
Александру Йонашку
В Румъния значителна част от национализма напоследък вдига врява около надеждата за обединение на Румъния с Република Молдова. Партия като AUR подкрепя сливането на двете държави с мотива за по-голяма сигурност за Румъния.
От колко време лидерът на AUR Джорджe Симион говори за това, че мечтае за обединение на двете държави? Не знам, но фактът, че му е забранено да влиза в Република Молдова, ни дава доста добра представа за продължителността и упоритостта на неговата националистическа мания. Самото име на тази партия – „Алианс за обединение на румънците“ – сякаш намеква за въображаем съюз между двете румъноезични държави. Дискурсите за това как един съюз между Румъния и Република Молдова би бил полезен за двете държави обаче не са присъщи единствено на националистическата десница. От време на време в румънската преса се появяват статии, в които се обсъжда колко много би могла да се развие Румъния, колко много би нараснала румънската икономика в случай на съюз с Република Молдова. Разбира се, подобни статии се представят като напълно неутрални (със сигурност така мислят авторите им) от политическа/идеологическа гледна точка, но човек може да се запита защо е това настояване за обединение на две независими държави в контекст, в който да бъдеш гражданин на света и да прекосяваш граници никога не е било по-лесно.
Интересува ме следният въпрос: как са представени молдовските румънци в културата на север от Дунав? По-конкретно, как изглеждат бесарабските румънци в централнлата румънска култура?
Изненадващо е, че няма много изследвания по този въпрос. Румънските социолози избягват да правят такива изследвания, може би защото масовата култура не се приема сериозно от учените в областта на обществените науки. Институционалният интерес обикновено е насочен към така наречената официална, висока култура. Но ние сме редови граждани и имаме достъп до различни прояви на масовата култура. Например до т.нар. теленовели. И в тях можем да забележем някои потискащи тенденции, които са в пълно противоречие с патриотичните дискурси.
Съвсем случайно се спирам на един актуален телевизионен сериал – Ana, Mi-ai fost scrisă în ADN (Ана, ти си записана в моето ДНК). В него се появява героиня със силен унгарски акцент. И ето и първото ми наблюдение – продуцентите на тази теленовела изглежда искат да кажат, че така говорят всички унгарци в Румъния. В сериала актрисата Река Ковач играе Еникьо, домакиня и готвачка в къщата на семейство с добър социален статус, около което се върти историята.
Освен прислужницата Еникьо, виждаме и друг женски персонаж, този път с бесарабски акцент. И двете героини оказват комична помощ на останалите. С други думи, на нас – зрителите, ни се внушава, че унгарците и молдовците се възприемат от другите само чрез необичайните си акценти, чрез скованият или акцентиран начин, по който двете женски фигури говорят румънски. Подчертава се, че тези фигури, които не принадлежат на мейнстрийма на румънската средна класа, са обект за забавление.
В други румънски теленовели също се акцентира, че молдовските героини са обект на забавление. Но това, което е „съмнително“ в този сериал, е социалната ситуация на двете женски героини. Еникьо и Сиси са готвачки. Особеното на тази теленовела е, че разглежда теми, които не са много актуални в нашето културно пространство. Например, част от сюжета е свързан с деца, осиновени от чуждестранни семейства след 1990 г. – вероятно една от първите подобни истории в румънска телевизионен сериал. Споменава се изменението на климата, колкото и повърхностно да се говори за него. И тук се появяват редица тайни и загадки. За мен е необяснимо как сапунен сериал, който ни показва успешни семейства, от една страна ни казва, че е нормално да си еколог, а от друга – че е нормално да не се интересуваш от експлоатацията на работниците. Впрочем в сериала работниците винаги са ентусиазирани, докато тече експлоатацията им (което е през повечето време на действието).
И ако се спра на персонажите от малцинствата, не знам точно кое ме притеснява повече – дали подобни реакционни, почти реваншистки представи за унгарските жители на нашата страна (споменах, че в сериала Еникьо е нещо като слугиня на богато румънско семейство), манията по далечните братя от Бесарабия или акцента на силуета на Букурещ с жилищните блокове от крайните квартали – което вероятно символизира румънската мечта?
От друга страна, всичко това може да е преувеличение от страна на авторите на сценария. Но аз не мисля така.
„Ана..“ е най-новата сапунена опера с марката Antena 1, от която научаваме, че продуцентите или публиката в техните представи все още не са запознати с идеи като равния старт в обществото. Виждаме подигравки с произношението на унгарските съграждани, на които се възлагат непрестижнен домашен труд. Възхваляват се бизнесмените и всички с привилегировано положение, и това го научаваме още в първия епизод. И т.н.
Както всички знаят, тъй като това е сапунена опера, няма да липсват токсичните неща, характерни за този културен продукт: борба за любимия си човек, чудене дали той или тя не е избрал някой друг – но това всъщност няма значение, защото единственото, което героите правят, е обсебващо да тормозят този човек. Трябва да се възхищаваме на богатите, защото някой ден и ние можем да станем могъщи финансово като тях. Но ако вече сме такива, не е проблем да се държим лошо с тези, които не са достигнали нашия висок статус. Разбира се, “Ана, ти си записана в моето ДНК” ни казва и куп други също толкова полезни неща, но или не мога да си ги спомня, или не съм гледал достатъчно епизоди, за да спомена нещо друго тук.
Във всеки случай ще гледам “Ана, ти си записана в моето ДНК” всеки път, когато времето позволява. Това е единствената сапунена опера по Antena 1, която ни казва, че румънците са започнали да се съобразяват с климатичните промени, макар че засега героите тук се опитват да спасят планетата от таванско помещение в столицата. Всички знаем, че в Румъния предприемачеството е втората религия – така че можем да се съгласим, че подобни подробности не са твърде важни.
Снимка: Анонсът за сериала „Ана, ти си записана в моето ДНК“ (източник: Facebook)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.