а други ги поддържат.
Разбирам. Значи олигарсите не следват задължително своя класов интерес. Убедена съм, че ако техните интереси са заплашени, те ще осъзнаят бързо класовия си интерес и ще действат заедно. Ето защо искам да те попитам дали има шанс за левите активисти да се чуе гласа им, да поведат протеста към социални искания. Или това е протест на богатите младежи срещу корумпираните политици?
Вече писах на английската “Барикада” и каня читателите да видят там, че левицата бе много активна в тези протести поне до прочистването на зоната от Орлов мост. Левицата прави граждански събрания – т.е. Форми на активност, които слушат гласа на обикновените хора, осъзнават го и го разбират. Левицата правеше прожекции на филми, курсове по политическо образование. Става въпрос за инициативи, свързани с Фабрика “Автономия” (ляв културен център, подобен на “Маказ” в Букурещ), “Храна, не бомби” – инициатива, съществуваща и в България, Orion Grid. Затова тези протести са шанс за засилване на средната класа и за новата левица.
Написа и нещо много интересно за ромската и синдикална активистка Ваня Григорова, която бе обвинени, че поддържа феминистки каузи от страна на консерваторите. И че това я е отслабило, защото голяма част от левия електорат са работници, които не резонират сс тези каузи.
Най-напред, нека кажа, че Ваня Григорова е много красива жена…
…Хайде, да не използваме тези стереотипи, няма нужда…
Нека обясня нещо. Кожата й е малко по-кафява. Когато бе кандидатка на европейските избори бе обвинена в някои медии, че е ромка, което бе направено, за да накара хората да не гласуват за нея. Аз не знам тя да е от ромски произход. Казвам това като скоба.
Ваня Григорова се бори за социално-икономически права. Това е основната й тема. В този момент тя посещава различни градове в страната, като представя своя книга за работнически права. Това е дейност, заради която тя е виждана позитивно от много хора, не само леви. Тя е може би единствената, която има силата и знанията да се противопостави на работодателите. Те са много силни. И мислят, че винаги имат право. Тя е гласът, който им се противопоставя. Това привлича много подкрепа за нея. Но съм забелязал както в социалните мрежи, така и в лични разговори, че когато хората осъзнаят как тя поддържа Истанбулската конвенция срещу домашното насилие, хората, повлияни от консервативната пропаганда, се оттеглят. Това обяснява защо тя спечели само 0,5% на европейските избори. Писах за това в статията в английската “Барикада”.
Това е добра тактика за елитите. Те представят социално-икономически проблеми като културни. Защото разделението между хората по проблеми на идентичността е по-трудно за преодолявана. Ако дефинираме проблемите на обществото като социално-икономически, ще имаме от една страна забогатели много хора, а от друга страна мнозинство в слаба икономическа позиция. И това бе обединило хората срещу елитите. Това не е приемливо за последните.
Разбрах. Благодаря ти, Владимире. Беше интересно. Надявам се не само за мене, а и за хората, които са ни гледали. Има прогресистки каузи, които не се харесват на хората. Може битези протести дават надежда, че хората започват да се организират. Надявам се, че ще излезем от тази ситуация, в която консервативният дискурс е така силен както културно, така и икономически. Много благодаря! Да се чуем с добри вести!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About the Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
