9 пиеси на “Новия Йонеско” бяха преведени от Огнян Стамболиев
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек (род. 1956 г.) „целият свят е сцена“. В случая по-точно „цирк“.
Темата пронизва някои от най- известните му и играни по света текстове – „Клоуните“ („Дребна работа за стар клоун“), „Три нощи с Мадокс“, „Какво ще правим с виолончелото?“, „Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо!“. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме в много от тези пиеси, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и Алфред Жари. Родее се и със сюрреалистичната проза на непознатия в България румънски авангардист Урмуз, който всъщност предхожда Йонеско и Бекет. В тях се преплитат по удивително хармоничен начин иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. А поетичното начало в редица моменти е на преден план.
Някои критици определят театъра на Вишниек като „фрагментарен“, други като „поетичен“ и „свръхчувствителен“, трети като „постпсихологически“. Всичко това е вярно, но най-точно е да се каже, че е кръвно свързан с ужасите на екзистенцията, въпреки влиянията (Кафка, Сартр, Будзати, Йонеско, Жари, Бекет, Пинтър, Арабал, Мрожек) е определено новаторски, оригинален.
През септември 1987 г. 31-годишният Вишниек заминава като екскурзиант на Запад (или по-точно емигрира). Решил е твърдо да напусне родината си, тогава под властта на диктатора Чаушеску, и като мнозина румънски интелектуалци да потърси политическо убежище в приятелски настроената Франция. Получава го, без да чака дълго. Там веднага установява, че си е у дома, че познава отлично града на Сена (от литературата и киното!). По-късно в интервю за българското списание „Факел“ ще сподели:
„Изведнъж се оказа, че съм си у дома, че съм пристигнал в една своеобразна духовна родина, в пространство, което ми беше много познато и близко, защото си бях мечтал и фантазирал за него…“
Подобно на своите велики сънародници Емил Мишел Чоран и Йожен Йонеско, овладява до съвършенство езика на Волтер и Юго и започва да пише и на френски. „Френският дисциплинира перото ми”, ще каже той, “започнах да се изразявам по-точно и строго…“
Автор е и на 7 романа. Бих казал, че прозата му се родее с поезията и драматургията. В нея няма реализъм. Всъщност Матей Вишниек е автор само на един „реалистичен текст“ – дисертацията си на тема „Съпротивата чрез културата в страните на Източна Европа“.
Днес името на Матей Вишниек присъства в театралните афиши на повече от 30 страни в Европа, Азия и Америка. Автор е на стихове, на повече от 70 пиеси, на 7 романа. Играе се по цял свят – от Аржентина до Япония. Поставян е дори в Турция и Иран. Вече години наред неговите пиеси са в афиша на големите театрални фестивали в Авиньон, Единбург, Москва, Токио, Сибиу. Лауреат е на престижни международни награди. В Румъния след падането на комунистическия режим той е сред най-издаваните, четените и най-играните и обичани от публиката автори. Много са книгите му и във Франция и по света. У нас са преведени романите „Паника в Града на светлините“, „Господин К. на свобода“, „Планираният хаос“ и „Търговецът на начала на романи” (отличен като „Европейски роман за 2016 година”), сборник с негови стихове „Град с един-единствен жител“, както и подборките с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“ и „Пътникът в дъжда”.
На наша сцена засега са поставени само няколко от пиесите му: „Какво да правим с виолончелото” и „Търси се стар клоун” в Народния театър „Иван Вазов” и Радиотеатъра на БНР, „Хляб в джоба” от Драматичния театър, Сливен и НАТФИЗ, „Добре дошла, Америка” в Театър „София”. Световната критика неслучайно, напълно справедливо го определи като „новия Йонеско”.
Снимка: Матей Вишниек (източник: YouTube)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
