Владимир Митев
Серджу Мишкою е професор по политически науки във Факултета по европеистика на Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока (Румъния), където е директор на Центъра за международно сътрудничество и директор на Центъра за африкански изследвания (Cestaf). Притежава докторска степен по политически науки (Университет Париж-Ест), докторска степен по история (Университет Бабеш-Боляй) и хабилитация по политически науки (Университет Париж-Ест). Той е постоянен член и научен ръководител на докторанти в Лабораторията LIPHA в Университета Париж-Ест (Франция), доцент в университетите в Кретей (Франция), Сегед (Унгария) и Шейх Анта Диоп Дакар (Сенегал) и е ръководител на пет големи международни изследователски проекта. Основните области на изследователския му интерес са популизмът, теорията на дискурса, делиберацията, политическите конфликти, френската политика, преходът в Централна и Източна Европа и франкофонска Африка.
Г-н Мишкою, разговаряме само 12 часа след края на румънските президентски избори, в сутринта след тяхното приключване. Какво е общото Ви впечатление от кампанията и резултатите и какво мислите, че означават те за Румъния?
Благодаря ви, че ме поканихте. Тази кампания беше напълно нетипична. Сегашните избори се проведоха след анулираните миналогодишните избори през ноември 2024 г. и заедно с тях бяха нетипични с това, че чуждестранната намеса и силата на антисистемното движение срещу установените политически партии бяха толкова значителни.
В крайна сметка кандидатите на традиционните партии бяха напълно елиминирани и сблъсъкът се състоя между двама кандидати, всеки от които се представяше по свой начин като антисистемен кандидат. Резултатът беше плод на огромната мобилизация на румънците, които осъзнаха опасността от идването на власт на крайната десница. Това щеше да има последствия за Румъния по отношение на вътрешната политика, социалните и икономическите последици, както и културните последици за колективните свободи и многообразието на румънското общество. От геополитическа гледна точка победа на крайната десница можеше да означава, че Румъния ще обърне гръб на Европейския съюз и ще се установи в сива зона в отношенията си с големите сили, като Русия, Китай и САЩ, като същевременно се отрече европейския проект, част от който е самата Румъния.
Благодарение на значителната мобилизация на гражданското общество и академичните среди, както и на различни други влияния, хората успяха да разкрият истинската същност на крайното дясно движение, включително връзките му с междувоенния период, престъпните организации зад някои лидери, изключително непрозрачното финансиране на кампанията и връзките на г-н Джорджеску и г-н Симион с Москва чрез различни бизнесмени и лидери на мозъчни тръстове.
Именно поради това вчерашната огромна мобилизация доведе до явно поражение на крайния десен кандидат, който въпреки това започна с огромна преднина от 20% и след първия тур беше близо до 50% с 41%.
Никушор Дан спечели не само като гарант за прозападната и проевропейска ориентация на Румъния, но и благодарение на реформаторската си програма и действия.
Той говори за по-ефективна борба с корупцията. Предложи дигитализиране на определени публични услуги. Като цяло той има репутация на политик, който подкрепя модернизацията и реформите. Какви конкретни действия очаквате да предприеме по отношение на тази реформаторска, антикорупционна и модернизационна програма? Защото досега всичко, което се говори, е много общо.
Определено е много общо. А пространството за маневри е ограничено, защото президентът на Румъния може само да насочва общата посока на страната и има компетенции в областта на външната политика и политиката на сигурност, които не са основен приоритет за Никушор Дан. Тези послания обаче дойдоха след огромното искане на хората за промяна във връзка с ендемичната корупция в политическите партии, която стана по-фина. Сега партиите сключват договори (с клаузи за конфиденциалност – бел. прев.), работят заедно, прикриват се взаимно и насърчават некомпетентни хора. Второто искане е свързано с първото: хората искат компетентни лидери и компетентни експерти.
Некомпетентността се оказа едно от най-големите предизвикателства пред вземащите решения в Румъния. След 35 години демократичен преход, контраселекцията, която беше характерна за тези политически партии, доведе до лоши решения и огромна несъвместимост с техните колеги в Европейския съюз и в чужбина. Тези искания са свързани и с по-висока ефективност на публичните политики и държавните действия, които все още са бавни и самодостатъчни и всъщност не са насочени към обслужване на гражданите.
Поради тези реалности Никушор Дан, разбира се, е решен да проведе редица реформи. Неговият подход включва преди всичко назначаването на главни прокурори в няколкото прокуратури и възстановяването на силна прокурорска институция, включваща както прокурори по борба с корупцията, така и общи прокурори. Тези планове идват след продължителен период, през който прокурорите бяха сериозно ограничени в способността си да действат. Това важи особено за борбата с корупцията. Насърчаването на компетентни хора също ще бъде много важна задача, която е по-скоро свързана с неформалния капацитет на един президент с огромна легитимност да назначава ключови фигури на различни държавни постове и да отказва назначаването на некомпетентни хора, като се започне от Конституционния съд и се стигне до други функции, за да се противопостави на тези номинации и да ги направи публични чрез постоянна комуникация с румънците.
Тези задачи няма да бъдат лесни, разбира се, защото няма мнозинство и парламентът е фрагментиран. Освен това Румъния е на прага на понижаване на кредитния си рейтинг от някои рейтингови агенции, което може да бъде много лош знак за чуждестранните инвеститори. Предвид тези обстоятелства, плановете на Дан биха били подкрепени по-скоро от румънците, отколкото от самата политическа класа. Подкрепа може да дойде особено от структури като тези, които участваха в кампанията на Никушор Дан. Тези структури не са заинтересовани да спечелят нещо лично от този процес на реформи, а работят доброволно, за да подобрят ситуацията, която мнозина възприемат като тежка.
Споменахте, че Никушор Дан се радва на подкрепата на народа. Политическата му позиция изглежда техно-популистка, тъй като той е против корупцията и има добри връзки с ИТ сектора, както и с НПО сектора. Въпреки това, над 5 милиона избиратели са гласували за друг тип популизъм – нека го наречем консервативен популизъм – олицетворен от Джордже Симион.
Как очаквате Никушор Дан да интегрира и да се помири с този огромен сегмент от румънското население, който най-вероятно в момента е скептично настроен към него?
Макар да смятам, че в тези избори имаше огромна поляризация между двата лагера, не мисля, че избирателите на Симион са толкова различни от тези на Никушор Дан, колкото се представят. В крайна сметка и двете групи избиратели споделяха желанието за промяна и реформи, за да се направи системата по-ефективна. Решенията, предложени от избирателите на Симион, са по-радикални и реакционни, докато избирателите на Дан са по-прогресивни и рационални в подхода си. Но, накратко, целта не е коренно различна.
Освен промяната, един от общите елементи е, че повечето избиратели на Симион все още са проевропейски настроени. Те искат да продължат по пътя на Европейския съюз и не желаят да се откажат от либералната демокрация. Евентуално избиране на Симион за президент обаче щеше да доведе до огромен демократичен отпор. Сега протестният и отчаян вот би могъл да се разпознае в разумното и диалогично президентство на Никушор Дан.
С други думи, той има потенциал да се помири с тези избиратели, като представи реформи, които отчитат нуждите на отделните граждани. Той би могъл да помири технократичния дискурс с мнението на онези, които нямат време за технически подробности и са склонни да следват лидер на промяната. Няма да е лесно, но мисля, че има общ знаменател, който трябва да се използва бързо, за да се създадат мостове и диалог в едно все по-помирено общество. В края на краищата, в момента то е много разделено.
Ако разгледаме външнополитическите ориентации на двамата кандидати, става ясно, че те имат много различни възгледи по определени въпроси. Например, Джордже Симион проведе кампания срещу Макрон, докато Никушор Дан вероятно го е подкрепил или е имал профренски възгледи. В Полша Джордже Симион застана на страната на суверенистите, докато Доналд Туск записа видеопослание в подкрепа на Никушор Дан.
Изглежда, че има различия и по отношение на Украйна и Република Молдова. Ако Джордже Симион беше спечелил, европейският път или подкрепата от Румъния (и ЕС) за тези две страни вероятно щяха да бъдат отслабени. Докато Никушор Дан ясно подкрепя продължаването на европейската подкрепа и европейския път за тези две страни. И така, възоснова на външнополитическите ориентации на двамата кандидати и това, за което се застъпват, какви са вашите заключения? Кой спечели и кой загуби по отношение на външната политика в Румъния?
За да бъда напълно ясен, мисля, че Симион се адаптира към победата на Доналд Тръмп в САЩ. Той и Джорджеску многократно призоваха за стратегическите отношения на Румъния със Съединените щати. Всъщност Симион допусна грешката да говори за това първо по френската консервативна телевизия, като напълно пренебрегна стратегическите отношения с Франция.
Това беше явно опортюнистична позиция. Преди това беше време, когато Симион, и Джорджеску критикуваха Съединените американски щати и дори партньорството с тях. Те критикуваха и Байдън, Обама и други лидери на Демократическата партия.
Най-важната разлика между двете гледни точки е, че Никушор Дан има ясни ценности и принципи, свързани с либералната демокрация. В ерата на Тръмп тези ценности приближават Румъния по-скоро към страните от ЕС, които ги промотират, като например френско-германският тандем, отколкото към Америка на Тръмп. Стратегическите отношения със САЩ обаче остават от първостепенно значение, тъй като Вашингтонското ръководство е от ключово значение за Румъния. Става въпрос за нещо повече от това кой е начело на Съединените щати. Тръмп е там за момента, но отношенията с Щатите са изграждани в продължение на повече от 25 години.
Казвам това, но не мисля, че повечето избиратели на Симион са особено ентусиазирани от неговите идеи за външната политика, особено по отношение на Молдова. Те или не знаят за неговото фактическо сближаване с Русия, или са по-скоро безразлични към него.
Те гласуваха за него, защото смятаха, че това е преди всичко протестен вот. Така че, като цяло, отношенията с държавите от Европейския съюз със сигурност ще се интензифицират през следващите години с Никушор Дан. Това включва главно Франция, поради културните и историческите близости с Румъния, както и общите геополитически интереси, които се подкрепят от мнозинството румънци, според проучванията и резултатите от тези избори.
Това може само да засили европейския глас по отношение на Съединените щати. Смятам също, че Доналд Тръмп ще загуби интерес да се опитва да разделя и да превъзхожда европейските страни поотделно и ще развие по-положително отношение към Европа и Европейския съюз в рамките на следващите шест месеца.
Споменахте, че очаквате румънските връзки със западноевропейските страни, особено с Франция, да се подобрят. Интересен аспект на тези отношения е, че Полша неотдавна подписа споразумение в областта на отбраната с Франция. В последно време наблюдаваме също така, че румънското общество и румънските елити – както суверенисти, така и либерали, проявяват все по-голям интерес към Полша.
Какво очаквате да се случи в полско-румънските отношения в обозримо бъдеще?
Да, това е добър въпрос. Двете страни са гръбнакът на източния фланг на НАТО и ЕС. Те са тук, за да защитят западните страни от потенциална руска заплаха.
Поради това общата съдба на двете страни става все по-преплетена, особено от началото на руската инвазия в Украйна. Разбира се, това до известна степен зависи от политическите режими и политическата ориентация на тези държави. Въпреки това, дори ако г-н Навроцки спечели във Варшава, Полша винаги е била достатъчно умна в геополитическо отношение, за да не застраши отношенията си с европейските си съюзници, докато укрепва достъпа си до Лондон и Вашингтон. Правителствата на всички тези страни – Великобритания, САЩ, Франция, Полша и Румъния – не са еднакви. Има различия в идеологическите нагласи и стратегии. По тази причина считам, че прагматизмът е най-важният принцип, който трябва да се следва.
От прагматична гледна точка мисля, че който и да стане президент на Полша, ще се опита да поддържа добри отношения с Румъния, защото тези две страни са изправени пред обективна руска заплаха, която надхвърля идеологическите нюанси. Ето защо очаквам тези отношения да продължат да се развиват, независимо от това какво ще се случи в Полша след две седмици.
Радостта от победата на Никушор Дан скоро ще отмине и той ще трябва да поеме предизвикателната роля на президентската политика. Той ще трябва да преговаря с политическите партии относно бъдещото правителство. Въпреки че правителството е отговорно за по-голямата част от политиката в Румъния, неговото управление най-вероятно ще бъде свързано с период на строги икономии в румънската икономика и социалните дела.
Какви предизвикателства очаквате през първите месеци или година от управлението на Никушор Дан? Какво може да се обърка? Какво може да се получи добре?
Много неща могат да се объркат и само няколко могат да се получат добре. Това е едно от най-важните предизвикателства. Той няма правителствена коалиция или избирателен съюз, който да го подкрепи.
Той се кандидатира като независим, така че с този фрагментиран парламент ще бъде много трудно да се организира правителствено мнозинство. Първото предизвикателство следователно ще бъде да се създаде стабилно правителство в средносрочен план. В същото време, поради еволюцията и колебанията в международната ситуация, много от икономическите предизвикателства пред Румъния биха могли да бъдат и последица от глобална или регионална стагнация или криза.
Това може сериозно да ограничи способността на Дан да наложи реформаторската си програма. Добрата новина е, че тези избори показаха, че огромна част от обикновените румънци са готови да жертват времето и енергията си, за да работят по колективни проекти. Затова мисля, че ключът за него е да даде сила на тези сили в страната – на отделните таланти и групи, които са готови да работят почти безвъзмездно за реализирането на модерни реформи и идеи за промяна.
Това би било и единствената възможна опция, предвид настоящата политическа и икономическа ситуация. Има много заплахи и не много реалистични решения. Въпреки това фактът, че обществото се мобилизира, за да предотврати огромна катастрофа – а именно, завземането на властта от крайната десница – е знак за демократична жизненост, която може да се превърне в конкретни действия, поне в близко бъдеще.
Много млади хора празнуваха победата на Никушор Дан пред предизборния му щаб. Какви са отношенията като цяло между Никушор Дан и по-младите поколения? Доколко той е ролеви модел или поне пример за успешен румънец?
Какво очаквате да се случи с това по-младо поколение румънци, които гласуваха за него? Каква роля ще играят те в политиката и обществото отсега нататък?
Това е добър въпрос, защото има два възможни сценария. Ако партиите продължат по същия начин, те могат да станат много инертни, защото контролират парламента, така че много малко реформи биха могли да бъдат приети, а цялата енергия, която видяхме вчера, би могла да се изчерпи доста бързо, което би довело до разочарование след една-две години. От друга страна, вторият, по-позитивен сценарий се основава на примера на Никушор Дан: той се издигна чрез упорита работа в трудни условия и обстоятелства и не се интересува особено от материален успех.
Това е един от най-важните уроци от неговия модел: липсата на интерес да стане богат, да показва богатството си и да го превръща в политически инструмент. Всички тези елементи биха могли да мотивират младите хора да се ангажират повече граждански и може би политически в създаването на структури, които са по-устойчиви на опитите да се отнеме властта от народа и да се злоупотребява с държавата за лична облага и за частни интереси.
Това може да означава, че Никушор Дан е заинтересован от създаването на политическа партия или организация, или от възстановяването на Съюза „Спасете Румъния“. От позицията си той може да вдъхнови други да последват примера му и да възстановят първоначалната енергия на гражданските движения, които възникнаха през 2012 и 2016 г. Този път те могат да бъдат по-силни от преди.
Това е положителният сценарий, при който може да се появи ново поколение политици, свободни от влиянието на старата гвардия чрез установените партии.
Снимка: Серджу Мишкою (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
