Румъния не разглежда сериозно перспективата влиянието на Запада в региона да отслабне

Последната част на интервюто със Серджу Мишкою разглежда редица нюанси в румънско-българските отношения и румънската външна политика: възможните общи интереси на двете страни в Западните Балкани, ролята на франкофонското движение за двустранните им отношения, как румънските елити се позиционират в дебата между европоцентризма и тиермондизма, както и плановете на Румъния за действие в случай на големи геополитически промени в нашия регион

Владимир Митев

В последната част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока обсъждаме възможните общи интереси на България и Румъния в Западните Балкани, европоцентристката тенденция на румънските елити и ролята на франкофонското движение за външната политика на Румъния и румънско-българските отношения. Според Серджу Мишкою двете страни биха могли да играят по-голяма роля в защита на западното влияние в Сърбия. В същото време ролята на Франкофонията в Румъния и България е значително намалена в последните години. Що се отнася до отношенията с Третия свят, изглежда, че академичните възможности, които Румъния предлага, позволяват динамика в отношенията с университети от Глобалния Юг. Но румънският елит остава изключително евроцентричен.

И Румъния, и България имат традиционни интереси в Западните Балкани. Но могат ли да си сътрудничат в това отношение? В миналото сме имали примери, когато е имало различия в подхода им към тях, особено в Черноморския регион. Но може би войната в Украйна може да промени това. Какво е Вашето мнение?

Разбира се, войната в Украйна променя нещата, особено по отношение на връзките на Румъния и България със Сърбия. Както видяхме вчера, сръбският министър на вътрешните работи посети Москва, а режимът в Белград изглежда все по-склонен да продължи да си сътрудничи с Русия, въпреки всички препоръки, дадени от ЕС и държавите от НАТО. И, разбира се, това е съвсем различно отношение от това на Румъния и България. Мисля, че това би могло да бъде елемент от укрепването на отношенията между Румъния и България в смисъл, че една от целите на тези две страни трябва да бъде да допринесат, да речем, за културното позападняване на Сърбия. Най-малкото това трябва да бъде минимална цел – да обсъдим заедно, да създадем план, който да попречи на Сърбия да продължи да влиза в съюз с Русия.

В Румъния сте известен като човек, който говори френски. Каква е ролята на френскоезичното движение за румънската външна политика и румънско-българските отношения?

Бих казал, че тази роля е била много по-важна за Румъния в миналото, поне в миналото Франкофонското движение, особено Международната организация на франкофонията, предлага възможност за продължаване на отношенията, особено с африканските страни. Знаем, че през 70-те и 80-те години и Румъния, и България са имали много африкански студенти от френскоговорящите страни в Африка и са поддържали много интензивни отношения с тези страни. След 90-те години на ХХ век тези отношения се разпадат и франкофонското движение е начин да се насърчат и възстановят тези отношения, доколкото е възможно.

Честно казано, нивото на владеене на френски език в Румъния и особено в България става все по-ниско и по-ниско. И освен един тънък елит и някои хора, работещи във френскоезична среда, не мисля, че френският език би могъл да бъде обща основа за сътрудничество. Разбира се, като академик си сътруднича с колеги от България, особено в рамките на Франкофонията. Но това е много малък принос за развитието на общите отношения в сравнение с това, което би могло да бъде. Така че съм доста предпазлив в отдаването на твърде големи заслуги на франкофонското движение като много силен фактор за изграждане на връзки в отношенията между нашите две страни.

Споменахте, че в Румъния все още има много студенти от Африка. Имам два въпроса, които не са свързани с това. Първият е, ако позволите, да коментирам политиката или философията на Румъния за интернационализация. До каква степен академичните институции съзнателно се стремят да се отворят към света, да бъдат част от света и дори да се отворят към нетрадиционни пространства като Африка или Близкия изток? Вторият въпрос е до каква степен Румъния продължава да бъде евроцентрична страна със силно евроцентрични елити и дали сътрудничеството със Западна Европа и тази интернационализация не водят до отваряне към Глобалния юг?

Да, това е много добър въпрос. И мисля, че засега румънските лидери остават силно евроцентрични. Бих казал, че са проамерикански и проевропейски настроени. Всички големи чиновници във външното министерство смятат, че най-добрият начин да се изгради кариера е да се работи в посолство или консулство в Европа или може би в Северна Америка. А това не допринася за истинска глобализация на Румъния. Предприети са някои стъпки в тази посока, но все още средствата, с които Румъния разполага, и инструментите, които е мобилизирала за популяризиране на имиджа на Румъния в глобалния Юг, за насърчаване на сътрудничеството, основано на взаимноизгодни инвестиции, са доста разочароващо слаби. Те не отговарят на амбициите, изразени във външнополитическите изявления на правителството, и последиците от това са, че по много от фронтовете на международното сътрудничество Румъния не е на нивото, на което би трябвало да бъде по отношение на присъствието и ефективността си в Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия. И така нататък.

Нека завършим интервюто с една хипотетична ситуация. Описахте Румъния като европоцентрична страна, която разчита на обединен Запад, със САЩ и Западна Европа заедно. Каква е стратегията на Румъния, ако залогът за обединен Запад и по-слаба европейска периферия се провали? Какво ще стане, ако балансът на силите в света някак си се променя по-значително и страната, на която Румъния не залага, се утвържди в нашия регион?

Смятам, че този най-лош сценарий е отчасти взет предвид от политиците. Но в същото време не мисля, че той се разглежда сериозно. В исторически план и Румъния, и България са имали способността да се адаптират. И дори ако днес изглежда, че тези времена вече не са възможни, знаем, че външната политика на двете страни се е променяла в зависимост от различните геополитически развития. Разбира се, тогава адаптивността е била по-голяма. Както и готовността за поемане на рискове, включително геополитически териториални рискове. Днес ситуацията е различна. Но мисля, че въпросът е много добър, защото, доколкото ми е известно, няма реалистична стратегия за непредвидени ситуации, ако сегашната основна, бих казал структурираща стратегия, основана на ЕС, НАТО и САЩ, се провали.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук..