Йон Ликсандру: Отделянето от България не е добра идея, защото имаме много работа за вършене заедно

Интервю с румънски експерт по инфраструктура и транспорт за българо-румънските отношения след отрицателния вот на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС относно присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство: “Това е нашият момент. Румъния трябва да бъде заедно с България, ръка за ръка, рамо до рамо, без значение кой, какво или как”

Владимир Митев

Координаторът на задачата за инфраструктура на организацията “Румънските бизнес лидери” разговаря с “Мостът на приятелството” в контекста на отрицателния вот за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство в Съвета по правосъдие и вътрешни работи: доколко реалистична е идеята за премахване на митническия контрол на румънско-българската граница, лансирана от Съюза на автомобилните превозвачи, защо отделянето на България от Румъния не е добра идея и какво могат да направят двете правителства, за да защитят интересите си оттук нататък.

Според Йон Ликсандру двете страни имат много работа заедно и отделянето им е невъзможно. Той казва това в момент, когато днес румънският Съюз на автомобилните превозвачи призова Румъния да премахне митническия контрол на границата с България.

В Румъния кой иска и кой се противопоставя на българо-румънски мини-Шенген?

Въпросът е свързан с дипломацията, защото има договори. От моя гледна точка, а вероятно и от гледна точка на други, когато говорим за намеса, ако този тристранен мини Шенген Унгария-Румъния-България бъде осъществен, ЕС вече няма да е това, което беше или което беше замислен да бъде по силата на своя устав. Мини-Шенгенът нарушава някои вътрешни правила. Напълно вярно е, че Австрия също наруши техническите си правила. Не се стига до ниво министър на вътрешните работи, за да се каже, че решението е политическо и някой нещо не иска. 

Това е като изпит. Който го издържи, продължава напред. Това, че не харесвам лицето, е друга дискусия. Вероятно това вето ще бъде преодоляно с някои законодателни мерки, чрез които може да се постигне мнозинство без два гласа. Например в Румъния имахме правилото за единодушие. В големите организации, от които съм част, понякога имахме хора, които не искаха нещо – обикновено посолства, представители на посланици. И ние казвахме одобряваме с единодушие без два гласа. И ние приехме много проекти, за да не се стига до тази ситуация – 25 държави искат, а две идват и казват “не”. Това е нашето мнение и мнението на цялата бизнес общност. И, разбира се, трябва да кажем “не” на отделянето от България от Румъния и да няма никакви санкции за австрийските компании, които са тук, защото те не са виновни. Тук румънците работят в Румъния, а българите – в България, дори ако капиталът е австрийски. Нека не ги смесваме, това не е добре за нас.

Защо смятате, че отделянето от България е лошо или нежелателно?

Ами това означава, че вече не сме заедно, защото ако Румъния без България може да влезе в Шенген, аз не решавам проблема, защото имам проблем с транзита. Опашките ще бъдат на входа на България от Румъния и обратно. Само от Румъния ще се стига до Европа без спиране. Имам предвид, че в този случай от пристанището на Констанца бихте могли да отидете в Западна Европа. Но съм заинтересован да привлека българския партньор, защото имам много неща за вършене с него. Два моста над Дунав, железопътната връзка, драгирането на Дунав са екзистенциални проблеми за румънците. А ако не се присъединят към Шенген, ще бъде по-трудно да се организира южният еврорегион, където средствата са неограничени.

Не бихме могли да се справим с Дунав сами без България, защото ако България не драгира от своята страна, няма как да имаме плавателен канал. Пясъкът се стича пак към нас. Само заедно можем. Ето къде се води битката, това твърдя аз. Мнозина не разбират какво искат. Трябва да разберат, че нашата структура трябва да бъде заедно с България. Сегашният пренос на природен газ и електроенергия минава през България в Румъния. Влизането в Шенген много улеснява извършването на тези действия. Това е нашият момент. Румъния трябва да бъде заедно с България, ръка за ръка, рамо до рамо, без значение кой, какво и по какъв начин.

Какви инициативи могат да предприемат двете правителства, за да преодолеят тази безизходица?

Всичко е въпрос на преговори. Присъединяването към шенгенското пространство все още може да бъде договорено. Тази седмица Съветът на Европейския съюз на лидерите на всяка страна ще се събира. И ако бъде взето политическо решение, може да има още едно извънредно заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, на което няма да има гласуване. Той ще трябва просто да изпълни решението на ръководителите. 

Както във Вашата работа имате главен редактор или партньор. Казвате му: “Виж, не искам това!”. А той казва: “Няма как. Да, съгласен съм с вашето мнение. Просто аз, в качеството си на управител на тази медия, реших да тръгна по този път. Аз просто Ви давам документ, а вие го изпращате. Не е нужно да се съгласявате с него.” 

Не знам дали ме разбрахте. Защото министърът на вътрешните работи е подчинен на министър-председателя или, в зависимост от това кой е в съответната държава, на министър-председателя или на президента. Ако 27 началници решат, подчиненият на по-ниска позиция не идва и не казва “не”. Той трябва да се подчини. Решението е политическо. Европейският съюз стана политически. И тогава, ако има политическо решение, че трябва да направим нещо, това е всичко. Министърът може да каже “не”, но няма избор. И така, довиждане. Той го прилага. Той е министър на вътрешните работи, той е изпълнител, както всеки министър. Той изпълнява. Ето защо е министър.

Снимка: Йон Ликсандру (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Vladimir Mitev

See author's posts