Юлиан Мареш, Financial Intelligence, 14 юли 2025
Преди две години чакахме 6 часа, за да пресечем моста между Русе и Гюргево. Тази година чакането продължи само 2 часа. Това е напредък, ако можем да го наречем така. Но като се види потенциалът, който би имал от икономическа и политическа гледна точка един непрекъснат магистрален коридор Букурещ – София – Скопие – Тирана, цялата ситуация изглежда нелепа и оставя горчив вкус на липса на воля и на типичното за Балканите дребнава съперничество.
Националният статистически институт на България отчете през 2024 г. 2,3 милиона румънски туристи[1], като финансовият им принос към туристическия сектор на съседната страна се оценява на най-малко 600 милиона евро[2], сума, която представлява разходите за настаняване и други специфични за летния сезон продукти и услуги. За 2025 г. резервациите от Румъния за българското крайбрежие показват ръст от 35% спрямо миналата година, което потвърждава още веднъж постоянната възходяща тенденция от повече от десетилетие.
Така през 2015 г. броят на румънските туристи в България е над 1 милион, като това е вече 8-та поредна година[4], в която Румъния има най-голям дял сред чуждестранните туристи, посещаващи съседната страна, според данните на посолството на България в Букурещ. Десет години по-късно румънците са най-многобройни, което означава, че от почти две десетилетия Румъния заема първо място в класацията на чуждестранните туристи, които България посреща ежегодно. От 20 години румънците играят практически ролята на верни инвеститори в съседната икономика, което се потвърждава от присъствието на румънския език в менютата на ресторантите в Балчик и Варна, както и в менютата на веригите за бързо хранене в района на София.
Частният сектор в България реагира положително на притока на румънски туристи, което се потвърждава още от Русе, където центърът на града е пълен с румъноговорящи туристи през сезона. Същото не може да се каже за реакцията на българските власти, които от 20 години забавят надграждането на пътните връзки с Румъния и дори сега не изглеждат наистина заинтересовани да върнат по този начин финансовия принос, реализиран последователно от румънските туристи.
Всяка година 3 милиона[5] румънски туристи пресичат Дунав мост между Гюргево и Русе, като повечето от тях имат за цел морското крайбрежие на България, а останалите отиват предимно в Гърция, но също и в Северна Македония и Албания. От години закъсненията при транзита по този мост се измерват с часове в двете посоки. Надеждата за намаляване на времето за чакане с присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство изчезна само няколко месеца след този дългоочакван момент: през юли миналата година българските власти започнаха основен ремонт на частта от моста, която им принадлежи, като крайният срок за завършване[6] е лятото на 2026 г. Подобни основни ремонтни работи бяха извършени и на румънската част на моста, но в периода 2015-2016 г., т.е. с десетилетие по-рано.
Освен това, за всеки румънски турист, който пътува към София, пътят е истински ад, тъй като е натоварен и в лошо състояние. Същото важи и за българските шофьори, тъй като цялата зона в близост до Румъния няма дори модернизирана пътна мрежа. Видин, Русе, Дуранкулак или Добромир са места, където румънските, но и българските шофьори страдат без вина, заради пътната инфраструктура, която е останала далеч зад настоящите нужди.
Всъщност, магистралната мрежа на България е концентрирана в южната част на страната, като има добра пътна връзка с Турция чрез магистрала „Марица” (A4) и с Гърция чрез магистрала „Струма” (A3). Северната част, където България граничи с Румъния, няма магистрала, която да улеснява автомобилния транзит между Букурещ и София, а с това и милионите румънски туристи, които всяка година посещават българското крайбрежие. Нестабилната пътна инфраструктура в северната част на съседната страна доведе до изоставане в икономическото развитие в сравнение с южната част, което от своя страна доведе до масово изселване на населението: през същите две десетилетия, в които броят на румънските туристи нарасна постоянно, северната част на България загуби 20 % от населението си[7], ситуация, в която дори някои български експерти препоръчват като противодействие засилване на сътрудничеството със съседна Румъния[8].
На политическо равнище необходимостта от значително подобряване на пътната мобилност между Румъния, България и Гърция беше призната още през 2023 г., когато премиерите на трите държави подписаха съвместна декларация[9] в този смисъл. Година по-късно това желание придоби военен характер с подписването на писмо за намерения с една и съща цел от министрите на отбраната на Румъния, България и Гърция в рамките на срещата на върха на НАТО[10] във Вашингтон през юли 2024 г. Вероятно под това знаме, българската страна впоследствие напредна с проекти като участък от магистралата Варна – Бургас[11], с начален срок 2027 г., и участък от магистралата Русе – Велико Търново[12], с краен срок 2029 г. Към тях се добавя проектът за „мост Гюргево – Русе 2”, за който румънските власти обявиха търг за проектиране[13] през юли тази година и предвиждат 2030 г. като краен срок за завършване.
Всички тези проекти са добре дошли, но няма да доведат до подобряване на пътната връзка между Букурещ и София. Бъдещата магистрала в северната част на България ще спира до Велико Търново, откъдето остават още 200 км до София. Затова и отбелязвам, че все още предстои да се реализира колосалният потенциал, който имат двустранните отношения между България и Румъния, както и коридор от непрекъсната магистрала, свързващ Букурещ, София и Атина, а по-нататък и тези три столици на Европейския съюз със Скопие и Тирана, като по този начин се формира единно балканско пространство.
[1] https://www.rri.ro/turist-roman-in-lume/din-nou-despre-turistii-romani-in-bulgaria-id875320.html
[2] https://termene.ro/articole/romanii-lasa-peste-jumatate-de-miliard-de-euro-in-bulgaria-in-timpul-vacantelor#:~:text=Business%20News-,Rom%C3%A2nii%20las%C4%83%20peste%20jum%C4%83tate%20de%20miliard%20de%20euro%20%C3%AEn%20Bulgaria,au%20cheltuit%20pe%20litoralul%20rom%C3%A2nesc&text=Bulgaria%20a%20avut%20mai%20mul%C8%9Bi,Bulgaria%20%C3%AEn%20perioada%20mai%2Dseptembrie.
[4] https://www.profit.ro/povesti-cu-profit/turism/un-milion-de-romani-au-vizitat-bulgaria-in-2015-15423077
[5] https://romania.europalibera.org/a/premierul-si-seful-de-la-transporturi-se-spala-pe-maini-in-privinta-bacului-care-ar-trebui-sa-relaxeze-aglomeratie-de-pe-podul-giurgiu-ruse/33078553.html
[6] https://www.byjulia.ro/podul-giurgiu-ruse-2-ani-reparatii-pe-partea-bulgara/#:~:text=Actualizare%2007%20iulie%3A%20%E2%80%9ERepara%C8%9Biile%20la,Bulgariei%20din%20Bucure%C8%99ti%2C%20Ivaylo%20Marinov.
[7] https://friendshipbridge.eu/2024/08/15/north-bulgaria-the-poor-relative-en/
[8] Idem 7.
[9] https://www.eureporter.co/world/greece/2023/10/12/romania-greece-and-bulgaria-want-to-build-a-highway-and-rail-transport-corridor-connecting-the-three-countries/
[10] https://english.mapn.ro/cpresa/6299_Letter-of-Intent-signed-Romania,-Bulgaria-and-Greece-for-the-creation-of-a-Military-Mobility-Corridor-
[11] АПИ: Магистрала „Черно море“ започва да се строи в края на 2026 г. – Investor.bg
[12] Магистралата Русе – Велико Търново трябва е готова до 2029 г. – По света и у нас – БНТ Новини
[13] https://hotnews.ro/pas-important-pentru-noul-pod-peste-dunare-de-la-giurgiu-care-sunt-companiile-care-vor-decide-unde-va-fi-construit-si-ce-tip-de-pod-va-fi-2019750
Снимка: Дунав мост при Русе преди началото на ремонта на българския му участък (източник: Агенция „Пътна инфраструктура“)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
