Какво мислят българските шофьори за пакта за мобилност?
Николай Драганов
Тази статия бе публикувана на 9 януари 2019 г. на българската секция на сайта „Барикада“.
„Президентът на Франция Еманюел Макрон иска да фалира българския транспортен бизнес! Не, направо цялата държава! 150 000 души ще останат на улицата!“
Зад това апокалиптично обобщение на темата с пакета европейски законодателни изменения и регулации, известни като пакета „Макрон“, стои наглед впечатляващо мнозинство у нас.
„Президент, премиер, евродепутати, чиновници, медии… цялата държава скочи да помага на транспортната мафия. Все пак избори идват.“
Едва ли може да бъде посочен пример от близката ни история, в който да цари такова единодушие по някой въпрос в медийното пространство. Като един говорят представителите на всички парламентарни партии в „Референдум“; на една позиция са дори врагове като ГЕРБ и президентът Румен Радев; обединени са българските евродепутати от всички политически семейства; единен е браншът.
От цялата картинка обаче до голяма степен отсъства една група хора и тя куриозно е точно онази, която въпросните регулации касаят в най-голяма степен – шофьорите.
„Защо представяте нещата, все едно шофьорите са недоволни от плана на Макрон? Недоволни са фирмаджиите, които искат да карат джипове и поршета, а пчеличките (шофьорите) да спят в кошерите. Да, ама не! Пчеличките и те са хора и трябва да спят на бели чаршафи, затова пакетът е добър за пчеличките, а търтеите с джиповете да отидат и да се хвърлят там в Брюксел, но вече няма кой да им обръща внимание. Трябва да се научат на ред и да плащат осигуровки като в Европа. Камионите колкото едно училище, а те плащат колкото на една чистачка. Шофьор, който отиде да се прави на стачник, е пълен боклук“.
Така обобщава ситуацията един от шофьорите, чието мнение едва ли сте чули. Но в социалните мрежи, където част от шофьорите все пак могат да говорят свободно, се срещат стотици подобни коментари. Цитираме тук част от тях, позволявайки си само някои правописни корекции:
„На мен лично едно ми е интересно… Правят се някакви неща в интерес на шофьорите, а превозвачите взимат отношение… Ей това не го разбирам…“
„Нали работодателите ни гледат като банкомати… сега как така банкоматите ще почиват по-често, че и транспортни разходи, че и изваждане за хотел, че и заплащане по стандартите на нормалните хора… И както казват някои работодатели: „Не може така, това са моите пари 😂“
Разбира се, най-свободни да говорят се чувстваш шофьори, които вече работят за чужди фирми. Те имат възможността да репликират спокойно на включванията на представители на работодателите, каквито също не липсват в дискусиите.
„Не ти ща ни колата, ни жената, пич – имам си достатъчно грижи покрай моите. И защо веднага ревна „ама аз имам счетоводство“. Ми то и аз имам такова, и аз плащам сметки, и аз изплащам автомобил, и аз плащам застраховки, наем на жилище и т.н., така че дай да не говорим за счетоводство. Проблемът ви на вас е, че искате да забогатеете бързо и да си мерите пи*ките един с друг (чорбаджиите) – кой къде бил на почивка, кой каква кола си е купил.
Само едно ще ти кажа: работя в немска фирма с около 120 камиона (може и повече да са), но шефът ми не се вози на „Майбах“ и работи сутрин от 9 часа в офиса, а следобед се преоблича и се качва на един камион, с който си има негов си тур до 01 часа през нощта. Вози се в автомобил 2010 г.“
Впрочем, думата „чорбаджии“, за ужас на родните „предприемачи“ и техните представители от работодателските организации, далеч не е някакво изключение, а точно обратното – използва се масово от шофьорите.
„Чорбаджиите си плащат на медиите и затова им ходи лафът навсякъде“
„За шофьорът – фирми много, боли го ку*а дали ще фалират или не. Ама за чорбаджиите е друго…“
„Айде първо вие „чорбаджиите“ си оправете вашата си кочина и после поглеждайте в кочината на шофьора. Защо ще режеш от заплатата на шофьора, за да го осигуряваш по-високо? Не може ли печалбата на фирмата да е по-нормална и да има консенсус?“
Както се вижда, противно на медийния „консенсус“ по темата, когато в уравнението бъде включено мнението на самите шофьори, ситуацията коренно се променя. Дотолкова, че трудно можем да си затворим очите за откровената ненавист, която понякога работниците имат към своите шефове. Откъде идва тази злоба?
„Сметките на чорбаджиите са ми последната грижа. Когато те започнат да мислят за шофьорите, тогава и аз ще започна да мисля за тях. Злобата е породена от годините на издевателства и измами, от неплатени заплати и оставени гладни семейства. Къде бяха чорбаджиите тогава и защо сега се сетиха за нас къде сме щели да работим, за колко пари и кога сме щели да се прибираме?!?!? Изведнъж те взеха да ни правят сметката, не ние на тях.
За една и съща работа хората дават пари… това е разликата и докато не го разберете, ще се чудите кой кога ще фалира?! Цял живот шофьорите нямаха право на претенции и сега, когато нещата се завъртяха, пак да нямаме право да поискаме така ли?! Даже и сме били нагли и изнудвачи, щото видиш ли сме имали претенции за пари?! Вие чорбаджиите да не работите за слава?!?! Нашите деца на нас са ни мили точно колкото и вашите на вас. Годините, в които държахте хората на ръба на оцеляването с измами и задържане на пари, си заминаха… свиквайте. Европа е едно голямо село и всеки вече може да работи където му е изгодно. Това с плашенето кой на колко ще се прибира, когато работел за чужда фирма, го приказват такива, които май никога не са се прибирали досега“.
За 10 януари в Брюксел е насрочен протест срещу промените. Тогава пакетът трябва да бъде гласуван в комисията по транспорт. И ако се вярва на онова, което ни залива отвсякъде – протестът се подкрепя от всички. Но така ли е наистина?
„Шофьорите отиват да протестират, защото им е добре на заплата от 560 лв и 3 месеца в кабината…
СМЯХ… !!!!“„Че ние от години си стачкуваме по фейсбук групите и по български граници, мълчаливо. Медиите въобще не ни отразяват, те гледат превозвачите. Мнението на нас – шофьорите – никой никъде не го отразява. Със самолета ще пътуват гъ*олизците“
„В случая не се защитава моят интерес, а интереса на превозвача. Ти като собственик ходи си ги защитавай. Аз искам висока заплата и осигуровка и по-често да съм си в къщи.“
„Върви стачкувай и на Луната, ако щеш. Стига с това клише: какво щяло да стане с 80-90% от бг фирмите. Нищо няма да стане, само приказките ви са много. Все ревете, че нямате шофьори, а същевременно купувате нови камиони. Сами си го правите, а после ревете. И как все шофьорът ви е виновен, бе? Как веднъж не поемете отговорност за нещо?! Олигофрени. Теглил заем да си купи камион и вече големия чорбаджия“.
„Дааааааа, ще ходя да стачкувам, за да спя в кабината като куче, да готвя на студа на някой паркинг, да сера в драките, да бачкам постоянно в нарушения и то за без пари… Да, да, да – аз съм мазохист“.
„Айде да видим колко шофьори ще стачкуват против шефовете си за ниските заплати и мизерните осигуровки“.
Не липсват и шофьори на различно мнение, както и обвинения в „предателство“ към онези, които не искат да стачкуват. А отговорите, макар и емоционални, често са меко казано проницателни и точни.
„А колкото до “предателите”… не шофьорите, които взимат по 560 лв заплата, са предатели, а тези, които са готови да намалят цените, на които работят, за сметка на работниците си. Само и само да правят те пари… Не държавата, а държавниците ни достатъчно са ни продали и предали“.
Но нали пакетът нарушаваше принципите на конкурентност, както твърдят нашите евродепутати, депутати и дори президент? Но нали така ще фалират българските фирми?
„Какви основни принципи на конкурентност се нарушават? Българските фирми плащат застраховки, лицензи, бази и заплати в България, а извършват дейността си по други страни… !?!? Все едно някой да дойде в България и да подбива цените, само и само да вземе работата… няма да ни е хубаво, нали?“
„Защо ще фалират фирмите? Просто ще печелят малко по-малко, като си осигуряват шофьорите на по голяма заплата“.
„Защо трябва за сметка на шофьора фирмите да правят пари? Да, фирмите имат доста разходи, много добре ми е известно това… Но шофьорът няма ли разходи? Тези €60, ако ги използват по предназначение, няма и да му стигнат за деня. Той не е ли нормален човек с разходи. Защо трябва 3 месеца да живее като скот, за да спести и да занесе командировъчните си в къщи, за да може и там да посрещне не малките разходи. Защо все на гърба на БГ шофьора трябва да са разходите на фирмите?!?!?!?!?!?“
„Фирмите защо не спасят БГ шофьорите, като ги осигуряват на нормална заплата? И тогава да искат от шофьорите да се застъпят за тях“
Не липсват и коментари, че причина за протест безспорно има – но тя е точно обратната на тази, заради която собствениците на транспортни компании и присъдружните им депутати и евродепутати призовават да се излиза на улицата.
„Айде излезте и стачкувайте да ви осигуряват на това което вземате“.
„Не знам с кво се занимаваш и не ме интересува, но българският шофьор живее в адски мизерни условия по 3-4 месеца в кабините“.
„Този закон не е против нас шофьорите… напротив, той е създаден за нас и наше удобство“.
Нека не се заблуждаваме – европейските институции и водещи европейски политици не се събудили изведнъж с идеята да подкрепят българските работници. Подобна подкрепа ще трябва да бъде извоювана с още доста дълги години на мерки и действия, дори много по-смели и категорични от пакета „Макрон“. Но сега хората просто искат едно:
„Мен не ме интересуват подбудите на Макрон или Макроновица или руските или американските интереси… 😂 Интересува ме къде ще се кара, как, колко ще ми плащат и на колко ще ме осигуряват…. Ей такива прости, но важни неща“.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
