За кого работи настоящата данъчна система в България, доколко целите при въвеждането ѝ бяха изпълнени, какви са негативните последствия и какъв модел може да донесе повече справедливост за над 95% от работещите българи?
Николай Драганов
Тази статия бе публикувана на 16 ноември 2018 г. на българската секция на сайта „Барикада“.
Българската данъчна система е несправедлива и облагодетелства малцина за сметка на огромното мнозинство, което търпи негативните последствия. Въведеният преди 10 години данъчен модел е уникален за Европейския съюз в негативно отношение, пречи на развитието на българската икономика и подкопава демокрацията.
Около тези изводи се обединяват група икономисти, университетски преподаватели, журналисти, синдикалисти и други, които стоят зад турнето „За кого са ниски ниските данъци“. Целта на кампанията е повдигане с нова сила на дебата за българската данъчно-осигурителна система като фундамент на обществото чрез срещи и дискусии в няколко български градове. Специално за случая е издадена и брошура с факти и графики, които обобщават негативните последствия от настоящата данъчна система, опровергават митовете, чрез които тя бива налагана и предлагат алтернатива.
„Решихме да направим кратка серия от дискусии в различни градове в страната, за да се разбие стереотипът, че данъчната политика е поле за изява само за т.нар. експерти. Като фундамент на обществото, данъчно-осигурителната политика засяга всички ни и ако не разбираме нея, трудно бихме могли да разберем случващото се във всички останали сфери“, заяви един от организаторите Мирена Филипова в началото на първата среща от турнето, която се проведе в Стара Загора.
До края на тази година подобни срещи ще бъдат проведени и в Бургас и София. Организатор е сдружение „Солидарна България“, а инициативата се осъществява с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“.
Филипова посочи, че в някакъв смисъл кампанията е продължение на инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, проведена през миналата година. „Тази инициатива беше създадена с цел да се заговори по темата неравенство. Тема до голяма степен неглижирана и от управляващите, и от опозицията. Макар статистиките да показват устойчивото първенство на България сред страните от ЕС по този показател – в страната мерки не се взимат. Неравенството между доходите на 20% най-богати и 20% най-бедни у нас е 8.2 пъти, като ръстът му също е устойчив в последните години. За сравнение, средното ниво по този показател в Европейския съюз е 5.2 пъти“, подчерта тя.
От предложения нов данъчен модел ще спечелят всички българи с доходи до 3000 лева, които ще платят по-малко данъци. Такива са над 95% от работещите у нас според официални данни на финансовия министър Владислав Горанов.
„Основни постулати в миналогодишната инициатива бяха въвеждането на необлагаем минимум поне до размера на минималната работна заплата за доходите на всички работещи – което при минимална работна заплата от 510 лв., оставя у всеки работещ около 50 лева повече. Второто предложение бе въвеждането на диференцирани ставки на ДДС за стоки от първа необходимост – детски храни и стоки, лекарства, учебници, книги. Макар тези мерки да съществуват във всички останали европейски страни, в България те изглеждат като екзотично предложение“, добави Филипова.
Новата кампания надгражда тези две искания и се обявява за отпадане на максималния осигурителен праг и въвеждане на прогресивност в скалата за облагане на доходите на физическите лица, като предложения модел ще облагодетелства всички работещи с доходи до 3000 лева, които ще платят по-малко данъци, отколкото при настоящия плосък модел.
Кампанията стъпва до известна степен и на академичния доклад „Плосък данък или демокрация“, публикуван през миналия месец.
„В България действа система, която диспропорционално товари огромното мнозинство от хората за сметка на едно малцинство“, заяви по време на дискусията в Стара Загора финансистът Константин Проданов. „Големият проблем дори не е, че най-заможните представители на обществото, които са единствените печеливши от сегашната данъчна система, не инвестират спестените пари в нещо различно от показно потребление, луксозен внос и силиконови атрибути. По-големият проблем е, че това засилване на неравенството – оставянето на много голям разполагаем доход в една много малка група на върха – води до изкривяване на политическите процеси. Онези на върха създават, с оставените им пари, финансови зъби и не си купуват заводи, не създават работни места, а си купуват политици, медии и говорещи глави“, добави Проданов.
Според него е най-важно да бъде казано, че сегашната данъчно-осигурителна система изземва от онези, които имат нужда да потребяват и раздава на онези, които не потребяват стоки, а политици. „Потребявайки политици, те могат да създадат такава ситуация, която например наблюдаваме на пазара на горивата в момента. Цената на горивата у нас преди данъци и акцизи е сред най-високите в ЕС. 24 от 28 страни имат по-ниска цена на горивата преди данъци и акцизи. Това е така, защото имаме няколко големи фирми, едър капитал, които държат политици в джоба си, те могат да си позволят да слагат такава надценка“, заяви той.
Сред лекторите в Стара Загора бе и журналист от „Барикада“ Николай Драганов, който обърна внимание на факта, че у нас големите медии и журналистите са в дълг на обществото, тъй като са успели през годините да убедят обществото, че данъчна система е „твърде сложна и експертна тема“, от която не е необходимо хората да се интересуват, като по този начин са го лишили от информираност по фундаментален въпрос.
С помощта на тази заблуда от години у нас се осъществява изсмукване на ресурс от мнозинството в полза на малцина, посочи той и представи цитати от Бойко Борисов, Владислав Горанов, Менда Стоянова, които наслагват безкритично в обществото мантрата, че България трябва да се гордее със своите ниски данъци. „Данъците наистина са ниски, но за една определена дребна прослойка, докато мнозинството трябва да компенсира тяхното благоденствие, тупано като брашнен чувал – за тях данъците далеч не са ниски най-вече поради отсъствието на необлагаем минимум и максималния осигурителен праг“, коментира той.
Другата голяма мантра на последните 10 години е, че ниските данъци за най-заможните ще ги стимулират да създават работни места, но реалността е показала съвсем друго, а отличен пример за старозагорци в тази посока дойде от самата зала, от която бе посочено името на бизнесмена Николай Банев. „Данъците са ниски за тези като него, за хора като Делян Пеевски, който за миналата година е декларирал 37 млн. лева и едва ли е случайно, че ДПС е най-върлият защитник на плоския данък и настоящата данъчна система“, каза още той.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
