Владимир Митев
Този текст бе публикуван на страницата „За блога“ на 5 февруари 2021 г.
Повече от пет години след създаването на блога, посланието му към читателя трябва да бъде актуализирано. Блогът очевидно има успех. В момента разполага с повече от 1000 статии на 9 езика (английски, немски, полски, италиански, персийски, китайски, хърватски, румънски, български), 150 абонати в WordPress или чрез имейл, повече от 1000 последователи на страницата си във Facebook. Като негов редактор и основател съм канен за интервюта относно румънската и българската политика и общество от медиите в България, Румъния, Дания, Великобритания, Полша, Иран. Около блога се формира онлайн и офлайн общност, която включва българо-румънски преводачи, учени и академични кадри, експерти от неправителствени организации, анализатори, журналисти и обикновени хора, които се чувстват овластени от трансграничните отношения между българи и румънци.
Постижения
Без съмнение, блогът е претърпял голяма трансформация от скромното си начало, когато бе само двуезичен и нещо като архив за моите статии. Разви собствена идентичност, редица собствени теми, представляващи интерес за публиката, медийни партньорства (като тези с Arena Media в Русе и The Urban Magazine във Варна, но също така и Българското национално радио, Bloomberg TV Bulgaria, The Barricade и др.). Изгради сътрудничество с автори и активисти в българо-руманското пространство. Израстването му настъпи на базата на критично отразяване на политическите, социалните и културните реалности в двете си пространства на интерес – румънското и българското.
Това е блог, който предоставя добре информиран и обмислен анализ на основните политически събития в Румъния и България. Той популяризира работата на български литературни преводачи на румънска литература, както и постиженията на румънския театър и кино и сътрудничеството им с българските партньори. Публикува редица интервюта и препечатва статии, написани от историци от Румъния, Република Молдова и България за съвременната история на българо-румънските политически отношения. Той представя социално ангажирани статии по въпроси като протести, профсъюзи, доходи, неравенство, фискална система и др. Блогът също така популяризира дейности на обикновени граждани в българо-румънското пространство, които могат да бъдат описани като активисти за по-солидни човешки връзки между двете нации. Блогът е разговарял с българо-румънския бизнес, писал е за нуждата от по-добри инфраструктурни връзки между двете страни и за проблемите, пред които са изправени българските и румънските шофьори, когато шофират в другата страна.
Основания за по-голяма смелост
След изброяването на тези постижения (в духа на персийската магическа дума „movafaq“, която означава едновременно „успех“, “съгласие“, „постижение“), 2021 г. започна за мен като основател и редактор на блога с осъзната нужда от подновяване на блога. През последните почти пет години и половина научих много за отношението в българо-румънското пространство към хората, които стоят в междинно пространство между големите националноцентрични дискурси и лобита. Усещах едновременно признание и подозрение. Наслаждавах се на приятелството и топлината на отношенията, когато културните и междуличностни граници и ограничения са преодолени. Също така усетих изграждането на стени и внимателната охрана срещу нарушители отвън. Усетих промяната и съпротивата срещу нея в българо-румънските отношения буквално през кожата си.
Вярвам, че блогът е много по-известен сега на обществеността в двете страни и извън тях. И предполагам, че той трябва да бъде по-уверен в своите журналистически начинания, послания и комуникация с обществеността. Българо-румънската смесена общност около блога също заслужава по-висок обществен профил. Технологиите, които революционизираха медиите и социалните мрежи – като стрийминг на живо, уеб семинари, визуализации, подкасти, трябва да се използват от блога с по-голяма решителност и смелост. Това са някои от основните линии, по които ще търся развитието на блога.
Бариерите са ехо от миналото
Българо-румънските отношения са повлияни от възприятието за разлика в отвореността на двата народа към рускоезичните пространства на културното и политическо ниво. Също така първите срещи между хората от двете нации често представляват среща със самодостатъчността и неуважението към съседа.
Но аз виждам тези и други аргументи за разделение между хората като оправдания и остарели. Търся начини да накарам румънците да развият емоции към съседите си от България, вместо да се отнасят към тях с безразличие и чувство за превъзходство, както и българите да намерят смисъл да се отворят към северните съседи. Усещането ми е, че съществуват остарели и неверни представи и истории за съседите, които тегнат над хората в тези две страни. Дори да има обективни бариери в контактите, не трябва ли да имаме силата и желанието да ги преодолеем? Ролята на двете държави в тези отношения също е противоречива – някои лобита в тези държави се конкурират кой е по-западен и виждат двустранните отношения изключително като властови отношения.
Въпреки съпротивата, скептицизма и неуважението, които са вкоренени в международните отношения в нашия регион, се оформя българо-румънско общо пространство. Необходимо е време. Но условията за българо-румънските отношения никога не са били по-добри днес, когато и двете страни са интегрирани в НАТО и ЕС от повече от 14 години.
Важно е хората да разберат, че в съседите си те нямат враг или нечия пионка – мислене, което е старомодно. Нашите хора трябва да се чувстват овластени, способни да правят и да допринасят за промяната в своята страна и в региона. А трансграничните отношения биха могли да бъдат начин за постигане на това.
Ще се радвам много, ако румънците открият сложността на българите – славянска православна нация с най-голямо мюсюлманско малцинство в ЕС от гледна точка на процента от общото население, която е част от западните интеграционни кръгове. И също така, бих се радвал, ако моите съграждани българи намерят сили да се отворят към румънците, дори ако някои от първите контакти може да са обезсърчаващи. Според мене Румъния може да предложи много открития както за съседите, така и за самите нас. Това е страна, която по-лесно от други става разбираема за българина след като първоначалната стена на недоверие бъде преодоляна.
Актуализация на посланието на блога и увеличаване на онлайн мостовете
Мисията на блога „Мостът на приятелството“ остава същата – да насърчава взаимното опознаване, да отразява общите пространства между българи и румънци, да насърчава взаимодействието и сътрудничеството. Това, което може да се промени през последните 5+ години, е, че убежденията, които имах в началото, бяха затвърдени от редица тестове, шокове и загуби, но също и от признание и подкрепа.
Голяма част от последните години минаха за мен като част от трансграничния сайт “Барикада”, който е полско-румънско-българска прогресивна платформа, интересуваща се и от международните отношения. Лични и професионални изпитания преди две години ме доведоха до започването на на докторантура по Иранистсика в Софийския университет през 2020 г. Първата година от това изследване приключи успешно и една от реализациите в нея е създаването на по-малък брат на българо-румънския блог, наречен „Персийският мост на приятелството“ – блог, който свързва България, Румъния, персиезичното пространство и останалите.
Ето как изграждането на мостове като онлайн и офлайн дейност придобива още по-смела форма, с по-голям капацитет за трансформация за всеки читател, преминаващ по тях. Има резултати от това ново начинание, свързани с осъществяването на сътрудничество с ирански медии като Иранската работническа новинарска агенция (ILNA) и агенция Mehr News и даването на интервюта за българската и румънската политика, дадени от мен на ILNA. Последното „съгласие“ и „постижение“ в тази пооска е членството ми в Центъра за близкоизточни и средиземноморски изследвания към университета „Бабеш-Бояй“ в Клуж-Напока, Румъния. В момента разговарям с румънски експерти по Иран, Афганистан и Близкия изток, за да пишат за „Персийския мост на приятелството“ и дискусиите са обещаващи.
След като всичко това бе казано, моето очакване е, че 2021 г. ще бъде още една година на дейност за „Мостът на приятелството“ и още една година, в която взаимодействието с румънци и българи ще ми помогне да преодолея погрешните уроци, научени преди. Един от първите хора, намерили смисъл в моя блог, казваше, че това е iPod (pod означава „мост“ на румънски) в смисъл, че моята инициатива е твърде лична, твърде индивидуална. Мисля, че блогът продължава да се оформя от мен, но той отдавна е прозорец към редица хора и дейности, които се провеждат в българо-румънските отношения. Чувствам се овластен от него и се надявам, че такова овластяване изпитват всички, които са го чели или са си взаимодействали с него.
Блогът оценява вашето преминаване по Моста на приятелството. Това е мост, предназначен да трансформира своите пътници, както и себе си чрез тяхното движение.
Снимка: Мостът на дружбата при Русе-Гюргево (снимка: Явор Мичев)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
