24 април, 2024
sorin_ionita_interviu_700
Сорин Йоница (снимка: Владимир Митев)

Румънският политолог и директор на НПО-то Expert Forum говори пред блога „Мостът на приятелството“ за стратегията на трите основни партии на парламентарните избори от 11 декември, за тайната на успеха на социалдемократите, за ролята на националистите и за влиянието на международния контекст върху вота

Владимир Митев

Сорин Йоница е експерт по реформа на публичната администрация, по развитие и по местна политика. Той е съветник на Съвета на Европа, Световната банка и Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за Източна Европа и Балканите. Бил е преподавател в Маастрихтската школа за мениджмънт. Завършил е Политехническият институт в Букурещ. Има магистратура от Централноевропейския университет в Будапеща и е бил стипендиант „Фулбрайт“ в Университета „Джорджтаун“, Вашингтон.

Интервюто с Йоница бе осъществено на 13 декември – два дни след парламентарните избори в Румъния, спечелени от Социалдемократическата партия с 45,5%. Втори резултат показа консервативната Националнолиберална партия – 20%. Трета по брой гласове беше новата формация Съюз „Спасете Румъния“ на алтернативния политик Никушор Дан, превърнал се в изразител на интересите на младата част от средната класа – програмисти, активисти по граждански каузи, хора със свободни професии и от корпоративния сектор.

Господин Йоница, битката срещу корупцията е поддържана от много румънци, а Социалдемократическата партия има проблеми с правосъдието. Защо тогава тя спечели с такъв добър резултат?

Всички се питат това. Очевидно е, че хората искат борба с корупцията. Всички – богатите, бедните, провинцията. Точно както и в България. Проблемът е, че ако става въпрос за определен местен лидер или кмет, хората знаят, че той корумпиран. Но половината биха казали: „Той е корумпиран, но е наш. Води битка с Букурещ. Носи пари в нашия град или село. Да, краде малко. Но всички сме румънци. Всички правим това. Той обаче се бори за нас. Развива проекти.“ Така че ето го обяснението. Хората биха казали, че антикорупционната прокуратура DNA трябва да работи за онези по върховете, а за тяхното общество правилата трябва да се прилагат по-леко.

Второто обяснение, е че Социалдемократическата партия е най-дисциплинираната. Тя изкарва хората на вот без никаква идеология, просто с помощта на кметовете. За нейните избиратели няма значение дали някой е ляв или десен, дали е корумпмиран или не. Това е най-силната партия.

Освен това нейните противници са слаби. Либералите се провалиха тази година и на местните, и на парламентарните избори. Отне им гласове новата гражданска партия – Съюзът „Спасете Румъния“ на Никушор Дан. Там има и неомарксисти, и либертарианци, и хора с други идеологически пристрастия. Те никога не са се занимавали с политика преди. И отнеха гласове от Националнолибералната партия. Гласът за тази нова партия беше антисистемен вот.

Обяснение №4 е, че на предишни избори Социалдемократическата партия все успяваше да подразни хората. Социалдемократите загубиха три президентски избори под ред. На последните избори през 2014 г. те атакуваха тежко през последните няколко седмици. Подразниха хората и те гласуваха против тях. Това бе урок за социалдемократите.

Например, кметицата на Букурещ Габриела Фиря бе една много агресивна журналистка преди да стане градоначалник на столицата. Беше махленка. Но сега тя не се появи въобще в кампанията на социалдемократите. Те проведоха една спокойна кампания. И спечелиха. Научиха урока си – да стоят тихи и спокойни. Да не дразнят хората.

На президентските избори Виктор Понта бе говорил разни националистически формули броени дни преди вота, атакува НПО-тата, нападна пресата без това да бе необходимо. Сега вече не направи така. И той беше тих. Вместо социалдемократите националистическата партия „Обединена Румъния“ говореше. Те са подобни на „Атака“ в България. За мене е голям успех, че не влязоха в парламента.

Но Социалдемократическата партия са умерени хора. Драгня говори с Чолош да отложи някои данъчни мерки, т.е. обещания от кампанията да не бъдат приложени на практика. Знаем, че Драгня може би иска да бъде премиер и да стане и президент през 2019 г. Няма никакъв интерес да унищожава държавата, като продъни бюджета. А лудите глави – националистите, останаха вън от парламента.

Добрата новина е, че Себастиан Гица – лидерът на Партията „Обединена Румъния“ ще бъде арестуван на втория ден, след като мандатът на парламента изтече, защото срещу него има съдебно дело. Лошата новина е, че социалдемократите ще правят в продължение на 4 години това, което искат – без особена опозиция.

Вън от парламента съществуват и други институции – например DNA. Те могат да бъдат опозицията. А в първите си думи след обявяването на резултатите Ливиу Драгня на практика поиска мир.

Той иска мир, защото срещу него също има съдебно дело и предстои да бъде разпитан от DNA. Но как би могло да има мир. Драгня трябва да влезе в дискусии с Йоханис. И ако сега не успее да стане премиер, няма да успее никога. Има максималният резултат, няма конкурент. Ако Йоханис не го предложи или не го иска, Драгня ще говори.  Йоханис обаче не може да му обещае, че правосъдието ще бъде възпряно. По-скоро след една година може да прави други неща в парламента, които да пречат на прокуратурата. Например да намали бюджета на антикорупционните институции като DNA и ANI. Или когато дойде време да прави назначения в съдебната система, да назначи хора, които са със спорна репутация. И така в рамките на две години да неутрализира правосъдието.

Каква е вероятността да има мир между технократизма т.е. между хората зад Дачиан Чолош и Социалдемократическата партия? Дори самото технократско правителство на Чолош беше нещо подобно…

Да, то беше правителство на Социалдемократическата партия. Те имаха вицепремиер. Но успяха да накарат хората да забравят тези факти. Нападаха технокрацията. Само че тя вече не съществува, защото Чолош няма да е премиер. Националнолибералната партия също има корумпирани в своите редици. Не са много по-различни от социалдемократите. Просто са една идея по-ограничени. Не изричат глупостите, които чуваме от социалдемократите. Една част от либералите биха се радвали също да сложат край на DNA, защото тази институция не им харесва и на тях.

От друга страна Съюзът „Спасете Румъния“ няма съдебни дела срещу себе си. Заедно либералите и хората на Никушор Дан имат 30%. В парламента влезе и Бъсеску. Той знае как да прави политика. Може да успее да си увеличи партията в парламента като привлече хора от Националнолибералната партия. Може Бъсеску от парламента да привлече под знамената си и кметове и да си създаде една по-голяма партия.

Как бихте коментирали стратегиите на партиите на тези избори?

Либералите нямаха никаква стратегия. Техният подход беше да се крият. Нямат лидер. Имаха двойнствена връзкас Чолош. Той не влезе в партията и не направи кампания. Президентът Клаус Йоханис е с либералите, но също не участва в кампанията. Стратегията на социалдемократите беше същата като от местните избори – да бъдат тихи, да правят кампания чрез партийната машинария без да вдигат врява и скандали на централно ниво.

Има ли стратегия, според която социалдемократите се бият най-вече в селата и малките градове?

Исторически погледнато, те получават най-много гласове винаги в селските райони. Но сега ги подкрепиха и много хора с образование. И това обяснява високият резултат. Това, което не знаем е как са гласували румънците по социални групи. Просто липсват сериозни изследвания на изборното поведение.

От друга страна противникът на социалдемократите – либералите, бяха наистина слаби. Не успяха да предложат личности. И не показаха нищо сериозно.

Посланието на Съюза „Спасете Румъния“ достигна ли до върха на своите възможности?

Могат да се забележат няколко неща. Хората на Никушор Дан нямат послание по оста ляво-дясно. Тяхното послание е против системата. Програмата им според мене няма голямо значение. Кандидатите им бяха подкрепени за това, което са като личности. Призовават за повече прозрачност и за повече европеизация. Борбата с корупцията също е тяхна кауза и е ясно, че това означава и послание против системата. Ясно, е че в местните избори Съюзът „Спасете Румъния“ получи добър резултат в университетските градове. Така че явно образованите и информирани младежи са припознали партията за своя. Може би тя би могла да има и по-добър резултат, но е постигнало толкова, колкото е могла. Успя да стане национална партия. Става въпрос за предприемачески настроен електорат, който е информиран. Не е ясно къде стоят по оста ляво-дясно. Може би това ще се изясни в парламента.

Възможно ли е да възникнат вътрешни конфликти?

Ако за тях е важно да няма корумпирани, тогава трябва да бъдат сплотени. Едни от тях са либерали, други са по-леви. Едни са писатели и журналисти, други са мениджъри. Нормално е да имат различно мислене и идеи. Това ще се види в парламента. Но във всеки случай за тях резултатът е успешен. Голямата им битка беше за това хората да разберат, че партията съществува. Дори се появяваха по съмнителни телевизии. Един от важните въпроси е дали са отнели гласове от либералите или са накарали да гласуват хора, разочаровани от традиционните партии. Трябва да има изследвания за това.

Как Брекзита и победата на Тръмп повлияха на тези избори?

Пълната част на чашата е, че в парламента не влязоха екстремисти. Националистическата партия „Обединена Румъния“ бе създадена по-малко от половин година преди вота от силни хора с ресурси. Тя бе най-видимата през последните месеци. Но не успя да премине прага. Лидерът й Себастиан Гица използваше реторика като на „Йобик“ в Унгария или на Националния фронт във Франция –срещу хората в Брюксел, срещу Сорос. Така че има пряко влияние на външната среда от последните месеци. Видяха какво се случва в Европа и играха твърдо. Взеха 2-3%.

Имаше и едни други националисти, които идват от студентските среди. Те видяха, че от Европа идва дискурс, базиран на изолационизъм, протекционизъм, противопоставящ се на мултинационлните компании. Казаха: „Хайде да ядем храна, произведена в родината, да поддържаме традиционните ценности, църквата, да се противопоставим на гейовете и желанието им да сключват брак. Има петиция с над 3 млн. подписа, която иска Конституцията да се измени, така че да дефинира бракът като връзка между мъж и жена. В крайна сметка Виктор Понта и Себастиан Гица казаха открито: „Ние сме с Тръмп.“

Спомням си за времената, когато Бъсеску беше президент, а Понта премиер и за отношенията им се използваше термина „съжителство“. До каква степен можем да очакваме съжителство на социалдемократите с Йоханис?

Ще има такова със сигурност. Въпросът е кой ще е премиер. Йоханис може да откаже определена личност. Но премиерът ще е от социалдемократите със сигурност.

Ако трябва да представите позитивна теория за тези избори каква ще е тя?

Не бяха избрани екстремисти. Първото нещо, което ми се искаше на този вот, беше да не влизат в парламента. Останахме проевропейска държава. Днес Социалдемократическата партия е по-спокойна, отколкото беше преди две години. Но сигурно ще контролират всичко. И ще политизират всичко.

Прочети и на румънски език!

Виж подборка на всички статии на блога за парламентарните избори през 2016 г. в Румъния!

About Author


Discover more from Мостът на приятелството

Subscribe to get the latest posts to your email.

Leave a Reply

Discover more from Мостът на приятелството

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading