Димитър Бечев: От жизненоважно значение за България е да избегне маргинализацията си в променящия се ЕС
Share this:
Експертът по международни отношения търси българския отговор на тенденцията към „Европа на скоростите“ в максимално бързо приемане на еврото и включване в банковия съюз
Владимир Митев
Д-р Димитър Бечев е преподавател в Университета на Северна Каролина, а също така и старши изследовател към Атлантическия съвет, организация със седалище във Вашингтон. Неговата книга Rival Power: Russia’s Influence in Southeast Europe ще бъде публикувана от Издателството на Университета “Йейл” през август. Той е автор на множество книги, научни статии, доклади, медийни коментари по въпросите на външната политика на ЕС, Балканите, Турция и Русия. Д-р Бечев притежава докторат от Оксфордския университет, специализирал е в Харвард и London School of Economics.
– Господин Бечев, след референдума, одобрил Брекзит, и избирането на Тръмп за американски президент се задвижиха промени и в ЕС, които са обобщавани с формулата “Европа на скоростите”. Паралелно с техния ход влиятелни сили вън от ЕС – Китай, Русия и Турция, упражняват нарастващо икономическо влияние върху Централна и Югоизточна Европа. Какъв трябва да е българският отговор на променящата се международна среда и на тенденцията за “Европа на скоростите”?
Европа на много скорости е реалност от дълго време, тъй като не всички страни членки са включени в Еврозоната и Шенген. След Брекзит точката на тежест в ЕС се измества още повече по посока на Еврозоната. Българският отговор би трябвало да е насочен към действия за приемане час по скоро на общата валута. В краткосрочна перспектива – включване в Банковия съюз. Отношенията с Китай, Русия и Турция нямат толкова директна връзка според мен.
– С приближаването на 2018 г. се активизират дискусиите и коментарите какви политически инициативи и акценти би трябвало да запълнят със съдържание българското председателство на ЕС. Някои от лансираните идеи поставят ударение върху миграцията, външните граници на ЕС или образованието. Има и предложения за по-активни европейски действия в черноморския регион. Какви теми и идеи би трябвало да оформят политическата същност на българското председателство на ЕС?
За съжаление дискусията е изцяло насочена към битово-логистични въпроси и приоритетите остават на заден план, ако въобще са обсъждани. Със сигурност трябва да са теми, които са от жизнено значение за България. Бъдещите отношения и институционална уредба на връзките между страните в еврозоната и тези извън нея, с цел да се избегне маргинализация на страни като България, са именно такава тема.
– Една от тенденциите, които се наблюдават в ЕС в последно време е засилване на регионалното общуване – например в средиземноморски формат или в рамките на Вишеградската четворка. До каква степен българо-румънските отношения и регионалното сътрудничество в района на Черно море биха могли да са жизнеспособен български отговор на тенденциите за регионализъм и общуване “по клубове” в ЕС?
Скептик съм. Все пак още 2007 г. Букурещ и София прокараха т.нар. Черноморска синергия, стратегия възприета тогава от Европейската комисия (Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Европейски съвет инциативата „Черноморска синергия“ през април 2007 г. ЕП издава резолюция, с която я подкрепя през януари 2008 г. Официалният й старт е на среща на външните министри на ЕС и черноморските страни в Киев през февруари 2008 г. – бел.ред.). Не виждам някакви реални резултати. Истината е, че ЕС има мрежа от двустранни отношения със страните в Черноморския басейн, които се стремят към по-тясна интеграция – например Украйна, Грузия и Молдова. Регионалните формати имат допълващо значение обикновено, но в конкретния случай не е особено ясно какво може да се постигне.
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
