Елена Владова
Христо Боев е роден в Пловдив. Завършил е английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2013 г. защитава в Университет „Овидиус“, Констанца, Румъния, докторат по британска и американска литература на тема „Modern(ist) Portrayals of the City in Dickens and Dos Passos: Similarities, Differences, Continuities“. През 2020 г. публикува монография на тема „Различната Добруджа в литературата между войните“. Участва в международни конференции на теми като: „литературен урбанизъм“, „проблематика на превода“, „имиграция и релокация“ и др. Научните му интереси са в областта на новата британска и американска литература, румънската литература между войните, геокритицизма, литературния урбанизъм, както и сравнителнo литературознание. Преподава английска и американска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Носител на наградата за превод на Литературния музей „Ливиу Ребряну“ (2016) и на Media AwART Варна (2020) за превода си на „Паяжината на паяка“ на Чела Серги. Превел е от румънски на български език редица класически и съвременни романи.
Тази статия бе публикувана на 17 януари 2021 г. на сайта “Градското списание”.
Кога се зароди интересът Ви към румънския език и литература, имайки предвид това, че английският език е първата Ви специалност?
В далечната 2004 г., когато бях в Букурещ и открих, че разбирам румънски само от знанията си по френски и английски. Убедих се, че това е така, след като говорех на френски, получавах смислени отговори на румънски и така можех да се разбера с по-възрастните хора, докато по-младите разбираха и говореха английски още тогава. Стори ми се много мелодичен език и си пожелах да го говоря. По-късно се убедих, че съм прав в тези мои усещания, когато заживях в Монреал и там слушах доста често румънски около себе си. Преподавах английски на румънци, французи и руснаци в един езиков център. След като се върнах в България, бях сигурен, че искам да го науча добре. Интересът ми към румънската литература дойде малко по-късно, когато започнах да се подготвям за представяне на проекта ми за докторантура в Университет „Овидиус“, Констанца. Винаги съм бил убеден, че език се учи много добре и с четене на книги, и, както обичайно, когато уча език – филологически подход, комбинирах другите по-стандартни начини с книгите. Бях изумен от огромната и много интересна литература, която се разкри пред мен. За да не се удавя в това море, положих максимални усилия да разбирам максимално много и за да бъда сигурен, се консултирах с приятелите от Румъния, които си бях създал.
Кой беше първият румънски автор, който преведохте на български език?
Гарабет Ибрайляну с класическия му роман „Адела“. Много лиричен текст, който спечели много почитатели и в България чрез моя превод.
Какъв времеви период обхващат хронологично преведените от Вас румънски романи?
Като издания от 1925 г. до 2020 г., като разглеждан период в текстовете – от 1907 г. до наши дни.
Ако може да се направи такова обобщение, има ли някакви общи, специфични теми, които вълнуват румънските автори, чието творчество познавате?
Познавам в подробности цялата румънска литература между войните – всички големи техни класици и смятам, че имам доста добра представа за съвременната литература и авторите ѝ. Общата тема е, както съм казвал и другаде, това, което се нарича „the human condition” на английски – битуването на човека на земята, спасението на неговата душа като устояване на трудностите, които идват от епохата, оцеляването на индивида в често враждебно общество при тежки условия на живот. Румънските романи почиват на забележителната традиция на румънския модернизъм, всички автори са запознати с френските и руски класици и техни съвременници, но и пространно с творчеството на Михай Еминеску, чиито романтични уклони и неповторим стил, както и модернистите по-късно, създават много сериозна литературна традиция със силно развита критическа мисъл – благодатна основа за интелигентна, топла и много човешка литература. Много типично български теми също могат да бъдат открити там, което прави тази литература, заедно с топосите, които се засягат, и балканска.
Защо романът на Чела Серги не е преведен по-рано на български? Има ли някаква друга причина за това, освен че може би никой от българските преводачи от румънски не е проявил интерес?
Романът на Серги от 1938 г. прави голямо впечатление на читателската публика, излиза с препоръката на Ливиу Ребряну, Камил Петреску и Михаил Себастиан, само че Серги не изпраща копие от романа си на Джордже Кълинеску, съответно е пропусната като писател в неговия забележителен критически труд за румънската литература „Istoria literaturii române de la origini până în prezent“ („История на румънската литература: от началото до настоящето“) от 1941 г., който е основополагащ за литературната критика, създадена после. С това романът на Серги остава любим на читателите, но неподкрепен критически – това може да е причина за пропуска от българските преводачи през 60-те и 70-те, когато се превеждат доста румънски класики. Огромен пропуск не само на Кълинеску, както се оказва.
Какво могат да научат българските читатели за България от тази книга?
Могат да научат много! Първо, това е много атмосферен роман за периода между войните, който засяга частично и Първата световна война. Авторката има български корени, което допринася за нескрита симпатия към България и българския народ. Има много силни моменти в тази насока, когато се осъжда войната, в която Румъния се оказва против България. По изключителен начин е възпроизведен животът в Букурещ. Описанията, направени от авторката на Балчик, са вероятно най-добрите в цялата световна литература за този град. Романът е и много психологически, с жив, интелигентен език, с определена модернистична експерименталност по отношение на композиция, цветове, поток на съзнанието.
Какво прави Румъния, за да насърчи превеждането на румънска литература на български език и съответно какво прави България, за да насърчи превеждането на българска литература на румънски език?
Румъния има политика за промотиране на своята литература в световен план – българският език е само един от многото, на които тя се превежда ежегодно. Не съм сигурен дали България прави нещо конкретно за превод на български произведения на румънски, но отново казвам, Румъния има политика за разпространение на литературата си по целия свят, не само и не конкретно на български.
Кои са другите книги на румънски автори, преведени от Вас и които в момента превеждате и трябва да бъдат издадени?
Превел съм 21 романа, сред които бих отличил като изключителни освен романа на Серги и следните вече издадени: от класиките – „Адела“ на Гарабет Ибрайляну, „Доня Алба“ и „Рускинята“ на Джиб Михаеску, „Адам и Ева“ на Ливиу Ребряну, „Произшествието“ и „Градът на салкъмите“ на Михаил Себастиан; от съвременните – „Животът започва в петък“, „Бъдещето започва в понеделник“ и „Когато светът беше невинен“ на Йоана Първулеску, „Дефект“ на Флорин Иримия, „Мошеник ЕООД“ на К. Г. Балан. В мой превод предстои да излязат „Жар“ на Ливиу Ребряну, „Асансьорът“ на К. Г. Балан – вторият му роман, както и „Мортуа ест“ на Хосу Лонджин. Последните двама са мои връстници.
Няма как да не достигнем и до въпроса за разпространението на книгите – как се справяте с това?
Книгоразпространението у нас е в окаяно състояние, дори не съм сигурен, че тази дума го характеризира достатъчно добре. В един град като Добрич, например, доколкото знам, има само една работеща книжарница, не съм сигурен дали работи и тя в момента. Наред с онлайн търговията, книгите също достигат до своите читатели чрез онлайн поръчки. Въпреки това го няма усещането да разглеждаш книги по книжарниците. Мнозина, сред които и аз, изживявахме така много приятни моменти, това засега не е налично за нас. Книгите са толкова нужни на хората, колкото и хлябът, особено в тези времена.
Последните две книги, резултат от труда на Христо Боев са издадени от издателство „Нордиан“ (снимка: Мостът на приятелството)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
