Пордим, България и стоманеният крал на Румъния

Визита на румънка до къщата-музей, издигната от българите в знак на благодарност за голямата помощ, която са получили от румънската армия, водена от Негово кралско височество Карол I

Елвира Богос, sufletdeturist.ro, 28 ноември 2019 г.

Отдавна се канехме при някое от пътуванията ни из Северна България да спрем в Пордим, но времето винаги беше неблагоприятно. Не и през 2017 г., когато, идвайки от София по обед, избрахме да се отклоним от пътя към дома, за да видим градчето. Така че от Е83 се отклонихме към местен път 3402, тесен път, пълен с камиони (щяхме да разберем, че возят зърно), и след около 7 км се озовахме пред железопътната бариера, входната точка към общината или може би малкото градче Пордим. След малко успяхме внимателно да пресечем релсите, място, което не е много добре уредено, и след това, водени от твърде разговорливата София, пристигнахме в „центъра“, опитвайки се да намерим механа, тераса или нещо, където първо да задоволим глада си. Няма начин! Две малки заведения за хранене бяха плътно затворени, една хубава празна полицейска кола играеше ролята на плашило, а дори тримата местни жители, които видяхме наоколо, бяха твърде много. Така че се договорихме със София да ни заведе в една от двете къщи-музеи. Това бяха безполезни преговори, тъй като Пордим е толкова малък, че дори без екскурзовод стигаш до портите на места, за които малцина туристи се отклоняват от главния път Е83. Защото това малко селце, очевидно издигнато до статут на град, въпреки че далеч не е такъв, някога, през 17-и век, е било град със същото име. Някога той е бил военна база на руски император и на бъдещ крал на Румъния.

Къща музей Негово кралско височество Карол I или как човекът освещава мястото

Къщата музей на Негово кралско височество Карол I се намира на улица „Иван Божинов“ или на местен път 3501. На път за там разбираме, че е понеделник – ден, в който музеите обикновено са затворени, но се надяваме, че все пак ще може да разгледаме. Пристигайки пред големия ограден двор с изглед към две улици, виждаме портата отворена и напразно се радваме. Отиваме до къщичката вдясно от входната порта, където вратата е отворена, и ни посреща запустяла гледка, интериор, пълен с инструменти, кошници с плетени изделия и работник, с когото обаче се разбираме достатъчно добре. От него научаваме, че не може да ни даде никаква информация за музея, който по това време е затворен, но че можем да останем в парка, колкото време искаме. Очевидно той беше човекът, който се грижеше за двора. Този двор е бил склад точно към оригиналната къща, която е била дом и централен команден пункт на румънската армия на крал Карол I, тогава само владетел на Румъния. Къщата, в която сега се намира музеят на Карол I (на табелата е Карол I), е построена в периода 1904-1907 г. специално за колекции, дарени от румънската армия или от други местни източници. Очевидно от изложените вътре предмети, които не успяхме да видим, единственото нещо, което е принадлежало на крал Карол I, е походното легло, на което той е спал в продължение на 26 седмици.

Дворът на къщата, както казах, е голям и доста добре поддържан. Тук има 4 оръдия, останали от войната, а пред музея, къщата с чешмата, някой е изписал с цветни камъни инициалите K.I. (Карол I), слава на героите… и други, които не успяхме да разберем, въпреки че са с латински букви. Срещу къщата-музей са поставени два бюста – на майор Г. Шонцу и на сержант Йон Григор Алукай.

Майор Г. Шонцу 

Майор Г. Шонцу е име на герой, толкова добре познато още от ученическите ми години. Той е командир на румънския батальон, който има трудната мисия да превземе редута Гривица от ръцете на турците войски, водени от Осман Паша. Победата в тази битка, в която падат много румънци, е последният ден от живота на майор Шонцу. Той винаги е бил на предната линия, за пример, начело на своите войници. “Децата на Карпатите се сражаваха като лъвове!”, отбелязва румънски вестник, съобщавайки за смъртта на майор Шонцу заедно с много войници под негово командване

Посмъртен сержант Григоре Йон Алукай

Вторият бюст очевидно е на посмъртния произведения в чин сержант Григор Йон Алукай, за когото се твърди, че е издигнал румънското знаме на редута Гривица, преди да бъде убит от турците. Легендата за втория бюст е по-дълга, изглежда, че става дума за двама войници по име Григор Йон, вторият наречен Buriașului (Бурето), този, който заедно с колегите си от II батальон “Ловци” (Vânători) е заловил турското знаме на редута. За да се избегнат безполезни дискусии, беше решено Йон Алукай да представи героизма на румънските пехотинци, паднали по тези места. 

През мъглата на историята на една война

Двата оригинални бюста от 1907 г. са откраднати през 1990 г., но румънската държава ги възстановява през 2016 г. и те са открити в присъствието на тогавашния (и сегашен) президент на страната ни на церемония, организирана от българското правителство. Първоначално тук се е намирал бюстът на крал Карол I, но след 1990 г. от съображения за сигурност българската държава го премества в Плевен. Надяваме се, че тук, в Пордим, ще бъде възстановена или издигната още една статуя на нашия крал, който приел молбата на Русия да я предпази от позорно военно поражение и на 21 май 1877 г. обявил независимостта на страната. Далновиден и отличен военен, Карл преразпределя даренията на Високата порта за бързото въоръжаване на румънската армия, начело на която, в законната си роля на пълководец, преминава Дунав. И именно той променя съдбата на Руско-турската война.

Тук си струва да припомним, че руснаците първоначално отказват помощта на нашата армия, като искаха да постигнат победа сами, но се сблъскват с мощната и многобройна армия на Осман Паша. Една кодирана телеграма с френски адресат от великия княз Николай Велики, брат на цар Александър II, до принц Карол I е поучителна:

“Турците, събрали най-големи маси от войски в Плевна, ни смазват. Умолявам ви да направите сливане, демонстрация и, ако е възможно, да преминете Дунав с армията си, както желаете. Между Джиу и Корабия тази демонстрация е задължително необходима за улесняване на моите движения. Nicolae”

По този начин руският командир е принуден да поиска помощ от румънците – факт, предвиден от Карол, който поставя и подкрепя тежки условия, накрая приети от руснаците. Сред тях е да има румънско командване на отделен фронт и тъй като принц Хоенцолерн не можеше да бъде под командването на генерал, от която и да е армия, част от руските войски преминаха под командването на нашия крал. Подробната и много интересна за нас история може лесно да се прочете в мрежата и наистина си заслужава усилията. Колко особено важен е и ходът на тази историческа телеграма, въз основа на която Карол I влиза в Руско-турската война и по някакъв начин спасява царската армия. Разберете в мрежата колко много Съветският съюз е искал тази телеграма и колко много са я търсили след 1945 г. в нашите архиви. Но тя е била добре скрита заедно с част от нашата хазна.

Водена с решителността и изключителните военни умения на прусака Карол, по онова време принц Карол, нашата армия носи слава на Румъния, независимост от Високата Порта и осъществява мечтата на бъдещия крал – придобиването на (Северна) Добруджа с широк излаз на Черно море. Постижение, на което все още завиждат жителите на региона.

Ако искате да научите повече за тези драматични моменти, препоръчвам ви да прочетете този блог.

Въпреки че не успяхме да влезем в музея, само като видяхме табелките с имената на нашия крал на чужда земя, на героя Г. Шонцу, металната ограда на парка с инициалите на Карол I на портите, усещането, че някъде в историята ни сме били толкова важни, ни накара да благодарим, че сме стигнали дотук.

Минахме само покрай къщата на великия княз Николай Николаевич, но не спряхме, тъй като и тя беше затворена. Това е и селската църква – красива сграда, възстановена след войната от 1877-1878 г. с руска и румънска подкрепа. В нея има 6 камбани, дарени от цар Александър II през 1879 г., както и руски икони, литургични предмети и свещенически одежди в знак на благодарност за помощта, получена от местното население. С руски средства е построена и новата камбанария, а крал Карл I подарява на църквата два големи фенера.

Пордим, през историята

Пордим, днес град, има дълга антична история, за която свидетелстват намерените в земята следи, но първите писмени свидетелства са от 16 век. ХѴ в., когато е носил и имената Рупча и Пордам – имена, изоставени през XVI век. Част от Османската империя, както и цялата българска територия, Пордим преживява своя момент на слава по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., когато през октомври 1877 г. в две къщи в селото се установява командният пункт на руската и румънската армия, а именно великият княз Николай, за кратко и цар Александър II и Негово Кралско Височество Карол I, бъдещият първи крал на Румъния. Ако за царя къщата е била направена само от побита пръст, то къщата, в която живееше Карол I, е била с каменни основи. Тук, в двете къщи, са се провеждали важни военни съвети, тук е замислен договорът, подписан в Сан Стефано, тук е имало и важна полева болница – повече в дома на царя – а по-късно и място за триаж за румънски и руски войници, които са били тежко ранени и е трябвало да преминат Дунав. Не е без значение и фактът, че след превземането на Плевен е инсталиран първият телеграф в България – първо за военни, а след това и за граждански нужди.

В началото на XX век по инициатива на българските местни жители е създаден Комитетът на цар Александър II Освободител, когато общината откупува двете къщи, в които са живели руският цар и Карл I, както и околните имоти, създават се два музея и на 3 септември 1907 г., в присъствието на Фердинанд I, бъдещия крал на Румъния, и членове на руския императорски двор, се откриват двата музея в Пордим – „Великият княз Николай Николаевич“, наречен на името на командващия руската армия, и „Домът на Негово кралско височество Карол I“.  Оттогава насам двата музея са отворени безплатно в знак на почит към героите, загинали в тази ужасна война, за да напомнят на бъдещите поколения за героизма и саможертвата на местното население наред с руските и румънските войници.

От Пордим тръгнахме по някои местни пътища, различни от този, по който бяхме дошли, с надеждата да посетим историческите паметници в района и една от селските църкви, изрисувани от румънец. Пътищата са лоши, селата са турски и ромски, така че съпругът ми, голям любител на автентична България, не спря до главния път. 

Познаване на историята, героите, традицията.

Пордим, скромното кътче, от което се е родила свободата на България, както е казал поетът Иван Вазов, е място, което заслужава да бъде в списъка на кратките спирки по време на почивката ни, защото, както пише Н.Йорга,

….Познаването на историята, героите, традициите ни прави по-алтруистични, по-любопитни към хората и живота.

Карол I, кралят от стоманата, заедно с румънските войници, които се сражаваха при Плевна, Гривица и в цялата война, беше герой, почитан от нашите български съседи. Чрез него и ние, румънците, сме такива.

Пордим се намира на 15-20 км от Плевен, на 132 км от Русе и на 70 км от румънския град Турну Мъгуреле, така че е лесен за посещение, особено за тези, които спират за по-дълго в красивия Ловешки регион. От кръстовището с път Е83 до музея, в зависимост от избрания път, са около 5-8 км в едната посока.

Работното време на музея, обявено на входа, е от понеделник до петък от 8 до 12 ч. и от 13 до 17 ч. Ние бяхме там в работно време, но беше затворено. На вратата има телефонен номер, но никой не отговаря на повикването. Дори не знам дали ще знаят друг език освен български.

Препоръчвам ви без колебание да се отклоните за малко от пътуването си до Гърция, да спрете за няколко минути в двора на тази къща и да си спомните, че това е единственият музей в света, посветен изключително на командира на румънската армия, който заедно с войниците е извел страната от османско иго. Надявам се, че това, което разказах тук, ще ви бъде от полза. Ако имате някакви допълнения, ще ги очаквам.

Снимка: Едно от оръдията в периметъра на мемориалната къща-музей „Негово кралско височество Карол I“ (източник: sufletdeturist.ro)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author