Кристиан Болотников: Поляризацията в Молдова ще продължи в обозримо бъдеще

Владимир Митев

Кристиан Болотников е молдовски журналист, който работи в бюрото на Радио Свободна Европа в Кишинев. Преди това е работил за медията на младите хора в Молдова Agora.md.

Той смята, че Мая Санду е успяла във външната политика, защото е преодоляла изолацията на страната си и е привлякла международното внимание към нея. Но Санду не се е справила с икономическите, социалните и правосъдните въпроси. От друга страна, нейният опонент на втория тур на президентските избори, бившият главен прокурор Александър Стояноглу, който изигра ключова роля в подписването и ратифицирането на Споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС през 2014 г., не би променил курса на външната политика на страната, ако стане президент.

Атмосферата в страната е напрегната, добавя молдовският журналист. Според него в дните преди президентските избори Мая Санду и нейният екип са започнали да проявяват признаци на нервност. Санду постоянно атакува Стояноглу, но е възможно, поемайки удари, той да стане по-симпатичен на молдовците. Ситуацията в Република Молдова ще продължи да бъде напрегната и поляризирана, защото догодина предстоят парламентарни избори, а поляризацията в света също не намалява, добавя Кристиан Болотников.

Г-н Болотников, в кампанията преди президентските избори Мая Санду се позиционираше така, сякаш казваше „Европа, това съм аз“ (L’Europa c’est moi). Така тя даде ясен сигнал, че гласът за нея е глас за Европа, а гласът за Европа вероятно трябва да означава глас за нея. Като се има предвид, че резултатите показват, че над 49 % от хората са гласували с „не“ на референдума, на който се искаха конституционни промени, които да позволят присъединяването към ЕС, срещу какво са гласували тези хора, които са гласували с „не“? Срещу Европа ли гласуваха или срещу Мая Санду?

Това е много добър въпрос, защото повечето от хората, които гласуваха с „не“ на референдума, гласуваха най-вече срещу Мая Санду. Този референдум според мен не беше толкова необходим, колкото правителството казваше. Хората бяха попитани дали искат „да се присъединят към Европейския съюз“, при положение, че не са усетили какво би могъл да означава за тях Европейският съюз в Молдова. Те не знаеха какво означава този статут на кандидат за членство, тези милиарди евро, които ще дойдат в Молдова.

Това е първото ми наблюдение. Второто е, че не знаем със сигурност дали всички тези хора наистина са гласували срещу Мая Санду или срещу европейската интеграция. Мисля, че видяхте, че повечето от тези хора просто продадоха гласа си. Не знаем точно колко са, но полицията смята, че е идентифицирала поне 100 000-130 000 души, продали гласа си. Има и мнения, че може купените гласове да са повече, дори повече от това, което каза Мая Санду – т.е. повече от 300 000 души.

Значи около 20% от гласовете са били купени от политик като Илан Шор. И в този смисъл нямаме ясен отговор срещу какво гласуваха хората. Защото социологическите проучвания казваха, че гласовете против ще бъдат около 40-45%, но виждахме резултатите. В момента нямам отговор на въпроса Ви, но все пак мисля, че повечето хора, които наистина искаха да гласуват с “не”, гласуваха най-вече срещу Мая Санду, защото не им хареса, че тази идея за европейска интеграция е обвързана само с образа на молдовската президентка.

Ако това официално беше референдум за ЕС, но може би също така поне отчасти за фигурата на Мая Санду, в кои области първият мандат на Мая Санду беше успешен? И в кои области можем да говорим за слаби резултати?

Мисля, че Мая Санду беше много успешна в областта на външната политика. Тя успя да изведе Молдова от изолацията, в която се намирахме преди тя да стане президент. Тя направи добри неща, дори ако понякога това означаваше, че Молдова скача и хваща последния възможен влак. Не очаквахме, че нейният влак ще потегли към Европейския съюз. Ако си спомняте, Украйна обяви, че ще подпише заявлението за присъединяване към Европейския съюз, а Мая Санду и молдовското правителство излязоха с подобно изявление около седмица-две след това. И получиха критики за този ход в последния момент. Но ако трябва да кажа всичко накратко, Мая Санду беше много успешна в областта на външната политика.

От друга страна, тя не беше много успешна в областта на икономиката и правосъдието. Не можем да я обвиняваме за всички грешки в икономиката, защото правомощията за промяна на нещата в икономиката са по-скоро в ръцете на правителството и парламента. Но това не важи и за съдебната система. Мая Санду има правомощията да назначава съдии. Мисля, че тя свърши добра работа, но нейният екип и нейното правителство, което получи това удобно мнозинство в парламента след изборите през юли 2021 г., не бяха най-добрите по отношение на правосъдието. Има много хора, които са виновни за повечето неуспехи (защото правосъдната система все още не работи така, както се очаква да работи – много важни дела все още са висящи, процесът на оценяване на съдиите е дълъг, сложен и много бавен, много от хората, които бяха осъдени или ще бъдат осъдени, най-вече олигарси, все още са извън страната, особено Илан Шор и Владимир Плахотнюк). Ако отговоря с най-прости думи, ето какво мога да кажа за това какво, кога и къде е успяла да направи най-добре Мая Санду –  във външните работи беше най-добра, а във вътрешните работи, най-вече в правосъдието и икономиката, тя и екипът ѝ не успяха да заработят според очакванията на гражданите.

Добре, ако погледнем нейния опонент, Александър Стояноглу, румънски медии писаха, че той е румънски гражданин и една от дъщерите му работи в Европейската централна банка. Освен това Стояноглу е играл важна роля в процеса на подписване и ратифициране на Споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС. В този контекст доколко основателни са твърденията, че ако Стояноглу спечели президентските избори, ще настъпи промяна в геополитическата ориентация на Молдова към Изтока?

Не мисля, че ще има съществена промяна в геополитическата ориентация на Молдова, ако Стояноглу спечели. Нека погледнем картата. Ние сме без излаз на море и сме затворени между Украйна и Румъния. Това означава, че дори и да искаме да имаме по-добра позиция, да сме по-близо до Русия, географски не можем да го направим. Второ, това е свързано с икономиката и с факта, че Молдова като страна е от онези държави, които оцеляват благодарение на помощта на ЕС, Румъния и на международната общност.

Така че това са прагматичните причини. Но също така не мисля, че Стояноглу ще промени външнополитическият курс, защото дори лидерът на партията, която го подкрепя, социалистът Игор Додон, бившият президент на Молдова, заяви, че няма да спрат преговорния процес с Европейския съюз и дори ще го продължат. Това е промяна в реториката, защото всички разбират, че молдовската държава трябва да намери начин да оцелее самостоятелно.

Единственият път напред, поне засега, е да се присъедини към Европейския съюз. Но ако нещата се променят към по-лошо, например, ако украинската армия не окаже съпротива или нещо подобно и се окажем с Русия като пряк съсед, тогава вероятно ще има голяма и значителна промяна на курса. Засега обаче, ако Стояноглу стане президент, не мисля, че ще има някакви други големи промени.

Освен това според Конституцията президентът в Молдова е само формална длъжност. Тя е предимно церемониална. А цялата власт е по-скоро в ръцете на парламента и правителството, защото ние сме парламентарна република, а парламентарните избори от следващото лято са територията, на която ще се разиграе истинската игра.

Видяхме как диаспората промени резултата от референдума в полза на отговора “да”, тъй като в рамките на Република Молдова отговорът беше “не”. Значителна част от молдовците живея в чужбина и молдовската диаспора вероятно ще е все по-влиятелна в политическия живот в страната. В кои държави Мая Санду спечели гласовете на молдовската диаспора и в кои държави надделя Стояноглу? И каква би могла да бъде причината, поради която молдовците са гласували по един начин в някои страни и по друг начин в други?

Молдовската диаспора успя по отношение на референдума. Ако говорим за президентските избори, ще видим, че от 37-те държави, в които бяха отворени избирателните секции за изборите на 20 октомври, Мая Санду успя да спечели абсолютно мнозинство в 33 държави. Мая Санду спечели предимно в Европа и Северна Америка, където диаспората е по-благосклонна към нея, докато Стояноглу спечели само в три държави. Едната беше Русия, където бяха отворени едва две избирателни секции. Освен Русия, Турция и България – бяха страните, в които Стояноглу успя да спечели най-много гласове. Имаше страни, ако не се лъжа, такава е Гърция, където не в цялата страна, а специално на изборите в посолството Ренато Усатий третият кандидат на президентските избори на 20 октомври 2024 г., успя да спечели или да се окаже на второ място, което е нещо много изненадващо.

Такава е ситуацията от диаспората с президентските избори. Не съм напълно сигурен, но мисля, че в молдовската диаспора има разочарование. То не е лично от Мая Санду, а от работата на нейната партия, на правителството, ръководено от нейната партия. А Санду е просто лицето, което се свързва с всички тези неуспехи. Тя е свързана и с успехите на правителството и парламента, но повече е свързвана неуспехите, за които говорих по-рано. Това беше основната причина, поради която Мая Санду не получи абсолютно мнозинство от гласовете на диаспората. 

Другото важно обяснение за вота на диаспората е, че някои от кандидатите започнаха да провеждат предизборни срещи с молдовски граждани в чужбина. Мисля, че за първи път това се случва. Не мога да си спомня дали Стояноглу е участвал в такива срещи. Мисля, че не го е направил. Усатий също не е провел такива срещи. Мая Санду отиде в Италия, за да се срещне с молдовски граждани. И видях бившият министър-председател Йоан Кику, излъчен от алианс, който е проруски, но не изцяло проруски, да се среща с някои молдовски граждани в Германия. 

Тези две обяснения според мене разкриват причините за гласуването на диаспората на президентските избори.

Говорим няколко дни преди втория тур на президентските избори. Как оценявате политическата и социалната атмосфера в Молдова между двата тура на президентските избори? Какво направиха двамата кандидати в този период, за да привлекат избиратели, и как се развива общественото мнение в този период?

Бих описал обществено-политическата атмосфера в Молдова в момента като напрегната. На първо място, защото след като всички видяха резултатите от референдума, настъпи огромно разочарование. Но това е нещо повече от разочарование. В социалните мрежи имаше дискурс, че тези, които са гласували с „не“, трябва да бъдат наказани.

Как трябва да бъдат наказани? Идеите бяха да се намали финансирането от ЕС за съответния регион, който е гласувал с „не“. Да бъдат отнети румънските паспорти на хората, гласували против, защото в диаспората повече от 20 процента от молдовците гласуваха с „не“. Техният избор изненадва. И е логично да попитаме защо го направиха. Те живеят в Европа. Те знаят какви са ползите от живота там. Защо не искаха същото и за роднините си в Молдова?

Така че ситуацията сега е много напрегната. На този фон имаше някои ксенофобски послания от някои активисти, които се опитаха да обосноват защо Молдова не трябва да гласува за Стояноглу. Те казваха, че Молдова не трябва да гласува за него, защото е турчин, тъй като Гагаузия е турскоезичен регион в Молдова. Всъщност тонът и аргументите им бяха по-остри от това, което току-що описах.

Атмосферата също е доста напрегната, защото участниците в кампанията на Мая Санду са решили да използват по-твърд подход и по-твърди послания. По принцип те имат по-директни послания, които могат да звучат като заплахи. Например, че ако молдовците не гласуват за Мая Санду, Молдова ще последва съдбата на Грузия, вече няма да имаме този режим на визова либерализация, всички граници ще бъдат затворени, ако Стояноглу спечели, и т.н.

Въз основа на подобен род послания атмосферата е много напрегната и мнозинството от гражданите, доколкото виждам, се опитват да групират своите фаворити, дори и да става дума за Мая Санду или Александър Стояноглу, но нещата са по-отчайващи за отбора на Мая Санду.

Защо е така? На първия тур тя спечели с 42%. Но това е максималният брой гласове, които може да получи, ако говорим за тези, които наистина искат тя да бъде президент. Мисля, че й трябват още около 200 000 гласа, предимно от диаспората, но и от вътрешността на страната, за да спечели на втория тур. И тя трябва да получи тези гласове, като привлече по-нерешителните гласоподаватели, включително тези, които са проруски настроени или имат по-центристка позиция – например тези, които гласуваха за Ренато Усатий.

Затова тя предприе по-твърд подход. Тя започна да изпраща послания от типа: знаем, че се провалихме по отношение на съдебната реформа, но в бъдеще ще бъдем по-твърди. Ще бъдем по-решителни и така нататък. Така че тя се опитва да популяризира този вид послания, които ще й позволят да получи повече гласове, които ще я представят като Желязната лейди, както понякога я описват международните медии. Накратко, това е, което бих казал за атмосферата в Молдова. Тя не е спокойна. Това са избори и тук има много емоции, това е основното, което искам да кажа. Има много емоции.

Пак повтарям, Молдова е парламентарна република, така че президентските избори нямат голямо значение в нашата политическа система. Президентът е най-важната фигура и да, ние ще изпратим много интересно послание, ако Молдова избере друг президент. Но и от двете страни има много емоции, които прикриват реалните факти и действителността. И двете страни вярват, че ще спечелят изборите.

Наблюдавах този дебат, за първи път в историята на дебатите, на международно ниво. По ирония на съдбата това беше дебат без модератор. Мая Санду и Александър Стояноглу взаимно си задаваха въпроси. Това, което видяхме от Мая Санду, беше фронтална атака срещу Стояноглу. Тя го обвиняваше, че е направил това и онова, докато Стояноглу беше в защитен режим. Този дебат показа настоящото състояние на предизборната кампания, на предизборния сезон в Молдова.

Бих искал да завърша с един въпрос за молдовското общество. Обикновено се говори, че Молдова е страна с голяма поляризация, и дори резултатите от референума показват, че вероятно има разделение в обществото, почти на две половини. Смятате ли, че молдовското общество ще продължи с тази поляризация или ще се опита да преодолее това разделение след президентските избори, независимо кой ще спечели?

Мисля, че тази тенденция на поляризация ще продължи, защото изборният сезон не е приключил. Изборният сезон ще продължи до лятото, когато ще се проведат парламентарните избори. Това е истинската игра. Целият този външен натиск, особено от страна на Русия, ще продължи. Цялата тази дезинформация, кампаниите за дезинформация и т.н. ще продължат.

Така че не очаквам тази поляризация да приключи скоро. Но от друга страна, не мисля, че тази поляризация е точно това, което показа референдумът. Повече от 55% от молдовците подкрепят идеята за интеграция в ЕС, а на референдума вероятно е имало измами. Резултатите не ни показват реалността, но проблемът е, че нито ние, нито властите разполагаме с реални доказателства, че това наистина е имало купуване на гласове.

Мисля, че ще минат години, преди да видим промяна в нашата поляризация. Ние сме много поляризирано общество. Такава е е тенденцията в целия свят. Така че не очаквам тази поляризация да приключи скоро. Всички ще продължат. Залогът е много голям, особено по отношение на геополитиката. Има много групи, които се интересуват от тази ситуация. Затова мисля, че това състояние на поляризация в нашето общество ще продължи. А това е проблем за обществото, защото няма да ни позволи да имаме обща цел и проект на страната – като присъединяването към ЕС. Може да останем в същата ситуация, в която бяхме през последните 30 години, когато не сме сигурни дали искаме да сме със Запада или с Изтока. Така си обяснявам напрегнатата атмосфера, на която сме свидетели.

Снимка: Предизборният дебат между Мая Санду и Александър Стояноглу, който се проведе на 27 октомвир 2024 г. в Кишинев (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author