На 24 и 25 юни 2025 г. в Пловдивския университет се проведе конференцията „Бъдеще в капана на въглеродното минало“, посветена на справедливия преход в България. Конференцията предостави възможност на изследователи, журналисти, НПО активисти и синдикалисти да обсъдят актуални проблеми, свързани с екологичните въпроси и поствъглищното бъдеще в България – най-вече в района на Стара Загора и Димитровград (т.нар. „Марица-Изток“).
На 24 юни 2025 г. основателят на „Моста на приятелството“ и съосновател на Cross-border Talks Владимир Митев представи своите наблюдения относно справедливия преход в Румъния и България. Неговата теза беше, че там, където има осъзнат икономически интерес и където съществува критична маса от заинтересовани граждани и институции, се случва промяната.
Изказването на Владимир Митев беше последвано от въпроси на публиката, на които той отговори. Поради технически причини част от диалога между Владимир и публиката на събитието не може да бъде възстановена, но по-голямата част от него е достъпна.
Владимир Митев:
Благодаря на организаторите за възможността да споделя с вас своя опит, свързан със справедливия преход в България и Румъния. През есента на 2024 г. и началото на 2025 г., заедно с моята полска колежка Малгожата Кулбачевска-Фигат, посетихме въгледобивни региони в двете страни в рамките на съвместен проект с чешката ни колежка Вероника Сушова-Салминен. Проектът бе насочен към трансгранична журналистика по темата за справедливия преход в Полша, Чехия, Румъния и България и бе финансиран от белгийската организация Journalism Fund, която подкрепя независимата и трансгранична журналистика в Европа.
В хода на проекта разговаряхме с политици, икономисти, представители на неправителствения сектор, „зелени“ активисти, синдикални лидери, културни дейци и миньори, с цел да очертаем реалистична картина за степента на напредък на справедливия преход в региона, предизвикателствата пред него и възможните добри практики.
Аз съм сред малкото участници днес без визуална презентация, но се надявам, че опитът от Румъния, който ще споделя, ще компенсира това. Ще представя няколко сравнения между румънската и българската действителност по отношение на справедливия преход и ще формулирам някои изводи въз основа на тях.
Първо малко контекст за Румъния
В Румъния традиционно е силна неприязънта на градските елити, които в днешно време са, така да се каже, средна класа и НПО хора по отношение на социалната група на миньорите. Тя се дължи на т.нар. Минериади през 90-те години – когато миньорите от долината на река Жиу идват в Букурещ и физически се разправят с протестиращите либерални студенти. Така възниква стигма, свързана с миньорите. Това съвпада през 90-те години с постепенното затваряне на мините, тъй като през 1997 г. Международният валутен фонд казва на Румъния, че повече не може да поддържа неефективни производства. В периода между 1997 и 1999 г. двадесет хиляди миньори от долината на река Жиу са съкратени.
Днес в региона има едва около две хиляди миньори и четири активни мини, докато преди това минната дейност е била много по-мащабна. В известен смисъл, справедливият преход – дали справедлив или не – вече е започнал, или поне затварянето на мините е почти напълно осъществено.
През 90-те години миньорите в Румъния изглеждаха заплашително. Дори днес, недалеч от сградата на правителството в Букурещ, стои паметник на жертвите на минериадите — болезнено напомняне за онези години. Но през 2025 г. контекстът е коренно променен: градската средна класа тържествува. Победителят на президентските избори през май 2025 г., Никушор Дан, е представител именно на тази нова доминираща социална група — свързана с НПО сектора, с технократския елит и с ценностите на урбанизирана, образована средна класа.
На този фон мините са в процес на окончателно затваряне — символичен и реален край на една епоха.
Планетата Петрила
Тук бих искал да завърша въведението си с филма Планетата Петрила, преди да премина към следващите теми. За мен този филм е своеобразно сбогуване с миньорите и минното дело – без омраза. Всеки, който го гледа, може да усети уважението към труда им. Показано е как е изваден на повърхността последният тон въглища от мина „Петрила“, и цялата лента е пропита с почит към този труд, но също и със съзнанието за края на една епоха.
Филмът показва как гражданите – включително творци и представители на НПО сектора – могат чрез творческа намеса и граждански протест да променят градската среда. Историята разказва как мината „Петрила“ е спасена от разрушение благодарение на усилията на местната общност. Главният герой във филма и идеолог на културното движение „Планетата Петрила“ – Йон Барбу, изрича една запомняща се реплика: „Единственият шанс на Петрила е културата.“ Именно това е визията на движението „Планетата Петрила“ за поствъглищното бъдеще на региона – културни събития, развитие на музеи и трансформация на индустриалното наследство в живо културно пространство.
Справедливият преход в Румъния
Независимо от успеха на филма „Планетата Петрила“, който е от 2016 г., изводът, който може да се направи, е, че Румъния не е много по-напред в справедливия преход от България. Вярно е, че там процесите по провеждане на търгове за малки, средни и микропредприятия се случват по-бързо. Но според един от моите събеседници от окръг Горж, около една трета от средствата на тези търгове отиват за изграждане на къщи за гости и малки хотели – нещо, което не води до реално наемане на освободени миньори в големи количества. В крайна сметка това не е истински преход, а просто „добри пари“ за хора, които вече имат капитал.
Корина Мурафа, една от водещите експерти по справедливия преход в Румъния, е силно недоволна от начина, по който се провежда този процес. Тя говори за липса на идеи и политическа воля. Според нея одобряваните проекти са банални и с нисък ефект.
По същото време, буквално само до преди няколко дни, министър на енергетиката беше Себастиан Бурдужа, човек, който симпатизира на Доналд Тръмп. С други думи, той виждаше интереса на страната в това да удължи живота както на мините, така и на въглищните централи. Така се стига до ситуация, в която идеите, свързани със зеления преход и застъпвани от НПО-сектора, се развиват основно в долината на река Жиу. Там, според разговорите ми от края на миналата година, има над 30 активни неправителствени организации. Въпреки това усещането е, че дори тези сложни и развити идеи за децентрализация, самоуправление и независимост от центъра, се реализират твърде бавно – и все още предстои да се реализира техния по-мащабен ефект.
Справедливият преход се случва, когато организациите и институциите разпознаят интереса си в него
И оттук бих искал да споделя няколко извода, които се надявам да бъдат интересни за вас. Някои хора тук говориха доста критично за синдикатите. Аз, като страничен наблюдател на борбите около справедливия и зеления преход, може би не съм уловил всички детайли, но виждам една разлика между румънските и българските синдикати.
В България, КНСБ – доколкото ми е известно – подкрепя някои елементи на справедливия преход. Например, картографирането на уменията на работниците в „Марица Изток“ се извършва с тяхната подкрепа. От разговорите ми с техни представители става ясно, че имат интерес и към рекултивацията на мините. Това отношение на КНСБ е различно от отношението на синдикатите в Румъния.
В Румъния разговарях с двама синдикални лидери от различни организации – от Cartel Alfa и от Националния синдикален блок. Единият от тях често е в Брюксел и въобще не мисля, че е антиевропейски настроен. Но въпреки това и двамата бяха категорични, че синдикатите не виждат свой интерес в справедливия преход и не участват активно в него. Оттам идва и първото ми наблюдение: в момента, в който една организация или общност разпознае свой икономически интерес в даден процес, той се реализира много по-лесно, тъй като се включват повече заинтересовани страни.
Може би на местно ниво в България също има миньори, които са против прехода, но изглежда, че на централно ниво в България процесите се разглеждат като възможност да се усвоят средства, които в някои случаи могат да имат и положителен ефект – затова, например, картографирането се случва. В Румъния такъв процес не се наблюдава. Синдикатите там са против, защото смятат, че самото повдигане на темата за картографиране легитимира бъдещи уволнения и ще се приеме от работниците като предателство.
Просуматорите в Румъния
Друг интересен пример, свързан с енергийната тема, е бумът на т.нар. просуматори в Румъния – домакинства, които произвеждат и потребяват собствена енергия. В момента те са над 200 000. Това стана възможно благодарение на нужните законови и процедурни мерки, които позволиха на домакинства да изграждат фотоволтаични инсталации с помощта на държавно финансиране.
Според експерта на Greenpeace Румъния Мариан Мъндру дори електроразпределителните дружества имат интерес да присъединяват просуматорите към мрежата. Ако пътувате из страната, особено от 2022 г. насам, ще видите много къщи с фотоволтаични панели. Държавната програма финансира закупуването им, а търговете се запълват буквално за минути – например, отварят се в 00:00 ч. и за една минута квотите са изчерпани.
Но тук има уловка – кои са хората, които успяват да се възползват? Румъния, също като България, има много енергийно бедни. Тези, които печелят от възможността да станат просуматори, са най-вече хора от средната класа. Разликата е, че в Румъния тази класа е по-солидна, по-организирана и с повече ресурси. Това според мен е едно от обясненията за успеха на този модел там – критична маса от хора с ясен икономически интерес.
Когато за първи път писах по темата, си спомням, че в Румъния имаше изобилна онлайн информация как да станеш просуматор – сайтове, които обясняваха подробно какво трябва да направиш, какви документи, какви данъци се плащат, какви са отношенията с електроразпределителните дружества и т.н. Хората се информираха едни други, защото имаха интерес.
Ключът е в наличието на критична маса
И тук стигам до основната си идея – когато има ясно осъзнат интерес и критична маса, настъпва реална промяна.
Радвам се, че в България вече има енергийни общности – към момента три, а може да станат и десет. Но процесът на възникване на просуматори у нас е забавен. Може би причината е в това, че и средната класа у нас е отслабена. А и като общество все още сме в нещо като информационна мъгла.
Не мисля, че причината е само липса на пари. Няма ясна държавна политика, която да насърчава закупуването на фотоволтаични панели. Няма и достъпна информация – трудно се ориентираме как да станем просуматори. В Румъния, ако знаеш румънски и имаш известни средства, можеш да станеш просуматор. Това е разликата.
Тези два примера – справедливият преход и просуматорите – според мен потвърждават старата българска поговорка: „Интересът клати феса“. А наличието на критична маса е решаващо. Много хора завиждат на румънците за някои неща, но истината е, че при тях просто в повече области има хора с ресурси и мотивация – и затова промяната се случва.
Това беше моето изложение. Не съм специалист по зеления преход, нито учен, но темата ми е интересна. Имах възможност да разговарям не само с Корина Мурафа, но и с вече бившия румънски министър на енергетиката Себастиан Бурдужа. Румъния има амбиции да развива силно енергетиката си и вярва, че има ресурс да бъде енергийно независима в редица области.
Ако смятате, че мога да бъда полезен с още информация – питайте. Ако не сега, мога да отговоря по имейл или по друг начин.
Въпроси и отговори
Въпрос: Как по-точно бумът на просуматори в Румъния стана възможен?
В Румъния има различни ситуации, свързани с регулациите, които постоянно се променят. Това понякога се възприема негативно. Страната има склонност често да променя правилата, но едно от нещата, които допринесоха за бума на фотоволтаичните системи, беше липсата на данъци. С години хората, които са производители и потребители едновременно (т.нар. „просуматори“), не плащаха данъци върху електричеството, което произвеждат чрез соларни панели.
Имаше период, в който се обсъждаше въвеждането на данък, но срещу това имаше значителна съпротива. Доколкото ми е известно, такъв данък не е въведен. Впоследствие се обсъждаше и задължителното използване на батерии за съхранение, но по данни от интервю с министъра на енергетиката, той отрече подобни изисквания. Според екологичната организация Greenpeace Румъния обаче, регулациите се променят често, което изглежда като опит да се ограничи или забави процесът, или пък да се гарантира печалба за определени интереси.
Не казвам, че Румъния прави всичко перфектно – там също има сложни интереси в енергийния сектор. Но в някои аспекти има условия, които насърчават хората да инсталират соларни панели. Това се възприема позитивно, особено с оглед на факта, че от 1 юли 2025 г., ще отпадне таванът за цената на електроенергията. В момента Румъния субсидира електричеството за домакинствата, но това явно не може да продължи вечно – вероятно поради изисквания от страна на Европейската комисия и процеса на либерализация.
В тези условия просуматорите имат голямо предимство. Те не са задължени да произвеждат 100% от собственото си потребление. Могат да произвеждат и повече, и по-малко. Излишната енергия се изкупува от мрежовите оператори и се превръща в пасивен доход. А кой не иска пасивен доход?
Гледал съм филма “Планетата Петрила”. Изключителен е. Главният герой е Йон Барбу – карикатурист, художник и културен активист.
Именно Йон Барбу е основната фигура зад движението „Планетата Петрила“. Синдикалистите също участват във филма и в движението – например легендарният лидер на синдиката в “Петрила” Каталин Ченуша в момента е гид в Музея на румънския миньор спасител. Но ключовият импулс за спасяването на мината “Петрила” и за търсенето на поствъглищно бъдеще идва от културната инициатива.
Как виждате ролята на синдикатите в справедливия преход в България?
Тук се връщаме към въпроса за доверието. В рамките на проекта ни за справедлив преход, се срещнах с различни хора – включително с Димитър Събев, който е до вас, но и със синдикални лидери в Стара Загора. Има една обща болка – липса на доверие. Когато синдикалистите бъдат извикани в София за разговори, те често се чувстват подведени – не им се дава пълна информация, не се спазват договорки. Същевременно много граждански активисти също нямат доверие в синдикатите.
Като страничен наблюдател, мога да кажа, че у нас генерално липсва доверие между различните обществени групи. Формираме затворени кръгове, в които си вярваме, но на национално ниво има дълбоко недоверие. Това е структурен проблем, не на една организация или сектор, а на цялото общество.
Съществува една теза по отношение на зелената енергия, че за да се разивават възобновяемите енергийни източници, трябват добри енергийни връзки със съседите…
Да, това е важен въпрос. Не съм експерт по батерии или по управление на енергийни баланси, но от разговорите ми с експерти стана ясно, че има структурен проблем с електропреносните връзки между Източна Европа и Западна и Северна Европа. Австрия и Унгария например не са развили достатъчно капацитет в тази насока. Това води до високи цени на електричеството в нашия регион, тъй като не можем да участваме ефективно в общия пазар.
Бившият румънски министър на енергетиката Себастиан Бурдужа, който подаде оставка преди дни, се е борил на европейско ниво за това да има повече междусистемни връзки и санкции за страните, които не са солидарни. Той казва, че солидарността в ЕС трябва да се измерва и чрез енергийната инфраструктура – реални връзки между страните.
Снимка: Афишът на конференцията (източник: Пловдивският университет, Facebook)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
