Източноевропейската страна е врата към пазари като Русия, Беларус и Украйна, има голяма българска диаспора, а през 2017 г. 209 000 молдовци са били туристи в България
Владимир Митев
Бронислав Денев е ръководител на службата за търговско-икономически въпроси към посолството на България в Кишинев от 1 юли 2016 година. Преди това е бил начело на аналогичната служба към посолството на България в Букурещ. По времето на мандата му в Букурещ стокообменът между България и Румъния нараства значително, за което Денев е бил отличен от Министерството на икономиката на България за най – добра СТИВ 2011/2012 година, II – ро място за 2015/2016 година, а така също през годините и от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българска съюз по балнеология и спа туризъм (БУБСПА) и други институции от България, Румъния, Молдова.
Блогът „Мостът на приятелството“ разговаря с Бронислав Денев за постиженията от 2017 г. в двустранните търговски, икономически и туристически отношения между България и Република Молдова.
Господин Денев, българският бизнес развива интензивна дейност в Румъния, но Република Молдова като че ли остава по-непозната и по-встрани от неговите интереси. Какво не се знае и не се разбира добре по отношение на тази страна у нас? Какви възможности за бизнес предоставя тя? Защо е важно българите и българският бизнес да търсят контакти и сътрудничество с гражданите на тази страна?
Република Молдова е незаслужено игнорирана в голяма степен от българския бизнес. Всъщност тук бизнес може да се прави особено успешно. Страната е врата към пазари като Русия, Украйна и Беларус, а България в момента спазва европейските санкции към Руската федерация. Българският бизнес би бил приет добре в Република Молдова чрез съвместни производства в сфери като фармация, ветеринарна медицина, козметика, консервна промишленост, ИТ и нанотехнологии, лека промишленост. Съвместни предприятия тук ще дадат възможност за ниска себестойност и по-ниски транспортни разходи за реализация на продукцията. Молдовската държава предоставя данъчни облекчения и преференциални мита, които са в полза именно на чуждестранните инвеститори. Ето защо българският бизнес би трябвало да вижда перспективи в Република Молдова. Нужно е прагматично отношение на всякакво ниво у нас към тази страна, която се променя пред очите ни.
На пръв поглед интерес към Молдова има. През 2016 г. 208 български фирми са изнасяли стоки за тази страна. През 2017 г. те са вече 411 компании. Само че ръстът в българския износ е само 18 млн. долара. Тоест ръстът е почти двоен като количество фирми, но не е в такива мащаби в стойностно изражение.
Според мен потенциалът за сътрудничество е много голям, а двете страни в момента реализират не повече от 15% от него. В Молдова е втората по големина българска диаспора след Украйна в Европа. Това помага България да се ползва с уважение сред молдовците, което допълнително отваря възможности за двустранни контакти. Българите и молдовците са близки по манталитет, национални традиции, празници, кухня, всички – млади и стари говорят руски език, независимо, че от близо 6 години, официалният език в Молдова е румънския.
Така, че е нужно да се правят задълбочени икономически анализи, оценявайки народопсихологията, потребностите на молдовския пазар и допълнително ценното – близостта на многомилионни пазари. Нашият бизнес губи от подценяването на Молдова като търговски партньор.
Кои са силните сектори на българския износ и съответно какви продукти съставляват най-важната част от молдовския внос в България? Какви са тенденциите в двустранната търговия от последните години и какво показват данните за двустранния стокообмен за 2017 г.?
През 2017 г. стокообменът отбеляза рекорд – 169 млн. долара (скок от 23% спрямо 2016 г.). Имаше ръст както на молдовския износ към България, така и нарастване на българския експорт. Последният се увеличи с около 30% и достигна 80 млн. долара. Това е по-лош резултат от периода 2012-2014 г., но е по-добър от всички години след 2014 г. или преди 2012 г. В същото време молдовският внос в България достигна 89 млн. долара. За втора поредна година търговското салдо е отрицателно за нашата страна.
В износа преобладават минералнитe горива, масла и продуктите от тяхната дестилация (16,5 млн. долара, нарастване с около 5 млн. долара спрямо 2016 г..), електрическите машини и апарати, електроматериали и техните части (13 млн. долара – два пъти повече спрямо 2016 г.), пластмаси и пластмасови изделия (6,8 млн. долара – малък спад спрямо 2016 г.). Изнасяме още фармацевтични продукти, стоки, свързани с “въздухоплаване и космонавтика”, реактори, машини и котли, стъкло и стъклени изделия.
Молдовският внос в България се състои от маслодайни семена и плодове, от различни видове семена, от индустриални и медицински растения (33 млн. долара), елекртически машини и апарати, електроматериали и техни части, реактори, котли части за машини и апарати (17 млн. долара), оптични, фотографски и кинематографски измерителни и контролиращи инструменти и апарати, медико-хирургически инструменти и други (11 млн. долара). Република Молдова изнася към България още захар и захарни изделия, минерални масла и горива, безалкохолни и алкохолни напитки, стъкло и стъклени изделия.
Голямата част от тези стокови групи са традиционни в двустранната търговия. Очевидно съществува реекспорт на стоки, но той също показва желание за партньорство. Моят апел е тези данни да бъдат внимателно прочетени в България, за да може заинтересованите компании да направят своя анализ и да преценят какъв интерес биха могли да реализират в Република Молдова.
Каква роля играят етническите българи в Република Молдова за развитието на двустранните икономически отношения? Как тези наши сънародници гледат на перспективата да работят в България в туризма, който е с по-ниски възнаграждения? Те склонни ли са към трайно заселване в България или по-скоро онези от тях, които развиват дейност у нас, запазват връзките си и често се връщат в родните си краища в Молдова?
Темата за вноса на кадри от чужбина е “бомба със закъснител”. Усилията в тази посока няма да решат проблема с недостига на работници и служители в България. Нашите деца трябва да израстват, да учат и да реализират своите компетентности в родината си. А много от по-възрастните, които е трябвало да правят това, вече са напуснали България.
Има изключителни хотелиери в България, но съществуват и такива, които проявяват загриженост към своите служители едва когато те са крайно демотивирани и подадат оставки. Четох, че след масовото напускане на кадрите от хотелите и ресторантите по Черноморието, работодатели най-накрая решили да предложат заплати от 2000 лв. Това е много закъсняла реакция..
През летния сезон на 2017 г. мнозина от тях бяха приели в хотелите си млади служители от Молдова и Украйна не на база трудови договори и други законово необходими документи, а като хора, дошли на стаж или обмяна на опит. Това е една „вратичка“, която някои използват успешно. В Република Молдова има оплавания, че се появяват измамници, предлагащи заплащане по 400 евро на месец, а когато подвелите се по тези оферти се върнат в родните си места, се оказва, че са се трудили за по 400 лв месечно. Все повече работодатели търсят работници и служители от Молдова, Украйна и Македония с български паспорти, за да избегнат разходите по получаване на необходимите документи за назначаване. Само че набраните по този начин служители с българско гражданство са в несигурна трудова ситуация и могат лесно и неудовлетворени да бъдат върнати обратно към страната, от която идват.
Подобни практики вредят на представата за България зад граница. Много наши сънародници от Молдова са склонни да работят в България. Само че немалка част от тях са се „опарили“ от привлекателни предложения за работа от български работодатели или посредници, които са се оказали некоректни. Новините за подобни случаи се предават много бързо. Затова е необходимо в България да бъде изградена стройна и ясна система от отговорни институции, агенции или бюра за набиране на кадри от чужбина, които да имат ясно определени права и задължения. Вместо да вредят на имиджа на страната ни, тези институции трябва да я презентират като държава, търсеща кадри с определена квалификация и при ясни условия на труд, включително заплащане. Целият процес на отношения между кандидати за работа в България от страни като Молдова, трябва да бъдат „облечени“ в договори, включително уреден транспорт от Молдова и разрешение за работа. В момента пътят на тези кандидати за служители у нас е много по-различен и понякога е дори незаконен. Ако българските работодатели са способни да предложат истински, а не фалшиви предложения за труд, и етнически българи и молдовци ще искат да работят у нас.
До каква степен е развит туризмът между двете държави?
През 2017 г. малко над 14 000 български туристи са посетили Молдова. Това е спад с почти 0,5% спрямо същия период на 2016 г.
Забележителен е обаче молдовският туристически интерес към България. През 2015 г. той нарасна с около 29,3% спрямо 2014 г. През 2016 г. се увеличи с нови 10% спрямо 2015 г. През 2017 г. нараства с още 16,8% и достига 209 000 туристи (от общо 290 000 молдовци, посетили страната ни). Република Молдова заема 10-11 място по брой чуждестранни туристи, дошли България.
Молдова има население около 3 млн. души и подобен брой означава много по-голям интерес у нейните граждани, отколкото у руснаци, украинци, британци, поляци, турци. Затова българският туризъм трябва да бъде рекламиран по специфичен начин там. Интересът към България като туристическа дестинация е голям, независимо че от 10 години български министър на туризма не е посещавал Молдова, а от 4 години не е идвал и заместник-министър.
Министър Николина Ангелкова анонсира напоследък идеята балканските държави да се обединят в представянето си като туристически дестинации чрез общи щандове на международните туристически изложения и общи туристически пакети за туристи от други страни и континенти. Подкрепям подобен подход, защото за такова обединение сме говорили и правили проекти още 2011/2012 година. Това се знае в България. Явно времето за такова стиковане вече е узряло. Докато бях ръководител на службата за търговско-икономически въпроси (СТИВ) в Букурещ през 2011/2012 г., се направи първа крачка за подобно обединяване на балканските държави. Тогава СТИВ — Букурещ организира среща на високо ниво на ръководители на туризма от България, Сърбия, Румъния, Македония и Молдова в представителен хотел в Букурещ, собственост на президента на румънската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите — Мохамад Мурад.
Вие организирате постоянно събития в двете страни, на които се представят фирми и възможности за двустранен бизнес. Какви събития предстоят или вече са били проведени тази година? Доколко те успяват да реализират потенциала за успешни българо-молдовски бизнес връзки? С какви други инициативи се занимавате?
През 2018 г. посолството и службата за търговско-икономически въпроси ще организираме нови двустранни срещи на бизнеса в Молдова и в България. Търсим съдействие по различни инициативи. Например, сме изпратили писмо-предложение до правителството в София полетът София-Одеса-София да извършва междинно кацане в Кишинев. Подобно развитие ще улесни пътуващите между двете страни, които са стотици хиляди и в момента губят около 6 часа с кола за достигане до морето и още повече време, ако искат да стигнат до София или зимните курорти.
Искаме български производители на храни да открият свой представителен магазин в Кишинев. В момента различни български компании анализират възможностите си да се включат в такъв проект. Проведени са начални разговори и има направено предложение за създаване на оранжерии за производство на български розов домат в Молдова, за съвместно консервно предприятие, за смесени фармацевтични производства, за конференция в областта на високите технологии, за голям медицински форум в кардиологията, кардиохирургията и в областта на сърдечно – съдовите заболявания с водещи специалисти от България и други инициативи.
Службата за търговски-икономическите въпроси към посолството на България в Молдова е отворена към бизнеса от двете страни и е готова да съдейства за конкретни инициативи, които да насърчат двустранната търговия, инвестиции и човешки контакти.
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
