България и Русия – какво не разбират румънците?

Българските политически лобита безскрупулно манипулират румънското обществено мнение, опитвайки се да го впрегнат в своята вътрешнополитическа борба. Румънците ще разширят духовната си територия, когато видят в българите нещо повече от „агенти на Русия“

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 14 февруари 2020 г. на румънската секция на сайта “Барикада”.

Избирането на президентите Румен Радев в България и Игор Додон в Република Молдова бе съпроводено с една статия и с една карта в румънските медии, които обиколиха страната, в деня след вотовете – 14 ноември 2016 г. На картата Румъния бе в синьо, а всички съседни страни в червено – символ на руското влияние. Дори Украйна бе в червено, като все пак бе уточнено, че страната се намира в конфликт с Москва. „КАРТА. Румъния, хваната все по-здраво в клещите на Русия: Молдова и България си избраха про-кремълски президенти, които се присъединяват към лидерите на Унгария, Сърбия, Чехия и Словакия“, гласеше заглавието на статията в Hotnews.

Четейки подобни статии винаги съм се чудел как предполагаемата българска неизкоренима русофилия се връзва с принадлежността на страната към НАТО и ЕС. Не знаят ли нашите западни партньори, че всички тук сме агенти на Путин? Защо те са ни пуснали в своите интеграционни структури, ако нашата основна лоялност е към страна вън от евроатлантическата общност?

Не твърдя, че разбирам българската политика. Понякога си мисля, че съм по-наясно с румънската, отколкото с нашата, понеже ми се струва, че в България всичко е смесено, размито, противоречиво. Премиерът Бойко Борисов е приятел с всички външни и вътрешни структури и лобита. Прегръща се с американския посланик в България, твърди, че трима папи са го галили по главата, общува отлично с Ангела Меркел и британските премиери, а в момента реализира енергийни проекти, свързани с Русия. Президентът Румен Радев е генерал с отлична оценка от американски военни школи, който говори английски, немски и руски и е добре приет от Великобритания, през Германия и централноевропейските страни, до Русия, Китай и близкоизточни страни като Йордания. При такава размитост и противоречивост се питам защо двамата водещи български политици да са точно проруски, а не например прогермански, пробритански или проамерикански? И не трябва ли да очакваме да са най-вече пробългарски в своите действия?

Търсех подходящия момент да напиша тази статия от момента, откакто при едно посещение на научна конференция в Румънския парламент разговарях с млад румънски експерт по международни отношения и той ме попита какво мисля за Радев. Тогава вече имах достатъчно опит от отношения с румънци и имах представа от румънската чувствителност, свързана с руснаците. Бях изтърпял някои иронични реакции, когато румънци, с които се запознавам, научаваха, че се казвам Владимир – като руския президент. Усетих смесицата от подигравки и страх у румънците, свързан с предполагаемата русофилия на българите. Давах си сметка, че сигурно за мнозина румънци – особено за онези от по-старите поколения, отношенията с българи бяха нежелани, защото ние сме славяни, пишем на кирилица и се предполага, че имаме симпатии към Русия. Тогава вече реализирах от повече от година и половина моя българо-румънски блог и ми се искаше да направя нещо, което да преодолее бариерите в общуването между румънци и българи. Затова и казах на младия експерт от Румънската академия, че сигурно бих написал статия, в която да представя моята гледна точка за отношенията в триъгълника българи-румънци-руснаци.

Мисля, че моментът вече е дошъл, защото сега аз самият се чувствам по-уверен в моите разбирания. Но той е настъпил и тъй като по моя преценка румънците имат нужда от някой, който да обяснява в румънските медии какво става в България. Към момента в Румъния има два или три канала, по които новини и анализи от България стигат директно до румънската преса. Единият канал са преводите на статии от български автори за България, които правя за „Барикада“ и за моя блог. Другият е преводаческият труд на агенция „Радор“, която е част от Румънското национално радио и поддържа две журналистки, говорещи български език. Третият канал са англоезични български медии като Novinite и Sofia Globe, от които румънските журналисти превеждат кратки текстове.

Това, което към момента не виждам в Румъния е медийна личност, която да може да тълкува преводните статии. Липсва авторска гледна точка към България, различна от клишетата, с които румънците са се хранили по време на прехода и управлението на Чаушеску. Българската русофилия е именно пример за лабиринт, в който румънският читател се губи, ако въобще прояви интерес да търси истината.

Какво би разбрал румънският читател, ако прочете последователно статиите „Българският президент се чувства пленник в ЕС“ във вестник „Дилема веке“ и „Анализ на „Дневник“: За интересите на Русия в България се работи в правителството, в парламента и в основните средства за масово осведомяване“ в сайта Hotnews? Първата статия изрежда различни медии, за които твърди, че са антизападни – като например сайтът, за който работя в момента като доброволец – „Барикада“, и медиите от групата „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев. Според нея основна антизападна фигура в България е президентът Румен Радев. Освен това статията твърди, че антизападните медии са финансирани от западни източници! Посочено е, че „антизападни“ медии като „Капитал“ се финансират от фондация „Америка за България“ и от мрежата на Джордж Сорос.

Втората статия е написана на български от „Дневник“, който е част от групата „Капитал“, а след това е преведена от Rador и така се озовава в Hotnews. Там нещата изглеждат наопаки – Бойко Борисов е този, който реализира руските проекти в България. Твърди се, че той прави това в съдружие с лоялни медии.

„Една част от многотиражните вестници – като „Телеграф“, „Труд“, „Монитор“ и „24 часа“, разпространяват руската пропаганда, като дават специално внимание на определени теми. Например, колко правилна е руската външна политиика в Европа, Близкия изток и Латинска Америка; колко важни са България и Балканите за Европа, руските енергийни проекти и колко отблъскващи са евроатлантическите ценности. Общият знаменател между тези медии е, че са свързани с бизнесмрежи, близки до Русия – например с българския медиен магнат и депутат Делян Пеевски. Масовите средства за информация под руско влияние са станали и платформи за проруски политици, свързани с тях за журналисти и интелектуалци, които разпространяват дискурса на Кремъл за консервативните ценности и традиционните ценности, там където има възможност за политически дебат. Това става особено, когато става въпрос за теми като социален пол, LGBT хората или традиционното семейство“, пише Hotnews като се позовава на статия във в. “Дневник” за доклад за руското влияние в Югоизточна Европа на Центъра за изследване на демокрацията (забележка: Поместеният тук цитат е публикуван в Hotnews на базата на статията във в. “Дневник”, която отразява първоначалното съдържание на доклада, така както той е представен на 22 януари 2020 г. във Вашингтон. Докладът впоследствие е променен от Центъра за изследване на демокрацията и имената на четирите всекидневника са заличени. Така текстът на цитата става следния: “Подобно на положението в Сърбия, повечето от масово четените български всекидневници разпространяваха проруска пропаганда със специален фокус върху това колко правилна е руската политика в Европа, Близкия изток и Латинска Америка и колко важни са предвожданите от Русия енергийни проекти за Европа, България и района на Югоизточна Европа.” След това цитатът продължава с казаното за Делян Пеевски).

Какво имаме тук? Ако аз съм румънски читател, който не знае български и не познава България, вероятно бих си помислил, че в България всички са агенти на Русия – Бойко Борисов и лоялните му медии, Румен Радев и придворните му медии. Тоест, ефектът от ожесточаващата се вътрешнополитическа борба в България е, че двете основни лобита – за и против Борисов, се обвиняват взаимно в чуждестранната преса, че служат на Москва. А когато правят това в Румъния те затвърждават познатият от времето на Чаушеску стереотип – „В България всичко е свързано с Русия, не трябва да припарваме там. Да си стоим на нашия остров на латинската култура и свобода от славянските примеси“.

Има ли кой да каже, че е много спорно „Капитал“ да бъде описван като антизападна медия? Възможно ли е българските автори на текста в Dilema Veche (двамата са свързани с вестник “24 часа” в момента на написването на статията, вестник, считан за проправителствен, докато “Капитал” в момента е медия, пишеща критично за Борисов) да са подвели поръчителите на статията и доклада си от Румъния? Българската „Барикада“ вероятно е медията с най-много препечатани статии от западната преса в България. Тя е критична не само към западните реалности, а и към тези от други части на света. Що се отнася до медиите, подкрепящи Пеевски и Борисов – също не съм убеден, че е така лесно да бъдат свързани само и единствено с руското влияние. Двамата олигарси имат своите контакти и със САЩ например, което също намира съответното медийно отражение.

Според мене двете основни лобита в българската политика в момента – тези про и анти Борисов, манипулират румънското обществено мнение, като използват създадените за България стереотипи. Това може да е изгодно и на онези части от румънското общество, които харесват нещата в българо-румънските отношения да си стоят такива, каквито са били десетилетия наред – общо взето всеки от нас да стои сред своите хора. Мисля обаче че и в България, и в Румъния има хора, които развиват отношения между двете страни преодолявайки клишетата и страховете. Би трябвало в медиите в двете страни да чуваме по-често тяхното мнение.

Политиката би трябвало да бъде не само пространство, в което хората са етикетирани и категоризирани в един или друг геополитически лагер. Надеждата ми е, че в политиката, в медиите а и в отношенията между хората въобще има място и за въображение. Ако искаме да видим руското влияние, можем да го открием не само в България, но и в Румъния. Ако обаче искаме да отправим поглед към съседа с желание да видим нещо, което ще ни привлече, вместо да ни отблъсне, тогава имаме нужда от промяна първо в себе си. И тук е мястото на въображението в международните отношения.

Има ли в българите нещо друго освен русофилия? Не знам. Бих искал румънските читатели на тази статия да кажат. И ако някой открие в мене или в моите сънародници нещо повече или по-малко от това, че сме агенти на вражеско разузнаване, бих се радвал да ми сподели какво е намерил. Мисля, че в българо-румънските отношения ще настъпи нова ера, когато проявим искрено любопитство към другия и подходим към него с обич.

Но с този текст имам и друго, може би дори по-важно послание. Румъния има нужда от експерти, които не само да превеждат от чужди езици, но и да тълкуват, да имат самочувствието и знанията да излязат със свое мнение за реалностите от региона. Ако не ги отгледа, има опасност да допусне в нейните медии и на нейна територия да се водят външни битки. А не е ли по-интересно Румъния да има добавена стойност по регионалните въпроси?

Появата на такива експерти обаче не е нещо, което може да се случи лесно. Ако става въпрос за България, българската политика в момента изкуствено разделя хората в два големи лагера (за и против Борисов или за и против Радев) и така пречи на появата на алтернативи. Ако аз съм румънски редактор или читател, бих искал да погледна отвъд привидните противоречия – към мнения, които няма да ме манипулират емоционално, а ще ми дадат ново разбиране по българската тема. Надявам се, че настоящият текст постига именно такава цел.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Vladimir Mitev

See author's posts