Румъния на политическата токсоплазмоза

Как да четем намерението на Коалицията за семейството да се превърне в политическо движение

Дан Унгуряну

Тази статия бе публикувана на румънската секция на “Барикада” на 17 октомври 2018 г. В нея авторът коментира политическата и религиозната обстановка в страната след провалилия се “референдум за семейството”, който трябваше да измени Конституцията така, че бракът да се дефинира като съюз на мъж и жена, а не на съпрузи. За да бъде валиден референдумът, трябваше да пуснат глас над 30% от имащите право, но активността мина едва 20%. Повече за референдума и позиционирането на политическите партии спрямо него може да се прочете на български тук. Анализ за провала на референдума има тук.

Връзката между Коалицията за семейството, която иска да стане политическо движение, и партиите най-добре се описва от невроналната паразитология: токсоплазмозата потиска у мишките страха от котката. Тя ги изяжда, а токсоплазмозата се предава по-нататък.

Има червеи, които инфектират охлювите. Червеите карат охлювите да се катерят по скали, където птиците ги виждат и ги изяждат. Тениите, погълнати от мравки, ги карат да се покатерят на върха на тревните листа, където ги изяждат овцете – крайният реципиент на паразита.

Като брой петдесетниците са малко – процент и нещо. За да имат влияние, им трябват лостове в политиката. Един Сигярто тук – като генерален секретар на Националнолибералната партия и поддръжник на “Коалицията за семейството”, един Габриел Леш там – като министър на отбраната от Социалдемократическата партия, един Бен-Они Арделян – заместник-председател на Камарата на депутатите. Тези хора са малко, но стратегически са разпределени на позиции, където се вземат решения.

Преориентации и пренареждания при създаване на партия на Коалицията за семейството

Неопротестантите в Румъния са силни, защото са поели контрола върху партиите и върху дневния ред на православната църква. Контрола над партиите са получили чрез няколко стратегически разположени членове. Задаването на дневния ред на православната църква е налице, защото неопротестантите наложиха през последните две години доминиращата религиозна тема в масмедиите – ревизия на Конституцията и конституционна забрана на брака между лица от еднакъв пол.

Идеята на бившите ръководители на Коалиция за семейството да си направят политическа партия е, да кажем, не особено интелигентна. Петдесетниците и баптистите обхващат заедно до 2,8% от населението – под изборния праг от 5%. Протестантите реформатори обаче няма да се присъединят към тях.

Реформаторите в голямата си част са унгарци. Демократичният съюз на унгарците в Румъния е някъде около изборния праг от 5% и не може да си позволи да загуби дори един глас. Нито Бен-Онани, нито Йонатан Сигярто желаят да напуснат властовите си позиции в Националнолибералната партия и в парламента, за да започнат от нулата с малка партия.

От момента, в който бъде създадена партията на Коалицията за семейството – в голямата си част неопротестантска, се очаква православната църква да реагира негативно (въпреки че може да има и изненади, тъй като през последните две години тя бе напълно превърната в зомби от петдесетниците и от други фактори – например Каталин Думитру Василе – баптистки пастор, който е истинският шеф на Коалицията за семейството).

Ако използваме зоологически термини – за по-малобройните „вярващи“ остава да бъдат паразит в по-голямата партия. Православната църква (една овца) е направлявана „дистанционно“ от тенията, разположена в мозъка й (неопротестантите). Овца с тения в мозъка се нарича „овца капия“ (от cap – глава – бел.прев.). Същият термин важи за партиите – особено за Националнолибералната партия.

От поне пет години свещеник Константин Некула е постоянен гост на Владимир Пустан в неговата църква в Беюш (Северозападна Румъния), която е нещо като франчайз на петдесетниците. Франчайзът просперира икономически. Хория-Роман Патапиевич (консервативен интелектуалец – бел.прев.) говори в Клуж-Напока, където бе поканен от пастора Даниел Саланца – шефът на фондация Edictum Dei. Нещо средно между хумореска и гротеска са опитите на неопротестантите да си правят фондации с латински имена, за да звучат религиозно и уважително. Баптисткият пастор Каталин Влад също си е направил фондация – Prodocens. Такъв термин не съществува на латински. Това е псевдолатинска дума като в песните на групата Era – например Ameno (Dori me interimo. Adapare. Dori me. Ameno, Ameno, Latire) или като в историята за Хари Потър (хрумват ми лафовете Wingardium leviosa и Expelliarmus).

Тук е Некула, поканен при петдесетниците от Беюш. Там е пасторът Владимир Пустан, поканен от отец Помохач.

И Адриан Папахаджи, и Патапиевич, и Некула са говорили многократно в църква или във фондации на петдесетниците и баптистите. Некула обеща да се оттегли от публичния живот. Обещанието му на мига се оказа лъжа, защото е обявено участието му в Националната конвенция „Бъдещето на християнска Румъния“ в Клуж Напока.

Михай Нямцу би могъл да е звездата на партия на Коалицията на семейството (да я наречем Партия за традиционно православно възраждане на предците – на румънски Partidul Renaşterii Ortodoxe Strămoşeşti Tradiţionale – PROST). Но той със сигурност не иска да загуби статута си на талисман на Националнолибералната партия, чиято абревиатура може да се разчете и като Национална лига на петдесетниците. Това е парламентарна партия и няма смисъл тя да бъде напусната, за да се облече човек в дрехата на нова и малка политическа структура.

На Коалицията за семейството й беше лесно. Имаше една-единствена цел – унищожаването на врага чрез промяната на един член от Конституцията. Политическата партия обаче трябва да има конструктивни цели и то много. Звездите на коалицията са сборище от различни среди: един хомеопатичен медик, който се противопоставя на ваксинирането – Павел Кирила, и лекува рак с молитви. Каталин Василе – баптистки пастор, и Михай Георгиу – депутат от Християндемократическата национална селска партия, низвергнат на парламентарните избори през 2000 г. Тук има любопитен факт – трябва да си доста зле като партия, за да се сринеш от властта директно до политическото небитие. Сред лидерите е и Владимир Пустан – проповедник на позитивното мислене и на теологията на просперитета. Той казва по време на проповед: „Имате пари? Това значи, че сте заделили настрана поне 30 000 евро? Говоря за едни минимални средства за покаяние…“

Симбиозата между православни и неопротестанти

Православните (Папахаджи, Нямцу, Некула, Папатиевич) носят интелектуалност, която петдесетниците нямат (според данни от 2001 г. делът на петдесетниците с висше образование е шест пъти по-нисък от този на висшистите сред цялото население на Румъния). Православните лидери осигуряват още политически и медийни връзки, както и публична легитимност.

Петдесетниците дават публиката. По-горе посочените говорители се радват, че имат публика, която ги хвали толкова много, колкото е необразована (петдесетниците набират вярващи в средите със средно образование); петдесетните общности се радват техните говорители да имат публична легитимност и да са ерудити.

Говори се, разбира се, за юдео-християнска цивилизация. Като се имат предвид горенето на кладата на Инквизицията през Средновековието, експулсирането на евреите от Испания, Англия, Франция, руските погроми и престъпленията срещу евреите през Втората световна война от страна на нацистите, не мисля, че евреите биха били съгласни да бъдат свързвани с онези, които са ги преследвали в продължение на хилядолетие. Очевидно през ХIX век не е става въпрос за юдео-християнска хармония. Тогавашните консерватори са говорили за своите душмани – заговорници „юдеомасони“.

Добре, че се приключи с тезата, че румънската православна църква „национална църква“ т.е. представлява цялото общество. Толкова може да мобилизира църквата – 14-18%. Това е делът на хората от населението на възраст над 65 години. На онези, които казват, че всъщност общият брой избиратели не е 18 млн души, отговарям: имахте цялата държавна машина под свой контрол в продължение на две години, от когато подготвяте референдума. Да бяхте изчистили тогава изборните листи от мъртвите души. Населението на възраст над 18 години е приблизително 16 млн. души. Вотът не би минал дори при 16 млн. избиратели и праг от 25%.

Години на объркване

Споменах за политическия съюз между православни и неопротестанти. Религиозното объркване е съпътствано и от политическо объркване: почти всички партии бяха поддръжници на референдума и искаха промяна на Конституцията (само 13 депутати се противопоставиха – те бяха победителите на референдума). Групата политици, които поддържат Тръмп, си стиснаха ръцете с привържениците на Путин.

Има още миноритарни политически каузи в партиите

В партиите има хора в малцинство. Ремус Черня бе привлечен в Социалдемократическата партия като един от малкото еколози в нея. Петре Флорин Маноле представлява интересите на ромските НПО-та в Социалдемократическата партия. Каква е разликата между екологическите и ромски групи в партиите и неопротестантските лобита? В крайна сметка и едните, и другите представляват специални интереси.

Разликата е, че неопротестантите идват с предварително опакован политически дневен ред в САЩ, с политическа подкрепа от САЩ, с финансиране от САЩ и с дисциплиниран електорат. Ромите живеят в Румъния. Екологичните проблеми са общи за всички нас. Доста малко ни е грижа за политическите проблеми на американците.

Много е интересно, че в кампанията за референдума се говореше за „традиции на предците“, „румънски традиции“, „древна традиция“, „обичаи на прадедите“ именно от пасторите на тези нови религии, които пеят християнски фолк и поп. И които неглижират православните песнопения, камбаните, коледните песни и всички традиции, свързани с раждане, сватба и погребение.

Темите за политическите дебати в САЩ са морални. В Европа са социални и икономически. Петдесетниците са трансформирали Националнолибералната партия в консервативна партия, която е либерална само по име и внасят в политиката теми без никакво значение. Говореше се безкрайно за „местните барони“ (в българската политика терминът е „местни феодали“ – бел.прев.), които финансират партиите. Част от финансиращите Националнилибералната партия са румънските петдесетници, които са относително заможни – в Румъния и в САЩ. Имам въпрос към пенелистите (привържениците на Националнолибералната партия – бел.прев.): какви връзки имате на международно ниво с либералните партии в ЕС? Какъв е общият ви дневен ред? Какви проекти реализирате в Европейския парламент? Изглежда, че въпросите по-горе са най-вече реторични.

Нито една социалнодемократическа партия в Европа не би промотирала подобен референдум. Нито обслужването на Църквата, нито стигматизирането на сексуалните малцинства са социалдемократически ценности. Същото важи и за либералните европейски партии и либерализма. В началото на 2019 г. Румъния, която вече е парий по отношение на европейските ценности в правосъдието и прозрачността, ще поеме управлението на ЕС. Референдумът показва по-силно контраста между европейските ценности и клептократските партии в страната.

Неопротестантите са дисциплинирана армия. В Сучава и Бихор, където те са 10% от населението, в референдум са участвали съответно 30% и 28% от имащите право на глас. Разликата в плюс спрямо средната активност за страната (20%) съответства на процента неопротестанти от общото население.

Аутопсия на преброяването

Прогнозите на социологическите агенции през септември за референдума са:

Avangarde: участие 66%, 63% ще гласуват „да“.

CURS: 34% активност (данни от 1 октомври)

Sociopol: 48% ще пуснат глас

Неформалната оценка тип „мъдростта на тълпите“ на Мирел Палада – шефът на Sociopol, показва 35% активност (но във фейсбук пост той коригира прогнозата си надолу)

Да не се залъгваме: в годината на столетието от обединението на Румъния референдумът бе най-важното събитие. Той показа, че населението не се строява да гласува дори след призив на партиите. Не го прави дори след призив на църквата. А Коалиция за семейството не представлява никого.

В окръзите с митрополии – Тимиш, Сибиу, Констанца, населението избягна референдума. Гласувалите бяха под средното ниво: 18,36% в Тимиш (т.е. 1,27% баптисти + 3,82% петдесетници + 13,27% православни); Констанца, 14,4% и Сибиу 14,9%. Константин Некула явно не е чак толкова харизматичен. Църквата откри, че няма морален или организационен контрол над населението и че може да извади от домовете, за да гласуват, между една пета и една седма от народа.

Сайтът официоз на православната църква basilica.ro говори за „непълен успех“ на референдума: „Един непълен успех ни призовава да имаме повече надежда и да работим“ е заглавието на статията. Не изпадате ли в паника, когато анестезиологът ви каже, че реанимирането на оперираната ви съпруга е било „непълен успех“? Как ви звучи адвокатът ви да се обади по телефона и да каже, че издадената присъда е била „непълен успех“?

Кой е Вашият отец?

„Кой е Вашият отец? Как се казва?“ е по-релевантен въпрос, отколкото „Вярвате ли в църквата?“

„Имаме вяра в църквата“ означава „не ни дразни“. „Отецът се казва ХY“ означава да имате близка, лична връзка с църквата.

Какъвто е въпросът, такъв е отговорът. На един мъгляв въпрос, лишен от ангажимент, се получава подобен отговор.

Политическият бойкот

Не съм говорил все още за традицията на политическия бойкот. Папите са забранявали на католиците да участват в избори след основаването на италианската държава. Забраната остава в сила в продължение на 50 години. Оттук явно идват конспиративните разкази за юдеомасони през XIX век. Първите, които са бойкотирали изборите, не са били светски настроените хора, а религиозните.

Румъния искаше да се присъедини към ЕС и спечели от неговия пазар, от неговите закони, от трудовия пазар и от дадената военна сигурност. БВП на глава от населението скочи някъде пет пъти. В същото време в Украйна и Молдова БВП стагнира, а тези две държави остават нестабилни политически.

Но румънците не са усвоили западните ценности на толерантността въпреки двете десетилетия икономически обмен с ЕС. След кратката идилия при влизането в ЕС сред румънците се настани някаква ригидност, враждебност спрямо запада. Тя обедини путинистите, проруските авторитарни сталинисти, неопротестантите, опонентите на отвореното общество и на толерантността в Западна Европа. Румънците имат авторитарен, йерархичен манталитет и той е по-древен и по-дълбок, отколкото е комунизмът. Чехите също са минали през комунизъм, но въпреки това пушат трева на улицата и не ги е грижа за проблема с хомосексуалните двойки. Гражданското партньорство бе легализирано през 2006 г. в Чехия, без да им създаде някакво притеснение.

Стабилността и нестабилността на семейството

Разликата между левица и десница (ако говорим какви фактори поддържат здравината на семейство и какви фактори го рушат) не е, че според левите сивото върви към бяло, а според дясното сивото клони към черно. Разликата е, че левите говорим в цифри, а десните – в пастелни цветове.

Има ли стабилни и нестабилни семейства? Да. Добри ли са стабилните семейства? А нестабилните лоши ли са? Да. Да.

Нека видим един ясен показател: семействата с един член. В САЩ и в Унгария 20% от децата живеят в семейства с един родител. Това е екстремно. На другия край – само 9% са в Италия, Южна Корея и Гърция. Не се вижда зависимост. Разликите между атеистична Чехия (17%) и католическа Полша (16%) са малки.

Има ли значение религията за стабилността на семейството? Не. Ако видим данните за браковете, съжителствата, едночленните семейства в ЕС, виждаме, че Швеция има граждански съжителства от 25%, а католическа Полша 2,9% от общия брой семейства (бракове, конкубинажи, едночленни семейства). Разликата е близо десет пъти. Но да видим и други разлики: Полша няма десет пъти по-малко престъпления, кражби, прояви на насилие.

В Естония, Литва, Чехия и Полша (да, в католическа Полша) има над 20% едночленни семейства (данни от 2011 г.); в Кипър и в Холандия са 10%. Въпреки това няма голяма разлика в нивото на престъпността между страните с много едночленни семейства и тези с малко. Легалността или нелегалността на хомосексуалните двойки не влияе с нищо на процента едночленни семейства. Нито го повишава, нито го намалява. И не влияе като цяло върху стабилността на семейството по никакъв параметър.

Това са данните за Русия:

Семейството в пазената от Бога православна Русия свидетелства само: разводите са 50% при средна продължителност на брака 5,5 години. 20% от децата са родени извън брака, от които 15% са с неизвестен баща. Поддържаното от държавата православие не облагодетелства по-стабилните семейства.

Прочети на румънски език!