Владимир Митев
От 2023 г. Виктор Гугушев е председател на Управителния съвет на Българо-румънската търговска камара (известна преди като Българо-румънска търговско-промишлена палата). Тя е обединение на някои от най-значимите български и румънски компании с бизнес в двете страни и е със седалище в Русе. Първата част на интервюто с Виктор Гугушев бе посветена на затрудненията при преминаването на “Дунав мост”, които възникнаха след началото на ремонта му от българска страна на 10 юли 2024 г., и решенията, които Камарата е предложила. Този текст е втората част на интервюто, което се фокусира върху отношението на камарата към стратегически теми – като енергийната свързаност, войната в Украйна, и тяхното влияние върху икономиката на двете страни, позицията на камарата по въпроса за елиминиране на граничния контрол по сухопътните граници между Гърция, България и Румъния, степента на доверие към българския бизнес в Румъния и как камарата подкрепя българските и румънските компании, които искат да развиват бизнес в другата страна.
Интервюто бе осъществено на 24 юли 2024. То може да бъде чуто в пълен вариант (първа и втора част) тук, а транскрипцията на втората част е по-долу.
Господин Гугушев, вие сте сравнително отскоро ръководител на Българо-румънската търговско-индустриална камара. Какви са амбициите ви за развитие на камерата?
Аз съм на председателския пост от близо една година. Амбициите за развитие на камерата са тя да бъде доста по-разпознаваема, с доста по-голяма представителност сред българския бизнес в Румъния и сред румънския бизнес в България. Според мен камарата се развива в доста положителна посока за периода, в който аз съм председател. Това става с подкрепата на управителния съвет, на екипа и на членовете на камарата.
За тази почти една година ние сме успели да удвоим броя на компаниите членове. Безспорен успех е, че ние сме единствената търговска камара в България, в която почетни членове на нашия управителният съвет са и двамата посланици на съответните страни. Т.е. госпожа Бръндуша Предеску, която е румънският посланик в България, даде своето съгласие тя да бъде почетен член на нашия управителният съвет. Посланик Радко Влайков също прие тази наша покана.
Това показва първо силната легитимност на нашата организация, която е припозната като основен партньор на посолствата. Показва силната подкрепа, която имаме от самите дипломатически представителства, тъй като в края на сметка ние сме двустранна камера и за нас сътрудничеството и доброто партньорство със съответните посолства са от изключителна важност.
Сега ще си позволя лек коментар по отношение на част от вашите въпроси. Ние вече не сме индустриална камара. От месец май 2024 г. тази година общото събрание промени и името на нашата организация. Преди бяхме Българо-румънска търговско-промишлена палата, а към днешна дата вече ние сме Българо-румънска търговска камара. Освен че променихме името си и нашите членове нарастнаха, ние работим официално по нова визия за нашето онлайн присъствие. През септември ще я представим. Освен това приехме изключителни български успешни предприемачи за членове на управителния съвет и го разширихме. Така че амбициите са ни свързани както с по-голяма разпознаваемост и нарастване на мащаба на камарата, така и с по-активна позиция по различни теми, които касаят бизнеса от двете страни на река Дунав.
Нашето призвание като камара е да защитаваме интересите на нашите членове, които са много на брой. Но втората основна посока, в която работим, е подобряването на икономическата среда за правене на бизнес от българските компании в Румъния и румънските компании в България. Това се случва с подкрепата на нашия екип във връзка с пазарни проучвания и доста допълнителни услуги и добавена стойност, която даваме за нашите членове.
Освен това ние излизаме с позиции по важни теми, които касаят както бизнеса, така и обществото като цяло. Конкретен пример е именно изразеното от нас становище и мерките, които предложихме, за подобряване процеса, по който ще се извърши ремонта на Дунав мост.
Как оценявате степента на доверие към българския бизнес в Румъния и степента до която български и румънски бизнесмени и фирми сътрудничат между си и дори създават общи предприятия?
Оценявам степента на доверие като висока и бих казал, че това е един процес, който е претърпял своето развитие през годините. Преди 15-20 години не можеше да се каже, че доверието между двете бизнес-съобщества от двете страни е било кой знае колко високо. Но във времето, с приемането и на двете държави едновременно в Европейския съюз и така нататък, всъщност доверието между двете бизнес-общества значително се подобри. В момента е на изключително високо ниво. Свидетелство за това е, че голяма част от големите български компании, които оперират на румънския пазар, имат огромен пазарен дял. Голяма част от тези компании са водещи по пазарен дял в Румъния. Това показва високото доверие както на местния бизнес и на обществото към българския бизнес. Смея да твърдя, че същото е и в обратната посока. Има доста големи румънски предприятия, които оперират в България и те са доста добре приети от българския бизнес и от обществото. Имаме водещи компании, които оперират и на българския пазар и са с румънски капитали.
Така че отношенията между двете държави са претърпяли своето развитие през годините и то изключително и само в положителна посока. На този етап мисля, че след като дълги години се е развивал този процес и сме достигнали до сегашния резултат, за мене тепърва потенциалът на българо-румънските отношения ще бъде развиват в още по-голяма степен.
В този контекст от известно време се дискутира идеята, дали двете страни могат да премахнат самостоятелно този контрол, да направят нещо което преди се казваше мини-Шенген. Сега идеята е малко по-различна – премахване на контрола по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния. Вашата камара преди време зае позиция против такава идея. Бихте ли аргументирали какво се губи или какво не е добро в тази идея? Какви са слабите й места?
Отговорът на този въпрос е простичък и е в две основни посоки. Първата е абсолютно оперативна. Съгласно европейското законодателство и европейските директиви и регламенти такова нещо като мини-Шенген няма как да бъде реализирано. От чисто законодателна гледна точка такова решение няма как да бъде взето от двете държави или от трите държави, ако включима и Гърция, тъй като то ще противоречи на европейското законодателство. Така че по тази тема императивно това няма как да се случи.
Второто, което смятаме ние като камера – ние винаги сме се борили за това да бъдем пълноправни членове на Шенген. България и Румъния като две съседни и братски държави отговарят на критериите, за да бъдат приети в Шенген. Освен това ние считаме, че следва да бъдеме третирани по начина, по който са третирани нашите европейски партньори от ЕС. Създаването на някаква подобна структура, която вече казах, че няма как да бъде правно издържана, ще постави България, Румъния и Гърция в още по-голяма изолация.
Досега натискът от страна на европейските ни партньори, както и натискът от страна и на двете държави, за да бъдат приети напълно в Шенген, бе доста голям. Ако не бяхме приети по въздушен Шенген и морски Шенген, не искам да коментирам какво щеше да стане. Както си спомняте, в последното тримесечие на миналата година, както от българска страна, така и от страната на нашите европейски партньори, които подкрепят идеята ние да сме пълноправни членове, това бе една от водещите новини и една от водещите теми, което се обсъждаха от всички. След като ние бяхме приети като получленове на Шенгенското пространство, тази тема вече не е от водещите за нашите европейски партньори. Тоест, единственото, което се направи, е да се изпусне напрежението. Но реален резултат от това няма.
Да, прекрасно е, пътуваме в Европейския съюз. Доста по-удобно е, когато сме във въздушен Шенген. Но нека да не се заблуждаваме. Търговският трафик минава по сухопътните граници. Тоест, за нас като държава, общество и граждани, значително по-важно е приемането на двете държави в Шенген със сухопътните им граници.
За съжаление, темата Шенген не се вижда да е толкова актуална, колкото беше в последното тримесечие на 2023 г. Тогава се борехме за пълно приемане на Шенген. Получихме едно полуприемане, което доведе до едно изпускане на напрежението и сега пълното ни приемане не е водеща тема за нашите европейски партньори.
Въпреки това, Унгария, която пое европейското председателство, каза, че ще върне темата Шенген отново на масата. Нека да видим дали ще е така.
След избухването на войната в Украйна има движение в региона за създаване на повече газови връзки между страните в Югоизточна Европа. Тази седмица, например, в София се подписа едно споразумение за предпроектно проучване, което да види дали има нужда от електрически далекопроводи между България, Румъния и други страни, с които тя граничи. В този контекст как вашата камера се вписва в тази генерална тенденция за развитие на енергийните връзки в нашия регион, включително между България и Румъния, но и изобщо в Югоизточна Европа?
Като камера не бихме могли да се впишем, но по-скоро бихме могли да изразим мнение по тази тема. И то е категорично. Консолидацията на енергийния пазар в Европа е нещо, което е положителна тенденция, балансът между кафява икономика и зелената енергия, всъщност доста се променя в последните години. Най-сериозната промяна ще бъде в 2024-2025-2026 година.
В този ред на мисли, колкото по-изолирана е една държава от общия енергиен преход на Европа, толкова по-трудно би било за нея. Съответно по-високата степен на интеграция би довела до по-добри балансиращи производствени мощности, по-добри решения за енергийно съхранение и разбира се по-голяма сигурност на пазара. През 2024-2026 година пазарът на енергия ще е изключително волативен, а това води изключително големи проблеми, най-вече за бизнеса, тъй като домакинствата все още са на регулиран пазар. Т.е. консолидацията на пазара, изграждането на енергийна свързаност в по-голяма степен, включително и чрез газови газопроводи и т.н., всичко това би дало до един по-голям мащаб на системата и по-добро балансиране на тази система. В момента има отделяне на определени държави по определени производствени мощности, има липса на възможност за импорт или експорт на електрическа енергия. Не казвам, че няма такава свързаност. Казвам, че капацитетите биха могли да се повишат и да се изградят нови системи за свързаност, които да дадат по-голяма възможност пазара да бъде регулиран по начин, който да е в интерес на бизнеса. Така, че ние като камара изцяло приветстваме подобни инициативи и ще направим, каквото бихме могли, за да съдействаме за тяхната реализация.
Вече повече от две години в Украйна, една страна от нашия регион, съществува военен конфликт. Как се отразява войната в Украйна на икономическите връзки между България и Румъния?
При всички положения една война няма как да се отрази добре на икономиката както на съответните воюващи държави, така е на икономиката на съседни държави или дори на по-далечни страни. Във този ред на мисли смятаме, че икономиката би била в доста по-добро положение и на двете държави при липсата на тази война. Причините за това са доста – липсата на суровини в определения отрасли, нарушаването на веригите за доставка на определени бизнес организации, включително на производствените предприятия и т.н., търсенето на алтернативни доставчици, понякога това търсене на определени доставчици, по-високата цена на суровини, които се купуват. Разбира се, когато говорим за икономиката, суровиниите са първоизточникът. Има и редица вторични ефекти, които в края на ден се отразяват в цената за крайния потребител. Така че, при всички положения, не само в чисто житейски, морален, културен и всякакъв план, ние осъждаме това, което се случва между Украйна и Русия, осъждаме го изцяло. Но от чисто бизнес-гледна точка, също това може да доведе до негативни последици и за съседните страни и за целия регион.
Снимка: Виктор Гугушев (източник: Виктор Гугушев)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
