Вили Янкова, Darik Radio, 13 март 2025 г.
Вили Янкова: Добър ден! Вие слушате предаването “Кой Говори”, аз съм Вили Янкова. Ще бъдем заедно в следващите два часа. Може да слушате предаването в ефира на Дарик и да го гледате в YouTube каналът ни Дарик Плюс, както и на сайта www.darik.bg. Звукорежисьор е Димитър Йорданов, видео-оператор Страхил Митев.
Viber групата Кой Говори Дарик Радио е отворена както за присъединяване на нови членове, така и за коментари. Пишете какво ви интересува както по отношение на днешните теми, така и по отношение на теми и гости, които да разработим в предаването по ваше желание.
Днес се очаква Конституционният съд да се произнесе по делото, образувано по жалбите за предсрочните парламентарни избори. Ще стане ясно има ли разместване на партиите, ще влезе ли партията “Величие”, какво ще се случи с управляващото мнозинство. Около това решение обаче се случиха много други неща, освен подаването на топката между ЦИК, фирмата “Информационно обслужване” и Конституционният съд. В казуса се намеси прокуратурата, а действията й срещу Конституционния съд бяха определени като преврат. По тази тема ще говорим в предаването след 11 часа.
А сега отправяме поглед към съседна Румъния, където обществото и политиците си имат свои собствени проблеми покрай решението на румънския Конституционен съд да забрани на Калин Джорджеску да участва в президентските избори.
За да ни разкаже повече под тази тема на пряката ни вайбър връзка е колегата журналист и създател на блога “Мостът на приятелството” Владимир Митев. Здравейте!
Здравейте!
Каква е ситуацията в Румъния в дните след като Конституционният съд окончателно вече взе решение и потвърди, че Калин Джорджеску няма да бъде допуснат до президентската надпревара?
Намираме се в последните дни преди края на регистрацията на кандидатите за изборите. Има донякъде интрига, тъй като отпадането на Джорджеску оставИ суверенистския лагер в Румъния без ясно изразен лидер. И в това отношение има няколко кандидатури или хора, които се опитват да се позиционират в този лагер. Може би е важно да видим какво ще стане с анонса, който направи Джордже Симион, лидерът на суверенистската партия AUR.
Той каза вчера, че ще подаде документи за участие в изборите- както той, така и лидерката на малката партия, партия на младите хора, която е директно подкрепяща Джорджеску. И идеята е, доколкото разбирам, един от двамата да се оттегли в полза на другия. Това, например, е тълкувано от някои румънски журналисти, като знак, че двамата суверанистки лидери от по-младо поколение не могат да се разбират кой всъщност да води тази тенденция и оставят бъдещето да разреши, като видят какви ще са обстоятелствата.
Има и други кандидати, които се позиционират в тази посока. Виктор Понта е един от тях, както и един интересен кандидат Антон Писароглу, който е бил консултант в областта на сигурността, както за американски, така и за румънски политици. Така че, накратко, това, което сега се случва, е да видим, кой ще подаде документи и кой ще представлява суверенистския лагер.
Тъй като, когато Джорджеску беше възможен кандидат, всички бяха обединени зад него. Но вътре в този лагер вероятно има различия, които ще си проличат.
Противоречията могат да се окажат непреодолими за обединение в една такава обща кандидатура. Ако обаче този този политически лагер не намери обща кандидатура, около която да се обедини, има ли вероятност да постигне успехът, който постигнаха на изборите през ноември 2024 г., които в крайна сметка бяха касирани?
В момента все още няма излезли социологически проучвания, които да показват в каква посока ще се прелеят гласовете на Джорджеску. Има някои опити за подобни проучвания. Имаше такива въпроси неодавна публикувани от една социологическа агенция, която до колкото разбирам е на човек близък до Виктор Понта. И естествено резултатите на Понта бяха доста добри.
Т.е. не може съвсем да се вярва на социологическите агенции. Всяка си настройва резултата в някаква посока, която е изгодна на собственика или на този, който плаща. Така че най-добре да изчакаме да видим кои наистина ще бъдат одобрените кандидати. И след това вероятно ще се проявят и първите, надявам се, по-обективни проучвания, кои от тях имат най-големи шансове.
Съществуват и така наречените проевропейски кандидати и трябва да ги имаме предвид и тях. Един от тях е Крин Антонеску. Той е лицето на управляващата коалиция, това са големите партии в Румъния, както и унгарската партия. Той е ясно изразен човек на естаблишмента, както са и някои от другите, които бяха кандидати.
Но има един кандидат, който се казва Никушор Дан. Това е кметът на Букурещ. Той има като че ли малко по-различен профил, доколкото има известен происход, свързан с НПО-сектора. Самият той е олимпийски шампион по математика на световно ниво. Той е до някъде предизвиквал интереса на по-млади хора, но пък неговият проблем е, че може би извън големите градове не е много разпознаваем, и тази липса на популярност е проблем и за някои от тези, които сега остават да се борят за наследството на Джорджеску. Джорджеску беше фигура, която от десетилетия, бих казал, се въртеше по медиите и се очакваше да изиграе някаква роля. Винаги се говореше, че той е готов да бъде министър-председател, а пък сега когато осиротява така нареченият суверенистки сектор без него, другите кандидати нямат неговите мащаби, неговия образ. Трябва време за да ги изградят.
Казахте, че извън големите градове водещите кандидати не са особено познати. Това говори ли за голямо разделение в румънското общество или причините са другаде – просто извън големите градове имат други кандидати, други предпочитания?
Това разделение в румънското общество съществува от много време. Още преди 100 години е съществувало. Има един елит, който има много добри връзки с Европа или въобще със света, кой е образован и в същото време има достъп до западните пари, особено до европейските пари. Това е един сегмент от румънското общество, който се развива на базата на чуждестранния капитал и на връзките с корпорациите или по линия на НПО сектора.
И в същото време има румънци, които са изключени от достъпа до тези пари или в по-малка степен са свързани с тях. И те някак си вярват повече на местните връзки в Румъния, вярват повече на други хора като тях.
Тези хора често са и по-религиозни. Неслучайно Джорджеску имаше определен месиениски начин на изразяване, именно за да говори на тези хора на език, който вероятно те приемат за легитимен. И всъщност тази Румъния е наричана често “дълбоката Румъния”, Румъния отвъд големите градове. Ако отидем например в градове като Търговище, Бузъу или Бакъу, (имаше хора от тези градове на протестите в подкрепа на Джорджеску), ще видим градове, които са сравнително големи, имат някаква икономическа динамика донякъде, но там се усеща по-традиционният начин на живот, усеща се на влиянието на православната църква или в някои случай се усеща влияние на протестантски църкви от новите. Това е друга Румъния. Има една Румъния, която е по-либерална и по-свързана със Западна Европа и друга, която е скептична към първата и съответно тя гледа в други посоки в международен план.
Като казахте “международен план”, политиците следват ли една обща линия или това вече не може да се каже за Румъния, за румънският политически сектор, като имаме предвид първо изборният успех на Джорджеску, неговата поява и засилването на суверенистките политическите сили в Румъния, но и например информацията от миналата седмица за конспирацията за излизане на Румъния от НАТО, за която беше арестован 101-годишен румънец.
Това са май два въпроса, така че първо ще говоря за международната ориентация на румънските политици. Поне ще споделя моето лично мнение. Виждаме, че в света има промяна и виждаме, че САЩ по някакъв начин разчита на Русия за някакви свои интереси, докато Западна Европа по друг начин разбира своите интереси.
В Румъния има както една традиционна евроатлантическа линия, която ние познаваме във България и някои от нас в България се възхищават колко правилни неща правят румънците геополитически. Тази тенденция е допринесла за големи чуждестранни инвестиции в Румъния, например от Западна Европа и не само. Тези инвестиции са развили особено големите градове в Румъния.
Но споменах вече, че има една част от населението, която е изолирана от този развитие и от достъпа до тези ресурси. Има и нагласа в румънското общество, че може би интересите на Румъния по-скоро не съвпадат с тези на Западна Европа, а са в посока на случващото се между САЩ и Русия.
Тоест имаме ситуация, подобна на българскатата? Защото и при нас общо взето така политиците реагират на международния контекст.
Да, нашите държави са все още в периферията на Запада и поради това при нас има различни влияния. Мисля, че нашите елити поне много внимателно избират накъде да ходят, за да не отчуждат някой от големите партньори. Може би нашите държави нямат този ресурс да си позволят да се опълчат на единия или на другия от големите западни партньори.
Виждаме това и в румънската линия. Например, президентачэт Илие Боложан вече имаше няколко изказвания за това, че Румъния не може да избира между САЩ и Западна Европа и тя всъщност иска да ги избере и двете. И това всъщност беше и една линия, която и при президента Йоханис се провеждаше в други условия. Тогава Румъния се базираше на обединен Запад, т.е. на това, че има добри отношения и с САЩ, и с Западна Европа. Всегашните условия това е по-трудно, но това е е афиширано от румънския президент като външнополитическа линия. И сега има настроения сред хората, които са суверенистски. Този генерал, който е на 101 години и който според мен, мнозина са убедени, че няма ресурс да изведе Румъния извън НАТО, просто има определено мислене, което може би останало от 80-те или от 70-те години, когато Румъния е била силно националистическа държава, разчитаща на своите собствени ресурси, до някъде изолирана, дори от региона си. Тава мислене не изчезнало напълно в Румъния. Една част, голяма част от Румъния се е свързала с Запада, но по-старите поколения или хората на всякаква възраст, които са изолирани от този достъп до ресурсите или до контактите с Западна Европа, при тях може да останало от това старо мислене, че Румъния трябва да защита на своите ресурси, че трябва да има вертикалност спрямо Брюксел, т.е. да бъде изправена и да се защитава интересите, а не само да казва “да” и да превива гръб. Вие се досещате, че и в България, в нашата страна, има такива нагласи. Това са до някъде подобни явления.
Общо взето да, по същия начин даже ми звучи, както се случват нещата и се артикулират от определени политически сили и у нас.
Това е генерално суверенизма. Наред с всички други неща, означава и в някакъв степен Румъния да разчита повече на себе си, на своите собствени ресурси. Това, според мен, не е напълно лишено от икономическа логика, в смисъл, че, както казах, моделът на развитие чрез чуждестранен капитал има своите ограничения. Спомням си, че по време на кампанията за президентските избори Мирча Джоана, бившият заместник-генерален секретар в НАТО, каза, че 12 града в Румъния произвеждат 80% от брутния вътрешен продукт на страната.
Т.е. има големи зони от Румъния, които почти не участват в създаването на икономическото развитие на страната. Хората в тези райони също заслужават перспектива и трябва да има от някъде пари, ресурси и планове как тези региони да се развиват. Затова въпреки, че суверенизмъг често идва заедно с крайно-дясна линия, поради което и не само поради което е охулван, на едно определено ниво тези хора, които са изключени от растежа базиран на чуждестранен капитал, също заслужават да имат достъп до ресурси и свой растеж и свой модел на развитие. Затова може би страстите в Румъния са така големи, защото се борят два модела, две визии или две Румънии.
Като казахте, че има борба на две Румънии, в тази връзка питам, защото са свързани нещата, имаше доста протести, след като стана ясно, че Калин Джорджеску няма да се яви на изборите. Сега продължават ли протестите в столицата и колко са големи всъщност? Мащабни ли са протестите или по-скоро става дума за ограничени прояви?
Всъщност Калин Джорджеску направи нещо, което може би е изненада, но той призова да не се отива отвъд социалния мир. Той каза, че иска да е политик на мира.
Тоест да са мирни протестите?
Да, той не призова да протестират привържениците му, дори, когато беше обявено анулирането на кандидатурата му. Той просто се отегли мирно. Срещу него има доста сериозни обвинения. Заплашен е от 20 години или над 20 години затвор. Според мен той правилно е решил и за себе си, и за страната да не ескалира напрежението. Но това оставя у самите протестиращи едно усещане, дали някакси енергията им не е била използвана напразно.
И трябва да се види наистина, ще се появи ли този лидер, ще се появи ли тази опция, която да им даде смисъл да продължат тяхната борба. Защото оттеглянето на Джорджеску поставя съмнение върху всичко, което се случваше досега.
Много благодаря за този разговор на колегата журналист Владимир Митев – създател и автор на двуезичния блог Мостът на приятелството. В Румъния очевидно процесите се доближават изключително много до процесите в нашата страна, така че е интересно да видим как всъщност с най-близките си съседи имаме един и същи пороци на демокрацията ни. Благодаря ви много за този разговор.
Следват новини, продължаваме след тях.
Снимка: (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
