„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”
Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)
Огнян Стамболиев,
Владимир Митев
Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София.
Още в края на XIX век Букурещ е вече голям европейски град (300 000 жители) с широки булеварди, павирани улици и осветление, водоснабдяване, множество фабрики, работилници, магазини и складове, ресторанти, увеселителни заведения и театри. Тук се дават оперни представления още в началото на XIX век от италиански и френски трупи, а малко по-късно и от румънски артисти. Драматичният театър е на завидна висота. На букурещка сцена неведнъж е играла и великата Сара Бернар…
В края на века е построен и уникалният по своята красота и акустика “Атенеум” – централната концертна зала на Букурещ, считана за една от най-акустичните и красиви в света. В нея днес се провежда големият международен музикален фестивал “Джордже Енеску” един от водещите световни фестивали, на който гостуват състави от ранга на Миланската Скала и Берлинската филхармония.
От началото на ХХ век румънската столица се модернизира с изключително бързи темпове. Новият градоустройствен план я превръща в истински европейски град с широки и удобни булеварди (подобни на парижките) и обширни кръгли площади, високи и красиви обществени сгради, жилищни кооперации в различни стилове, но организирани в хармонични архитектурни ансамбли. Румънската столица има добре функциониращ градски транспорт, внушителен брой зелени площи – градини, паркове и водни басейни. Може да се каже, че това е един от най-хармоничните, най-добре планираните и зелени градове на стария континент. Новите сгради тук се строят в съзвучие със старите, а новите паркове и градини изглеждат така, сякаш са създадени през XIX век и не се отличават от първия голям парк в Източна Европа – „Чишмиджиу“, напомнящ за Люксембургската градина в Париж.
Периодът между двете световни войни е време на небивал разцвет на румънската икономика, търговия и култура. За Букурещ вече се говори като за „Париж на Източна Европа“ не само защото румънците са ревностни франкофони, но и защото главният им град упорито се стреми да достигне така скъпия им френски модел. Култът към Франция и Париж е жив и днес, след четирите десетилетия насилствена изолация от Европа – тук френският език е сред най-популярните чужди езици след румънския. Значителна е румънската диаспора във Франция през ХХ век: Джордже Енеску, Мирча Елиаде, Емил Чоран, Константин Бранкузи, Ана дьо Ноай, Тристан Цара, Йожен Йонеско… През 1922 г. жителите на града дори издигат своя Триумфална арка (от железобетон и бял гранит в неокласически стил), подобна на парижката, в чест на победата на Румъния през Първата световна война…
Букурещ и българите
Но Букурещ е и град с българско наследство. Известно е, че през жестокото турско робство хиляди българи емигрират в румънските земи (в княжествата Влахия и Молдова). Тогава Букурещ заедно с Галац и Браила става център на българската емиграция. Румъния е добра и гостоприемна към българите, а и те работят упорито и почтено. В столицата почти няма квартал без българи. Счита се, че повече от един милион българи са се заселили във Влахия и Молдова. Работни и предприемчиви, те строят, произвеждат, образоват се, някои достигат и до високи държавни и общественти позиции.
Много от църквите в Букурещ са построени или свързани с българите. Тук е бил и центърът на българското революционно движение. В Букурещ пребивават за дълго или за кратко Христо Ботев, Любен Каравелов, Васил Левски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Георги Сава Раковски, д-р Петър Берон. В близост до площад “Унирий”, по Каля Мошилор и бул. Христо Ботев е българският квартал с много запазени къщи и паметни плочи, свидетелстващи за българските му обитатели. Днес това наследство е до голяма степен забравено. Войните от началото на ХХ век създават противоречия между румънците и българите, които предпоставят значително отслабване на българската общност. По-късно – през времето на социализма, въпросите, свързани с културно-историческото наследство разделят румънци и българи и остават нерешени. За съжаление, малко от българските исторически места са съхранени днес. Заради промени в градоустройството или липса на интерес редица сгради са разрушени. Но част от тази памет все пак е съхранена.
Българският народ казва: “Съседът може да бъде по-близък и от брата, защото братът може да бъде далеч, а съседът е винаги до тебе!”. Навярно не осъзнаваме, че в исторически план с румънците винаги сме били по-близки, отколкото със славяните- сърби. Днес, когато сме част от едни и същи интеграционни общности възникват условия да възстановим паметта за българо-румънските връзки и да изградим доверие, така че нашите народи да намерят динамика и живот. Както за българи, така и за румънци би било интересно да открият непознати факти за отношенията си със съседите. А когато веднъж се преодолее стената на недоверие между народите, се открива необятно пространство, в което приятелството и сърдечността създават условия за нещо по-добро. А познаването на Букурещ, както и на неговото българско наследство, може да задълбочи българо-румънските отношения.
Снимка: За построяването на прекрасния Букурещки Атенеум (Дома на Филхармонията) през 1886 г. Евлоги Георгиев дарява 200 000 леи в злато (източник: Diego Delso, CC BY-SA 4.0)
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
