Двама анализатори – единият на юг от Дунава, другият на север от него, разглеждат политическия казус, свързан с управлението на десетки милиарди евро европейски фондове. Партиите “Да, България” и алиансът между Съюза “Спасете Румъния” и “Плюс” твърдят, че необходимите пари за периода след корона кризата са под риск да бъдат изхарчени от старите политици чрез мрежите им за усвояване на публични ресурси
Владимир Митев, Сорин Йоница
Тази статия бе публикувана на 11 ноември 2020 г. на румънския сайт “Либертатя”.
След изборите в САЩ и преди парламентарните избори, които ще се проведат през март 2021 г. в България, големият въпрос в София е кой наследява мантията на партньорството със Запада и по-специално кой ще управлява милиардите евро от фонда за възстановяване на ЕС. Никой не иска да напуска кухнята, когато палачинките се пекат, както се казва.
Досега в България дори повече, отколкото в Румъния, сегашното политическо ръководство по някакъв начин бе настроено за ерата на Тръмп. Разбира се, никой не стигна до изпълнението на словенския премиер Янез Янда, който се втурна на 4 ноември, за да поздрави Доналд Тръмп за победата му. Борисов – политически хамелеон, който управлява България от 2009 г. с кратки прекъсвания – вече направи първите стъпки да се ребрандира в съответствие с новия вятър от САЩ. С очакваното идване в Белия дом на Байдън гражданските протести от това лято и есен започват да имат особено значение. Протестиращите поискаха оставката на главния прокурор Иван Гешев, обвинен в селективно прилагане на антикорупция, по начин, който преди всичко е от полза за олигархичната група зад сегашното правителство, и на премиера Бойко Борисов. Той управлява заедно с алианс от националистически партии, а реториката на тези партии е преди всичко против неправителствените организации, против протестите, като всичко минава под етикета на борбата с “джендър идеологията”, наричана в Румъния „сексомарксизъм“.
Това, което започна сега в българската политика, дори преди изборите в САЩ, е остра конкуренция кой ще достави технократичния елемент на бъдещото правителство. Ще успее ли ГЕРБ, партията на министър-председателя, свързана с Европейската народна партия, да се прероди отново като лидер на проевропейската управленска формула, с нови миноритарни партньори и с реторика, различна от тази на Виктор Орбан, тоест в крак с новите тенденции? Или напротив, онези, които протестират, ще надделеят, водени от партията на младите елити “Да, България“ (подобна на румънския Съюз “Спасете Румъния”), които насочват реториката на уличните демонстрации? Дали ще се възпроизведе моделът на румънската политика и в София, след като години наред българското гражданско общество наблюдаваше приключенията на антикорупционната прокуратура в Букурещ и протестите за върховенството на закона, започнали през януари 2017 г.?
Ясно е, че много от политическите събития след избухването на протестите през юни 2020 г. имат нещо общо с българо-американските отношения. Българската държава обсъжда изграждането на нова атомна електроцентрала в Козлодуй в партньорство с различни американски компании; подобно предложение беше направено наскоро в Букурещ. Предвижда се също така да бъдат закупени осем нови бойни самолета F-16 в допълнение към вече закупените в производството. България също участва със средства и ще председателства Инициативата на трите морета през 2021 г., като иска да се възползва от нейния икономически и инфраструктурен компонент.
От друга страна, има трудности, които ще се увеличат, след като Байдън се установи в Белия дом. САЩ имат водеща позиция срещу разширяването на свързаните с Русия тръбопроводи към Европа. България обаче разширява своята газопреносна мрежа със собствени средства, за да може да получава доставки от “Турски поток) и да ги отвежда до границата със Сърбия. Изглежда, че напоследък Борисов, под натиска на улицата, се опитва да спечели време, за да завърши тази експанзия, преди да се появи опозиция или санкции от САЩ; и вероятно в този смисъл той обмисляше още повече партньорства с администрацията на Тръмп.
Есенната вълна на Covid силно удари България и срина медицинската система в София, където в началото на ноември болниците не можеха да приемат пациенти с COVID-19 поради пренаселеност. Линейките пристигаха много късно при кандидатите и някои пациенти починаха, без да могат да получат медицинска помощ навреме поради разпадането на здравната мрежа. Отново, както и в Румъния, политическата конкуренция отстъпва на заден план при тези обстоятелства. Затова и предизборната надпревара, която предстои да започне, вероятно ще бъде нетипична. Но залогът не е за пренебрегване.
В края на октомври вицепремиерът Томислав Дончев направи грандиозна видео презентация, със стена от телевизионни екрани зад гърба си, в която обяви плана на правителството да използва 6,13 милиарда евро за невъзстановимо финансиране и 4,6 милиарда евро за заеми, предоставени на България по програмата за развитие и устойчивост на ЕС. Според Дончев тези пари ще бъдат използвани за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, с акцент върху икономиката на знанието, устойчивото управление на природните ресурси и либерализацията на пазара на електроенергия, за повишаване на конкурентоспособността на българските региони и увеличаване на транспортната и инфраструктурната свързаност. социални, здравни, програми за хора с увреждания и административна реформа.
Планът беше разпространен в медиите без много критики. Една организация на работодатели реагира, като цяло беше положително. Но критика дойде по политическа линия от Христо Иванов, лидерът на партията „Да, България“, който разгроми идеите на Дончев. „Внимателният прочит на предложения План за възстановяване и устойчивост, прави очевидно едно – подготвя се ограбване на бъдещ обществен ресурс чрез разпределение към картелите на властта, които да „усвоят“ европейските пари за възстановяване на България след кризата с пандемията. Този план няма ясна цел и фокус, безличен е, безидеен и показва обидно ниска амбиция.“, писа Иванов. Той също така критикува конкретни аспекти на плана, като подчерта необходимостта от мерки за малки и средни предприятия, инвестиции в човешки капитал или в енергийния преход към производство на зелена енергия.
На фона на повтарящите се кризи в нашия регион, които го изтощиха, средствата на ЕС се превръщат във все по-важни за политическата класа и за бизнеса. В този контекст ролята на експертите и технократите нараства, защото без тях усвояването ще затъне. Новостта в България е, че през лятото на 2020 г. средната класа, която преди не виждаше алтернатива на премиера или неговата партия ГЕРБ, сега е разделена на две крила, за и срещу Борисов. Победата на Байдън в Съединените щати и евентуалната загуба на скорост на антилибералния политически лагер в Европа може да засили разрива. Сега нараства конкуренцията кой ще предложи и приложи визията за развитие и модернизация на българското общество, разбира се с атрактивния компонент на управлението на европейските средства.
По някакъв начин България и Румъния са осъдени да се развиват като огледални светове една на друга. Това ще стане видно, особено ако след румънските избори на 6 декември 2020 г. в Букурещ се засили конкуренцията между проевропейските политически дейци, които досега бяха от една и съща страна на барикадата, но в бъдеще ще трябва да споделят цената, а не само ползите от общото управление.
Снимка: Протестите в София от лятото на 2020 г. (източник: Николай Драганов)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
