Валерия Николова, БНР, 21 октомври 2024 г.
Валерия Николова: Сега отиваме към Република Молдова и първите резултати от изборите там за президент, смятани за тест за влиянието на Русия, както и от проведения референдум за членство в Европейския съюз. Включваме колегата Владимир Митев от румънската редакция на Радио България, който следи темата. Добър ден, Владимир!
Добър ден!
Какви са последните данни? Има ли обрат в цифрите, които се съобщават от Молдова?
Да. Може би е добре да започна с референдума, тъй като снощи съобщението беше, че наделява отговора “не” на въпроса дали да се въведат конституционни промени, които да позволят страната да се присъедини към Европейския съюз. Но в хода на нощта и на преброяването на вота на диаспората стана ясно, че съвсем със малко, но все повече надделяват привържениците на тези конституционни реформи.
Говорим за съвсем малка победа. Към 10 часа и 20 минути тази сутрин 5300 гласа повече имаше опцията “да” за конституционните промени. Това означава, че 50,18% към този момент на пребряването са “за”, съвсем малко по-малко са против. (Финалните резултати показват разлика от 13596 гласове – 50,46% “за” – 49,54% – бел. ред.)
Това е близък процент на разлика в резултатите до момента. До каква степен това означава, че отговорът на референдума е на кантар?
Това означава, че молдовското общество се още е разделено по въпроса за своето геополитическо бъдеще. И всякакви опити за приближаване към Европейска съюз ще стават с трудности. Може би трябва да кажем, това се вижда донякъде и при вота за президентските кандидати.
Досегашната президентка Мая Санду, която е в някаква степен олицетворение на тази проевропейска възможност получава 42,07% според частичните резултати до момента. Но до голяма степен гласовете са преброени.
Докато втория кандидат, гагаузина Александър Стояноглу, бивш главен прокурор, получава 26,27%. Може да изглежда, че разликата е голяма – 15% или повече, но предварителните проучвания на общественото мнение даваха доста по-малък резултат за този кандидат. Това означава, че може да има оспорван втори тур след две седмици, тъй като почти всички контракандидати на Мая Санду на тези избори бяха под една или друга форма русофилски ориентирани. Мая Санду беше почти единственият кандидат, който се позиционира като проевропейски. Тоест на втория тур трябва да видим дали тя ще успее да привлече гласове от гласувалите за противниците й, които имат някаква отвореност към руската опция в Молдова.
Може би е интересно да се каже нещо повече и за гласовете на българите в Молдова, тъй като в техния избирателен район Тараклия в последните години имат обичай да гласуват по различен начин от гласовете на национално ниво.
Според предварителните резултати в Тараклия победител е Александър Стояноглу с 41,74%. Други 29,9% са подадени за независимия кандидат Виктория Фортуна. На трето място е бившата башкан на автономния район Гагаузия Ирина Влах. Мая Санду получава едва 4,4% в района Тараклия.
По подобен начин са гласували хората от доминирания от българите район Тараклия и на референдума.. Според предварителните данни 68,85% са против конституционните промени (късно вечерта стана ясно, че при преоброени 100% от протоколите в Тараклия 92% от гласоподавателите са против конституционните промени – бел.прев.).
Доста многозначителни данни. Потвърдиха ли се твърденията за руска намеса в изборите?
За такава се говореше много от управляващите преди изборите и веднага след тях, тъй като бяха обявени данни за купуване на гласове в огромни количества. Бе обявено, че е оказано влияние чрез олигарха Илан Шор. Бяха контрирани много дезинформацонни кампании. Но хората с които разговарям от Молдова и които ще има възможност да се чуят и в следващите предавания на Хоризонт, казват, че причините за тези неочаквани резултати не са само свързани с предполагаема руска намеса. Има донякъде обективни причини, свързани с това, че Молдова пострада доста сериозно от войната в Украина, например в икономически план.
Освен това съдебната реформа, която Мая Санду изведе на предния план в своята управленска програма, не върви по начина, по който би трябвало да върви. Тоест една съвкупност от фактори води до това, че очакваната по-значителна подкрепа на конституционните промени е всъщност по-ниска. Създава се и впечатление, че русофилската опция в молдовската политика се е засилила неочаквано в последно време.
Да завършим с данните, които идват от гласувалите граждани на Молдова зад граница.
Всъщност тези граждани допринасят за успеха на референдума, тъй като вътре в самата Република Молдова надделява мнението против конституционните промени. Но трябва да имаме предвид, че над една четвърт (някои казват и една трета – бел.ред.) от населението на Молдова живее в чужбина. Много от молдовците имат чуждо гражданство.
Има информации, че през 2030 година в чужбина ще се родят повече молдовци, отколкото в самата Република Молдова. Тоест вотът на диаспората ще става все по-влиятелен. В случая диаспората в голяма степен подкрепи референдума и това води и до неговия съвсем скромен успех (от 13500 гласа повече за подкрепа на конституционните промени – бел.ред.).
Благодаря много на колегата Владимир Митев от румънската редакция на Радио България с първи резултати от изборите в Молдова за президент и от проведения референдум за членство в ЕС и неговият собствен коментар. Темата продължава днес и в 12+.
Снимка: Молдовският флаг (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
