Винтила Михайлеску: Вотът в Румъния бе прагматичен, а не емоционален
Share this:
Румънският културен антрополог разкрива защо на изборите от 11 декември нямаше негативен вот и кои са добрите новини за страната от гласуването
Владимир Митев
На президентските избори през 2014 г. в Румъния и зад граница имаше небивала мобилизация за гласуване, която даде победата на кмета на Сибиу Клаус Йоханис в ущърб на фаворита и тогавашен премиер Виктор Понта. В голяма степен тази мобилизация беше провокирана от негативното отношение на градската средна класа и младите против лидера на социалдемократите. На изборите от 11 декември 2016 г. обаче нямаше негативен вот. Защо?
Няколко дни преди румънските избори в. Adevărul представи изследванията и заключенията на психолога от Клуж Напока Даниела Думилеску за негативния вот на избирателите от психологическа гледна точка. В повече от 100 изледвания сред над 350 000 души от целия свят се вижда, че хората, които възприемат света и бъдещето като враждебни и създаващи несигурност – заради тероризъм, военни конфликти, природни бедствия, самолетни инциденти, са по-склонни към консерватизъм в политическите си действия. Но това тяхно възприятие ги мобилизира да гласуват и преодпределя предпочитанията им към крайни избори, лишени от логика. Думилеску смята, че избирателите са склонни в тези случаи да подкрепят кандидати, които могат да ги защитят най-добре – да предложат сигурност, свобода и т.н. Показателна в това отношение е трагедията в клуба „Колектив“, извела младите румънци на протести и довела до падането на правителството на Виктор Понта. Заключението е, че страхът е един общ фактор, който може да повлияе на мнението на електората. Друга емоция, задвижваща хората, е несправедливостта.
Блогът „Мостът на приятелството“ се свърза с румънския културен антрополог Винтила Михайлеску, за да разбере повече за емоциите, предопределили резултата на сегашните избори, и какво следва за Румъния след тях.
Кои емоции доминираха парламентарните избори от 11 декември 2016 г.? Защо не забелязахме негативен вот или мобилизация през последните дни на вота?
Новите правила на изборите ограничиха уличната реклама и формите на предизборен сблъсък. Така че публиката не бе много изложена на въздействието на изборите. Нито бе особено активизирана от тях. В същото време изборният процес протече без инциденти. Така че и мотивът с нередностите нямаше как да провокира народен бунт срещу системата, както беше на президентските избори през 2014 г. Накратко, царяха тишина и спокойствие. Една от причините, заради които избирателната активност беше ниска, беше липсата на „емоционален вот“ като на предишните избори.
От друга страна, недоволството към сегашното правителство на технократите, дори и поддържано декларативно от либералите, не се изрази в негативен вот. Срещу кого могат да изразят неудовлетворението си избирателите при положение, че правителството така или иначе приключва управлението си? Националнолибералната партия разочарова много, но никога не е била възприемана като опасност за нацията. А новата партия на граждански активните младежи – Съюзът „Спасете Румъния“ (USR) сега за първи път излезе на сцената. Тя влезе в парламента с един добър резултат от 9%, получен заради гласовете на младежите. 28% от тях са гласували за USR. Много от другите румънци нямаха вяра в тази партия. Но независимо от множеството иронични коментари и инсинуации срещу нея, никой не я възприе в достатъчна степен като опасност, за да бъде мобилизиран масов негативен вот сред населението.
Накрая, единствената партия, която от дълго време мобилизира срещу себе си негативен вот сред класическата градска десница – Социалдемократическата партия, остана единствената цел и бе атакувана по едни не много елегантни начини – и от либералите и от по-малките партии. Социалдемократите обаче си дадоха сметка, че не трябва да реагират, че трябва да останат спокойни и да продължат да представят своята управленска програма. Социалдемократическата партия бе възприета по-скоро като жертва на тези избори. И това им донесе допълнителни гласове. Накратко, сегашните избори представляват един прагматичен вот. В дадения контекст нямаше кой да е недоволен. Дори и образованите младежи от градовете, които винаги са гласували почти изцяло за десницата, в момента пуснаха многобройни бюлетини за лявото – може би заради мотивите, посочени по-горе. „Страховете“, за които говорите, съществуват в обществото, но бяха притъпени и не доведоха до мобилизация в последните сто метра на изборите.
Какво следва за Румъния след изборите от 11 декември? Ако говорите не относно партиите, но от гледна точка на социалните групи, на ценностите и на посоката, в която се движи нацията, накъде се насочва Румъния след изборите?
При положение, че има абсолютно мнозинство на една-единствена партия, румънското общество може да очаква един период на спокойствие и стабилност, но и риск от партиен „монопол“. Има силна лява партия и обществените слоеве в по-тежко положение могат да очакват повишение на заплатите и други позитиви за себе си. Но при положение, че PSD включи в себе си и една поредица от десни елементи, предприемаческата класа също няма значителни мотиви за тревоги. Що се отнася до проруската ориентация на комунистическото крило на партията, мисля, че това е по-скоро една пропаганда на другите партии и нереален риск. От друга страна, пълният провал на двете национал-популистки партии, които не влязоха в парламента и най-голямата вяра в ЕС в региона, която показват румънците, означават, че има всички шансове популистките и антиевропейските настроения да бъдат държани под контрол още време. А това според мене е най-важната добра вест от сегашните избори в Румъния!
Прочети и на румънски език!
Виж подборка на всички статии на блога за парламентарните избори през 2016 г. в Румъния!
