Българите са въвлечени в игра на взаимно доминиране, притиснати между интересите на олигарсите и схватките на байдънистите и тръмпистите
Това е стенограмата на първия сегмент от четвъртия епизод на подкаста „Трансгранични разговори“. Cross-border Talks е подкаст за международни отношения, воден от полската журналистка Малгожата Кулбачевска-Фигат и българския ѝ колега Владимир Митев в сътрудничество със Strajk, The Barricade и фондация Naprzod.
В този сегмент Малгожата и Владимир говорят за актуалните теми в българската политика в контекста на предстоящите на 14 ноември 2021 г. президентски и парламентарни избори. Те обсъждат протестите от 2020 г., темата за социалната промяна, влиянието на вътрешните и международните лобита в българската политика и каква може да бъде територията на надеждата в нея.
Малгожата Кулбачевска-Фигат: Здравейте, всички, и добре дошли в поредния брой на подкаста “Трансгранични разговори”. Ще изследваме политическата карта на България, като разгледаме по-отблизо възможните външни влияния в страната и как разделенията на политическата сцена отразяват разделенията в много по-големите и по-силни съюзници на България. Ще потърсим и наследството от масовите протести, които се случиха в България не толкова отдавна. Нашият гост Владимир ще твърди, че не е останало абсолютно нищо от тях. Защо се случва така и защо тази страна, в една прекрасна част на света, не може да намери пътя към просперитета? Това са въпросите, на които ще се опитаме да отговорим в този брой на “Трансгранични разговори”.
И Владимир, може би ще започнем с наследството на протестите. Нека само да припомня, че протестите в България може би не бяха толкова популярни в средствата за масова информация по света, тъй като протестите в Беларус вървяха повече или по-малко паралелно. Въпреки това имаше огромна изненада, че тези протести се разгръщат в България, страна, която изглеждаше напълно лишена от всякакви надежди за по-добро бъдеще. И все пак през 2020 г. България имаше стотици хиляди хора по улиците, и то не само в столицата, но и във твоя град Русе. И така, какво остави след себе си протестът?
Владимир Митев: Здравейте на всички. От една страна, това е огромен въпрос, защото протестите наистина грабнаха вниманието не само на българите, но и на света по някакъв начин, въпреки че протестите в Беларус вървяха по същото време. Трябва да припомним, че през октомври 2020 г. имаше резолюция на Европейския парламент, която може би за първи път призна открито, че има проблем с върховенството на закона в България. Също така след смяната на властта в България, падането на правителството на Борисов и идването на власт на служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, САЩ наложиха санкции на двама важни олигарси в България, за които по някакъв начин се смяташе, че са близки или са били близки до предишния режим – този на Борисов. Така че от една страна имаше развитие.
Но от друга страна, писал съм в Open Democracy, а и в други медии: тези протести не доведоха до програма за промяна. Те нямаха ясна визия, според мен, извън някои общи изявления за борба с корупцията. Предполагам, че много хора се питаха защо, ако главният прокурор Иван Гешев атакува определени крупни бизнесмени, защо антикорупционните протести са срещу този главен прокурор. Така че има различни неща, които трябва да бъдат обяснени. Накратко, предполагам, че България не е изключение от редица страни в региона, където след прехода от социализма се формира определена олигархия, и ние също, когато гледаме развитието на събитията, трябва да видим това и да разберем, че има борба не само между международните сили като например Байдън срещу Тръмп или байдънистите срещу тръмпистите, но и между нашите местни олигарси, които понякога са на страната на една партия или на един лидер, а понякога на друг.
И предполагам, че интересът на тези политически и икономически елити е може би да реагират на промените в света, да бъдат подготвени за това, което се случва по света. Така България получава определена настройка, за да може да плава в тези международни води, които се променят след падането на Тръмп. Но, от друга страна, техният интерес е и този дневен ред на промените да не бъде поощряван твърде много и хората да се държат добре, предполагам, за елита, т.е. да не са съвсем наясно с важните процеси или тенденции и просто да бъдат насочвани срещу една или друга структура, когато е необходимо. Не знам дали не съм твърде общ, но може би бихме могли да разширим някой от тези въпроси по-нататък в дискусията.
Налага се да попитам кои са хората, които управляват България? Защото ти използва този израз, а малко по-рано каза, че едно от важните събития след протеста е падането на правителството на Борисов, което, честно казано, изглеждаше, че ще продължи вечно в България. А сега със служебно правителство, с поредицата от избори, които не дадоха решителен резултат, и с редицата така наречени антисистемни партии, които изглежда се появяват отново на българската политическа сцена… Кои са тези, които всъщност имат надмощие?
Голяма претенция е, ако се очаква да назова тези хора. Предполагам в повечето страни те не са толкова много дискутирани в новините. Но един от начините да разберем кой е на власт е да погледнем медиите и да погледнем политическите борби, които се водят през последните десет или повече години. Можем да забележим, че голям брой политически разговори или събития се въртят около противоречието между Пеевски и Прокопиев, които са крупни бизнесмени и за които се твърди, че имат влияние в различни власти, включително в съдебната или медийната власт. Но, разбира се, те не са единствените, които са на сцената… ако погледнем медиите, по принцип изглежда, че трябва да си или партия, или олигархия, за да притежаваш медия. Така че ако, ако някоя медия иска да има стабилност, финансова стабилност и да има определени последователности в гледната точка, може би не знам, трябва да има важна власт, политическа или икономическа сила, свързана с нея. И със сигурност, ако погледнем телевизията, вестниците или каквото и да е друго, ще забележим, че основно много бизнесмени или нека някои хора използват термина олигарси, изглежда, че водят своите игри или борби за власт чрез медиите и в политиката.
Трябва да се каже, че България не е остров в света и има и международни интереси. България е известна с това, че има хетерогенно общество. Ние не сме толкова еднообразни, както може би изглеждат някои други общества. Ако поставим някакъв стратегически външнополитически въпрос, например македонския въпрос или Русия, или ЕС, Великобритания, отношението е различно, нямате единно отношение към тях. Винаги има противоречиви мнения. Може би в това е чарът на България, ако искате. Ако успееш по някакъв начин да живееш безопасно в тази среда, може би можеш да научиш много за света. Но за пореден път стигам до въпроса, че според мен поне нашите елити не са толкова заинтересовани да говорят наистина по същество, да стигат до същността на определени въпроси, политически, икономически и така нататък. Може би те са по-заинтересовани от това да доминираме един друг в обществото, но не и да формираме по някакъв начин общо разбиране, определен съюз или развитие заедно. Така че това е коментарът ми за тези хора, които управляват България.
Затова ми е интересно какви са техните амбиции във външната политика, тъй като това предаване е посветено основно на международните въпроси. Какви са плановете на елита на България, за България, и как гледат на тези планове българските съюзници? Все пак България е член на няколко важни международни организации, а освен това е стратегически разположена на Черно море. Така че е невъзможно просто да спим спокойно и да обсъждаме различни въпроси. Въпреки че политическите ви елити са разнородни, трябва да има някаква крайна идея, която да възникне от това.
Според мен отново е енигма какво иска България. Предполагам, че е енигма, но, разбира се, има някои подсказки за това, което би могло да се случи. И нека само да напомня на нашите читатели, че обсъждаме предстоящите трети избори в рамките на една година, трети парламентарни избори и заедно с тях президентски избори през ноември. Българският парламент току-що беше разпуснат за втори път през тази година. Така че на хоризонта ни се появява и нов, както се казва, политически проект, макар че те не използват термина партия. Всъщност това е политически проект, формиран от двама популярни министри от правителството, което беше назначено от Румен Радев като някакъв вид служебно правителство, което трябва да управлява, докато парламентът успее да състави правителство със своето мнозинство. Но това не се случи.
Така че в крайна сметка това служебно правителство, с някои промени, продължава да съществува. Какви са тези подсказки? Предполагам, че една е лесна за забелязване, особено ако се вгледате в медиите в България. Вътрешнополитическият съюжет вероятно е свързан с наследството на Борисов. Президентът Радев утвърждава своята власт. И евентуално трябва да видим дали тези сили, които са съюзници на Борисов и сега са в опозиция, дали ще загубят постепенно влиянието си, или ще успеят по някакъв начин да го запазят. Но имаме и международния контекст, където знаем, че Байдън дойде на власт в САЩ в началото на тази година. Байдън беше избран с много гласове. Много гласове обаче бяха дадени и на Доналд Тръмп и предполагам, че това разделение може да се види в целия ни регион между, просто казано, байдънисти и тръмписти. Това са хора, които са някак си по-отворени към сегашната американска администрация, и хора, които са по-отворени към предишната. Можете да видите определени борби между тях. Разбира се, че всеки е прав и разбира се, че другият винаги греши. Но може би има и други противоречия или намеци, които остават малко неотчетени.
Например, спомням си, че преди няколко месеца видях едно изказване на министър-председателя на България, на служебния премиер, който използва термина стратегическа автономия, когато се обръща към определена група бизнесмени. Така че може да се предположи, че тези тенденции, които са характерни за ЕС, които включват определен сблъсък между класическите евроатлантически държави или лобита и тези, които са малко по-отворени към отворена стратегическа автономия… това може би се случва и в България. Но не е съвсем ясно изразено. Може да чуете някои външнополитически експерти да говорят по принцип за стратегическа автономия или да говорят за нея, гледайки към ЕС, но не към своята родина.
От една страна, в България нещата не са съвсем ясно формулирани. У нас не се формулират онези понятия или разкази, които обясняват наистина какво се случва, но от друга страна имам чувството, че българите, или поне тези хора, които се занимават с политика, икономика, знаят добре какво се случва. Имам предвид, че знаят кои са те и кои са техните опоненти. Така че това е една от спецификите на България. От една страна, нищо не се казва, всичко е тайно, а от друга страна, всичко се знае.
За съжаление, едно от нещата, които са доста широко известни за България, е и фактът, че тя е изключително бедна страна. Икономическата трансформация в началото на прехода, от една страна, даде възможност за възход на олигарсите, за които вече споменахте, но от друга страна, хвърли и милиони българи в много лоши икономически условия, особено извън градовете. За съжаление, това не се променя с протестите. При всички тези дискусии България все още е близо до самия край на списъка на най-проспериращите страни в Европа. Тя е в началото на списъка на страните с огромни неравенства, а аз си спомням и нашите собствени разговори в Русе, в България, когато обсъждахме общата атмосфера в страната, неравенствата и липсата на шансове за хората, които не принадлежат към някоя от тези влиятелни групи, хората, които нямат контакти и т.н. Предполагам, че пандемията само е влошила ситуацията.
Винаги има надежда и трябва да има надежда, че времето не е спряло. Затова гледам позитивно и на това, което се опита да се направи в България през последната година. Ето защо се опитах да разсъждавам и върху протестите, които бяха преди една година. Има време, а също така все още нямаме съвсем ясна артикулация на наследството на Борисов. Имам предвид, че когато той управляваше, бяхме наясно с корупцията, много неща се говореха за мафията. Но все пак, предполагам, че докато не се смени човекът, който е главен прокурор,няма да има съществен демонтаж на това, което беше изградено преди. И надеждата… ами аз бих се радвал, ако хората като цяло биват овластявани от политиката, но мисля, че извън София нещата не се случват съвсем по този начин. Спомена коронавируса, България е на първо място, мисля, в международен план, в две класации, които не са никак положителни. От една страна, смъртността от корона криза в България е много висока, а от друга страна, нивото на ваксинация е най-ниското в ЕС. Не искам да навлизам много в анализи по този въпрос. По тези въпроси има много чувствителност и много хора, които са убедени в позициите си от всяка страна на дебата. Но по принцип може би бих могъл да направя това заключение и във връзка с това, което казахте за Русе, когато бяхме тук.
В хората има известен консерватизъм, особено извън София. Предполагам, че този консерватизъм не е задължително свързан с придържане към традициите, народните танци или, не знам, ходенето на църква. Българите, според мен, са по-малко религиозни, отколкото другите хора в региона. Но това е известен консерватизъм, предполагам, в начина на мислене. Така че хората по някакъв начин внимават за това, което възприемат като идващо отвън, поне извън техните кръгове. И трябва да кажа, че може би това не е характерно само за България. По принцип, дори и чрез работата си в българското и румънското пространство, осъзнавам, че обикновено, когато се случва нещо ново, има известно подозрение, че то е организирано или дирижирано по някакъв начин отвън. И може би това обяснява съществуващото определено ниво на консерватизъм и факта, че ЕС е ваксинирал повече от 70% от населението си. Но България и Румъния са двете най-слабо ваксинирани страни срещу коронавирус в момента.
И е малко изненадващо това, което казвате, защото, от една страна, казвате, че хората са консервативни и се притесняват от промяната и от изпробването на нови решения, както мога да предположа. От друга страна, това, което се случваше в България през последните две десетилетия, беше абсолютно депресиращо и можеш да кажеш много неща за режима на Борисов, но не и че той осигури просперитет, не и че осигури достоен стандарт на живот за повечето българи. И ако това е така, аз се чудя, ако хората са консервативни и жадуват за промяна, тогава какво трябва да се случи във вашата страна, за да излезе тя най-накрая от този порочен кръг, давайки властта на едни и същи хора отново и отново, правейки нови политически проекти, които всъщност са на същите хора под нови логове и мнозинството все още се бори за оцеляване.
Вие задавате големи въпроси и аз търся някои отговори, поне за мен. В едно предаване, което записах заедно с мои колеги, сред които беше и ти за подкаста на Пол Джей, Анализът, казах, че известна интернационализация може да бъде надеждата. Съществуват различни стандарти извън България. И ако ние отговаряме на тези международни стандарти, тогава може би ще можем да бъдем малко по-сигурни, че правим нещо смислено и в българския контекст. Аз наистина се страхувам от тази тенденция, която понякога сравнявам с кварталното мислене. Т.е. мислене все едно имаме наш квартала в определен град и не ни интересува нищо отвъд. Имаме определена тайфа или мафийка и възпроизвеждаме само това, което имаме в нея. Това е нещо като мафиотски подход към обществото. И предполагам, че това е една от причините, поради които не съм толкова изкушен да гласувам за добър олигарх или за добра партия срещу други – лоши.
Би ми било по-интересно, ако някой очертае определена визия за промяна на по-дълбоките социални структури, а това, разбира се, може да е невъзможно. Това е много утопично. Разбира се, той може да бъде, ще бъде изолиран, ако е толкова искрен в това, което прави. Но предполагам, че без определен подход към този проблем никаква промяна не се случва наистина. Ние просто възпроизвеждаме същото мислене, което сме имали във времената на прехода, а може би и след това. Да не забравяме, че имаме само един живот. Някои хора може би си мислят, че са безсмъртни, може би имат определена вяра в безсмъртието на определена идея като българската нация или не знам си каква идея и идеология. Но в действителност ние имаме определено ограничено време и аз просто се надявам, че нашите елити, ще осъзнаят нуждата от обществено развитие, заедно с факта, че те самите се променят и подменят. Надявам се, че следващите елити ще бъдат по-наясно с всички тези проблеми. Може би като учили на Запад те са усвоили нови реалности. Може би ще имат нови идеи. Може би съм наивен да мисля, че идва нещо ново. Но във всеки случай винаги трябва да имаме надежда.
Всъщност това е много силно послание и мисля, че бихме могли да приключим в този момент. Само за финал. Няма да ви питам повече, не е голям въпрос вече, просто ще ви помоля за една голяма политическа прогноза: дали България ще има стабилно правителство тази година или добре, може би може би в началото на следващата година. Или колко дълго ще продължи този период на нестабилност?
Спомням си, че преди известно време, може би още преди първите избори за тези години, които бяха на 4 април, дадох интервю за Иранската работническа новинарска агенция, в което ме попитаха какво ще се случи в нашия регион сега, когато Байдън идва в САЩ, попитаха ме и за отношенията с Русия и т.н., и си спомням, че отговорих нещо от рода на: тези противоречия, тези взаимни обвинения и т.н. ще продължат, предполагам, докато на власт дойдат правилните хора. Поне това е един много български начин да се поставят нещата, може би. Аз наистина чувствам, че ще бъдем призовани да гласуваме толкова пъти, колкото е необходимо, за да се формира това стабилно, по възможност про-байдънско мнозинство в парламента или в правителството.
Е, това е духът на времето. Има много опити за съпротива срещу промените. Но това е духът на времето. Не съм сигурен дали новият парламент, който ще бъде сформиран след ноември, ще има този нов баланс на силите, който ще позволи стабилно мнозинство. Но имаме още два месеца. Във всеки случай съм сигурен, че ако, ако не може да се състави ново правителство, Румен Радев сигурно ще е на власт, евентуално се очаква той да бъде преизбран. Това ще бъде може би най-голямата интрига, ако той бъде преизбран без гласовете на партията, която има подкрепата на турското малцинство. Във всеки случай ние вече не сме ничия земя. Така че всичко, което се случва в САЩ, в Западна Европа, се отразява и на нашата страна.
Може би в крайна сметка най-доброто, което мога да кажа, е да ти пожелая на теб и на всички българи най-накрая да дойде някакъв просперитет във вашата страна. Това безкрайно гласуване най-накрая да доведе до избирането на хора, които искат да променят нещо, и хора, които имат визията, за която споменахте, и ние ще проследим какво се случва в България, какво се случва в региона? Нашият регион, както каза, много често възпроизвежда неща, които се случват някъде другаде, често се влияе от неща, които се случват далеч от Източна и Централна Европа, и всички тези събития влияят на нашето ежедневие. И така, много благодаря на зрителите ни, че са с нас. Останете и за втория сегмент на епизода и не забравяйте да се абонирате за канала в YouTube Cross-border Talks. Благодаря ви много.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
