Ursula von der Leyen, and Maia Sandu, from left to right
Владимир Митев
Интервю с молдовската журналистка Паула Еризану за неочакваните резултати от първия тур на президентските избори през 2024 г. и референдума за конституционни промени, които биха позволили на Молдова да стане член на ЕС.
От една страна, кандидатът на опозицията от Партията на социалистите на Република Молдова Александру Стояноглу се представи много по-добре от резултата, който се очакваше да постигне в предварителните проучвания. А от друга страна, вместо референдумът да мине с повече от 60% одобрение, вариантът в подкрепа на конституционните промени получи само няколко хиляди гласа повече от този против.
Паула Еризану обясни тези изненадващи резултати с намесата на Русия в изборите чрез олигарха Илан Шор, купуването на гласове и дезинформацията. Но тя също така приписва някои от причините за тези резултати на неуспеха на президентката Мая Санду да реализира съдебната реформа, както и на трудната социална и икономическа ситуация през последните години. Паула Еризану припомни, че Молдова е сред най-засегнатите от войната в Украйна страни.
Според молдовската журналистка не е лесно да се говори за разделителна линия между диаспората, която категорично подкрепи конституционните промени на референдума, и населението вътре в страната, което като цяло гласува против тях. По-скоро има преливане между хората, живеещи в страна, и тези извън нея.
Паула Еризану прогнозира, че напрежението между русофили и еврофили в молдовската политика ще продължи и след президентските избори, тъй като през 2025 г. предстоят парламентарни избори, от които зависи много. Прогнозата на Паула Еризану е, че ако Мая Санду спечели втория тур на изборите, тя трябва да бъде по-радикална в провеждането на реформите през следващия мандат, тъй като бавното темпо на реформите е в полза на Русия.
Г-жо Еризану, референдумът в Молдова за конституционни и проевропейски промени и първият тур на президентските избори вече минаха. Резултатите се различават доста съществено от това, което се прогнозираше в социологическите проучвания преди изборите. Референдумът премина с минимален резултат, докато от друга страна основният опонент на Мая Санду – Александър Стояноглу, получи много повече от това, което му се предричаше в проучванията преди изборите. Какви са причините за тези неочаквани резултати?
Днес в 1 ч. през нощта Мая Санду даде брифинг за пресата, на който обвини престъпната групировка Шор, че е използвала милиони евро от Русия, за да купи 300 000 гласа. Ако анализирате социологическите проучвания и извадите между 150 000 и 300 000 гласа от резултатите от референдума и изборите, тогава ще получите портрет, много по-близък до социологическите проучвания, които, да не забравяме, обикновено изключват диаспората. Така че диаспората би увеличила още повече проевропейския резултат и подкрепата за Санду. Миналата седмица полицията, службите за сигурност и антикорупционната прокуратура говореха за доказателства, че 130 000 души са участвали във вземането на подкупи. Това е число, което е два пъти по-ниско от това, което спомена Санду, но и двете са доста умопомрачителни.
Това ли е единствената причина, поради която е имало купуване на гласове? Или има и относително обективни причини, свързани със социалната ситуация или проблемите с реформите?
Да, мисля, че има и пропаганда и дезинформация, които достигнаха своя връх през последните месеци, но и през последните години, откакто Молдова се приближи към Европейския съюз. Молдова е най-засегнатата от войната страна след Украйна, както каза бившият външен министър Нику Попеску. През тези две години инфлацията е достигнала около 40 %. Така че джобовете на хората бяха сериозно засегнати от войната в Украйна, от високите цени на енергията, въпреки че те бяха субсидирани от европейската помощ.
Разбира се, има и разочарование от бавния темп на реформите, особено в съдебната система. Тук можем да кажем, че видяхме резултата от тази мудност в правосъдната реформа. Във всички страни правосъдието е доста бавно, защото, за да има правилен съдебен процес, според буквата на закона и духа на закона, трябва да се премине през различни етапи на проверка. В Република Молдова обаче така или иначе има разочарование, защото, например, правоприлагащите органи излизат и говорят за беззакония.Но в същото време те не биват спирани.
От друга страна, аз преживях Брекзит. Живях в Лондон, когато се гласуваше за Брекзит и когато се оказа, че Русия е участвала и там в пропагандата, в микротаргетирането. И там също се разпространяваха лъжи и антиевропейски разкази, които бяха подхранвани в продължение на десетилетия от определени политици, определени политически фигури, определени вестници с лични интереси.
Погледнато отвън, изглежда, че именно по време на референдума се е появил разрив между молдовската диаспора и населението, живеещо в страната, тъй като в Република Молдова на референдума беше отговорено с „не“ на призива за конституционна промяна, докато диаспората всъщност промени резултата в полза на варианта „да“. Доколко е вярно наблюдението, че съществува, може би нарастващ, разрив между диаспората и населението в родината?
В Кишинев бяха подадени много гласове „за“, също като в диаспората. Имаме разлика между гласуването в големите градове и в по-селските райони.
Не мога да направя твърде ясна разлика между това кой е в диаспората и кой е на място. Аз в диаспората ли съм или съм на място? Живях в Обединеното кралство 12 години, върнах се от 2 години, но в същото време пътувам доста. Аз съм по-привилегирована, но дори хора, които имат по-малко възможности от мен, все пак имат възможност да отидат например на сезонна работа в ЕС и аз го правя. Така че е много трудно да се направи разлика между тези, които живеят в чужбина, и тези, които живеят в страната. И ако човек живее в чужбина, той все пак е свързан с молдовските реалности. Може би има работа, която е свързана с молдовските реалности. Може би все още живее с молдовско семейство. Може би се прибира у дома много пъти в годината. Изпраща пари на роднините си тук и т.н..
Така че аз не виждам дистанция между диаспората и населението в страната, а по-скоро връзки, сходства, нюанси и сближаване. Трябва да разгледаме и демографската ситуация. Повечето от тези, които отиват в чужбина, за да подкрепят финансово семействата си, са трудоспособни, млади хора, а и от демографска гледна точка изборът им е проевропейски.
Друг интересен факт е, че когато Комунистическата партия беше на власт през 2000 г., подкрепата за европейската интеграция на Молдова беше 70 % в проучванията на общественото мнение. Можем да кажем, че фактът, че сега имаме 55-63 % в проучванията или 50 % в референдума, се дължи отчасти на това, че голяма част от населението на Република Молдова е напуснало. Практически една трета от населението е в чужбина. Но отново искам да подчертая, че това не е същото като при гражданите на Конго, да речем, където те са се преместили в Република Молдова и никога не са се връщали там и не са били там от 20 години или мога да използвам други примери. Връзките между Европа и Молдова са много по-гъвкави, много по-близки, много по-комфротни.
След две седмици ще се проведе втори тур на президентските избори, а през 2025 г. ще има парламентарни избори, които са най-важните. Каква стратегия ще имат русофилските и проевропейските сили в обозримо време?
Проруските сили вероятно ще използват едни и същи методи и занапред. А проевропейските сили явно трябва да променят тактиката си, като все още не е ясно каква ще бъде тактиката им. Ясно е, че ако продължат както досега, ще стигнат до задънена улица.
Мая Санду дойде на власт с обещанието да реформира системата. След референдума и резултатите от първия тур на президентските избори, как виждате шансовете на Мая Санду да продължи проекта си за реформи? Дали тя побеждава системата или системата побеждава нея?
Ясно е, че ако Мая Санду спечели втори мандат, тя ще трябва да стане по-радикална в реформите си, за да види по-непосредствен ефект и да предотврати разпадането на демократичния процес в Република Молдова. Защото колкото по-дълго тя провежда бавни реформи, толкова по-големи са шансовете за победа на Русия и олигарсите, които искат да дестабилизират европейския курс на Молдова.
Снимка: Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Майа Санду през пролетта на 2023 г. С идването на власт на правителството на Дорин Речан САЩ започнаха да увеличават интереса си към Молдова (Източник: Дати Бендо Европейска комисия ) (Creative Commons 4.0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
