Да бъдеш изоставен от сънародниците си

Александру Йонашку

Въведение

Повечето от нас, вероятно под влиянието на така наречените патриотични речи, смятат, че войната е нещо като социално свързващо звено, тоест означава и приятелство между мъжете. Едно фалоцентрично другарство, разбира се, но все пак другарство, мъже от различни социални среди, които нямат много общо, но са принудени от безмилостния враг да страдат един до друг. Поне така казва патриотичната реторика. Мъжете се борят и страдат заедно във войната. Но ако собствените ти братя по оръжие те изоставят в пусто място, да речем на остров? Нещо несправедливо, нетолерируема жестокост и неочаквано, ще кажеш. А ако същите тези съратници имат още по-коварни намерения към теб, а именно да те убият и да използват трупа ти като пропаганден инструмент? Е, на фестивала TNT (Theater Networking Talents), организиран от Националния театър „Марин Сореску” в Крайова, спектакълът „Филоктет” разглежда тези въпроси.

Деконструирано въведение

Представлението започва със забавно въведение в действието, малко деконструкция на войнствения мачизъм, като актьорите за кратко заемат позиции, които имат за цел да ни покажат какво се е случвало в Античността с победените. В първата кратка сцена Филоктет насочва лъка си с опъната стрела към Неоптолемей, изпратен от гърците, за да го върне. За втората сцена двама от тримата актьори в спектакъла канят на сцената трима зрители, които вдигат обувките си над Филоктет, лежащ на сцената, сякаш го тъпчат. Никой не е казвал, че древният свят е бил лесен за мъжете. Забавно въведение, но как изглежда всъщност спектакъла?

Енергични изпълнения и езиковата бариера

Представлението се развива на ограничена сцена, с пясък и два фалшиви камъка, тоест остров Лемнос, където е изгнаник Филоктет. Играта на актьорите на сцената, която е като пуст остров, е много енергична, Рафаел Бижев, който играе Неоптолемей, и Димитър Василев в ролята на Одисей тичат на място, крещят, Филоктет крещи на Неоптолемей и го заплашва с лък и стрела. Той има само една стрела в лъка си, но една стрела е достатъчна, за да изрази омразата си към гърците, тръгнали срещу Троя. Александър Притуп, актьорът, който играе Филоктет, е двигателят на спектакъла, непрекъснато разпитва двамата гърци, дошли да го вземат обратно, контролира реакциите им, а тялото му е много по-напрегнато от лъка с един стрела, от който не се отказва нито за миг. Диалогът на актьорите е на български език, а два екрана превеждат всичко на английски.

Изолация, лешояд и музикален хор

Неоптолемей симулира невинност и приятелство със своя корабокруширал сънародник, но е принуден да реагира на движенията и въпросите на Филоктет, които описват доволна изолация. Този тип изолация е синоним на тишината, която се усеща, когато вече не е нужно да следваш правилата и задълженията на обществото, към което принадлежиш. Може да се каже, че времето за Филоктет е замръзнало, троянската война може би е приключила или не, и дори да не приключи никога, за главния герой това вече няма значение. 

Объркваща война и оптимистичен изход

Но за зрителите са забавни моментите, в които актьорите ни съобщаваха, че ще счупят четвъртата стена и ще се обърнат директно към публиката. И те се обърнаха директно към нея с песен, която иронично описваше ситуацията на Филоктет и как изглежда тялото му поради изолацията. Ранен в крака, Филоктет има още една причина да мрази онези, които са го хвърлили в една безсмислена война. Неоптолемей, от друга страна, се събужда на острова на Филоктет, преследван от лешояд, изигран от актьора Димитър Василев, облечен с черни крила и маска, за която един запален филолог на английската литература като мен би казал, че прилича на маските, носени от лекарите по време на чумната епидемия през Средновековието. Разбира се, тук не сме в Средновековието, а в древна Гърция, сведена до пясък и два големи фалшиви камъка като декор. Музиката на артистката Елена Дечева напомня за хора от древните трагедии. Тук се проявява друга роля на Димитър Василев – тази на церемониалмайстор, който знае повече от другите двама герои. Публиката не може да предвиди как ще се развият събитията. Със сигурност никой от зрителите в залата не можеше да предположи, че Филоктет ще бъде убит от Одисей и използван за пропаганда. Изгубен от сънародниците си, върнат от същите тези сънародници само за да бъде убит, със сигурност Троянската война не е протекла добре за Филоктет.

За една трагедия от репертоара на Софокъл, преминала през адаптацията на Хайнц Мюлер, преработката на Рафаел Бижев ни показва колко объркваща може да бъде войната и колко трудно е да се довериш дори на онези братя по оръжие, с които казваш, че страдаш. Неоптолемей и Одисей не страдат много. Те са спокойни, без да го показват, докато ние, хората от 19 век, се чудим колко много са се променили нещата през последните две хиляди и петстотин години.

„Филоктет” е спектакъл с цялостна интерпретация и актьори, които преминават от напрежение към ирония, спектакъл, който те държи на нож. Актьорската игра, костюмите, хореографията и музиката като античен хор остават в съзнанието. Може би не можем да знаем дали всички хора лъжат, както казва песента „Lacrimosa”, но Рафаел Биев и неговият екип ни предлагат оптимистична и пацифистка картина и причини да слушаме внимателно, но и с малко подозрение, това, което ни казват другите. Всичко на български език. „Филоктет” ни предлага и музика, споменахме ли го?

Филоктет от Хайнц Мюллер, превод от Иван Станев

В ролите:

Филоктет – Александър Притуп

Неоптолемей – Рафаел Бижев

Одисей – Димитър Василев

Режисьор: Рафаел Бижев

Музика: Елена Дечева

Снимка: Плакатът на спектакъла (източник: Националният театър в Крайова)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author

Alexandru Ionașcu

Казвам се Александру Йонашку, роден съм и съм израснал в Крайова, където живея и досега, завършил съм докторантура в Литературния факултет на Университета в Крайова. Чета по цял ден или гледам филми, колкото по-непонятни, толкова по-добре, същото важи и за аниметата, работя по проектирана пиеса за Стефан Агопян. Да видим какво още, а, да, фен съм на Мария дьо Франс (знам, не я познавате, но пространството не ми позволява да кажа повече от това, че е поетеса от средновековна Англия) и се опитвам да науча два езика, които нямат нищо общо помежду си. Това е всичко.

See author's posts