Блогът “Мостът на приятелството” празнува пет години от основаването си

На 19 септември 2015 г. стартира българо-румънският сайт, който четете. Какво се случи за това време и какво предстои?

Владимир Митев

През лятото на 2015 г. се върнах в Русе безработен и скептичен към смисъла човек да е журналист в България. Опитът ми да стана корпоративен служител обаче не се увенча с успех. Спасих смисъла да съм журналист-международник без дори да осъзнавам благодарение на едно решение, което се оказа с огромен потенциал за промяна – създаването на блога “Мостът на приятелството”.

В началото мислех той да е просто архив за статиите за Румъния, които пиша в българската преса. Скоро обаче осъзнах, че съм замислил проект, който може да бъде мост, пренасящ знание в двете посоки. Като представител на блога гостувах на TEDxБрашов, в селото на банатските българи Стар Бешенов, ходих на театър в Гюргево и пътувах в Северна Добруджа и в района на язовир “Железни врата”. За парламентарните избори през 2016 г. направих излъчване “на живо” с текст на двата езика. Блогът отвори за мене врати както към обикновени румънци от народа, така и към румънските елити. Пишех както за културни събития, така и за тежката национална и международна политика. В края на 2017 г. блогът издаде дигитална книга за българо-румънските външнополитически отношения, озаглавена “Трудното сътрудничество: Външнополитическите взаимодействия и инфраструктурните проекти на Румъния и България”

Тоест, “Мостът на приятелството” се превърна в един мой другар, заедно с когото имах силата и самочувствието да правя този вид журналистика, който чувствам като свой. Междувременно след период, в който се издържах само от писане на статии и преводи, благодарение на опита си с блога започнах работа като редактор на румънската секция на българския сайт “Барикада”. Барикада е един от малкото български трансгранични сайтове и фактът, че вече четири години той съществува е голям успех за нашата страна и за нашата журналистика. Това трудно се оценява от много хора, за които ляво означава “ДС”, “Русия”, “комунизъм/сталиниъм” или просто “нещо тъпо”. Всеки човек, който познава Румъния, може да разбере какво означава български ляв сайт да действа на румънския пазар и да бъде приет от взискателната румънска интелектуална левица, както и от по-широките кръгове на румънското общество.

Ако не похваля блога за тези негови постижения и за динамиката, която той е създал, никой няма да го направи. Виждам, че “Мостът на приятелството” е уважаван и приет, въпреки “здравословните” съмнения на някои познати и непознати, че може би зад него може да се крият скрити интереси. Към мене са се обръщали за подкрепа в работата им колеги от Българското национално радио и Българската национална телевизия. Давал съм статии безплатно на сайтове като “Актуално”, “Икономически живот”, “Дума”. Интервюирали са ме от телевизия ‌Bloomberg Bulgaria и БНР. Имам партньорства със сайтове като “Арена медия” (Русе), “Градското списание” (Варна). Често съм препепечатвал с разрешение съдържание от БНР, но и от много други български медии като вестник “Капитал”, вестник “Сега”, списание “Ново време” и т.н.

В Румъния блогът понякога е даван за пример за румъноезична журналистика – например със статията си за кражбата на румънски автомобили в България, която единствена представи статистика за тези митични кражби и ползва информация от министерствата на вътрешните работи в двете страни. До момента съм писал статии за списанието на младите в Румъния Decât o Revistă, за обзорното списание Q Magazine, за левия сайт Critic Atac. Статии на блога са препечатвани от културните списания Vatra и Poesis. Това лято дадох интервю на списанието на интелектуалците “22” относно българските протести. А в началото на 2017 г. бях интервюиран от ежедневника Adevărul, който се интересуваше кой съм аз и какви цели си поставям с блога.

Днес блогът има 130 000 импресии, 950 статии, 140 абоната и близо 1000 последователи във Facebook. Той е една от няколкото медии, обърнати специално към българо-румънското пространство. Тази есен блогът ще публикува дигитална книга за българо-румънските отношения в области като дипломация, инфраструктурни връзки, европроекти, културни сътрудничества, история. Надявам се, че тази книга ще бъде полезна на максимален кръг читатели и че ще получи човешко и медийно внимание. Тя е и знак, че блогът произвежда интелектуален продукт на наднационално ниво.

Този опит за равносметка започва да прилича на отчет, но не това е целта. Спомняйки си някои от постиженията на блога, които са реализирани пред всички вас – читателите, намирам сили да продължа. Да си журналист в България не е лесно. Всъщност е дори безперспективно и потискащо. Умните хора на моите години отдавна са си намерили добре платени корпоративни професии и имат личната и семейна сигурност, която им позволява да отсъждат онлайн и офлайн кой от кого е купен и кой от какво не разбира. Моята игра продължава да бъде да не вървя с течението. Да се стремя да следвам свой път с всички недостатъци на този избор. И да се боря за оцеляване.

Част от тази борба е и захващането ми с докторантура в областта на Персийското литературознание. От месец юни създадох и специален нов блог, ориентиран към България, Румъния и персоезичния свят и наречен “Персийският мост на приятелството”. Да се занимаваш с Иран е още по-непопулярно от това да си румъноговорящ журналист в България или българоговорящ журналист в Румъния. Но в крайна сметка самото създаване на българо-румънски блог бе не по-малко утопично преди пет години. И скептицизмът и съмненията в публиката и в мене също не са били по-слаби тогава…

За рождения ден на блога в Русе идват гости от общността на влашките българи. Едно от ценните неща, за които блогът допринася, е създаването на приятелства отвъд границите между хората от двете страни. Би било чудесно, ако ние – обикновените хора, осъзнаем гражданската си сила и задвижим трансгранично социално движение. Идеята за клуб на румъноговорящите или на интересуващите се от Румъния в Русе е една възможна стъпка в това отношение. За тази и за други идеи и инициативи за трансгранично взаимодействие блогът се обръща към вас – читателите, с готовност да слуша и да общува. “Мостът на приятелството” расте заедно с хората, които минават по него.

Снимка: Дунав мост при Русе-Гюргево (източник: Явор Мичев)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!