Ивайло Стефанов, БНР, 15 януари 2025 г.
На 15 януари 2025 г. Ивайло Стефанов от предаването “Аларма” на културната програма на Българското национално радио интервюира Владимир Митев относно актуалната политическа обстановка в Румъния. Владимир говори за протеста от 12 януари 2025 г., за противоречията в румънското общество между различните типове интереси и за позиционирането на румънските леви в сегашната обстановка. Предаването “Аларма” по правило съчетава интервюта и материали по социални и прогресивни теми с нестандартна музика – пънк, фрий джаз, световна музика и музика от Близкия изток.
Ти следиш доста отблизо ситуацията в Румъния – културните, политическите и обществените процеси. Напоследък имаше доста противоречие в обществото покрай кандидатурата на Джорджеску за президент. Какво се случва в момента в Румъния? Това е страна, която не е много близо и в същото време не познаваме добре.
Имах възможност в средата на декември 2024 г., в друго интервю за БНР да кажа, че изглежда сякаш различните видове елити в Румъния се оспорват взаимно. Както и в България, в Румъния имаме, може би, сравнително по-млади като поколение елити, които имат по-близка връзка с европейските пари. Тази връзка не минава задължително през еврофондовете, а по-скоро през корпоративните пари – парите, идващи от западноевропейски или други корпорации, които са инвестирали в Румъния.
Тези корпоратисти категорично отхвърлят суверенизма на Джорджеску и идеята му за някакъв вид автархия, за която той загатва, когато казва, че иска Румъния да разчита на своите ресурси. Има загатване в някои суверенистки политици и изказвания, че румънският капитал трябва да се утвърди и да промени баланса спрямо чуждестранният капитал. Съществува впечатление, че в Румъния чуждестранният капитал е по-силен.
Има разбира се и НПО сетор, който също е много влиятелен в Румъния. Той със сигурност е по-влиятелен, отколкото е в България. Елена Ласкони имаше подкрепата на този сектор. Така че виждаме елити, които не знам дали могат еднозначно да се нарекат по-млади, но със сигурност са по-нов тип елити, създадени след началото на прехода.
Докато Джорджеску, например, е човек, който е образован в старите времена, когато образованието е имало голяма стойност. Тогава е било трудно да получиш висше образование. Той има своите връзки, дори и да се е разграничил във времето от някои от тях – с тези стари елити, сред които е преводача на Чаушеску Серджу Челак или директора на Румънската национална банка, който през целия си живот от 90-та година до сега е бил шеф на централната банка и само веднъж е бил премиер за една година.
Това са влиятелни хора. Но те са в друга тенденция и са формирани по друг начин. Това, което се случва, е оспорване между елитите, за което има значение и международният контекст, в който очакваме Тръмп да застане начало на САЩ. Това означава вероятно, че нашият регион трябва да се настрои и политическите системи на нашия регион да се настроят за новите времена.
Това, че президентът Клаус Йоханис продължава да бъде президент отвъд изтичането на мандата му, това, че премиер отново е Чолаку – тези неща създават едно усещане, че за сега системата не приема да се напасва и да се променя. Може би това означава, че някъде в страната задкулисно може би текат такъв някакви дискусии как точно да се вземе този завой. Според мен е неизбежно да се вземе.
Протестът, който беше в Букурещ в неделя, 12 януари 2025 г., е заявка и първа значима стъпка, въпреки че имаше протести преди това. Този протест беше по-голям. Той показа, че ще има много такива протести и хората, които подкрепят суверенистите, чувстват, че това е тяхното време. Щом Тръмп е в Белия дом, сега е тяхното време, стигмата върху тях пада и те имат своята роля да играят в румънската политическа система, независимо дали това е добре или зле от гледна точка на останалите.
Тоест можем да кажем, че Тръмп е нещо като пример, като идол за тези хора, за тези суверенисти, Джорджеску и така нататък?
В Румъния дълго време имаше един дискурс, включително както и у нас има суверенистски подкастове, които надъхват срещу едно, грубо казано трио – Европейската комисия, американските демократи и т.нар. Сорос. Така, че ако Тръмп споделя тези позиции и не е долюбван от тази троица, логично е да се приеме, че той е съюзник на хората, които насъскват в тази посока.
А какво може да се очаква след отмяната на тези президентски избори в Румъния?
Има заявка през май 2025 г. да се проведат отново изборите. Напрежението в обществото се покачва и аз специално имах възможност, когато бях в Букурещ в дните около 8 декември 2024 г. да участвам в няколко разговора със суверенисти и те бяха категорични, че за момента не протестират, но в момента в който Тръмп влезе в Белия дом, те ще се почувстват овластени и ще окажат по-голям натиск. Те чувстват, че имат една своя правда, своя версия за нещата, свои критерии какво е правилно. И тяхната мяра дълго време не е бил уважаван. В една демокрация, ако те са мнозинство, те чувстват, че трябва тяхното мерило за правда да бъде овластено по някакъв начин.
Румъния има своите специфики. Тя е доста по-голяма страна от България. Но можем ли да направим паралел между някакво противопоставяне на либерално настроени хора, прозападно настроени хора с хора, които са проруски настроени и имат някакъв друг виждане за развитието на Румъния. Такова противопоставяне съществува и в България.
Ако трябва да направя такъв паралел, първото, което ми прави впечатление, че в България ми се струва, че корпоративният сектор е по-слаб. Просто такъв е балансът в икономиката на страната. Дълго време имах впечатлението, че у нас националния бизнес или местния “интерес” ми се струва по-силно изразен на ниво медии, на ниво общество спрямо Румъния. Поне доскоро беше така.
Също сега ние може би научаваме нещо интересно за Румъния, че тя не е само големите градове. Т.е. в Румъния дълго време хората от така наречената дълбока Румъния, от по-малките населени места, хората, които са по-религиозни, по-традиционалисти понякога, не бяха с особена видимост, когато чужденец отива там. Така се създаде впечатление, че румънците са много силно евроатлантически, правят всичко правилно и т.н.
Всъщност в момента Румъния влиза в един труден период, независимо, че се присъедини към Шенген и паднаха в американските визи. Тя е в труден икономически и политически период, заради това оспорване между елитите, в което все някой трябва да загуби. Вероятно този, който трябва да загуби по някакъв начин ще е свързан с президента Йоханнес като влияние.
И от друга страна има икономически трудности, бюджетният дефицит нарасна неимоверно и ако не се лъжа близо до 9% започнаха вече орязвания, вдигания на данъци. Това пък би провокирало вероятно недоволството на хората, които са най-тежко ударени от тези реформи, като обикновено по-бедните понасят ударите. Понякога се случва да общувам с суверенисти. Те например се възмущават, че ако имат някакви социални помощи, дали за инвалидност, дали за нещо друго, дали някаква вид пенсия, те са с малка стойност, докато в Румъния има специални пенсии за хора, които са дали военни, дали свързани с съдебната система, т.е. има един елит, който системата отглежда и разбира се той е верен на тази система. Може би всяка държава прави това. Но хората, които са изключени от съществен достъп до ресурси, хората, които нямат тези привилегии или тази икономическа сила, се чувстват ощетени и може би за тях, както вече казах, управлението на Тръмп ще е някакъв шанс да балансират своята слабост, да увеличат по някакъв начин своето икономическо или политическо влияние. Защото политическият живот е една конкуренция и те не могат да са вечно голещи. Те също имат своето право да имат своите хора във властта и да се опитат да си защитят интереса.
Как реагират по-ляво настроените хора? Ти познаваш хора от тези кръгове, които традиционно се противопоставят на неолибералните политики, но също са против крайния национализъм. Как се чувстват те в тази ситуация в момента?
От няколко разговора, които имам, виждам, че тези хора не одобряват по никакъв начин възхода на Джорджеску, доколкото той е свързан с въздигане на това, което се нарича и легионерство, т.е. едно завръщане към крайнодясното движение отпреди Втората световна война и по нейно време. Румънските леви забелязват, че Джорджеску е интерпретиран от либералите като социалист – като човек, който е едва ли не продължение на режима на Чаушеску. И те посочват в статии, които публикуват, че Джорджеску никога не е изразил някакво преклонение пред Чаушеску или пред Георге Георгиу-Деж. Идолите на Джорджеску са идолите на легионерите. Има много други причини, поради които асоциацията на Джорджеску със социализъм или с леви идеи, според автентичните румънски леви, за които говорим, не е оправдана.
Снимка: Плакат на суверенисткия протест в Букурещ от 12 януари 2025 г. иска геополитическа подкрепа от Доналд Тръмп (Източник: Лучан Давидеску)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
