Любомир Кючуков: Европа трябва да има стратегия за региона на Черно море – единственото европейско море останало в момента „безпризорно“

Най-естественото сътрудничество в рамките на ЕС е това между Румъния и България, смята българският дипломат

Интервю на Владимир Митев

Любомир Кючуков е български дипломат от кариерата и външнополитически анализатор. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал е в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Започва дипломатическата си кариера като аташе в българското посолство в Букурещ. Бил е заместник-министър на външните работи, член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България, член на Съвета по евроинтеграция към Министерския съвет. В периода 2009-2012 г. е посланик в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски, ползва италиански език.

Господин Кючуков, на кръгла маса, организирана през април в София от Института за икономика и международни отношения, Фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество  бе представена идеята за създаване на европейска стратегия за черноморския регион, която да се превърне в инициатива по време на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. Каква е същността на тази идея? В какви конкретни действия на ЕС и на страните от региона тя може да се материализира?

Предложението, което лансирахме съвместно с посланик Бисерка Бенишева, е България, в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС – иначе казано, дългосрочна стратегия на Съюза за черноморския регион. Още повече, че преди няколко години и Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за това. През 2003 г. Гърция заложи като приоритет на своето председателство присъединяването на Балканите към ЕС. В резултата на това бе приет Солунският дневен ред, който оттогава насам определя европейската политика спрямо региона. По време на френското председателство през 2008 г. бе създаден Средиземноморският съюз, който наред с 28-те страни членки на ЕС обхваща и 15 държави от Северна Африка и Близкия изток. Същевременно ЕС има своя стратегия за Балтийския регион с разгърнати форми и утвърдена мрежа на сътрудничества, включително и с Русия. Като че ли единственото „безпризорно” море на ЕС е Черно.

От 2013 г. насам конфронтацията в черноморския регион нараства. В момента Турция и Русия имат сложни отношения с ЕС, докато Украйна и Русия са в противоборство. До каква степен в тези условия на противопоставяне е реализируема инициативата за европейска стратегия за черноморския регион и за по-интензивно регионално сътрудничество? Как тя би могла да повлияе на противоречията вътре в региона и между ЕС и отделни държави в него?

Проблемите са налице и те са многобройни – конфликтът в Украйна, Крим, многобройните замразени конфликти в постсъветското пространство, ескалацията на напрежението, надпреварата във въоръжаването от типа „студена война”, съприкосновението на геополитически силови линии с конфликтни интереси, рисковете от международния тероризъм и радикалния ислям и т.н. Самото им изброяване показва, че не е достатъчно те просто да бъдат констатирани, а да се търси тяхното активно и съвместно решение. Една пасивна позиция не би решила нито един от тези проблеми. А за да бъде ЕС фактор в региона, да има проактивна, единна и последователна позиция, той следва преди всичко да формулира своите ясни стратегически цели. За момента ЕС е снижил активността си в регионален план, основният акцент е поставен върху проблемите на сигурността, включително и в рамките на НАТО, като същевременно се наблюдава засилено, макар и съпроводено с трусове, сътрудничество между двете основни регионални сили тук – Русия и Турция. Всичко това прави дебата за приемането на стратегия на ЕС не просто наложителен, но и твърде закъснял.

Интервю на Любомир Кючуков за предаването “Събота 150” на Българското национално радио, в което той представя идеята за европейска стратегия спрямо Черно море, но анализира и състоянието на Балканите. Интервюто е със субтитри на румънски и на английски език. 

Българският вицепремиер Деница Златева участва с изказване на споменатата кръгла маса. Каква е позицията на българското правителство относно идеята? До каква степен тя е позната във водещите европейски държави и в страните от черноморския регион? Как те я възприемат?

За да се превърне подобна идея в държавна политика, тя следва да бъде припозната преди всичко от правителството и институциите на страната. В рамките на дебата идеята бе подкрепена от вицепремиера по европейските въпроси, но предстои новото българско правителство да се произнесе окончателно по нея. Следващите стъпки са консултирането ѝ с други страни-членки на ЕС, проявяващи интерес към проблема. Естествено е на първо място това да бъдат Румъния и Германия, с които преди десет години съвместно разработихме Черноморската синергия (европейската инициатива за регионално сътрудничество в Черно море – бел.ред). Също така трябва да се проведат консултации с Европейската комисия и с останалите две страни от тройката, с които България е в председателството – Естония и Австрия, за да може Черно море да бъде включено като проблематика в дневния ред на тези председателства. Позитивът е, че Австрия е традиционно активна в рамките на Дунавското сътрудничество, както и по отношение свързването на дунавския и черноморския регион, а след австрийското председателство следва румънското – страна, която винаги се е стремяла да играе активна роля в черноморския регион. С други думи разработването на Черноморска стратегия на ЕС би могло да започне в рамките на българското председателство и да приключи с нейното приемане по време на румънското.

През 2008 г. ЕС приема с водещата роля на Германия, Румъния и България концепцията за Черноморска синергия. Какво отличава сегашната инициатива от Черноморската синергия? Защо се налага нейното надграждане десет години по-късно?

Черноморската синергия беше важен момент в обръщането на ЕС на югоизток. Тя изповядваше включващ подход с участието на всички страни от широкия черноморски регион, даде тласък на редица конкретни форми на многостранно сътрудничество с активното участие и на ЕС. От друга страна, Черноморската синергия не разполагаше със сериозен финансов ресурс, което значително ограничи нейната ефективност. Тя пострада силно и от политическата конфронтация в региона, като вниманието приоритетно се насочи към друга европейска политика – Източното партньорство, която обаче бе изключваща като подход спрямо Русия и Турция. Десетгодишнината на Синергията налага анализ и оценка на нейната ефективност и решение за нейното бъдеще. Смятам, че Синергията следва да бъде реактивирана, като получи допълнителен финансов и институционален ресурс. Същевременно е нужно тя да бъде надградена и да се превърне в практически механизъм за осъществяване на по-широкия и дългосрочен стратегически подход на ЕС към региона на Черно море, въплътен в Черноморския дневен ред.

В ЕС като че ли е налице възход на регионалното общуване – например в средиземноморски формати на диалог или в рамките на Вишеградската четворка. До каква степен инициативата за Черноморски еврорегион е отговор на тази тенденция за регионализъм в европейската политика? Как тя би могла да се впише в плановете за предефиниране на съюза?

ЕС е в период на тежък дебат за своето бъдеще. Като независимо от това колко са сценариите – 5, както е в Бялата книга на Европейската комисия, 15 или дори 55, реално посоките са само две: назад към Европа на нациите (а за мен това означава по-скоро Европа на национализмите) или напред, към ново ниво на интеграция. Засега преобладава идеята за Европа на различните скорости, която позволява да се съхрани единството на Съюза след Брекзит, но залага сериозни проблеми и разделения занапред. За разлика от този подход, идеите за развитие на по-активно регионално сътрудничество и взаимодействие не формират нови нива на интеграция, а способстват за търсене на общи позиции и подходи на проблеми от общ интерес на няколко страни-членки на ЕС. От тази гледна точка оформянето на черноморски макрорегион не би могло да изпълнява подобни функции, доколкото в него ще участват както две страни-членки на ЕС, така и държави, които не членуват в Съюза.

По начало ЕС активно подкрепя изграждането на макрорегиони с цел търсене на решения на общи проблеми от страните от даден географски район, развитие на сътрудничеството и постигане на икономическа, социална и териториална кохезия. Към момента има създадени четири европейски макрорегиона: Балтийски (с участието и на руски региони), Дунавски, Адриатическо-йонийски и Алпийски. Създаването на Черноморски макрорегион би могло да се превърне в носещата конструкция на Стратегията на ЕС за Черно море и ефективен инструмент за нейното осъществяване, доколкото макрорегионите имат достъп и до европейските структурни и инвестиционни фондове.

В Югоизточна Европа обаче има място за регионално сътрудничество в рамките на ЕС и преди две години заедно с бившия външен министър Соломон Паси лансирахме идеята за създаване на Група Б-5 (или „Балкански Вишеград”) с участието на България, Румъния, Гърция, Хърватия и Словения (при евентуален неин интерес). Примерът на четворката от Централна Европа е достатъчно убедителен за ролята и ползите от подобно сътрудничество.

Вече доста години Румъния и България са възприемани в пакет от европейските си партньори, но вместо да оформят дуо в двустранното си общуване, те като че ли се разминават. Какви биха могли да са параметрите на тяхно по-активно сътрудничество в двустранен план и в Черно море, ако регионът бъде дефиниран не като предизвикателство за сигурността, а като място за взаимноизгодни икономически проекти в духа на регионалното сътрудничество?

По силата на една не особено понятна логика в етапа на кандидатстване и първите години на членство в ЕС България и Румъния като че ли бяха по-скоро в режим на съревнование, отколкото на сътрудничество. Това си има своето обяснение, което обаче едва ли може да служи за оправдание – и двете страни бяха притиснати от необходимостта за довършване на необходимите реформи, от Механизма за сътрудничество и наблюдение (CVM), от сериозните вътрешни проблеми. Едва ли има по-естествено сътрудничество в рамките на ЕС от това между България и Румъния – както през призмата на общите проблеми, които решават (отпадането на CVM, приемът в Шенген, евентуално в Еврозоната, сигурността в района на Черно море и Балканите и т.н.), така и с оглед координация и защита на съвместни идеи и инициативи в рамките на ЕС. От ключово значение и за двете страни е да се опитат да променят: първо, отношенията към тях като за проблемни членове на ЕС;  второ, визията за нашия регион като за европейска периферия, генерираща повече проблеми, отколкото даваща добавена стойност за целия Съюз. Създаването на инфраструктура на практически двустранни и многостранни връзки в региона, независимо от многобройните проблеми и конфликти тук, на своеобразна структура от мрежи на диалог и сътрудничество, е задължителна предпоставка за това.

Прочети и на английски език!

Прочети и на румънски език!

About Author