Румънски пътешественик и блогър разказва за трите дни, които прекарва в Северозападна България и в Румъния в крайдунавския район на Оршова и Турну Северин

Раул Балдян

Тази статия бе публикувана на 12 октомври 2018 г. на сайта „Заминете надалеч“.

Освен курортите „Албена“ и „Златни пясъци“ България не е особено позната като туристическа дестинация за нас, румънците. За мене обаче започва да предизвиква интерес. Имах шанса да прекарам няколко дни на път в Северозападна България и Южна Румъния, да посетя нови туристически места от двете страни на Дунава. Пътищата в посетената от мене част на България са както ги знаем от разказите, т.е. малко по-лоши от нашите. Валутата е лев (1 лв = 2,4 леи). Обикновените хора са много дружелюбни. Можеш да се разбереш с тях чрез знаци или чрез употреба на произволна смесица от думи на всеки от нашите езици. Малцина от тях знаят чужд език.

4 октомври 2018 г. Враца, Природен парк „Врачански Балкан“, Чипровски манастир, червената църква „Света Троица“ в Боровица и Боров камък

Центърът за туристическа информация в града, разположен в бивша джамия, се намира на входа на природния парк. Създаден през 1989 г. природен парк „Врачански Балкан“ е вторият по големина в България и е убежище за много видове птици, влечуги, земноводни и растения. Когато излязохме от главния път, тръгващ от центъра, се изкачихме по пътека, от която се открива гледка към град Враца. На върха на хълма, по който води пътеката, има ресторант, където хапнахме. Не обичам да говоря за европейска храна, но останах впечатлен от супата с девисил и хлебчетата с масло и мащерка.

Чипровският манастир, като всеки друг, е отделен от агломерацията – на 25 км от Враца. Това е спокойно място с добре поддържан двор и няколко каменни сгради. Костницата на манастира ми се стори едновременно интересна и зловеща. Има помещение, където могат да се видят черепи като в природен музей.

При посещение на хана „Мадоната“ – място, където може да се спи, опитах две вина, произведени от близка винарна. Бялото, малко сладникаво, ми се стори много добро и бях много близо до закупуването на една бутилка за вкъщи.

Надвечер направихме разходка до Червената църква „Св. Троица“ край село Боровица и до Боров камък – разположени на 6 км от Белоградчик. Храмът е построен през 1866 г. от червен камък върху основите на друга църква. Червената църква предлага забележителна панорамна гледка към Боров камък – извисяваща се скала близо до църквата. Пак в тази зона се намира водопадът „Боров камък“, който времето не позволи да посетим.

5 октомври 2018 – Крепостта и червените скали на Белоградчик, Пещерата „Венеца“, Казаните на Дунава, Лицето на Децебал и Оршова

В утрото след красивия изгрев, видян от хотела, където спахме, заминахме за Белоградчик. Това е красив град, чиито улици лъкатушат в посока към Белоградчишката крепост. Тя е построена по време на Римската империя и разширена по времето на Видинското царство на Иван Срацимир през ХIV век. Заради разположението си сред червените каменни формации в зоната крепостта е била стратегическо място за наблюдение и защита – до 1885 г. (когато за последен път е използвана в Сръбско-българската война – бел.прев.). Това е важен исторически паметник за България, за който си струва да се посвети един цял ден или дори повече време. В района е развита мрежа от пътища и пътеки за велосипеди и маунтин байк, но може да се правят разходки и пеша по пътеките в основата на скалите.

Недалеч е пещерата „Венеца“, открита през 1970 г. и отворена за туристи през 2015 г. Тя представя голямо разнообразие от образувания (сталактити, сталагмити, колони, кристали) и не на последно място там живеят прилепи.

Следобед стигнахме до Казаните на Дунава в Румъния (участък от дефилето на реката, където Карпатите срещат реката и където водата има голяма дълбочина – бел. прев.). Минавал съм оттам през 2010 г., но съм пропуснал Лицето на Децебал, издълбано в една скала до мост, разположен на 18 км западно от Оршова. Там е и входът за Казаните на Дунава. Преди изграждането на водноелектрическата централа „Железни врата“ Дунавът е течал там бурно през дефилетата между Румъния и Сърбия. Навигацията е била много трудна. След като нивото на водата се издига с приблизително 35 метра, се създава сегашното водосборно езеро, а навигацията се извършва чрез шлюзове. Направихме разходка с моторна лодка по Дунава от базата на моста край Лицето на Децебал до входа на пещерата „Поникова“. По времето на комунизма, когато нивото на Дунава е било оптимално, политическите бегълци от Румъния преминавали тази част, плувайки, за да стигнат до сръбския бряг.

Приключихме деня на малък остров край Оршова, преди да се насочим към мястото за спане в Дробета-Турну Северин.

6 октомври 2018 г. – Регионалният музей „Железни врата“ в Дробета-Турну Северин.

Всички места от комплекса на музея „Железни врата“ в Дробета-Турну Северин, които представляват туристически интерес, са на открито. От години музеят е в ремонт. Независимо че Стогодишнината (от обединението на Румъния – бел.прев.) би могла да е повод завършек на работата, има малки, почти несъществуващи шансове ремонтът да приключи преди Нова година. Въпреки това обектите от културно-исторически интерес могат да бъдат посетени и за тях може да се научат важни неща. Всички са в района на археологическия комплекс.

Кракът на моста на Траян. Създаден от Аполодор от Дамаск по заповед на император Траян, това е първият каменен мост, построен над Долни Дунав за период от 1000 години. Това е и най-големият дъгов мост над Дунава – важно архитектурно постижение за античността. Мястото, където е бил „дакийският“ крак на моста, е запазено.

Римската крепост Дробета. Издигната преди Моста на Траян, това е първата конструкция на Римската империяв Дакия. Тя е направена заради стратегическата важност на кампаниите за разширението на империята на Балканите.

Римските терми са се намирали близо до крепостта, за да бъдат използвани от римските кохорти и от гражданите.

Смятало се е, че Римският амфитеатър, който се появява и на Колоната на Траян, не е съществувал в реалния живот, макар че е бил търсен неуспешно над 100 години. Но през 2010 г. е открит случайно в началото на разкопките за нови основи на мултифункционалния център към музея – в самия двор на регионалния музей.

Това бяха три интензивни дни, изпълнени с туристически обекти за посещение, от които успях да видя само няколко. Трябва ми повече време, за да представя задълбочено местата. Повече за туристическите обекти от трансграничната румъно-българска зона – т.е. от двете страни на Дунава, може да се намери на сайта audiotravelguide.ro.

Не знам как е при вас, но аз имам чувството, че прекалено често си правим екскурзии в Западна Европа и подценяваме по-близки туристически дестинации – например в България или в Украйна. Освен два тимбилдинга на българското крайбрежие, в които не бях много трезвен, и няколко пътувания до Гърция, това е първият път, когато посещавам южната ни съседка. Забелязвам с удовлетворение, че в нея има много повече да се види освен краставици (аз самият като жител на Трансилвания не знаех за този етикет, слаган в Румъния за българите, известни като градинари). Ако съм запалил интереса ви към България, и то не само по отношение на туризма, можете да ползвате сайта „Мостът на приятелството“ като източник на информация. Това е портал с новини относно България за румънци и относно Румъния за българи. Хайде да си стиснем ръцете със съседите оттатък Дунава и да чукнем наздравица за нашите страни, викайки в хор „Наздраве!“ или „Норок!“, както си се полага на нашите езици!

Прочети на румънски език!