Флорин Греку, Historia.ro, 11 юни 2025
Рюдигер фон Краус е роден в Брашов през 1948 г., но емигрира в САЩ през 1976 г. Авторът е завършил магистратура в Харвардския университет с дисертация за своето семейство и е член на Американската историческа асоциация, както и на Румънския жокей клуб. Неотдавна на румънски език излезе книгата на Фон Краус „Малакса в Америка“, преведена от Дорина Татаран, издателство „Corint Istorie“, Букурещ, 2025 г., 220 стр. Тя бе представена в Румънския жокей клуб в Букурещ, както и на Международния панаир на книгата Bookfest Букурещ, 28 май-1 юни 2025 г., заедно с историците Богдан Букур и Андрей Погачаш.
Рюдигер фон Краус, в своята книга за биографията на Малакса в Америка, структурирана в 18 глави, използва многобройни източници от архивите на ФБР, ЦРУ, Програмата за спешна имиграция, като се позовава на документи на Конгреса на САЩ, но използва и източници от Централния исторически архив на Румъния, както и вторична литература, базирана на специализирани трудове, и пресата от онова време, като вестниците The Wall Street Journal, The New York Times, The Washington Post.
Как се развива Малакса в своя път към богатството в Румъния?
Николае Малакса (1884-1965), произхождащ от гръцко семейство, учи химия в Яш и инженерство в Карлсруе, а след като се завръща в родината си, основава фабрика за растително масло и маслобойна в Бърлад (стр. 195). По-късно се наема на работа в Румънските железници (CFR), където работи като инженер II степен по време на Първата световна война. В CFR се запознава с Макс Аушниц, който е директор на завода в Решица, доставящ подвижен състав за CFR. Двамата сключват финансови сделки, които очевидно са в тяхна полза, но в ущърб на CFR. Малакса-Аушнит започват партньорство, което води до съперничество, вражда, но и до доноси, дори в Америка, както ще видим (стр. 196).
През 1923 г. Малакса обединява с Александру Перициану, основавайки Fabrica Română de Mășine – Atelieri de Reparat Locomotive și Vagoare – Inginer Malaxa &Co. Малакса заменя парните двигатели на CFR с дизелови двигатели чрез 7-годишен договор с румънската държава, но цената на превоза на влаковете, изизсквана от Малакса, е два пъти по-висока от тази в Германия и Франция, което носи на компанията му огромни печалби (стр. 199). Малакса представя документи с намалена печалба, резултат от двойно счетоводство, до 1942 г., когато режимът на Антонеску спира да толерира корупционното поведение и практики и нередовните правителствени договори.
Върхът на бизнеса на Малакса е създаването на фабриката за безшевни тръби в Тохани Веки (стр. 204-205), като по-късно проектът е представен от Никсън в Америка като проект от национално значение. Въпреки това, проектът на Малакса не се увенчава с успех. В междувоенна Румъния Малакса се ползва с подкрепата на крал Карл II, с когото индустриалецът има седмични едночасови разговори (стр. 206).
Тъй като никога не е имал амбиции за власт и не е представлявал заплаха за политиците, Малакса, голям любител на покера, който умишлено губи игрите с членовете на кралската камара, се превръща в посредник за тези, които имаха такива намерения и политически амбиции, успявайки да повлияе на политическата власт, без да я упражнява ефективно. Например, той помага на един генерал да се издигне на висока длъжност, за да стане заместник-държавен секретар в Министерството на националната отбрана, какъвто е случаят с генерал Александър Глац, а Глац на свой ред осигурява положително отношение към количеството оръжие, предложено от индустриалеца (стр. 206).
В междувоенна Румъния Малакса използва методи, основани на корупция, за да създаде връзки, чрез които да предлага подаръци на близки роднини на управляващите, чието влияние му е необходимо. Например той предлага сумата от 500 000 леи на дъщерята на Виктор Яманди, който беше министър на правосъдието (стр. 207). Но след като пристига в Америка, такива практики вече не са възможни за Малакса, с изключение на Никсън, на когото е представен бизнес плана на румънския индустриалец за безшевни тръби. Малакса се опитва да получи американско гражданство.
Ориенталските практики на Малакса в междувоенния период продължават и по време на комунизма. Така, за да си осигури подкрепата на комунистическите лидери, Малакса подарява на комунистическия лидер Георгиу-Деж автомобил Cadillac, както и скъпоценности за рождения ден на Ани Паукер, министър на външните работи по това време (стр. 72). За подаръците, дадени на комунистите, Малакса, по време на процесите в САЩ за получаване на гражданство, твърди, че са били дадени с цел освобождаването на семейството му, което така или иначе е напуснало страната с кораб, изнасящ дървен материал (стр. 136-138).
Опонентите на Малакса в Америка, Крециану и Вишиояну, при различни обстоятелства се опитват да покажат, че Малакса е бил комунист, като единственият комунистически индустриалец, награден за действията си (стр. 133), но следователите от INS не считат тези обвинения за правдоподобни. В качеството си на заместник-министър на финансите Емил Гилзанов, бивш член на Националната селска партия, е бил призован от Малакса като свидетел, като е давал неточна информация за сделките с имущество (стр. 134).
Малакса се е опитал да купи и персонала на румънското посолство в САЩ. Така Памфил Рипошану, бивш съветник на легацията и информатор на ФБР, разкрива, че Малакса плащал на Михаил Раля 4000 долара месечно, сума, която позволявала на семейството на социолога да води начин на живот, който не биха могли да си позволят с заплатата на държавен служител (стр. 77).
Кратко описание на контекста на емиграцията в Америка
Следва да се отбележи, че с установяването на монархическата диктатура на 27 февруари 1938 г. и обявяването на еднопартийната система на 15 декември 1938 г. като единствена политическа организация в държавата, Фронтът за национално възраждане, Николае Малакса е назначен в Националния висш съвет на НОР, който формулира политическите насоки на фронта, представя своите искания пред правителството, изразява наблюденията си върху работата на държавната администрация, одобрява кандидатурите, предложени за парламентарни, административни и професионални избори. Висшият национален съвет на Фронта за национално възраждане се състои от 150 членове, по 50 за всяка от трите сфери на дейност, предвидени в Конституцията. Кралските съветници и учредителите участват по всяко време в заседанията на Висшия национален съвет. Членовете на Директората и на Националния съвет се назначават с кралски указ за срок от 2 години по предложение на Съвета на министрите1. Членовете на Националния съвет на ФРН са: 1) Лучиан Блага, 2) Мирча Кончиков, 3) Г. Динопол, 4) Григоре Дука, 5) И.Д. Енеску, 6) Юлиу Хацеган, 7) Ханс Хедрих, 8) Николае Малакса, 9) Йон Маринеску, 10) Истрате Мическу, 11) Д. Мочорница, 12) Александру Ромало, 13) Анибал Теодореску, 14) Аурел Влад, 15) Гр. Приецану, 16) Хелмут Волф2.
Николае Малакса, по време на кралската диктатура, освен че е бил член на Върховния съвет на Фронта за национално възраждане, е бил и сенатор, назначен от Карл II, в корпоративния парламент, в категорията „Търговия и промишленост“.
През комунистическия период междувоенните практики продължават чрез купуването на благоволението на Георге Георгиу-Деж и Ана Паукер, но индустриалецът Малакса интуитивно усеща, че няма да може да успее в бизнеса при комунистическия режим. През юни 1948 г. индустриалните акции на заводите „Малакса” са национализирани, а по-късно комунистите му отнемат и румънското гражданство. Милионите, спечелени в междувоенния период, вече не могат да бъдат реализирани в САЩ. Животът на Малакса в Щатите започва през 1946 г., когато той каца на нюйоркското летище „Ла Гуардия“ в рамките на търговска мисия на 17 юни 1946 г. Мисията, одобрена от правителството на Петър Гроза, се състои от Макс Аушниц, Айоника Вайс, Жак Бочори, Дан Драгомиреску, Лазар Стойческу, Марчел Петряну и Николае Малакса, като причината за нея е, че след Втората световна война Америка е единствената страна, която може да предостави кредити за възстановяването на разрушените от войната румънски железопътни линии (стр. 131).
Малакса в Америка
Малакса става жертва на враждата измежду румънските бежанци в САЩ, които инициират разследване от Конгреса относно имиграционния статут на Малакса, поредица от събития от правен характер и в пресата, представени от Рюдигер фон Краус в книгата, които изтощават физически и ликвидират богатството на най-големия румънски индустриалец от междувоенния период.
Пристигнал в САЩ, Николае Малакса е разследван от INS, FBI и CIA. Той очерня част от румънската диаспора, дори бившия си съперник Макс Аушниц, който прави същото, откъдето започват проблемите с получаването на гражданство на Малакса с американските съдебни власти.
Така журналистът Уолтър Уинчъл започна медийна кампания срещу Малакса, като го обвинява, че е дал пари на Желязната гвардия. Франк Уиснър, който представлява Макс Аушниц, го обвинява във финансова подкрепа на десни организации като собственика на полемичното двумесечно списание „Патрия” в Мюнхен и изданието „Вестител” в Залцбург, Австрия. Така източници на ЦРУ идентифицират поне шест издания на Желязната гвардия, подкрепяни от Малакса чрез Радеску (стр. 140). Радеску е председател на Румънския национален комитет. По финансови причини на 14 септември 1950 г. генерал Радеску, Григоре Гафенку, Николае Каранфил и Фъркашану, подкрепени от Малакса, се отцепват от Комитета и сформират Асоциацията на свободните румънци в Съединените щати, наричана още групата на Малакса (стр. 105).
Следователите по делото Малакса установяват, че сред призованите да дадат показания има две лагера. Така първата група се състое от членове на Румънския национален комитет, а втората – от тези, които се отделят, за да сформират Алианса на свободните хора, а Макс Аушниц се присъединява към Румънския национален комитет срещу Малакса, който обвинява индустриалеца, изваждайки писмо от Алберт Горинг в забавяне на овладяването на железопътните заводи в Решица от нацистите. Следователите обаче установяват, че писмото не разкрива доброволното присъединяване на Малакса към нацистите (стр. 123). ЦРУ получава информация за схемите за подкуп, използвани от Малакса в Румъния във връзка с тръбната фабрика „Малакса”. Това е пример за използване на тарифите за обогатяване на кликата на крал Карл II, а не за защита на националната промишленост (стр. 140). Подобни дела нямат място на американска територия.
По време на кралската диктатура или авторитарната монархия, 1938-1940 г., Малакса използва влиянието си, за да назначи свои верни хора на ключови постове, като генерален директор на Държавните железници и дори министър на комуникациите, като по този начин успява да си осигури договори. Тези междувоенни корупционни практики на Малакса не бяха маневри, които Уиснър искаше да види в Америка (стр. 141). Малакса намира обаче разбиране у новия шеф на ЦРУ Алън Дълес, тъй като той е бил един от адвокатите на румънския индустриалец (стр. 142).
Следк като е арестуван от правителството на Антонеску при поражнието на бунта на Легионното движение, фабриките на Малакса са конфискувани, но той е освободен след три седмици арест. Веднага след 23 август 1944 г. (датата, на която съветската армия навлиза в Румъния – бел.прев.) Малакса предлага услугите си на Москва, твърдят неговите доносници в САЩ. Така „Малакса е просто марионетка, манипулирана от зад Желязната завеса. Наградата, ако има такава, е в рубли, а не в долари. Тези обвинения, съдържащи се в статията на Уолтър Уинчъл, представляват удар за Малакса в неговите опити да получи американско гражданство“ (стр. 59).
Разследванията и процесите срещу Малакса в Ню Йорк му носят антипатия и обвинения в сътрудничество с брата на Херман Гьоринг, бизнесменът Алберт, с други думи обвинеиня в сътрудничество с нацисткия режим в Германия. Злонамерената асоциация на Малакса с Алберт Гьоринг от страна на неговите доносници ще преследва индустриалеца в опитите му да получи американско гражданство, но писмо, получено от Алберт Гьоринг, ще има успех по време на изслушването му пред INS през 1951 г. (стр. 53). Един аспект, който не се появява в изслушването пред INS, е, че роялистите са наели рекламна агенция в опит да дискредитират Малакса в Америка (стр. 152).
Обвиненията срещу Малакса продължават за финансова подкрепа на Желязната гвардия и използване на незаконни средства и методи за постоянна съпротива, както и за сътрудничество с новите комунистически власти. Малакса избягва експулсиране от Съединените американски щати благодарение на богатството си, с което плаща договорите за правна помощ на адвокати, които лобират за него. Виждайки, че не успява да сключи никакви сделки в САЩ, той се опита в продължение на девет месеца да ги сключи в Аржентина.
Що се отнася до връзките на Малакса с Желязната гвардия и обвиненията, отправени от режима на Антонеску, че е снабдявал легионерското движение с оръжие и муниции по време на въстанието му през януари 1941 г., индустриалецът и производител на оръжие е обвинен, че е превърнал имението си в крепост за легионери. Така в секретна бележка, публикувана в New York Times на 29 януари 1941 г., се посочва, че секретарката на Малакса е позволила на гвардейците достъп до оръжията в резиденцията му, а това обвинение е наложило правдоподобно опровержение чрез телефонно обаждане до кабинета на Антонеску, в което се съобщава, че резиденцията му е била превзета от бунтовници против волята му, опровержение, използвано в процеса, заведен от правителството на Антонеску (стр. 46-47), както и при изслушванията в Америка (стр. 131).
Николае Малакса не успя да прави бизнес в САЩ, както го е правил в междувоенна Румъния. Неговите машинации, монополното му поведение в бизнеса не бяха приети, а богатството му, което започва да намалява, се изразходва за съдебни дела, скъпи жилища и скъпи адвокати, защитници. Те успяват да спасят индустриалеца Малакса от експулсиране от САЩ. Малакса се свързва дори с калифорнийския сенатор по това време Ричард Никсън с цел да получи постоянно пребиваване, за да може да развива бизнес на американска територия.
На 26 септември 1953 г. генералният прокурор Хърбърт Браунъл предоставя на Малакса право на пребиваване (стр. 158), но обвиненията продължават, че индустриалецът е получил виза за влизане в страната чрез измама (стр. 167), като е използвал фирмата си Western Tube Corporation като прикритие за получаване на постоянно пребиваване. По този начин Джон Шели иска от Никсън да обясни връзката си с човек, който е бил нацист и комунистически сътрудник (стр. 190-191).
На 9 септември 1958 г. вестник „The New York Times“ съобщава, че Министерството на правосъдието, чрез генералния прокурор Уилям П. Роджърс, е дало окончателно одобрение на решението за имиграция, позволявайки на Малакса да остане жител на Съединените американски щати. Така приключват три години на спорове между 74-годишния индустриалец Малакса и Имиграционната служба относно връзките му преди и по време на войната с групировки на нацистката и комунистическата партия (стр. 175).
Малакса, страдащ от сърдечни проблеми, умира в средата на юни 1965 г. в Ню Джърси, като смъртта му е спомената дискретно в пресата заедно с негативното му минало, нацистко и комунистическо.
Въпреки че не е бил политик, Малакса успява да спечели подкрепата на румънските политици от междувоенния период чрез подаръци и корупция, което не се случва в Америка, където опитите му, с изключение на Никсън, се ограничават само до румънската диаспора, която дори крал Михай, намиращ се в изгнание, намира разделена.
Книгата на Рюдигер фон Краус разкрива, че Малакса в Америка не е успял да осъществи никакви печеливши сделки, единственото, в което е бил добър и което е правил успешно в междувоенна Румъния. Тези междувоенни корупционни практики на Малакса не са били маневри, които Уиснър е искал да види в Америка (стр. 141).
Книгата на Рюдигер фон Краус, озаглавена „Малакса в Америка“, издадена от издателство „Corint Istorie“, представлява библиографска справка за изследователите на междувоенния период, но и за широката публика.
Бележки:
1 Universul, 56-та година, № 4, от 6 януари 1939 г., „Правилник за създаване на Фронта за национално възраждане“, стр. 9.
2 Ibidem, стр. 9.
Снимка: Корицата на книгата (източник: historia.ro)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
