Интервю с основателя на театър „Маска“ за изкуството на живите статуи, за посещението на театъра в град Русе по повод спектакъла „Букурещ, доставчик“, както и за факта, че театралното изкуство е по дефиниция политическо
Владимир Митев
Михай Малаймаре (роден на 27 август 1950 г., Ботошани, Румъния) е театрален и филмов актьор, директор на театър „Маска“, както и бивш депутат в румънския парламент (2000-2008 г.). В продължение на 20 години развива изкуството на живите статуи в театър „Маска“.
Театърът „Маска“ беше в град Русе, България, на 26-27 юни 2021 г. с представление, което представи най-добрите живи статуи от 20-те години на развитие на това изкуство в Румъния.
Господин Малаймаре, Театър “Маска” дойде в края на юни 2021 г. за пети път в Русе със своите живи статуи. Как оценявате интереса на гражданите на града към вашето изкуство? Какво Ви кара да прекарвате времето си в Русе всяко лято?
Наистина оценявам интереса на театъра, неговия директор и, разбира се, жителите на Русе към живите статуи на театър „Маска“. Имате град с пространства, които много добре се вписват в нуждите на този тип шоу. Вече играхме на три от тези терени и всеки от тях има силни страни. Осъществяването на Международен фестивал на живите статуи в Русе беше естествен акт.
Обявихте в Русе, че подготвяте книга за живите статуи на румънски език и че театър „Маска“ се занимава с тях от 20 години. Каква е историята на този театрален жанр в театър „Маска“? Какви новини можете да съобщите за книгата днес? Колко вероятно е да я видим преведена на други езици, например на български?
Издателство RAO в Букурещ предложи да отпечата и трите книги, които написах по време на тази пандемия, една от които е “ЖИВАТА СТАТУЯ” – уникална книга по този въпрос в световен план. Това е книга на специалист по живи статуи, която е насочена към други автори и към онези, които възнамеряват да популяризират този тип театрален жанр. Разбира се, книгата трябва да бъде преведена на езици с международно разпространение възможно най-скоро, защото има много артисти, които със сигурност биха се заинтересували. Бих бил изключително развълнуван, ако се намери българско издателство, което да я преведе, особено след като Румънският културен институт подкрепя финансово подобен жест. И като се има предвид нашето дълго и задълбочено сътрудничество, би било почти естествено българският да бъде първият език, на който е преведена тази книга.
Обмисляте ли да споделите вашите открития относно изкуството на живите статуи с артисти от други страни? Какво можете да препоръчате на онези в нашите страни, които са завладени от това изкуство и искат да го практикуват? Ако някой в Русе се интересува да стане жива статуя, какъв е пътят напред за него?
Със сигурност професионален актьор би могъл да се справи, ако прочете книгата. Ако обаче заинтересуваният е начинаещ, тогава трябва да изкара курс, семинар, проведен от професионалист. Обмислям да предложа такива курсове, чакам покана от директора на русенския театър Орлин Дяков и ще се радвам да дойда. За три дни при работа по 8 часа на ден е възможно дори да се направи спектакъл с група от 10 актьори, който да остане в репертоара на театъра и който може да се използва за изданието на фестивала през следващата година. Разбира се, по-дълъг курс, 2-3 седмици, може да предаде ноу-хау, което след това може да се използва за по-големи групи. Тук не става въпрос само за актьорска техника и техника на движение, но и за костюм и грим. Ако някой от Русе иска да направи жива статуя, той може да дойде в Букурещ в театър “Маска” (ние имаме специфично обучение непрекъснато) и е много вероятно желаещите да успеят.
Театър “Маска” е известен с уникалните неща, които предлага на своята публика … Как измислихте идеята да направите шоу за доставчици от т.нар. гиг икономика (онези, които носят храна по поръчка в домовете ни, независимо от метеорологичните условия)? До каква степен политическият и социалният театър имат бъдеще в Румъния?
Театърът е, par excellence, политически, тоест в него е вложено отношение към обществения живот. Анка Флоря, управителят на театъра, искаше спектакъл, създаден от режисьор, известен със своите занимания с политически театър. Така се появи спектакълът “Букурещ, доставчик”. Политическият театър е задължителен компонент на всякакъв вид театрален дискурс навсякъде, не само в Румъния. Във всяко общество има неща, които не са както трябва, неща, към които наистина трябва да вземете отношение, а театърът е, от тази гледна точка, първокласен социокултурен инструмент.
Как се справя Театърът “Маска” в условията на ограниченията, свързани с COVID-19? Какво бъдеще виждате за театъра в контекста, в който изглежда все по-ясно, че пандемията скоро няма да приключи?
Имам две неща за казване.
1 – Ако тази пандемия е реална, тогава театърът трябва да намери решения в този контекст, да се адаптира и да продължи да съществува, дори и да не е лесно. Помислете, че ние, актьорите, сме като войници! Тук не можем да обсъждаме недоверието на някои във ваксината. Единственият начин да съществуваме е в безопасност, да репетираме и да играем без маска, така че абсолютно всеки, независимо дали ни харесва или не, трябва да се ваксинира. Освен това, предвид ограниченията за броя на хората, които имат достъп до залата, е ясно, че приходите драстично намаляват и рано или късно самият театър ще има проблеми.
2 – Ако тази пандемия е фалшива, тогава театърът има сериозни проблеми със съществуването си. Той бива ударен безмилостно и несправедливо и последиците от този период са трудни за оценка. Ниските бюджети, акторите, губещи професионалния си дух заради честите локдауни, рано или късно ще доведат до катастрофа, за която, честно казано, дори не искам да мисля. Защото, ако всичко е невярно, това означава, че целта е да се унищожи театърът, културата, да се насърчи голяма липса на желание за театър у обществеността и накрая тя да се откаже от културата.
Нещата вероятно са някъде по средата, което изобщо не ме прави много оптимистичен.
Каква е историята на сътрудничеството на театър “Маска” с партньори в България? Доколко според вас е подходяща България за „износ“ на румънски театър?
Мога да говоря само през пътуванията на театър „Маска“. Не сме били на много турнета през тези 30 години. Бих казал, че техният брой не е отговарял на нашата географска близост и на стойността на румънския и българския театър, на силата на публиката в двете страни. Трябва да има съвместни проекти за румънско-български обмен на опит. Във всяка държава има етнически общности, румънски и български, за които дори трябва да се организират целенасочени обиколки. Театралният свят в Румъния и България би могъл да направи много повече заедно. За съжаление, капитализмът ни е научил да бъдем егоисти, индивидуалисти, парите имат значение твърде много и това наистина е огромна грешка. Да не забравяме, че историята на човешката цивилизация на територията на двете страни започва с известните култури Гумелница – Караново, Винча – Турда, изчислена на 5000 – 8000 г. пр.н.е. (Аз лично мисля, че са много по-стари), така че имаме много общи неща, които трябва да защитаваме заедно.
Театърът е забележителна лаборатория, в която скритата история и бих се осмелил да кажа, че дори отхвърлената история на нашите страни трябва да бъде разкрита. Това е пространството, където трябва да се опитаме да докажем кои сме, откъде идваме от и как, така че да се отнасят с уважение към нас. В Европейския съюз, който третира Румъния и България като страни втора ръка, нашата хилядолетна история трябва да наложи на двата народа уповаване на националното достойнство, ако наистина искаме да спечелим уважение от нашите европейски партньори. Мисля, че имаме нужда едни от други с българите и не виждам кой би могъл да ни спре, ако ние, хората от театъра, наистина искаме да бъдем чути. Повтарям обаче, че капитализмът не е общество, което насърчава солидарността. От друга страна, театърът не е изобретение на капитализма, той е много по-стар и във всички отношения много по-опитен. Когато хората от театъра разбират кои са и откъде идват, какво представляват във всички общества, които са ги родили, и ги призовават да съществуват, е, тогава театърът може да промени света и то не така или иначе, а към по-добро!
Снимка: Михай Малаймаре (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
