Владимир Митев гостува на българската телевизия “Европа” в разговор за новосформираното румънско правителство на генерал Николае Чука, за румънския план за възстановяване и устойчивост, за българо-румънските икономически и междучовешки отношения
Димитър Вучев
Този текст е транскрипция на интервюто за предаването “Бизнес делник”, което бе излъчено наживо на 30 ноември 2021 г. Видеото е предоставено на блога “Мостът на приятелството” от телевизия “Европа”.
Димитър Вучев: Във втората част на „Бизнес дневник“ сме. Сега ще направим едно включване директно по Skype. С нас е Владимир Митев, колега-журналист. Здравейте! Надявам се да се чуваме!
Здравейте, чувам Ви добре!
Благодаря, че приехте нашата покана! Ще отправим поглед към една тема, която може би не е чак толкова много на дневен ред, на фона на всички останали теми тук в България. Тя обаче е важна поради близостта на Румъния до България и поради ситуацията в страната. Там вече има ново правителство, което разбира се приковава вниманието и от страна на българия, от страна на Европа. Какво се случва всъщност чисто политически в Румъния? Как се стигна до този нов кабинет?
Първо, нека да опитаме малко да поставим нещата в контекст. От 4-5 години в Румъния се наблюдава разделение в политиката. Говори се най-грубо казано за нови и на стари партии, за партии от нов тип и партии от стар тип. Ние виждаме, че този разговор се появява и в България в последно време, с всичките условности на тези разделения. Новите партии са по-свързани с корпоративния сектор. Старите партии са свързани с така наречения олигархичен модел на капитализъм.
Сега какво се случва конкретно. Имаше правителствена и политическа криза в румъния от септември до съвсем скоро – до ноември. Преди управляваше една коалиция, който включваше, от една страна, Съюзът „Спасете Румъния“ и партията „Плюс“. Това е класическият тип нова партия с антикорупционен дневен ред. От друга страна, другата голяма партия в правителството беше Националнолибералната партия, която е член на Европейската народна партия. Мнозинството се допълваше от малката партия на унгарското малцинство.
Между двете основни партии настана един спор. Обикновено споровете са за пари, но, разбира се, те се обличат в някакви ценности. От управляващата доминиращата партия – Националнолибералната партия, искаха да гласуват една многомилиардна държавна програма, на практика фонд, който да насърчи различни проекти по места. Това беше интерпретирано от антикорупционната партия като опит за прокарване на политическо влияние. Тоест, имаше мнение, че тези пари ще купят по места определено политическо влияние. Стана спор. Коалицията се разпадна.
Това, което сега се случи през ноември беше, че се достигна до ново разбирателство, което донякъде изненадва. Знаете, че дълго време в румънската политика имаше стигмата върху Социалдемократическата партия. Но сега, в новите условия след кризата от септември, Социалдемократическата партия направи правителство с Националнолибералната партия и унгарската партия. Това се случи в момент, в който у нас се проведоха парламентарните избори…
…можем да кажем доста сходни процеси. Можем така да ги определим…
…Ами те са хем сходни, хем всъщност са и огледални в някакъв смисъл. Знаете, че в огледалото лявото става дясно и обратно. Ако опростим и вулгаризираме нещата, разбира се, директните паралели не са най-точните, но техният ГЕРБ, тяхното БСП и тяхното ДПС сега сформираха правителство. Нашите зрители сигурно забелязват, че у нас има опит точно тези стари партии да бъдат някак си ограничени и избутани в ъгъла на политическия процес. Това предизвиква интересни размисли.
Така в Румъния се породи интерес към нашата политика, защото нашите избори бяха спечелени от харвардски възпитаници. Но, разбира се, ако трябва да сме така докрай прецизни, причината тези партии да загърбят реториката която имаха преди, те се противопоставяха едни на други, имаше стигма върху така наречените леви в румъния… така или иначе икономическият интерес вероятно надделява. Тоест, обяснението за сегашната управленска формула в Румъния е свързано с плана за възстановяване и устойчивост.
Това е тема, която е на дневен ред и в България, разбира се. Какво се случва с този план в Румъния, в неговия румънски вариант?
Първо, той също не беше от първите в Европейския съюз които бяха завършени и минаха одобрение. Беше представен от предишния премиер Флорин Къцу през септември 2021 г. Получи одобрение малко по-късно. В крайна сметка интересни при него виждам няколко акцента. Единият е поставен на това, че Румъния ще инвестира двайсет и един процента от тези средства в дигитализация. Например, предвижда се цялата държавна администрация да бъде свързана в една информационна система. От друга страна четиридесет и няколко процента, мисля 41% от средствата, са заделени за околна среда, например за залесяване. Трябва да се постигне ниво на рециклиране от 55% от отпадъците, които се изхвърлят. Тук влизат и средства за зеления преход, разбира се. Когато този план беше представен от предишния премиер Флорин Къцу, Къцу заяви, че когато изпълни този план, ако не се лъжа след шест години, Румъния ще е станала средноевропейска държава. Тоест, тези пари са заделени изключително за инвестиции за модернизиране на икономиката.
Възлагат се толкова толкова големи надежди, колкото и в България. Всъщност, това е може би общото между двете държави в контекста на този план, тъй като и у нас той е възприеман като спасителен пояс на икономиката в близките години. Този план би могъл да изпрати страната на едно по различно ниво.
Да. Но нека направя връзка с темата от първия Ви въпрос за смяната на правителството. В крайна сметка в обществото има различни политически и икономически интереси. Важно е, че икономиката може би като цяло ще поеме тези средства. Но по-скоро едни икономически групи и сектори ще получат повечето от тези средства, а други ще получат по-малко. И в този смисъл трябва да се гледа и на сегашната коалиция.
Според мен тя е базирана на прагматичния интерес на двете партии. Те, разбира се, обещават, че ще управляват заедно за срок от поне 7 години. Имат амбиции, свързани например с регионални и административни реформи. До неотдавна у нас се говореше, че в България може да има коалиционно споразумение от голям по голям брой страници. Настоящото румънско коалиционно споразумение е някъде около 300 страници. Споразумението, с което бе създадено предишното правителство беше около 270 страници, ако не се лъжа.
Разбира се, трябва да се отчете, че при тези споразумения го има и елементът на копи-пейст, ако трябва да бъде честен. Дори си позволих подготвяйки се за това интервю, да погледна какво пише за външната политика на Румъния по отношение на България в сегашното коалиционно споразумение. Мога да Ви уверя, че преди една година, когато беше оформена програмата за управление на кабинета Къцу пишеше същото, което пише и сега за намеренията на правителството Чука спрямо България.
Всъщност, в началото на този разговор неслучайно започнах с уводни думи, в които споменах, че някак си темата Румъния не се споменава много в България. Ще се радвам да ви попитам защо е така, при положение, че от гледна точка на границата, тя е нашият най близък партньор, тъй като имаме най-дълга граница с Румъния. Тя е в Европейския съюз, както и ние. Румъния е един сериозен пазар: три пъти по голяма като население държава. Защо не се говори в България чак толкова по тази тема. Защо може би икономическите връзки между двете държави не са чак толкова солидни, колкото може би очакваме.
Това е много голям въпрос. Даже не съм сигурен, че имаме в момента времето да се разгърна по него. Защо двете държави не са толкова заинтересовани поне на ниво медии да се опознават?
Ако трябва да отговоря съвсем накратко: трябва да се отчете фактът, че в България медиите са изключително базирани в София. София е като една държава. Там е всичко. Мисля, че това отнема стимули на редица колеги да напуснат този свят, в който София е център, и да отидат някъде малко отвъд него. Но, разбира се, проблемът е доста по сложен. Може да се гледа исторически, може да се гледа и културно на него. Може би на чисто човешко ниво народите в момента лека-полека се отварят едни към други, но трябва време.
Но за икономическите отношения, не съм сигурен, че може така лесно да се каже че не са добри. Всъщност Румъния е вторият български икономически партньор след Германия в търговски план. За първите осем месеца на тази година стокооборотът е някъде около 3,9 млрд. евро и нараства с между около 30% спрямо миналата година. Това трябва да се има предвид.
Явно на ниво бизнес нашите предприемачи осъзнават, че Румъния има потенциал и има какво да предложи. У нас има българо-румънска и румъно-българска търговски камари, които съдействат на тези бизнес отношения. Но трябва да се има предвид, че обстоятелствата в корона кризата са такива, че преминаването на границата в опеделени периоди е по-трудно. Мога да кажа, че от септември до буквално до днес в България можеше да се влиза от Румъния само с комбинация от сертификат за поставена ваксина и PCR, което разбира се ограничава отношенията. Всъщност от утре влиза в сила нова заповед, която вече позволява или едното, или другото да е валидно. Но тези ограничения през последните две години на корона криза предполагам също имат своето отражение върху нивото на връзки между българи и румънци.
Вървим към финал, но все пак ми се иска да ви попитам и друго. Неслучайно каним вас по тази тема, тъй като вие работите по нея през журналистическия, през блогърския прочит, спомагате двете държави да се опознаят, както Вие сам споменахте. Как би могло това да се случи още по-активно? Как би могла комуникацията между двете държави да стане още по-дълбока? И, разбира се, от българска страна Вие споменахте, че има определени причини у нас интересът към Румъния да е доста по-ограничен от това, което се очаква. Но явно подобни причини има и в самата Румъния. Как това нещо може да бъде превъзмогнато?
Според мен е нужно общуване. Свидетел съм и буквално на свой гръб изпитвам и съм изпитвал съществуването на скептицизъм и от двете страни към хората които развиват някакви отношения между тях. Може би за нас в исторически план е по-лесно да общуваме с други народи. Знаете, че в Първата световна война сме били на различни страни на барикадата. Има различни причини, но важно е, може би, да не тръгваме към съседите си с някакво хегемонистично отношение. Като българи ние имаме една история, един исторически багаж, който хем ни кара да чувстваме, че Балканите са на наша територия, хем ни затруднява. Навсякъде, където излезем сред съседите си в региона, този багаж ни съпътства и може би прави отношенията малко по-сложни.
Добре, благодаря!
Виждаме в тях себе си, виждаме в тях българи.
Благодаря много. Ще се радвам отново да разговаряме с вас. Владимир Митев, колега журналист, говори малко повече за българо-румънските отношения. Те имат още възможност за подобрение и заздравяване. Толкова с тази част на „Бизнес делник“ и с днешното предаване. Останете с новините на телевизия „Европа“.
Румънският президент Клаус Йоханис обявява номинацията си за премиер генерал Николае Чука (ляво) (източник: скрийншот, YouTube)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
