Серджу Мишкою: Икономическото влияние на Турция в Румъния ще се увеличи

Интервю с румънски експерт по международна политика за възхода на Турция в Югоизточна Европа като посредник между Запада и Изтока и за липсата на обща идентичност и вектор в Централна Европа

Владимир Митев

Третата част от интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока е посветена на регионалния контекст на Централна и Югоизточна Европа. Турция е във възход, защото успешно прилага стратегическа двусмисленост и е мост между Запада и Русия. Мишкою смята, че е ясно, че стратегическата двусмисленост е невъзможна за Румъния и България – те са членове на НАТО и ЕС с ясни задължения и отговорности. Що се отнася до по-широкия регион на Централна и Югоизточна Европа, инициативата “Триморие” и други инициативи придобиха много по-съществен характер. Въпреки това в региона има различни нюанси. В момента регионът не разполага с общ капацитет, за да изгради по-институционализирано съществуване като регион. Позицията на Унгария също така затруднява регионалното сътрудничество.

Нека сега насочим вниманието си към нашия регион с няколко въпроса. Виждаме възхода на Турция в регионалните международни отношения, тъй като тя е възприела известна стратегическа двусмисленост. Тя е нещо като посредник между така наречения Запад и така наречения Изток, или по-специално Русия, но не само. Така че Турция може би притежава сложност, която ѝ позволява да бъде важен играч. Какво означава възходът на Турция за нашия регион, особено за България и Румъния? Възможно ли е това да означава, че тези страни също ще станат малко по-двусмислени стратегически, черпещи вдъхновение от Турция? Или това може да означава нещо друго? Може ли това да означава, че те също могат да се консолидират като гранични държави, което е точно обратната тенденция?

Да, това е много добър въпрос, но мисля, че отговорът е доста ясен. Нито Румъния, нито България ще се осмелят да играят с карта, различна от тази на НАТО и ЕС. И това се дължи на аргументите, които представих в началото на нашата дискусия, но също така и на схващането, че Румъния и България трябва да принадлежат към това пространство. Но има още по-важна, много по-важна нужда Румъния и България да бъдат защитени от НАТО и ЕС.

Ситуацията в Турция, разбира се, е много различна. Смятам, че Турция, заедно с Китай, е един от най-важните бенефициенти на войната в Украйна, в смисъл че Ердоган беше изолиран преди да изиграе много далечна карта, а отношенията му с партньорите от НАТО се влошиха доста бързо. Но войната в Украйна вдъхна на всички тях нов живот като регионални лидери, като преговарящи, като лидери на държави, които са в състояние да съберат на масата за преговори хора както от Запада, така и от Изтока, украинци и руснаци, други регионални и международни участници, и освен това играят ключова роля за търговията със зърно от Украйна и Русия към глобалния Юг, и по-специално Африка, която е една от най-важните цели. В момента, както знаем, съществува реална опасност от продоволствена катастрофа в много региони на света поради ограничаването на износа на зърно от двете страни и особено от Украйна.

Досега Турция играеше много добре тази роля на регионален център, който може да разговаря с всички партньори, да запази собственото си мнение, но в същото време се опитва да спечели международна легитимност. Нито Румъния, нито България могат да си позволят да изиграят подобна карта. Да кажем, че могат да бъдат постигнати ограничени ползи, например за пристанищата Констанца и Варна, но това остава на микроскопично ниво, ако го сравним с голямата стратегия – тази на НАТО и ЕС, която ще бъде повече или по-малко доброволно изпълнявана от двете страни.

Неотдавна турска компания придоби завода за автомобили Ford в Крайова. В Румъния има и частна турска национална телевизия. И така, бих искал да Ви попитам: какво характеризира отношенията между Румъния и Турция в момента?

Отношенията са доста добри. И, разбира се, ситуацията е различна, ако сравняваме с България, тъй като няма обща граница, турското малцинство в Румъния е малко, но много добре интегрирано и има много силна система за защита и субсидии за развитие от румънската държава, освен субсидиите, получавани от турската държава.

Да, отношенията с Турция са, бих казал, добри. Разбира се, Румъния не се е колебала да критикува режима на Ердоган, когато различни елементи на авторитаризъм са били на дневен ред. Но тя го направи по един, бих казал, много предпазлив начин, без да ескалира изобщо. И, разбира се, Румъния е отворена за турски инвестиции. Тя показа, че за тях няма почти никакви ограничения. А това, разбира се, ще означава, че в известна степен икономически Румъния ще бъде все по-зависима от Турция, поне повече, отколкото преди.

Интересно е също така, че досега е имало много малко случаи, в които Турция се е опитвала да наложи или да предложи определени идеи или културно-идеологически промени в Румъния. В Румъния няма пропагандна машина. Разбира се, режимът се защитава гласно, особено чрез служители като посолството. Но само в много малка степен се пропагандират някои идеи на този режим, които биха могли да се приложат в Румъния. И така, докато тя остава на квазиикономическо ниво и докато някои теми, като например видът на режима в Анкара, са табу за румънските служители, нещата изглежда вървят гладко.

Нашите страни също са част от региона на Централна и Югоизточна Европа, който обикновено се разглежда като единен регион, но виждаме, че в ситуацията на войната в Украйна различните му компоненти или държави реагират по различен начин. Например Полша изглежда е съгласна с Обединеното кралство по отношение на Украйна. Унгария изглежда донякъде проруски настроена. Румъния, както обикновено, разчита на единен Запад, – САЩ и Западна Европа в пакет. А в случая с България, поне от моя гледна точка, реакцията обикновено е едновременно в много различни посоки. Но искам да ви попитам: какви са перспективите нашият регион да стане по-интегриран, да развие чувство за регион, чувство за общност? Може ли да бъде положително за нашите страни, ако този регион, Централна и Югоизточна Европа, по някакъв начин развие както съзнание за един вид единство, така и структури, институции или инициативи, които биха насърчили действията и взаимодействието в него?

Да. Сега страните от региона имат общ враг, който е Русия. И така, това доведе до по-голяма степен на солидарност. И, разбира се, инициативите, които съществуваха преди, като например инициативата “Триморие”, която обхваща Балтийско море, Адриатическо море и Черно море, вече са много по-подкрепени от институционална гледна точка. Но, както казахте, има елементи на ориентация, по които страните се различават. Както казахте, Полша върви ръка за ръка с Обединеното кралство. Румъния върви по-скоро по линията ЕС-САЩ. България е много по-колеблива между тези стратегии, като за момента положителен елемент е набирането на обща позиция срещу войната в Украйна и срещу Русия. Но колкото по-напред отиваме, толкова повече виждаме, че засега няма общ капацитет за изграждане на по-институционализирани области в региона. А фактът, че имаме Унгария с много различна позиция, усложнява нещата още повече, а също така пречи и дава алиби на държавните лидери да кажат, че докато Унгария не премине на същата линия като останалите, не можем да предприемем инициатива, която я изключва.

Снимка: Румънският президент Клаус Йоханис и турският му колега Реджеп Ердоган на срещата на върха на НАТО в Мадрид през 2022 г. (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.